Решение № 654 от 14.5.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 76/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по депозирана касационна жалба от „Моят кредит“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], район Възраждане, [улица], ет.3, представлявано от управителя С. И. А., чрез адвокат Д. Х. П. от Софийска адвокатска колегия, срещу Решение № 23/16.01.2024г., постановено по АНД № 2556 по описа за 2023г. на Районен съд - град Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление №В-003200/22.08.2023г., издадено от Директора на Р. Д. за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗПК на „Моят кредит“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева. В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са отчетени от въззивния съд. В тази насока се сочи, че санкционираният субект е депозирал възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН в хода на административнонаказателното производство, което не е отчетено от наказващия орган и съставлява неотстранимо процесуално нарушение. Твърди се също, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, а именно в отсъствие на нарушителя и без същият да е бил надлежно поканен да се яви за съставянето му. По съществото на спора се сочи, че действително в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) е записано "запис на заповед" в поле "Изисквани обезпечения; Описание на обезпечението, което следва да представите в договора за кредит". СЕФ обаче се предоставя преди потребителят да е обвързан с предложение или договор за предоставяне на потребителски кредит, т.е. с него не се вменяват задължения за потребителя. От това следва, че наличието на издаден запис на заповед не означава, че потребителят е бил задължен или принуден от кредитора да издаде такъв, а единствено, че потребителят е издал такъв. Сочи се и, че в СЕФ е уредена възможност потребителят да уговори и неустойка като обезпечение за кредита, но такава не фигурира в договора за кредит, от което е изведен извод, че СЕФ не урежда окончателните отношения между страните, респективно обстоятелството, че записът на заповед е описан като обезпечение не представлява задължение за потребителя да издаде такъв. Въз основа на всичко изложено се отправя искане за отмяна на съдебното решение, както и на потвърденото с него наказатено постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се представлява. Депозира писмена молба с рег. № ДА-01-983/15.04.2024г., съдържаща искане за отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него НП. Ответникът в касационното производство - Директор на Р. Д. за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител юрисконсулт В. П. е депозирано писмено становище с рег.№ ДА-01-939/10.04.2024г., съдържащо аргументи за неоснователност на касационната жалба. Със същото е отправено искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Шуменската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Настоящата съдебна инстанция след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: С решение № 23/16.01.2024г., постановено по АНД № 2556 по описа за 2023г. на Районен съд - град Шумен, е потвърдено Наказателно постановление №В-003200/22.08.2023г., издадено от Директора на Р. Д. за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК за нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗПК на „Моят кредит“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, а именно за това, че в резултат на осъществена на 20.04.2023г. проверка в обект – офис за бързи кредити "Моят кредит" в [населено място], [улица], маг.№ 5, в рамките на която на произволен принцип била представена преписката по договор № 86104/21.04.2023 г., сключен в [населено място], както и бил издаден Стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителски кредити, било установено, че в СЕФ кредитодателят изисква като обезпечение, което следва да се представи по договора за кредит, запис на заповед. Тъй като не били предвидени други варианти за обезпечаване на кредита, бил направен извод, че кредитополучателят задължително трябва да гарантира кредита чрез издаване на запис на заповед. Такъв запис на заповед бил приложен към преписката по Договор № 86104/21.04.2023 г. за сумата от 431. 70 лева. С оглед направените констатации, обективирани в Констативен протокол № К-2749255/20.04.2023 г. и Протокол за проверка на документи №К-0136384/25.04.2023 г. към Констативен протокол №К-2749255/20.04.2023 г., до дружеството касационен жалбоподател била изпратена покана изх. №В-03-922/15.05.2023 г., с която техен представител бил поканен да се яви на 18.05.2023 г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Тъй като, въпреки, че поканата била получена на 17.05.2023 г., на посочената в нея дата 18.05.2023 г., представител на дружеството не се явил в КЗП, срещу "Моят кредит"ЕООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 003200/18.05.2023 г., в който актосъставителят посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗПК. Актът бил връчен на представляващия дружеството на 06.06.2023 г., който го подписал, без да изложи възражения по него. Впоследствие дружеството се възползвало от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН депозирало допълнителни писмени възражения, които изпратило чрез системата да сигурно електронно връчване на 13.06.2023 г. Във възраженията дружеството изразило становище, че със СЕФ на потребителя се предоставя информация, преди последният да вземе решение за сключване на договор за потребителски кредит, поради което същият не вменява задължение или принуда за потребителя задължително да издаде запис на заповед при евентуалното сключване на договора. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка било издадено процесното наказателно постановление, с което на "Моят Кредит" ЕООД била наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 лева на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК за нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗПК. При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд е приел за безспорно установено, че описаната в акта и наказателното постановление деятелност съставлява неизпънение на административно задължение по приложения административнонаказателен състав. Съдът е приел също, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, опорочаващи издадения правораздавателен акт до степен, обосноваваща неговата незаконосъобразност. Приел е, че наложеното наказание е определено в нормативно регламентираните рамки и при правилна индивидуализация на същото. Така мотивиран, въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, като законосъобразно. Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. За да постанови решението си, Районен съд - гр. Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин), както и обстоятелствата, при които е осъществено. При разглеждане на делото районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях. Безспорно е установено по делото, че "Моят кредит"ЕООД има качеството "кредитор" по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Като такъв дружеството има задължението да прилага и спазва изискванията на Закона за потребителския кредит. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗПК установява забрана за кредиторите да задължават потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. От страна на санкционираното лице не се оспорва, че във връзка с процесния потребителски кредит по договор № 86104/21.04.2023 г., сключен в [населено място], потребителят и кредитополучател С. С. М. е издала запис на заповед от същата дата за дължимата сума по кредита. Твърди се обаче, че това е станало по общо съгласие на страните, без принуда и като допустима според закона възможност – чл. 34, ал. 2 от ЗПК – да бъде договорено някакво обезпечение на задължението, което е отбелязано в част втора, т. 7 от Стандартния европейски формуляр от 21.04.2023 г. – запис на заповед, което не е задължително, а опция/възможност при взаимно съгласие и/или договаряне. Тези твърдения, поддържани и в касационната жалба, не могат да бъдат възприети, тъй като не кореспондират с доказателствения материал по делото. Както правилно е приел и районният съд, още в преддоговорната информация на СЕФ, в част втора, т. 7, е поставено ясно и недвусмислено условие за предоставяне на обезпечение по договора за кредит посредством запис на заповед. В резултат на това кредитополучателят е предоставил запис на заповед от същата дата, на която е сключен и договорът за потребителски кредит, при това с падеж на плащане – при предявяване, т.е. без записът на заповед да е обвързан с условията и сроковете за погасяване на кредита по каузалната сделка, която обезпечава. Самата формулировка на изискването за предоставяне на обезпечение не включва алтернативност и възможност за избор на потребителя да предостави или не обезпечение, както се твърди в касационната жалба. В случая не става въпрос за упражнена принуда, а за поставяне на задължително и непреодолимо изискване за сключването на договора, без изпълнението на което потребителят не би могъл да получи необходимия му кредит. С подписването на гаранционен запис на заповед, потребителят формално е обективирал собствено съгласие за издаването му, то е било изразено в условията на задължителност - в изпълнение на условие по Стандартния европейски формуляр, без което сключването на договора за потребителски кредит е било невъзможно. В подкрепа на горното са както събраните писмени доказателства, така и свидетелските показания на Н. Й. и К. Г. – служители от КЗП, установили нарушението. Същите с достатъчна категоричност обосновават извода, че при възникналото договорно правоотношение по предоставяне на потребителския кредит в полза на С. М., кредиторът "Моят кредит" ЕООД е поставил задължително изискване за гарантирането на кредита посредством запис на заповед, подписването на който е било условие за отпускането на заетата парична сума. При това положение районният съд обосновано е приел, че кредиторът действително е допуснал неизпълнение на задължение към държавата, установено в чл. 34, ал. 1 от ЗПК, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наложеното наказание е в минималния размер, предвиден от закона – чл. 45, ал. 1 от ЗПК, поради което липсва възможност и основание то да бъде намалено, предвид императивната забрана на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН. Обосновано районният съд е отхвърлил и тезата на касатора за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, опорочили санкционния акт до степен – достатъчна, за да обоснове неговата незаконосъобразност. По делото е установено по безспорен начин, че касаторът е бил надлежно информиран за предстоящото съставяне на АУАН и е имал обективна възможност при желание да обезпечи участие на негов представител при съставянето му, от която не се е възползвал. Същият е успял пълноценно да реализира и правото си на защита чрез депозиране на писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, като обстоятелството, че същите не са кредитирани от наказващия орган, не опорочава издадения от последния санкционен акт. В тази връзка касационната инстанция споделя изложените от районния съд подробни и убедителни аргументи, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим съгласно чл. 63в от ЗАНН. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че доколкото в касационното производство ответникът е представил писмено становище с рег. № ДА-01-939/10.04.2024г. описа на ШАдмС, изготвено от юрисконсулт, на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на Комисия за защита на потребителите следва да бъде присъдена сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, като същата следва да се възложи в тежест на „Моят кредит“ЕООД.