Решение № 116 от 30.4.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 135/2024 г.

Производство по чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №260147/11.01.2024г. по описа на ВОС на ответника П. И. С., ЕГН ••••••••••, подадена чрез назначения му от съда особен представител адвокат Р. М., ВАК, и въззивна жалба вх. №260291/23.01.2024г. по описа на ВОС на ищците И. Д. М., ЕГН ••••••••••, С. С. М., ЕГН ••••••••••, и В. Д. М., ЕГН ••••••••••, подадена чрез общият им пълномощник адвокат Б. Д., ВАК, срещу решение №260038 от 18.12.2023г. на Варненски окръжен съд, постановено по т.д. №133/2020г. по описа на ВОС. С обжалваното решение съдът е уважил предявения от ищците И. Д. М., С. С. М. и В. Д. М. иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, като е прогласил за относително недействителна спрямо тях разпоредителната сделка за учредяване на право на ползване на ателие №4 с идентификатор 10135.3516.181.6.11 в жилищна сграда 6 в поземлен имот с идентификатор 10135.3516.181, находящ се в •••••, цялото с площ от 54, 88 кв.м., извършена по Нотариален акт №170, том III, peг. №5446, дело №502/2019г. на нотариус peг. №192 в НК, между ответното дружество - длъжник на ищците „Диа строй“ ЕООД, ЕИК 205439266, и ползувателя П. И. С., ЕГН ••••••••••. Отхвърлил е предявените искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД (главен) и чл.135, ал.3 от ЗЗД (евентуален) за прогласяване за относително недействителна спрямо ищците на разпоредителната сделка за покупко-продажба на този недвижим имот, извършена по същия нотариален акт между продавача „Диа строй“ ЕООД и купувача Р. Х. П., ЕГН ••••••••••. С оглед този резултат и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците „Диа строй“ ЕООД и П. И. С. са осъдени солидарно да възстановяват на ищците сторени разноски по делото в общ размер на 2 296, 14 лева, съответно на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците И. Д. М., С. С. М. и В. Д. М. са осъдени солидарно да възстановяват на ответницата Р. Х. П. сторените разноски по делото в размер на 2 800 лева. Оплакванията във въззивната жалба на ответника П. И. С. са за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част по уважения спрямо него иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД като се твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила и материално правните разпоредби съдът не е извършил преценка на събраните по делото доказателства в тяхната пълнота и доводите на страните, не е изложил конкретно, ясно и точно въз основа на кои от доказателствата основава приетата фактическа обстановка, съответно мотивирано да посочи кои от тях възприема и кои не. Моли за отмяна на решението и по същество отхвърляне на иска. В срока по чл.263 ГПК ищците – въззиваема по тази въззивна жалба страна, чрез пълномощника си по делото адвокат Б. Д. са подали писмен отговор вх. №260491/05.02.2024г., в който като се основават на принципните положения по приложението на чл.135, ал.1 от ЗЗД и като поддържат твърдения са за увреждащия характер на атакуваната с иска сделка и знанието на третото лице за увреждането обосновават становището си за неоснователност на въззивната жалба. Молят обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като им се присъдят и сторените разноски за въззивното производство. Обоснованите във въззивната жалба на ищците оплаквания са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че третото лице – купувачът Р. П. не е имало знание за наличието на задължения на продавача към ищците – собственици на земята по сключения между тях договор за изграждане на сградата, което ще се трансформира във вземане за връщане на даденото по договора, съответно не е имало намерение за тяхното увреждане, като се твърди, че същият противоречи на събраните по делото доказателства, в т.ч. и на показанията на водените от тази страна свидетели. Според въззивниците, по презумпция купувачът знае с какво качество е вещта – предмет на сделката, поради което и с оглед състоянието на закупения в случая имот – самостоятелен обект в сграда по чл.181, ал.2 от ЗУТ, същият е знаел за задълженията на продавача по довършване на общите части на сградата и въвеждането й в експлоатация, съответно за отношенията му със собствениците на земята. Иска се от въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и уважаване на предявените искове със следващите от това последици по отношение на разноските по делото. Като приложение към въззивната жалба е представена и изготвена лично от ищците жалба, в която се поддържа твърдение, че купувачът Р. Х. П. е знаела за задълженията на „Диа строй“ ЕООД към тях, тъй като е взела участие в нотариалното производство при сключването на 05.06.2019г. на договора между ищците, „Пресиянстрой“ ЕООД и „Диа строй“ ЕООД, като е изслушала прочитането на нотариалния акт. За установяването на този факт молят да се допусне разпит на свидетел. В подадения писмен отговор ответникът Р. Х. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа твърдение, че по делото липсват доказателства, установяващи знание у третото лице, че сключената на 4.12.2019г., по силата на която то е придобило процесния имот (ателие №4) прави невъзможно или затруднява реализирането на непаричното вземане на ищците за довършване на строителството на жилищната сграда и въвеждането й в експлоатация, съответно, че предназначението на атакуваната с иска сделка е била да се увредят ищците по вземането им за връщане на даденото по сключения от тях с „Диа строй“ ЕООД договор. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Противопоставя се на допускането на искания свидете като твърди, че такива твърдения (присъствие на Х. при прочитане на нотариалния акт на 05.06.2019г.) не са наведени своевременно в процеса, не е поискано своевременно и събиране на доказателства за установяване на този факт, поради което и не са налице основанията на чл.266 ГПК за събиране на поисканото доказателство. По сходни съображения и ответникът „Диа строй“ ЕООД оспорва въззивната жалба в подадения от него писмен отговор и моли като неоснователна същата да бъде оставена без уважение. Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежни процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими. За да се произнесе по спора настоящият състав на съда съобрази следното: Предмет на исковото производство са предявени от ищците И. Д. М., С. С. М. и В. Д. М. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност чл.135, ал. 3 от ЗЗД, за обявяване за относително недействителни по отношение на ищците на сделките, извършени между ответниците „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК 205439266, П. И. С., ЕГН ••••••••••, и Р. Х. П., ЕГН ••••••••••, обективирани в нот. акт № 170, том III, peг. № 5446, дело 502 от 2019 г, на нотариус Д. С., peг. № 192, вписан в АВп вх. peг. 32692 от 04.12.2019 г., акт 82, том XL дело 19769/19 г., с които „Диа Строй“ ЕООД е учредил на П. И. С. право на ползване и е прехвърлил на Р. Х. П. правото на собственост върху Ателие № 4 с идентификатор 10135.3516.181.6.11, в жилищна сграда 6 в поземлен имот с идентификатор 10135.3516.181, находящ се в гр. Варна, ул. „Паско Желев“ № 3, етаж 3, цялото с площ от 54, 88 кв. м, ведно с изба № 7 с площ 1, 97 кв. м. при граници: изба № 6, двор, изба № 8, избен коридор, както и от прилежащите му 4, 3153 % идеални части от общите части на сградата. Твърди се от ищците, че са кредитори на ответното дружество „Диа Строй“ ЕООД, което свое качество обосновават със следните твърдения: На 07.10.2014 г. са сключили договор с „Пресиянстрой“ ЕООД, по силата на който последният, в качеството на изпълнител, се задължил да осъществи промяна на действащия ПУП- ПРЗ за недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул. „Паско Желев“ №3, идент. №10135.3516.181, след което да направи промяна на одобрения инвестиционен проект на предвидената за строителство сграда, да извърши със свои сили и средства строителството и да въведе в експлоатация жилищната сграда, срещу което ищците, в качеството им на възложители, се съгласили да прехвърлят идеална част от дворното място и да учредят на изпълнителя право на строеж за част от обектите в сградата. Поради неизпълнение по вина на дружеството – изпълнител с уведомление от 08.10.2018 г. ищците – възложители са прекратили договора. Тъй като сградата е била изградена в груб строеж и на изпълнителя не са прехвърлени права на строеж, след преговори, на 05.06.2019 г. страните постигнали споразумение, по силата на което „Пресиянстрой“ ЕООД и „Диа Строй“ ЕООД, заедно и солидарно като изпълнител се задължили в шестмесечен срок със свои сили и за своя сметка да завършат изцяло сградата, а в тримесечен срок от подписване на акт 15 да подадат необходимите документи за въвеждането й в експлоатация. Срещу това задължение на същата дата с нот.акт № 158/05.06.2019 г. ищците като възложител им прехвърлили права на собственост върху конкретно изброени в споразумението обекти - един гараж, три апартамента и едно ателие, при договореност, че при изпълнение от страна на изпълнителите на възложената работа в уговорените срокове възложителите ще им прехвърлят допълнително конкретно посочени обекти от новопостроената сграда. Изрично било уговорено, че ако „Пресиянстрой“ ЕООД и „Диа Строй“ ЕООД не изпълнят поетите по нотариалния акт и договорд от същата дата задължения в срок, ищците в качеството им на възложители имат право да развалят сключените договори и да претендират в условията на солидарност от ответниците неустойка за неизпълнение в размер на 350 000 лева. Тъй като ответниците не изпълнили задълженията си в уговорените срокове, ищците са упражнили правото си за разваляне на договора, който иск е предмет на разглеждане по т.д. № 2116/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд. С оглед на това се твърди, че ищците са кредитори на ответното дружество „Диа строй“ ЕООД за връщане на основание чл.55 ЗЗД на полученото по разваления договор от 05.06.2019 г. поради отпадане на основанието за неговото даване. Считат, че извършените от дружеството разпоредителни сделки от 04.12.2019г. с Ателие № 4 с идентификатор 10135.3516.181.6.11 (продажба и учредяване на право на ползване) увреждат интересите им като кредитори, откъдето произтича и правният им интерес да искат от съда същите да бъдат обявени за относително недействителни спрямо тях при условията на чл.135 ЗЗД. Твърдят, че длъжникът както и приобретателите по сделките знаят за увреждането, а в уточняваща молба от 10.02.2020 г. заявяват, че същите са извършени с цел увреждане на кредиторите. Допълнително са наведени твърдения, че знанието за увреждането у ответника „Диа Строй“ ЕООД произтича от уговорките в НА № 158/2019 г. от 05.06.2019 г., като към датата на атакуваната сделка - 04.12.2019 г., задълженията по договора от 05.06.2019 г. и по нот. акт от същата дата не са изпълнени, което обстоятелство е било известно на „Диа Строй“ ЕООД и е достатъчно да установи факта, че с прехвърляне на обекта в полза на трето лице страните по тази сделка са били в известност, че имуществото на длъжника намалява и се препятства кредитора да се удовлетвори от него. Ответното дружество „Диа Строй“ ЕООД е оспорило иска с възражение, че не е знаело, че с извършване на атакуваните действия уврежда кредиторите си. Твърди, че сделката е извършена след придобиване правото на собственост върху процесният имот и в рамките на 6-месечният срок, в който дружеството е поело задължение да завърши сградата, в която се намира имота. Сочи, че ищците не са изпълнили задължението си да прехвърлят на строителя право на собственост върху идеални части от земята в 14-дневен срок от издаване на Акт 14, както и по отношение на всички обекти, които е следвало да станат собственост на ответното дружество, поради което не е налице увреждане за ищците, а и същите са се обогатили с вложените средства в строежа, в размер на 435 712 лв. без ДДС. Твърдят, че тъй като ищците не са учредили право на строеж в полза на изпълнителя, това изначално е създало за него трудности за осигуряване на банково финансиране. След преговори между страните е постигнато съгласие ищците да прехвърлят собствеността върху част от обектите, за да може чрез продажбата им на трети лица да се осигурят допълнителни средства, необходими за завършване на сградата. В този смисъл извършената продажба към третите лица е целяла осигуряване на средства за довършване на сградата и възложителите са били наясно и са били съгласни с това. Оспорва съществуването на вземането на ищците към момента на атакуваната сделка като твърди, че такова не съществува и към момента на завеждане на исковата молба, с оглед на което възразява срещу качеството на ищците на кредитор по отношение на ответното дружество. Твърди, че основанието, на което ответното дружество е придобило процесният имот, не е отпаднало, поради което и не са налице твърдяните от ищците основания по чл.55 ЗЗД за връщане на полученото. Оспорва и наличието на знание у третите лица, че договорът уврежда кредитора. Ответницата Р. Х. П. е оспорила исковете като неоснователни. Излагайки твърдения за намеренията си да придобие имота от новостроящата се сграда и развилите се отношения със строителя „Диа Строй“ ЕООД, ответницата твърди, че не е имала представа за отношенията му със собствениците на мястото, върху която се изгражда сградата, не ги познавала и не била запозната с писмените договорки между тях, свързани със строителството. Договорената продажна цена е реална с оглед състоянието на сградата и необходимите средства за завършването й и сделката не е била сключена при сговаряне/знание за увреждане на ищците като кредитор на прехвърлителя. Безвъзмездното учредяване на право на ползване върху имота за П. И. С. било обусловено от обстоятелството, че към този момент двамата били в близки отношения на фактическо съжителство, като финансирането на сделката за покупко- продажба било извършвано с лични средства на ответницата, а целта им била да бъдат разграничени отношенията им по придобиването на жилището и съвместното му ползване. Ответникът П. И. С. също е оспорил иска като неоснователен чрез назначения му особен представител като твърди, че добросъвестно е придобил безвъзмездно право на ползване. Възразява да е налице знание за увреждане на кредитора като твърди, че не е страна по договора от 05.06.2019 г. и по НА №58/2019 г., липсва уговорка между него и отв. Р. П. за увреждане интересите на ищците. С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е уважил предявеният като главен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД срещу ответниците „Диа Строй“ ЕООД и П. И. С., прогласявайки за относително недействителна сключената между тях на 04.12.2019 г. сделка по учредяване на право на ползване на Ателие № 4, като е отхвърлил предявените срещу ответниците „Диа Строй“ ЕООД и Р. Х. П. искове по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД (главен) и по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД (евентуален) за прогласяване за относително недействителен спрямо ищците на договора за прехвърляне на право на собственост върху Ателие № 4, сключен по НА № 170 от 04.12.2019 г., том III, peг. № 5446, дело 502 от 2019 г, на нотариус peг. № 192. Не е спорно между страните, установява се и от представените по делото доказателства, че по силата на договор, обективиран в НА №158/2019 г., вписан в АВп вх. рeг. № 13860 от 2019 г., акт 127, том XXXVIII дело № 8252, ищците – възложители Д. И. М. (починал в хода на процеса и заместен от другите ищци – негови наследници по закон), И. Д. М., С. С. М., В. Д. М. са прехвърлили на „Пресиянстрой“ ЕООД гараж № 1, а на „Диа Строй“ ЕООД - апартамент № 1, апартамент № 4, апартамент № 8 и ателие № 4, всички находящи се в гр. Варна, ул. „Паско Желев“ №3, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, срещу солидарното задължение на приобретателите в шест месечен срок от подписване на нотариалния акт и договор от същата дата да осъществят цялостно и качествено завършване на сградата и предвидените довършителни работи констатирано с акт обр. 15 и в тримесечен срок от подписване на акт обр.15 да подадат документи за въвеждане на сградата в експлоатация. С решение № 260259/01.10.2020 г. по т.д. № 2116/2019 г. на Окръжен съд-Варна, влязло в сила на 02.02.2023 г., обективираният в НА № 158/2019 г. договор от 05.06.2019 г. за прехвърляне в полза на „Пресиянстрой“ ЕООД и „Диа Строй“ ЕООД права на собственост върху отделни обекти срещу задължението за завършване на сградата в шестмесечен срок е развален поради неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителите. Не е спорно между страните, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 170, том III, peг. № 5446, дело 502 от 2019 г. на нотариус Д. С., peг. № 192, ответникът „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК 205439266, е продал на ответницата Р. Х. П., ЕГН ••••••••••, недвижим имот, находящ се в жилищна сграда, завършена на етап „груб строеж“, находящ се в гр. Варна, ул. „Паско Желев“ № 3, етаж 3, представляващ Ателие № 4, със застроена площ от 54, 88 кв.м., ведно с изба № 7, както и 4, 3153 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата от 52 500 лева, платима в шестмесечен срок от подписване на нотариалния акт. Със същия акт ответникът „Диа Строй“ ЕООД е учредил в полза на ответника П. И. С., ЕГН ••••••••••, право на ползване безвъзмездно върху прехвърляния имот, посочено в нотариалния акт като първо разпоредително действие. От съдържанието на акта се установява, че при съставянето му е представен НА № 127, том XXXVIII, дело № 8252, на СВ - Варна, с който „Диа Строй“ ЕООД е придобило от ищците правото на собственост върху процесното ателие. По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.10.2014 г., сключен между ищците в настоящото производство, представлявани по пълномощие от управителя на „Пресиянстрой“ ЕООД Т. Т., в качеството им на собственици – като продавачи, и изпълнителя на строежа „Пресиянстрой“ ЕООД, от една страна, и Ц.Й.Е. и Н. С. Е. – като купувачи, с предмет процесното ателие № 4, находящо се в гр. Варна, ул. „Паско Желев“ № 3, етаж 3, и паркомясто № 6 общо за сумата от 60 000 лева, платима на пълномощника на продавачите на три вноски по 20 000 лева, последната от които след въвеждане на сградата в експлоатация. Липсват доказателства за извършени плащания по този договор. От представените като доказателства платежни документи от 05.12.2019 г. и от 19.02.2020 г. се установява, че въззиваемата Р. П. е заплатила в полза на ответника „Диа Строй“ ЕООД сумите от 5 000 и 25 000 лева за покупката на процесното ателие. От показанията на свидетелите Х.Н. и И.Л. се установява, че ответницата П. е следвало да придобие процесния имот още през юни 2019 г., когато отишла на сделката при нотариус срещу археологическия музей, но прехвърлянето не станало. Искала да подпише договора, за да се прехвърли апартамента и да може да тегли кредит. Прехвърлянето станало декември същата година. Преди да се стигне до сделката са виждали сградата, била в груб строеж, строителството било хубаво. Уговорената сума била около 60 000 лв. без довършителни работи вътре, в степен груб строеж. Строителят Т. казал в началото на лятото, че ще завърши сградата в най- кратък срок, половин година. П. С. живеел заедно с ответницата П. и правел апартамента за нея, евентуално и той да живее там. Ответницата П. не познавала собствениците на мястото, апартаментът се продавал от Т. и към момента на придобиване на имота тя комуникирала само с него. Ответницата П. имала желание да се завърши сградата, правили сметки колко пари трябват за довършването към момента, всеки да си доплати и да се приключат нормално нещата. На свидетеля Н. не било известно някой от семейство М.и да се е опитвал да се свърже с майка му по повод строежа. От показанията на свидетеля Т. Т. - управител на „Пресиянстрой“ ЕООД и съпруг на управителката на „Диа Строй“ ЕООД, се установява, че основната цел на сделката от 05.06.2019 г. била да се довърши сградата. Съпругата на свидетеля участвала, понеже трябвало да има още една фирма като гарант в случая, понеже фирмата на свидетеля имала задължения към НАП. От страна на М.и искали да има друга фирма – гарант. Преди тази сделка, свидетелят, като пълномощник на ищците бил сключвал предварителни договори с трети лица за продажба на конкретни имоти. След сделката от 05.06.2019 г. част от тези предварителни договори се реализирали. Р. Х. имала договор с него преди да реализират сделката, но свидетелят не си спомня точна дата. Мисли, че било след първия договор за строителство. Р. Х. присъствала на сделката от 05.06.2019г., била при нотариуса. Не може да се сети, защо е дошла на сделката, предполага, че искала да присъства. Спорните въпроси, повдигнати по делото и поддържани с подадените от страните въззивни жалби, се свеждат до наличието на всички предпоставки по чл.135, ал.1 и ал.3 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо ищците на разпоредителните действия, извършени от първия ответник на 4.12.2019г. с прехвърлен му в изпълнение на договора с ищците от 5.06.2019 г. недвижим имот в полза на другите двама ответника. Искът по чл.135 ЗЗД е предоставен в защита на кредитора, чийто интереси са увредени от действията или сделките на негов длъжник. Законодателят е предвидил възможността при доказано увреждане и знание у третото лице за такова увреждане спрямо кредитора, даденото по сделката да се върне в патримониума на длъжника, за да може кредиторът да реализира правата си. Възникването на правото по чл.135 ЗЗД се обуславя от наличието на три кумулативни предпоставки – 1) наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска; 2) извършването на действие, което уврежда кредитора; 3) когато действието е възмездно, наличие на знание и у лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането, което понася кредитора в резултат на сделката. Когато разпореждането е безвъзмездно е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него. Член 135, ал.3 ЗЗД предвижда хипотеза, в която, когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял да увреди кредитора. При преценката за основателност на иска по чл. 135 ЗЗД и в двете хипотези - по ал. 1 и по ал. 3, съдът изследва наличието на втората обективна материалноправна предпоставка от фактическия състав - дали атакуваното действие на длъжника е от естество да увреди кредитора. Съгласно константната съдебна практика (напр. решение № 149/12.11.2013г. по т.д. № 422/2012г. ТК, 1 г.о. ВКС, решение № 97 от 30.05.2013г. по гр.д. № 442/2012 IV г.о. ВКС и др.), увреждане е налице за кредитора при всяко действие на длъжника — всеки правен и/или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването правата на кредитора спрямо длъжника. В случая претенцията си за увреждащ характер на извършените от длъжника разпоредителни действия (учредяване на право на ползване и прехвърляне на правото на собственост) ищците основават на твърдение, че ще бъдат затруднени да се удовлетворят при разваляне на сключения с длъжника „Диа Строй“ ЕООД договор от 05.06.2019 г. (връщане на основание чл. 55 ЗЗД на полученото на отпаднало основание). Задължение за връщането на даденото по договора настъпва с неговото разваляне. До този момент всяка от страните по един двустранен договор е кредитор, респ. длъжник за основните, характеризиращи договора престации. В конкретния случай това означава, че до развалянето на договора от 5.06.2019г. възложителите се легитимират единствено като кредитори за получаване на резултата от възложеното строителство. Спрямо този кредиторов интерес последващото прехвърляне от страна на изпълнителя на разпоредената в негова полза с договора от 5.06.2019г. собственост не може да регистрира увреждащ характер. Следва в тази връзка да се съобрази и специфичния характер на договора за строителство на жилищна сграда. Типично и нормално при този вид договори е собственикът на терена и възложител да прехвърли на изпълнителя още при възлагане на строителството или впоследствие в хода на изпълнението идеални части от правото на собственост върху имота, право на строеж или право на собственост върху конкретно обособени самостоятелни обекти след тяхното възникване, чрез разпореждането с които изпълнителят да осигури и необходими средства за финансирането в определена степен дейностите по изграждане на сградата. Такъв увреждащ характер извършените от изпълнителя „Диа Строй“ ЕООД сделки за продажба на прехвърлените му в изпълнение на договора от 5.06.2019г. обекти в полза на трети лица могат да имат единствено по отношение на евентуално бъдещо негово задължение да върне полученото по този договор след неговото разваляне. Развалянето на договора не е част от типичното (обичайното) развитие на облигационното отношение. По общо правило, договорите се сключват, за да бъдат изпълнени и страните да получат целения от всяка една от тях резултат. Поради това не може разумно и обосновано да се приеме, че към момента на извършване на атакуваните с иска по чл.135 ЗЗД сделки (4.12.2019г.) съдоговорителите са били наясно или са могли разумно да предполагат, че с придобиването на собственост и/или ограничено вещно право от своя прехвърлител накърняват (или биха могли да накърнят) права и законни интереси на ищците като негов кредитор по договора от 5.06.2019г. Най-ранният момент на възникване на вземането на ищците за връщане на даденото по договора е допуснатото от страна на изпълнителя виновно неизпълнение на поети към възложителите - прехвърлители задължения по сключения между тях договор от 5.06.2019г., в това число и на основното такова – в шестмесечен срок със свои сили и за своя сметка да завърши изцяло строителството на сградата и в тримесечен срок от подписване на акт 15 да подаде необходимите документи за въвеждането й в експлоатация. Именно от този момент в полза на възложителите възниква преобразуващото право за разваляне на договора съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД. От ищците нито се твърди, нито се установява, че в уговорения с договора от 5.06.2019г. шестмесечен срок от страна на изпълнителите не са извършвани каквито и да е било действия по изпълнение на възложената им работа за довършване на строителството на сградата, изградена към момента на сключване на договора в степен „груб строеж“. Твърденията, в т.ч. и в производството по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, са за забавено и неточно (количествено и качествено) изпълнение. С оглед на това и като се има предвид, че в договора е предвидена възможност за продължаване на договорените срокове при наличието на определени предпоставки (извън виновно поведение на изпълнителя), като упражняването на правото за разваляне на договора е предоставено на волята и свободната преценка на изправната страна, не може обосновано да се приеме, че към датата на атакуваните разпоредителни сделки (4.12.20219г.) за възложителите е съществувало вземане за връщане на даденото по договора от 5.06.2019г. Доколкото се касае за вземане на ищците – кредитори, възникнало с разваляне на договора от 5.06.2019г., който факт е осъществен в последващ атакуваните правни сделки момент (с влизане в сила на съдебното решение по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД - 02.02.2023 г.), то единствената хипотеза, в която може да се преценява увреждащ характер на действията на длъжника, е по чл.135, ал.3 ЗЗД. Необходимо е в тази хипотеза по делото да бъде доказано знанието на третите лица – приобретател на правото на ползване купувач за увреждането, както и намерението на страните по сделките да увредят кредитора, каквито доказателства ищците не са представили. По делото няма доказателства, преки или косвени, от които да може да се направи извод за това, че П. И. С. и Р. Х. П. са имали знание за задълженията на „Диа Строй“ ЕООД по отношение на ищците. Не са налице доказателства, че същите са знаели за сключения договор от 05.09.2019 г. и конкретните задължения, поети от изпълнителя „Диа Строй“ ЕООД. Безспорно задължението за довършване на сградата и въвеждане й в експлоатация е част от съдържанието на НА № 158/2019 г. от 05.06.2019 г., по силата на който „Диа Строй“ ЕООД е придобил процесния имот, но ответниците П. С. и Р. П., не са страни по тази сделка, не са участници в нотариалното производство на 05.06.2019 г. и няма доказателства да са присъствали на прочитането на акта от нотариуса. Действително, разпитаните по делото свидетели установяват, че ответницата П. е отишла при нотариуса на 05.06.2019 г., но причината за това е било, че е очаквала да закупи имота на тази дата. Самата тя не е страна по изповяданата на тази дата сделка (сключения между Д. И. М., И. Д. М., С. С. М., В. Д. М., от една страна като възложители и прехвърлители, и „Пресиянстрой“ ЕООД и „Диа Строй“ ЕООД, от друга страна като изпълнители и приобретатели, договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за довършване на строителство и въвеждане на сграда в експлоатация), съответно не е страна или участник в нотариалното производство по смисъла на чл.572 ГПК. При липсата на сигурни доказателства и надлежни удостоверителни изявления присъствието й в самото производство по издаване на нотариалния акт (чл.578 – 579 ГПК) не може да се презумира. А сам по себе си факта, че на посочената дата ответницата П. е била в кантората на нотариуса не е достатъчен, за да се приеме, че е узнала за поетите от нейният праводател „Диа Строй“ ЕООД задължения за цялостно завършване на сградата и въвеждането и́ в експлоатация, именно срещу изпълнението на които е получил прехвърлената му собственост върху процесното ателие №4. Обстоятелството, че НА № 158/2019 г. от 05.06.2019 г. е вписан във водените от АВп книги, не създава презумпция за знание на съдържанието на акта от всяко трето лице, не са вписани наложени обезпечителни мерки от страна на ищците преди вписването на договора за покупко-продажба от 04.12.2019 г., а и самата сделка е извършена преди вписване на исковата молба по т.д. №2116/2019г. по описа на ВОС за разваляне на договора от 05.06.2019г., обективиран в НА № 158/2019 г. Липсват и доказателства, че приобретателите П. И. С. и Р. Х. П. са се познавали и общували с ищците – собственици на земята, съответно, че са знаели за отношенията им със строителите, в т.ч. и за ролята на „Диа Строй“ ЕООД и поетото от него солидарно задължение за завършване строителството на сградата. Според показанията на разпитаните по делото свидетели същите са общували единствено с Т. (управител на другото дружество – строител „Пресиянстрой“ ЕООД) по повод закупуването на обекта и довършването на строителството. Недоказаността на факта, че третите лица – приобретатели са знаели, че праводателят им „Диа Строй“ ЕООД има задължение към ищците - собственици на земята да довърши сградата, което може да се трансформира във вземане за връщане на даденото по сключен между тях договор, т.е. има кредитори, които не са удовлетворени, респ. могат да бъдат увредени в резултат на разпореждането, изключва намерение за увреждане с извършените на 4.12.2019г. сделки за продажба на процесното ателие и учредяване на ограничено вещно право на ползване върху него. С оглед на това и доколкото не е установен субективният елемент от фактическия състав на Павловия иск, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По тези съображения обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено в частта му досежно отхвърлените искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД (главен) и чл.135, ал.3 от ЗЗД (евентуален) за прогласяване за относително недействителна спрямо ищците на разпоредителната сделка за покупко-продажба, сключена между ответниците „Диа строй“ ЕООД и Р. Х. П. по НА №170, том III, peг. №5446, дело №502/2019г. на нотариус peг. №192 в НК. Решението следва да бъде отменено в частта му досежно уважения иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД като предявените искове спрямо ответниците „Диа строй“ ЕООД и П. И. С. с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, а в условие на евентуалност - чл.135, ал.3 от ЗЗД, бъдат отхвърлени. С оглед на това решението следва да бъде отменено и в частта му относно разноските по тези искове. При този изход от спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемия ответник Р. Х. П. следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лева. Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271 от ГПК, въззивният Варненски апелативен съд