Решение № 4902 от 19.12.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1026/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия / ЗОБВВПИ /. Образувано е по жалба на И. Т. Д., срещу Решение рег. № 1818р-27687/05.09.2024 г., издадено от началник РУ – Пазарджик, с което е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20170311414 и е иззето огнестрелно оръжие – ловна пушка „ИЖ 12“ кал.12, сер. № Л7777 и 22 бр. боеприпаси за кал.12. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. В съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя – адв. Л. твърди, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Прави се искане оспореното Решение да бъде отменено, като неправилно и необосновано. Ответникът – началника на РУ- Пазарджик, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претенидра присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурора при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира жалбата за неоснователна, моли обжалвания административен акт да бъде потвърден. Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна: На 25.05.2022г. на жалб. Д. било издадено разрешение № 20170311414 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях от РУ-Пазарджик, ОДМВР-Пазарджик. С Определение № 22287/06.08.2024г., постановено по гр.дело № 3294/2024г., по описа на РС-гр. Пазарджик, жалб. Д. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. Д., бил отстранен от съвместно обитаваното жилище и му било забранено да се приближава до последната, до жилището, което обитава, до местоработата и местата за социални контакти и отдих на по-малко от 50 м. Въз основа на Определението било издадена Заповед за незабавна защита № 34/06.08.2024г. и постановени мерки за закрила на основание чл. 18, ал.1 от ЗЗДН. С Определение № 2500/02.09.2024г., постановено по гр.дело № 3294/2024г., по описа на РС-гр. Пазарджик производството по делото било прекратено, поради оттегляне на молбата от страна на молителката А.Д. и Заповед за незабавна защита № 34/06.08.2024г. била обезсилена. Видно от приложената по делото епикриза, А. Д. е с психиатрична диагноза – Параноидна шизофрения, лекувана в периода 01.04.-28.05.2020г. в ДПБ-гр. Пазарджик. На 06.08.2024г. жалбоподателят предал в КОС-РУ-гр.Пазарджик огнестрелно оръжие – ловна пушка „ИЖ 12“ кал.12, сер. № Л7777 и 22 бр. боеприпаси за кал.12. При издаване на оспореното в настоящото производство Решение, ответника се е мотивирал с това, че спрямо жалб. Д. са наложени мерки за защита по ЗЗДН със заповед за незабавна защита № 34 от 06.08.2024г. на Районен съд-гр. Пазарджик, и на основанията по чл.153 т.6 и чл.155, вр. чл.58 ал.1 т.8 от ЗОБВВПИ - при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението, след като спрямо него през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН, и чл.213 ал.1 от ЗОБВВПИ-при издаване на решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с оръжия, в случаите когато спрямо лицето през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН, органите по чл. 152 изземват с протокол по образец оръжията и боеприпасите от лицето При така установената фактическа обстановка, Административен съд – гр. Пазарджик обосновава следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат пряко от издадения индивидуален административен акт, в законоустановения 14 - дневен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 155 от ЗОБВВПИ. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът дължи извършване на цялостна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът с издаване на актове от категорията на процесния такъв. Оспореното Решение е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия / чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ /, и съгласно Заповед № 312з-2530/29.08.2024г. на ВПД директора на ОДМВР-Пазарджик, при делегирана компетентност, при спазване на изискването за писмена форма и наличие на изускуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото съдържа фактическите обстоятелства, които са обусловили съдържанието на волеизявлението на издателя и не страда от пороци, които да обосновават неговата нищожност. Административният орган е посочил, както фактическите, така и правните основания, мотивирали го да издаде оспорения административен акт, който е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Посочването на правнорелевантните за хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ факти – издадена заповед за незабавна защита № 34/06.08.2024г. на Районен съд – гр. Пазарджик представляват необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава от фактическа страна упражненото административно правомощие по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ на визираното в акта правно основание. След като началника на РУ – гр. Пазарджик е посочил обстоятелството, което представлява нормативно регламентираната предпоставка за отнемане на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, следва да се приеме, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН. Съответно, в нормата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ е регламентирано, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2 - т.8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. От анализа на посочената нормативна регламентация следва извода, че материалноправна предпоставка по чл.155, ал.1, вр. чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за отнемане на издадено разрешение за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие като физическо лице по ЗОБВВПИ, е наличието на наложени мерки за защита по ЗЗДН спрямо лицето, титуляр на разрешителното. Разпоредбата на чл. 155, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ не третира отнемането на разрешението като принудителна административна мярка, прилагана за административно нарушение, а като факт, който води до отпадане на основанията за издаване на разрешителното. Следователно, при настъпване на факта по точка 8 престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното, поради което и органът го отнема. Мерките за защита от домашно насилие, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, не са административно наказание за административно нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 12 и 6 от ЗАНН, а мерки за принудително въздействие върху правната сфера на извършителя на акт на домашно насилие, налагани с цел защита на пострадалото лице. Те са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 – 6 ЗЗДН и се налагат с два вида съдебни акта: със заповед за незабавна защита по чл. 18 - като привременна мярка и по чл. 15 - в съдебно производство. При наложена мярка за защита е изпълнено основанието по чл. 58, чл. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като процесуалният ред, по който е наложена, е ирелевантен. Законодателят не е уточнил реда, по който да са наложени тези мерки и не е въвел изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на акта. Единственото, което законът иска, е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да не е изтекъл тригодишен срок. По делото е установено, че към момента на издаване на оспореното решение, спрямо жалбоподателят е наложена конкретна ограничителна мярка – заповед за незабавна защита в рамките на предвидения три годишен срок с наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Въз основа на посочената заповед административният орган е разпоредил отнемане на разрешението за носене, съхранение и употреба на притежаваните от лицето оръжие и боеприпаси. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Следователно при настъпване на факта по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното, поради което и органът го отнема. Без значение за законосъобразността на заповедта е обстоятелството, че гр. д. № 3294/2024 г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик е било прекратено с Определение № 2500 от 02.09.2024 г., тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. Неоснователен е довода, че наличието на определение на съда с което е прекратено производството пред Районен съд – гр. Пазарджик и е отменена приложената мярка за незабавна защита, влече като последица задължение за административния орган да върне отнетото разрешение и оръжие, тъй като липсва изрична законова разпоредба в тази насока, както в ЗОБВВПИ, така и в АПК. Наличието на влязъл в сила административен акт, по силата на който е отнето разрешение за носене на оръжие и самото оръжие, задължава началника на РУ – гр. Пазарджик да следи за тригодишния срок на мярката, наложена с него. Без значение е дали наложените мерки за защита по ЗЗДН са със заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН или със заповед по чл.15, ал.2 от ЗЗДН, нито за какъв период от време действа мярката - дали е временна до постановяване на решение, с което се издава или отказва издаването на заповед за защита или е с постоянен характер. Въз основа на даденото законово разрешение, а именно, че юридическият факт, при настъпването на който разрешителното следва да бъде отнето, е налагането на мерки за защита по специалния закон, при наличието на издадена заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН и наложени със заповедта мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, дали впоследствие молбата по ЗЗДН е оттеглена или е отхвърлена като неоснователна, е ирелевантно обстоятелство за прилагането на чл.155, ал.1 вр. чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ. Самият факт на налагане на мярка за защита от домашно насилие е достатъчно основание да бъде отнето разрешителното за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.155, ал.1, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, поради което обстоятелството, че образуваното гр.дело е било прекратено, поради оттегляне на жалбите и издадената заповед за незабавна защита е обезсилена, не заличава факта на наложените мерки по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН с издадената на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН заповед за незабавна защита. В тази връзка неправилно е тълкуването от страна на жалбоподателя на Определението на гражданския съд за прекратяване на приложената мярка за незабавна защита като отпаднало основание. Неговото действие е занапред и се основава на новонастъпили обстоятелства – оттегляне на жалбата, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката. Не е предмет на настоящото производство установяване причините за образуване на гр. дело № 3294/2024г., по описа на РС- гр. Пазарджик, както и здравословното състояние на молителката по него. По изложените съображения съдът намира оспореното Решение за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, на ответника се дължат своевременно поисканите разноски, които следва да бъдат определени в минимален размер, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, и възложени в тежест на жалбоподателя. Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът