Решение № 1856 от 14.10.2024 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 445/2022 г.

Производството е по реда на чл. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗдр) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Административното дело е образувано по жалба от Р. Л. П. с [ЕГН], чрез адвокат И. Т. Л. от САК, с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица]III № 107, ет.3, офис 5, срещу Експертно решение (ЕР) № 1539 от заседание № 198 от 29.11.2022 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести (ССЗ). По изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното ЕР изразяващи се в нарушение на процесуалните правила и приложимите материално правни норми, се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателят Р. П. – редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище, чрез адв. Л. развива подробни съображения по съществото на спора и претендира съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание ответникът Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести - [населено място] – редовно призован – не се представлява. Заинтересованата страна РД „Социално подпомагане“ [населено място] – редовно призована – не се представлява. Заинтересованата страна Агенцията за хората с увреждания (АХУ) [населено място] – редовно призована – не се представлява. Заинтересованата страна ТП на НОИ [населено място] – редовно призована – не се представлява. Заинтересованата страна Министерство на вътрешните работи (МВР) – редовно призована – не се представлява. В писмена молба с вх. № 2872/24.09.2024 г. в АдмС Ловеч, чрез упълномощен юрисконсулт не възразява да бъде даден ход на делото. Заинтересованата страна ТЕЛК Общи заболявания към МИ-МВР [населено място] – редовно призована – не се представлява. Заинтересованата страна ЛКК към МБАЛ Лозенец ЕАД [населено място] – редовно призована – не се представлява. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: По делото е приложено и прието като доказателство медицинското експертно досие (МЕД) на Р. Л. П.. Видно от документите по същото, от 28.09.2022 г. до 30.09.2022 г. П. е била хоспитализирана в УМБАЛ „Лозенец“ ЕАД - [населено място] с диагноза ИБС, НАП, необструктивна коронарна болест, артериална хипертония втори ст. (л. 14). С протокол на ЛКК № 241/30.09.2022 г. е издаден болничен лист № Е20223033435 за 31 дни отпуск в периода от 28.09.2022 г. до 28.10.2022 г. - 2 дни болнично лечение и 29 дни домашен - стаен режим (л. 13). Поставена е диагноза: нестабилна стенокардия. Видно от Справка за постъпили данни от издадени/анулирани болнични листове, издадена от Националния осигурителен институт (НОИ), болничен лист № Е20223033435 е бил анулиран (л. 251). С Медицински протокол на ЛКК № 16 от 30.09.2022 г., издаден от ЛКК при УМБАЛ „Лозенец“ ЕАД - [населено място] Л. П. е насочена към ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност (л. 18 и сл.). С Експертно решение (ЕР) № 0403 на Трудова експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания към МИ-МВР, с председател: д-р М. Х.-С., членове: д-р Д. Б. и д-р Ц. И., взето на заседание № 152, проведено на 13.10.2022 г., по повод освидетелстване на П. е продължена временната неработоспособност от 28.09.2022 г. до 13.10.2022 г. вкл. (л. 15). В мотивите към ЕР на ТЕЛК се сочи, че на основание представена медицинска документация - Епикриза на ИЗ № 5526/2022 г., издадена от Клиника по кардиология на УМБАЛ „Лозенец“ Е. Т.-М. оправдава временната неработоспособност до деня на явяване за освидетелстване 13.10.2022 г. вкл. и не продължава, поради липса на обективни данни за остро или обострено хронично заболяване, както и на наличен функционален дефицит, което да обуславя продължаването на временната неработоспособност след този срок. На 21.10.2022 г. П. подала жалба срещу ЕР на ТЕЛК № 0403 от 13.10.2022 г. (л. 16-17). В хода на развилото се производство по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр е било издадено ЕР на НЕЛК – специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ № 1458, взето на заседание № 189 от 15.11.2022 г., с председател д-р К. Г. и членове д-р Н. Й. и д-р Л. С. (л. 11-12). С ЕР на НЕЛК № 1458 от 15.11.2022 г. е отменено ЕР на ТЕЛК № 0403 от 13.10.2022 г. и е приета временна неработоспособност от 28.09.2022 г. до 28.10.2022 г. Според мотивите на решението, състоянието на П. не било стабилизирано, с динамика и промени в провежданите курсови амбулаторни терапии. От Директора на ОД на МВР – Ловеч е била подадена молба с вх. № 5846/22.11.2022 г. до НЕЛК, с която на основание чл. 113, ал. 2 от ЗЗдр било обжалвано ЕР на НЕЛК № 1458/15.11.2022 г. (л. 49). С писмо с рег. № НЕЛК-ИЗХ-16126 от 21.11.2022 г. на председателя на НЕЛК П. е била уведомена за образувано производство по чл. 113 от ЗЗдр (л. 44). За образуваното административно производство били уведомени и ТЕЛК – общи заболявания към МИ-МВР, Агенцията за хора с увреждания, МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, ОДМВР Ловеч, ТП на НОИ – Ловеч, РДСП – Ловеч (л. 45-47). НЕЛК - специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, с председател: д-р Н. П. и членове: д-р Н. Й. и д-р К. Г. се е произнесла с ЕР № 1539 на заседание № 198 от 29.11.2022 г. (л. 10 и л. 39), като е потвърдила ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността на Р. Л. П. и е приела временна неработоспособност от 28.09.2022 г. до 13.10.2022 г. В мотивите на ЕР на НЕЛК № 1539 от 29.11.2022 г. е възпроизведена анамнезата от предходните експертни решения, като се сочи също, че са налице данни за нестабилизирано състояние с динамика и промени в провежданите курсови амбулаторни терапии. Според органа, след дехоспитализацията характера на заболяването „нестабилна стенокардия“ дава основание да се приеме състояние на временна неработоспособност от 28.09.2022 г. до 13.10.2022 г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок (оспореното решение е връчено на П. на 07.12.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне (л. 42), а жалбата е депозирана в съда на 16.12.2022 г. (л. 2), пред местно компетентния административен съд и от лице с активна процесуална легитимация. Решението е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗдр във вр. с чл. 43, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешкият административен съд намира жалбата за основателна по следните съображения: Решението на НЕЛК - специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ е издадено от компетентен орган по чл. 103, ал. 2 и чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗдр, в кръга на неговите правомощия. Съставът на НЕЛК, който се е произнесъл, е Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести, следователно е компетентен съобразно водещата диагноза на лицето и изискването на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Неоснователни са оплакванията на оспорващата, че оспореното ЕР на НЕЛК е постановено от незаконен състав, доколкото съставът на ТЕЛК, постановил ЕР от 13.10.2022 г. не е същият като този, постановил ЕР на НЕЛК от 29.11.2022 г. Следва да се посочи, че на основание чл. 106, ал. 3, т. 1 от ЗЗдр и чл. 15, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ при извършване на медицинска експертиза не може да участва лекар, който е участвал в изготвянето на обжалваното експертно решение. Такава хипотеза в конкретно разглеждания случай би била налице, ако в специализирания състав на НЕЛК участва лекар, който е участвал и в състава на ТЕЛК, изготвил обжалваното експертно решение. В случая, лекарите от специализирания състав на НЕЛК, издали процесното ЕР, не са членове на състава на ТЕЛК, издал ЕР № 0403/13.10.2022 г. Като колективен административен орган НЕЛК действа в специализираните състави, определени със заповедта на директора по чл. 18, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. В този смисъл е и Решение № 10779 от 26.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6004/2021 г., VI о. Отделно от горното, при преразглеждане на ЕР на НЕЛК в производство по чл. 113, ал. 2 от ЗЗДр липсва изискване съставът на НЕЛК да е различен. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Обжалваното ЕР на НЕЛК обаче страда от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2-5 от АПК. При издаване на процесното ЕР на НЕЛК от 29.11.2022 г. формално е спазена изискуемата писмена форма, но в него липсват същински мотиви, обосноваващи неговото постановяване. В същото се сочи, че се потвърждава ЕР на ТЕЛК от 13.10.2022 г., но не са изложени никакви конкретни съображения досежно състоянието на П., които да обосновават тази преценка. Не е препратено и към конкретни медицински констатации от ЕР на ТЕЛК. Налице е вътрешно противоречие в издадения индивидуален административен акт, доколкото при изведена констатация, че са налице данни за нестабилизирано състояние на П., е извършена преценка на работоспособността до по-ранна дата – 13.10.2022 г., вместо определената с ЕР на НЕЛК от 15.11.2022 г. до 28.10.2022 г. Липсват мотиви досежно относимата правна норма, съгласно която НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения за неговото издаване – както фактически, така и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неизпълнението на изискванията, очертаващи законовия статут на административния акт, регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съставлява основание за отмяна по аргумент на чл. 146, т. 2 от АПК. Доколкото по същността си мотивите представляват фактическите и правни основания за издаването на акта, то липсата им опорочава административния акт, тъй като без тях не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта и неговата законосъобразност. Константна е практиката на административните съдилища и Върховния административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. За пълнота следва да се посочи, че обстоятелството, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, тъй като не е посочено в решението пред кой орган и в какъв срок може да се оспорва акта, е нарушение, но не от вида на съществените, доколкото по аргумент от чл. 140, ал. 1 от АПК същото има отношение само към срока за неговото оспорване и правото на освидетелстваното лице да бъде информирано за резултата от инициираното от него административно производство и възможността да оспори решението, с което приключва то, не са ограничени. На следващо място, при издаването на процесния индивидуален административен акт са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от посоченото в обжалваното ЕР на НЕЛК, производството пред адм. орган е образувано по реда на чл. 113 от ЗЗдр, а не по жалба по чл. 112, ал. 1 от ЗЗДр, с оглед на което ОДМВР Ловеч не е страна в адм. производство по смисъла на чл. 15 от АПК. Същевременно в административното производство, развило се пред НЕЛК, като страна е участвала ОДМВР Ловеч. Освен това в становището на органа с вх. № 80/11.01.2024 г. в АдмС Ловеч (л. 263) е отразено, че производството е инициирано по повод постъпилото искане на Директора на ОДМВР Ловеч. От представените с молба с вх. № 2334/17.07.2024 г. в АдмС Ловеч заповеди на Министъра на вътрешните работи относно служебното правоотношение на П. (л. 326-339) се установява, че орган по назначаването на жалбоподателката е Министърът на вътрешните работи, а не Директорът на ОДМВР Ловеч. Нормата на чл. 112, ал. 1 от ЗЗдр очертава кръга на лицата и организациите, които имат качеството на заинтересовани страни. Сред тях са и осигурителите. Подадената от Директора на ОДМВР Ловеч молба на л. 49 от делото не би могла да послужи като жалба, която да инициира производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗДр, нито ОДМВР Ловеч да бъде страна в протеклото адм. производство пред НЕЛК, доколкото ОДМВР Ловеч няма качеството на осигурител по отношение на Р. П.. От страна на ответника е допуснато съществено процесуално отношение, доколкото за него не е бил уведомен и не е участвал осигурителят – Министерство на вътрешните работи. Именно МВР, а не ОДМВР Ловеч на основание чл. 5, ал. 1 от КСО, вр. чл. 158, т. 1 от ЗМВР, вр. раздел IX.1 от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на Министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г., с последващи изменения и допълнения) има качеството на осигурител, доколкото видно от заповедите на Министъра на вътрешните работи относно служебното правоотношение на П. (л. 326-339) заеманата от Р. П. длъжност началник РУ е ръководна, а съгласно чл. 158, т. 1 от ЗМВР орган по назначаването ѝ е Министърът на вътрешните работи. Неправилно НЕЛК не е изпълнил задължението си по отношение на осигурителя – МВР, като е конституирал в производството по обжалване на решението на НЕЛК от 15.11.2022 г. ОДМВР Ловеч, която макар да е юридическо лице по смисъла на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, не е осигурител на П., доколкото последната съгл. чл. 158, т. 1 от ЗМВР се назначава от Министъра на вътрешните работи, а не от Директора на ОДМВР Ловеч и съответно служебното и осигурителното ѝ правоотношение възниква с МВР, а не с ОДМВР Ловеч. Д. Д. на ОДМВР Ловеч не попада сред кръга на лицата, които имат право да обжалват ЕР, тъй като не е осигурител по отношение на П., то и производството пред НЕЛК е незаконосъобразно образувано, тъй като искането на Директора на ОДМВР Ловеч не може да послужи за неговото иницииране, както се сочи в становището от НЕЛК (л. 263). Действително, съгласно чл. 68, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), Директорът на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на непълни, неправилни или противоречиви решения, постановени от нейните състави в 3-месечен срок от постановяването им. В настоящия случай обаче липсват категорични данни за наличието на такова разпореждане на Директора на НЕЛК, като липсва и яснота на кое от лимитативно изброените в чл. 68, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ основания е преразгледано ЕР № 1458 от 15.11.2022 г., в следствие на което преразглеждане е постановено и процесното ЕР № 1539 от 29.11.2022 г. Върху молбата на Директора на ОДМВР Ловеч на ръка има изписан текст (л. 49), но същият е нечетлив и не би могло да се извърши преценка какво е разпоредено с тази резолюция, от кого и към кого е насочена, за да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 68, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът съобрази следното: Актовете на експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на НЕЛК от една страна са експертно заключение за здравословното състояние, респ. за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права. Въпросите свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания. В случая от страна на НЕЛК в оспореното решение от 29.11.2022 г. не е извършен анализ на медицинската документация на П., като не е обсъдено и нейното състояние, за да бъде направена адекватна преценка за срока на временната неработоспособност на жалбоподателката до 13.10.2022 г. В ЕР на НЕЛК № 1458 от 15.11.2022 г. е отразено, че вследствие на проведените контролни прегледи са налице данни за нестабилизирано състояние на П. след лечението ѝ в УМБАЛ „Лозенец“ ЕАД, като специализираният състав на НЕЛК е преценил, че болничен лист № Е2022303345 е правилно издаден и е приел, че временната неработоспособност на лицето е за периода от 28.09.2022 г. до 28.10.2022 г. При преразглеждането на това решение, в процесното ЕР на НЕЛК № 1539 от 29.11.2022 г. липсват каквито и да било данни за промяна в състоянието на П., отделно не се сочи от административния орган и липсват данни в административната преписка за наличие на някое от обстоятелствата, изброени в чл. 68, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ – решението на НЕЛК от 15.11.2022 г. да е непълно, неправилно или противоречиво, за да се постанови новото освидетелстване на неработоспособността до 13.10.2022 г. с решението на НЕЛК от 29.11.2022 г. С оглед изложеното, липсата на мотиви в това отношение е довело и до противоречие на обжалваното решение с материалния закон. ЕР на НЕЛК противоречи и на целта на закона, като нарушава съществено правата на освидетелстваното лице, което следва да бъде подпомогнато при неговото лечение и да му бъде осигурена необходимата грижа с оглед спецификата на увреждането и индивидуалните му нужди. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното ЕР на НЕЛК е издадено при неспазване на изискуемата форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Предвид изхода на спора, съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗЗдр, съдебно-деловодните разноски в общ размер на 680, 00 лв., от които: 10, 00 лв. – държавна такса (л. 34), 10, 00 лв. – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение (л. 261), 660, 00 лв. – адвокатско възнаграждение (л. 285 и л. 285-гръб), следва да бъдат възстановени от бюджета на НЕЛК – [населено място] в качеството на юридическо лице, в чиято структура е специализираният състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести - органът, издал отменения индивидуален административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът