Решение № 178 от 27.11.2024 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 773/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Постъпила е жалба на адв. Г. П. в качеството му на защитник на осъдената Г. Й. З., срещу определение от 11.06.2024 г. по ЧНД №688/2024 г. по описа на РРС, 10-ти наказателен състав. В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакувания акт. Сочи се, че определеното общо наказание следва да бъде търпяно при първоначален общ режим.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Г. П. и осъдената Г. З. като се претендира за коригиране на първоинстанционния акт в посочената насока.

Представителят на Русенска окръжна прокуратура счита жалбата за основателна.

Русенски окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото, мотивите на обжалваното определение и доводите, изложени в жалбата, прие от фактическа и правна страна следното:

От първостепенно значение при проверката на контролираното определение са данните за съдимостта на осъдената Г. Й. З.. От актуалната справка за съдимост и бюлетините за съдимост на Г. З. се установява следното:

Г. Й. З. е осъждана многократно, като от значение за настоящото производство се явяват следните осъждания:

1. С присъда по НОХД №916/2018 г. на Районен съд Русе за престъпление по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Присъдата влязла в законна сила на 17.07.2018 г. 2. С решение № 6996/2019 г. - гл. рег. № 002747/2019- R G N. R. №061623/2013, постановено на 16.10.2019 г. от Апелативен съд в Милано Четвърто наказателно отделение, при промЯ. на съдебно решение /присъда/ №11931/2018г.от 24.10.2018г. на Първоинстанционния съд в Милано, влязло в сила на 01.12.2019 г. за осъществени състави на две престъпления: по чл.110 НК, чл.624 от НК, чл.625 №6 от НК, извършено на 16.11.2013 г. в Милано и по чл.110 от НК, чл.624 от НК, чл.625 № 6 от НК, извършено на 15.07.2012 г. в Милано, съответстващи на престъпления по чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК на Република България на две години и шест месеца лишаване от свобода.

3. С решение № 19110/2015 г. гл. рег. № 14459/2015 г.- R G N. R №17520/2013 г., постановено на 16.11.2015 г. от Първоинстанционен съд в Рим, 10 отделение, влязло в сила на 07.03.2016 г. за престъпление по чл.110 от НК, чл.624 от НК, чл.625 № 6 от НК, извършено на 25.02.2013 г. в Рим, съответстващо на престъпление по чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.20, ал.2 от НК на Република България на две години лишаване от свобода.

С атакуваното определение Русенски районен съд е приел наличието на предпоставките за произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК като е групирал наказанията, наложени на осъдената Г. Й. З. по отношение на наказанието лишаване от свобода наложено с присъда по НОХД №916/2018 г. на Районен съд Русе и наказанието лишаване от свобода наложено с решение № 6996/2019 г. - гл. рег. № 002747/2019- R G N. R. №061623/2013, постановено на 16.10.2019 г. от Апелативен съд в Милано Четвърто наказателно отделение, при промЯ. на съдебно решение /присъда/ №11931/2018г.от 24.10.2018г. на Първоинстанционния съд в Милано. Определил общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и постановил същото да се търпи при първоначален строг режим. Счел, че не са налице предпоставки за групиране на всички наказания по описаните по-горе три съдебни акт предвид наличието на влязло в сила решение на ОС Русе по ЧНД №625/2023 г., с което са били развити съображения за невъзможност за групиране на наказанията на италианските съдилища.

РРС Приспаднал на основание чл.59, ал.1 НК предварителното задържане по делата, както и на основание чл.25, ал.2 НК изтърпЯ.та част от наказанията.

Въззивната инстанция намира, че районният съд е направил законосъобразни изводи по отношение групирането на присъдите. Същевременно настоящият съдебен състав намира, че акта на РРС е постановен в нарушение на материалния закон досежно определяне на режима на изтърпяване на определеното общо наказание.

От приложената по делото справка за съдимост на Г. Й. З. е видно, че същата е осъждана през периода 1996 г. - 2018 г., общо 14 пъти, като е изтърпявала ефективни наказания.

От приобщената в производството справка за осъждания в чужбина на лице е видно, че З. е осъждана общо 11 пъти в различни държави на ЕС, през периода 2019 г.- 2022 г., за което са и налагани съответни наказания, като преди извършване на деянието (на 16.11.2013 г.) по групираното наказание, наложено с решение № 6996/2019 г.-гл. рег. № 002747/2019 — R G N.R. № 061623/2013 на Апелативен съд в Милано - Четвърто нак. Отделение, последно е била осъдена с Присъда № 192/17.05.2007 г. по НОХД № 60/2007 г. на PC Кубрат за извършено на 23.06.1997 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 от HK на девет месеца лишаване от свобода.

Впоследствие, с Определение № 375/01.11.2007 г. по ЧНД №421/2007, г. По описа на PC-Кубрат, са били групирани наказанията наложени на З. по предходните и присъди. Групирани са били наказанията наложени по НОХД № 60/2007 г. по описа на PC-Кубрат, по НОХД № 849/2002 г. по описа на PC-Сливен и по НОХД № 1051 /2007 г. по описа нa PC- Pyce и и е билo определено едно общо наказание, нaй-тeжкoтo измежду тях, a именно - лишаване oт свобода за срок от три години, при първоначален строг режим.

Видно от писмо на PП-Разград, TO Кубрат така определеното общо наказание по съвкупността е било изтърпяно от осъденото лице на 11.05.2007 г. Престъплението по италианския съдебен акт, включен в съвкупността е било извършено от З. на 16.11.2013 г., а това по НОХД №916/2018 г. по описа на РС Русе – на 12.06.2017 г. В този смисъл и съответно и двете деяния от съвкупността, които са били групирани от РРС са били извършени от осъдената след като са изтекли повече от пет години от изтърпяване на осъжданията - в случая от изтърпяване на наказанието по последното й осъждане, което е по НОХД № 60/2007г. нa PC Кубрат (на 11.05.2007 г.). Този 5 годишен срок е изтекъл на 12.05.2012 г. С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл. 57, ал.1 от ЗИНЗС за изтърпяване на определеното общо наказание при първоначален строг режим. Касае се за извършени умишлени престъпления, размерът на наказанието е две години и шест месеца (т.е. не е повече от 5 години), престъпленията не са извършени в изпитателния срок на предходно условно осъждане и са изтекли повече от пет години от изтърпяването на предходното, наложено наказание лишаване от свобода, което е било ефективно.

Предвид изложеното първоинстанционният акт следва да бъде изменен в частта, касателно режима на изтърпяване на наложеното общо наказание, което следва да бъде изтърпяно, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим.

В обобщение и с оглед гореизложеното въззивната съдебна инстанция намира, че актът на РРС следва да бъде коригиран в анализираната по-горе част, а в останалите същият следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл.306, ал.3 от НПК Русенски окръжен съд