Решение № 97 от 8.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 12694/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 15103 от 15.09.2023 г., постановено по гр. д. № 18407/2023 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. Й. К. и М. Й. Т. искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че К. Й. К. и М. Й. Т. дължат разделно при равни части на „Топлофикация София” ЕАД сумите: 2105, 23 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••••. № 2•••••••, ведно със законната лихва за периода от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 222, 41 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 19.04.2022 г.; сумата 34, 73 лв. – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането; и сумата 6, 17 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 19.04.2022 г., за които суми е издадена заповед № 13718 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 22110/2022 г. на СРС.

Ищецът „Топлофикация” ЕАД е обжалвал решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу ответника М. Й. Т., като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. В жалбата се сочи, че от доказателствата по делото било видно, че до момента ответницата М. Т. /поставена под пълно запрещение/ е приела по опис наследството, останало от П.Е.П., с оглед на което е било отправено искане за спиране на настоящото производство, за да се предприемат действия по приемане на наследството по опис съгласно чл. 61 от ЗН, но съдът е оставил без уважение това искане, което представлявало съществено нарушение на процесуални правила. Излага се възражение срещу решаващия мотив на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете, че не са налице данни за приемане на наследството по опис. Поддържа се, че при постановяване на решението си съдът не е взел предвид изявлeнията на ответницата в отговора на исковата молба, а и не е дал необходимите указания във връзка с разпределение на доказателствената тежест между страните за твърдените от тях факти. Излага се довод, че въпреки липсата на оспорване от ответната страна по този въпрос, съдът неправилно е вменил задължение на ищеца да докаже, ответницата е приела наследството по опис. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановено друго, с което се уважат предявените срещу ответницата М. Т. искове.

С писмения си отговор въззиваемата страна М. Й. Т., представлявана от настойника й С. П., оспорва въззивната жалба. Поддържа, че доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена от първоинстанционния съд, като по делото няма доказателства, че ответницата е приела наследството по опис.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу К. Й. К. и М. Й. Т. искове за признаване за установено, че К. Й. К. и М. Й. Т. му дължат разделно следните суми: 2105, 23 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••••. № 2•••••••, ведно със законната лихва за периода от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 222, 41 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 19.04.2022 г.; сумата 34, 73 лв. – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането; и сумата 6, 17 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 19.04.2022 г., за които суми е издадена заповед № 13718 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 22110/2022 г. на СРС, както следва:

• К. Й. К. - сумата 1052, 62 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••••. № 2•••••••, ведно със законната лихва за периода от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 111, 21 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 19.04.2022 г.; сумата 29, 38 лв., представляваща цена на услугата „дялово разпределение” за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането; и сумата 3, 09 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 19.04.2022 г.;

• М. Й. Т. – сумата 1052, 62 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••••. № 2•••••••, ведно със законната лихва за периода от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 111, 21 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 19.04.2022 г.; сумата 29, 38 лв., представляваща цена на услугата „дялово разпределение” за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането; и сумата 3, 09 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 19.04.2022 г., представляващи ½ част от общите задължения за топлоснабдения имот.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на описания топлоснабден имот, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което те дължат в условията на разделна отговорност стойността на доставената в процесния период топлинна енергия, стойността на услугата дялово разпределение и мораторните лихви върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за посочените периоди, съобразно квотата им в съсобствеността, а именно по 1/2 част от общото задължение, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В писмения си отговор ответникът К. Й. К. е оспорил предявения срещу него иск с възражение, че не е легитимиран да отговаря то този иск, тъй като се е отказал от наследството на наследодателя му П.Е.П., за което е представил удостоверение за вписан отказ от наследство по гр.д. № 60300/2019 г. на СРС. Ответникът е заявил също, че другата ответница М. Й. Т. /негова сестра/ от дълги години е поставена под пълно запрещение и същата се намира в дом за лица със специални потребности в с. Драганово, община Горна Оряховица.

В писмения отговор, подаден от С. К. П. в качеството й на настойник на ответницата М. Т., се твърди, че М. Т. е поставена под пълно запрещение с решение по гр.д. № 1136/1986 г. на СГС и от 1986 г. и е настанена в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост, с. Драганово, община Горна Оряховица. Същата сочи, че през м. февруари 2023 г. получила писмо с приложено към него определение № 15362/17.06.2022 г. по гр.д. № 70269/2021 г. на СРС, с което това производство е спряно и е изискана информация за настойника на М. Т.. В отговора е изложено твърдение, че до момента М. Т. не е приела по опис наследството, останало от П.Е.П.. С определението си по чл. 140 от ГПК съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже, че ответницата е приела наследството под опис по чл. 51 от ЗН.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и с оглед предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответницата М. Й. Т., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1052, 62 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••••. № 2•••••••, ведно със законната лихва за периода от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 111, 21 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 19.04.2022 г.; сумата 29, 38 лв., представляваща цена на услугата „дялово разпределение” за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането; и сумата 3, 09 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 19.04.2022 г., представляващи ½ част от общите задължения за топлоснабдения имот, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 22110/2022 г. на СРС.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби, а ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Облигационното правоотношение по продажба на топлинна енергия възниква между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното дружество. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици или титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Установено е от представения договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.01.1991 г., че процесният апартамент е бил собственост на Е.Н.П. и Д.К.П.. От представените удостоверения за наследници се установява, че единствен наследник на Е.П. и Д.П. /починали съответно на 24.09.2003 г. и 07.10.2009 г./ е бил синът им П.Е.П.. Същият е починал на 18.09.2019 г. и негови наследници по закон са ответниците М. Т. и К. К.. Исковете по отношение на ответника К. К. са отхвърлени и решението е влязло в сила в тази чу част.

Установено е, че с решение от 23.10.1986 по гр.д. № 1136/1986 г. на Софийски градски съд ответницата М. Й. Т. е поставена под пълно запрещение, а видно от удостоверение № 40/04.07.2022 г. на Столична община за нейн настойник е назначена С. К. П.. Представен е препис от определение № 15632/17.06.2022 г., постановено по гр.д.

№ 70269/2021 г. на СРС, с което на основание чл. 229, ал.1, т. 3 от ГПК е спряно производството, образувано срещу М. Й. Т., до приемането под опис на наследството на баща й – П.Е.П., починал на 18.09.2019 г. За да направи извода си за неоснователност на предявените срещу поставената под пълно запрещение ответница М. Т. искове, първоинстанциооният съд е приел, че по делото не са налице данни за приемане на наследството под опис по чл. 51 от ЗН, което било разпределено в тежест на доказване от ищеца, но същият не е ангажирал доказателства за това.

Принципно правилно /с оглед недееспособността на ответницата/ е приетото от районния съд, че същата може да приеме наследството на наследодателя си П.П. само по опис – чл. 61 ал. 2 от ЗН. Приемането на наследството по опис има за цел да ограничи отговорността на наследника за задължения на наследодателя само до стойността на получените в наследството активи, т.е. то има значение за отговорността на наследника за задълженията на наследството. Изложеното от първоинстанционния съд съображение за липса на доказателства за приемане от ответницата на наследството на П.П. по опис, въз основа на което е направил извод за неоснователност на предявените срещу нея искове за стойността на доставената в имота топлинна енергия, не е съобразено с факта, че само за част от исковия период, а именно - от м. 05.2019 г. до 18.09.2019 г., претендираните срещу ответницата вземания са за задължения на наследодателя й П.П.. Наследодателят е починал на 18.09.2019 г. и от тази дата е открито наследството му. Следователно, възникналите след датата на откриване на наследството на П.П. вземания на ищеца - от 18.09.2029 г. до края на исковия период м. 04.2021 г., не са претенции за задължения на наследодателя на ответницата, които да са преминали по наследство в нейния патримониум по наследство от П.П., поради което защитната функция на чл. 60, ал. 2 от ЗН не намира приложение. С оглед на това незаконосъобразен е изводът на районния съд за недължимост на суми за топлинна енергия за целия процесен период, основан на липсата на доказателства за приемане от ответницата на наследството на П.П. по опис.

Следва да се посочи също, че изводът на районния съд за липса на ангажирани от ищеца доказателства за приемане на наследството по опис от ответницата при позоваване на разпоредбата на чл. 51 от ЗН, е незаконосъобразен. Когато е заведено дело срещу наследника за задължения на неговия наследодател и няма данни, че наследникът е приел наследството, съдът, който разглежда делото, следва служебно да предприеме необходимите действия, като определи на наследника, което има право да наследява, срок да заяви дали приема наследството или се отказва от него. В хипотезите на чл. 61, ал. 2 от ЗН, при които приемането на наследството може да е само по опис, при заведено дело срещу наследника съдът следва в рамките на това производство да му определи срок, в който да приеме наследството по опис. Ако законният представител на недееспособния не изяви воля за приемане на наследството по опис, вкл. и при даден му срок за това по реда на чл. 51 от ЗН, не може да се приложи последицата по чл. 51, ал. 2 от ЗН. В този случай е налице незаето наследство, при което съдът служебно или по искане на заинтересуваните назначава управител на наследството по чл. 59, ал. 1 от ЗН, който управител предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения след като направи опис на наследственото имущество – чл. 59, ал. 2 от ЗН /арг. от ТР от 23.01.2024 г. по тълк.дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС./ С оглед на това неправилно в настоящия случай съдът е възложил в тежест на ищеца да установява, че ответницата е приела наследството по опис, вместо да предприеме действията по чл. 51, ал.1, изр. 2 от ЗН, евентуално – по на чл. 59, ал. 1 от ЗН. Следва да се има предвид също, че в първоинстанционното производство са били представени доказателства за наличие на заведено дело срещу ответницата за дължими суми за топлина енергия за същия имот, но за предходен период, производството по което е било спряно именно с оглед установяване приемането по опис на наследството на П.П. – определение № 15362/17.06.2022 г. по гр.д. № 70269/2021 г. на СРС. От извършената от въззивния съд служебна справка по посоченото дело се установява, че по същото е постановено решение, в което е прието, че от страна на настойника на ответницата е инициирана процедура по приемане на оставеното от П.П. наследство по опис, във връзка с която е постановено решение № 1287/23.01.2024 г. по ч.гр.д. № 48136/2023 г. на СРС, с което е допуснато приемането на наследството по опис. В изготвения опис на наследствените имущества са включени недвижими имоти – процесния апартамент и друг имот в гр. Банкя. С оглед на тези данни за прието от ответницата наследство по опис и съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, въззивният съд не е предприел действия по чл. 51, ал.1, изр. 2 от ЗН, респ. по чл. 59 от ЗН.

С оглед на всичко гореизложено се налага извод, че ответницата М. Й. Т. в качеството й на наследник на П.Е.П. е материално легитимирана да отговаря по предявените искове за дължимите от наследодателя й суми за доставена топлинна енергия в процесния имот за периода от м. 05.2019 г. до 18.09.2019 г. За останалата част от исковия период – от. 18.09.2019 г. до м. 04.2021 г., същата е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в качеството си на собственик на този имот, и дължи заплащане на стойността на доставената в имота топлинна енергия.

По делото обаче не са налице доказателства за конкретно количество топлинна енергия, доставено в процесния имот в исковия период, начина за изчисляването им, както и дали начислените от ищеца суми са съобразно действащите към този момент разпоредби. Действително, в отговора на исковата молба ответницата е направила само възражение, че към този момент не е приела наследството на П.П. по опис, но не въвела възражения срещу твърдението за доставяна в имота топлинна енергия. Липсата в отговора на исковата на изрично оспорване на размера на претенциите не е равнозначно на признание, че доставената топлинна енергия е в размер на претендираните суми. Във всички случаи, когато се иска установяване дължимост на суми за доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи с надлежни доказателствени средства какво количество топлинна енергия е потребена в имота и за какво е начислена /отопление на имот, БГВ, сградна инсталация/, как е отчетена начислената топлинна енергия, нейната стойност и начина на изчисляването й, както и дали при отчитането и начисляването са спазени законовите изисквания. Това е особено наложително в случай като настоящия, при който исковете са насочени срещу напълно недееспособно лице, както и предвид наличието на безспорни данни, че от много години ответницата М. Т. живее в Дом за лица с умствена изостаналост, т.е. същата не ползва фактически процесния имот.

Поради липсата на доказателства за количеството потребена в имота топлинна енергия, нейната стойност, начина на отчитане и начисляване, предявените искове следва да се отхвърлят. Първоинстанционното решение като краен резултат е правилно и следва да се потвърди.

Воден от горното, Софийски градски съд