Решение № 985 от 3.11.2025 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 3204/2025 г.

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Предявени са обективно кумулативно съединени установителни и осъдителни искове както следва: 1/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за паричен заем №.../01.07.2024 г. към искане №... като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /в евентуалност претендира за нищожни следните клаузи: 1/ чл. 3, т. 7 от договор за паричен заем №.../01.07.2024 г. към искане №... и 2/ чл. 8 от договор за паричен заем №.../01.07.2024 г. към искане №... и 2/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от общо 349, 56 лв. представляваща недължимо платени суми извън чистата стойност на главницата по договор за паричен заем №.../27.02.2024 г. към искане №... /вж. протокол от о.с.з. от 03.10.2025 г. – налице бе изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК/. Ищецът А. К. твърди, че между него и „Креди Йес“ ООД, бил сключен Договор за паричен заем №.../27.02.2024 г. По силата на този договор, последният се е задължил да предостави заемни средства в размер на 400 лева, а ищецът от своя страна се е задължил да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница. Съгласно чл.3, ал.7 от договора, месечния лихвен процент по заема бил уговорен от 3, 330 % /три цяло триста и тридесет процента/, а съгласно ал.5 от същия член на Договора, годишният процент на разходите бил 48, 138 %. Уговореният срок на договора бил 7 /седем/ месеца. Между ищеца и „Креди Йес“ ООД, бил сключен Договор за паричен заем от 01.07.2024г. По силата на този договор, последният се е задължил да предостави заемни средства в размер на 700, 00 лева на ищеца, а той от своя страна се е задължил да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница. Съгласно чл.3, ал.7 от договора, месечния лихвен процент по заема е уговорен от 3, 330 % /три цяло триста и тридесет процента/, а съгласно ал.5 от същия член на Договора, годишният процент на разходите бил 48, 138 %. Действително приложената в кредитните правоотношения стойност на годишен процент на разходите обаче, била различна от посочената в договорите и с вписаната от Кредитодателя стойност на годишен процент на разходите от 48, 138 % по всеки от двата процесни договора. Това е така, защото съгласно всеки от договорите се дължала „неустойка“, посочена в чл.8 от договорите, в случай, че не се предостави в тридневен срок от подписване на съглашенията, обезпечение, уговорено в чл.6 от договорите. Освен неустойката съгласно чл.15 от ОУ към Договорите за заем, със сключването на последните, Кредитодателят има право да сключи и застраховка „Живот“ на кредитополучателя, в която да се обезпечи погасяването на заема в случай на смърт. Кредитодателят, залагайки като клауза чл.8 в договорите за потребителски кредит и чл.15 от ОУ към Договорите за заем, всъщност целял заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. С такива клаузи в Договорите „Креди Йес“ ООД целял да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство поражда недействителност на целите договори, тъй като по смисъла на чл.11 ЗПК във връзка с чл.19 ГПК във връзка с чл.22 ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на договора. Твърдяното от мен се подкрепяло и от факта, че съгласно чл.8 от всеки от договорите за потребителски кредит във връзка с чл.10, ал.2 от Общите условия, ищецът е следвало да предостави в срок от 3 /три/ дни обезпечение, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да се сключат договори за гаранция и приеме още едно от обезпеченията, във връзка с Договорите за заем, като в противен случай се дължала неустойка – така чл.10, ал.2 от Общите условия към Договорите. Уговорените възнаграждения под формата на „неустойка“ и „застраховка“ били разходи по кредитите, които следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредитите, по смисъла на чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на тези възнаграждения в посочения от потребителските договори размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитните правоотношения. Посочването в Договорите на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. Поради това считам, че Договор за паричен заем №... от 27.02.2024 година и Договор за паричен заем от 01.07.2024 година били нищожни на основание чл.22 ЗПК и неспазване на изискванията на чл.11, ал.11, т.20 ЗПК. Изложената теза се потвърждавала и от разпоредбата на чл.68г ЗЗП и чл. 68д от същия закон. Така в чл.8 от всеки от Договорите било уговорено заемът да бъде обезпечен с гарант и още едно обезпечение, отговарящи на условията посочени по-горе. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 6 от договорите, същият дължал „неустойка“ на кредитора, която неустойка се начислявала пропорционално към всяка вноска по съответния кредит. Тоест се кумулира месечната вноска за „неустойка“, с която неустойка падежното вземане нараства значително. Трябвало да се посочи, че „неизпълнението“ на задължението да се посочи гарант, отговарящ на тези условия и още едно от измежду конкретно посочени обезпечения, вдигало лихвения процент на кредитите на месец неколкократно, тъй като тази „неустойка“ представлявала прикрита възнаградителна лихва. Това се потвърждавало и от факта, че тази „неустойка“ е уговорена и в погасителните планове от всеки от договорите. Предвид неизпълненото изискване на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, и на основание чл.22 ЗПК, договорите били недействителни. В заключение, посоченият лихвен процент по всеки от процесиите Договори за парични заеми от 3, 330 % /три цяло триста и тридесет процента/, не отговарял на действително приложеният лихвен процент, тъй като уговорената „неустойка“ представлява добавък към договорната лихва. Отделно от гореизложеното, съгласно чл.15 от ОУ към всеки от договорите, със сключването на последните Кредитодателят имал право да сключи и застраховка „Живот“ ЗД БУЛ ИНС АД на кредитополучателя, в която да се обезпечи погасяването на заема е случай на смърт. Видно от приложените доказателства, сумата по застрахователната премия не била включена в годишния процент на разходите, което отново било нарушение на чл.19 ЗПК, тъй като не бил приложен годишния процент на разходите по правоотношението. Освен гореизложеното, счита, че договорната лихва, противоречала на добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД. Видно от съдържанието и на двата Договора, страните уговорили заплащането на възнаградителна лихва от 3, 330 %. Като съгласно чл.10, ал.2 ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл.9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Моли, да се приеме, че счита уговорената неустойка в чл.8 от всеки от договорите, също за нищожна. С така уговорената неустойка се цели единствено да се постигане неоснователно обогатяване, като с тази разпоредба се излизало извън присъщите функции на неустойката, посочена в т.3 от Тълкувателно дело №1 от 2009г. на ОСГТК на ВКС. Процесната неустойка била и неравноправна по смисъла на чл.145 от ЗЗП и съответно е нищожна на основание чл.146 от Закона за защита на потребителите. С оглед гореизложеното, считам че ищеца е заплатил, въпреки липсата на основание по Договор за паричен заем №.../27.02.2024 г., сумата от 230, 00 /двеста и тридесет/ лева. За пълна изчерпателност, сочи че паричните средства в общ размер на 230, 00 /двеста и тридесет/ лева - недължимо платени суми от страна на ищеца към „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, представлявали платена възнаградителна лихва, неустойка и други такси. Също така се желае да бъде прогласен за изцяло недействителен Договор за паричен заем от 01.07.2024 г., тъй като във връзка с договора били извършени плащания в общ размер на 507, 00 лева.