Решение № 694 от 23.5.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1218/2023 г.

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК. Делото е образувано по жалба на Т. В. В., ЕГН ••••••••••, в качеството му на длъжник по изпълнително дело №20138240400142 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824, против разпореждане изх. №24705/14.03.2023г. на съдебния изпълнител по посоченото изпълнително дело, с което е било оставена без уважение молбата му прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност. Жалбата е бланкетна и в нея не се излагат конкретни доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се твърди, че изпълнителният лист „е с изтекла давност по смисъла на ГПК“. Взискателят по изпълнителното дело- „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД, ЕИК 202423225, в писмено възражение чрез пълномощника си юрк. Л. Н., оспорва жалбата и иска оставянето й без уважение. Присъединеният взискател ТД на НАП- Пловдив не взема становище по жалбата. В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено следното: Жалбата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. В случая жалбата изхожда от длъжник по изпълнително дело, с нея се обжалва разпореждане на съдебния изпълнител, с което е било оставено без уважение искането му за прекратяване на изпълнителното производство и същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Изпълнително дело №20138240400142 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824, е образувано за събиране на парично вземане на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД срещу длъжника Т. В. В., като в хода на делото взискателят с договор за цесия е прехвърлил вземането си на „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД, което е било конституирано като взискател. Принудителното изпълнение по делото е била насочено върху недвижими имоти на длъжника, върху които е била наложена възбрана. С писмена молба до съдебния изпълнител вх.№22171/09.03.2023г. жалбоподателят Т. В. В., в качеството му на длъжник по изпълнителното дело, е изложил твърдения, че предприетите по изпълнителното дело действия по налагане на възбрана върху имотите му са незаконосъобразни, тъй като изпълнителният лист, издаден на 30.05.2012г., бил „с изтекла давност“ „по смисъла на чл.112 от ГПК“. С обжалваното в настоящото производство разпореждане съдебният изпълнител е приел, че няма правомощия да прекратява изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност, поради което е оставил без уважение искането на длъжника. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са регламентирани в разпоредбата на чл.433 от ГПК, като същата не предвижда възможност за прекратяването му от съдебния изпълнител поради изтекла погасителна давност за вземането. Изтичането на давностния срок и позоваването от длъжника на това обстоятелство действително води съгласно разпоредбата на чл.110 и сл. от ЗЗД до погасяване на вземането, но от нормата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК следва, че изпълнителното производство може да се прекрати на това основание само при установяване на изтеклата погасителна давност по исков ред чрез предявяване на иск от длъжника против взискателя с правно основание чл.439 от ГПК. Съдебният изпълнител няма правомощия да се произнася по възражение на длъжника за погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност, поради което същият правилно е оставил без уважение молбата на длъжника. В случай, че длъжникът счита, че не дължи на взискателя вземанията по изпълнителния лист поради погасяването им по давност, същият разполага с възможността да предяви пред съответния компетентен първоинстанционен съд иск по чл.439, ал.2 от ГПК за установяване на недължимостта, при уважаването на който с влязло в сила решение изпълнителното производство ще бъде прекратено. Предвид горното жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед неоснователността на жалбата и направеното от ответната страна по нея искане жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК на „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 50 лв., определено съгласно чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображение Пловдивският окръжен съд