Решение № 612 от 3.12.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 879/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК. Образувано е по жалба от 22.10.2025 г. на заявителя С. И. П., в качеството на председател на новоучредено сдружение „Чехов институт“, срещу решение № 1434/14.10.2025 г. по т.д. № 1228/2025 г. на Софийския градски съд, VІ-15 състав, с което е потвърден отказ № 20250616100452/17.06.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20250616100452. В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел за законосъобразен обжалвания отказ. но по съображения, различни от тези по отказа на ДЛР. Твърди се, че немотивирано е прието, че в устава не били посочени средствата за постигане на целите на сдружението. Сочи се, че в чл. 5 от устава били посочени освен източниците на финансови средства за постигане на целите, но също и други средства, а именно – работа по програми и партньорства. Поддържа се, че отказът противоречал на чл. 3 ЗЮЛНЦ, който давал възможност ЮЛНЦ да определят свободно средствата за постигане на целите си. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и отказа на длъжностното лице по регистрацията. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от 19.06.2025 г. на С. И. П., в качеството н а председател на новоучредено сдружение „Чехов институт“, срещу отказ № 20250616100452/17.06.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20250616100452, с което е поискано първоначално вписване на сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в частна полза. Към заявлението са приложени следните документи: 1) протокол от учредително събрание от 20.05.2025 г., подписан от името на пет физически лица – учредители, както следва: В. Г. Б., В. Е. Ш., Е. Л. и С. И. П.; 2) списък на учредителите с подписа на всеки от тях, 3) устав на сдружението, приет на същото събрание, 4) образец от подписа на лицето, представляващо сдружението – С. И. П., 5) документ за внесена държавна такса. За да постанови атакувания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че в устава не са посочени средствата за постигане на целите на сдружението, а записаните в чл. 5 обстоятелства се отнасяли до източниците на финансиране. Освен това не било спазено и изискването по чл. 30, ал. 1 ЗЮЛНЦ за управителен съвет от минимум трима членове, а в устава бил предвиден едноличен управителен орган – председател на сдружението. В обжалваното решение от 14.10.2025 г. СГС не е споделил доводите на ДЛР относно нарушението на чл. 30, ал. 1 ЗЮЛНЦ, приемайки че по арг. от чл. 39 ЗЮЛНЦ при ЮЛНЦ в частна полза /като настоящото/ е допустим и едноличен управителен орган. Споделил е основанието за отказ поради неспазване на чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗЮЛНЦ относно средствата за постигане на целите, като е приел, че заявените за вписване обстоятелства в тази част въобще не представляват средства за постигане на целите. При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното: Жалбата е подадена срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър или регистъра на ЮЛНЦ съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. Спазването на изискванията за вписване следва да се докаже чрез документи, представени към самото заявление или в срока по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Проверката на условията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се извършва на база представените документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Безспорно е в съдебната практика, че при разглеждането на жалба по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът не е ограничен в проверка само на правилността на приетите от ДЛР основания за отказ, а следва служебно да провери спазването на всички изисквания за вписване или обявяване в съответния регистър. Това е така, тъй като съдът действа не като контролно- отменителна инстанция, а като такава по същество – ако отмени отказа, съдът постановяване исканото вписване, заличаване или обявяване /чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ/, а това не може да стане, ако не са налице всички условия на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, които съдът служебно проверява. В конкретния случай е поискано първоначално вписване на новоучредено сдружение в частна полза. Според чл. 19, ал. 1 ЗЮЛНЦ сдружението се учредява от три или повече лица, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел, а ако сдружението е определено за извършване на общественополезна дейност, то се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица – ал. 2. В обхвата на проверката за законосъобразност, която извършва съда, се включва: 1) дали е прието от минималния изискуем брой дееспособни лица решение за учредяване на сдружението, 2) дали е приет устав със съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 20 ЗЮЛНЦ и ненарушаващо други нормативни изисквания, и 3) дали е избран управителен орган. В настоящия случай е спорно спазването на част от тези условия – относно допустимостта на предвидения едноличен управителен орган /председател на сдружението/ и относно изискването в устава да бъдат посочени средствата за постигане на целите на сдружението, които се и вписват. Правилно е приетото от СГС, че за ЮЛНЦ в частна полза е допустимо управителният орган да бъде едноличен, но не само по арг. от противното на чл. 39, ал. 1 ЗЮЛНЦ, предвиждащ задължителен колективен управителен орган за ЮЛНЦ в обществена полза. Всъщност, тази възможност пряко следва от чл. 30, ал. 3 ЗЮЛНЦ, според който по решение на общото събрание функциите на управителен съвет могат да се изпълняват и от едно лице – управител. След като ОС може да избере управител дори и в устава да е предвиден колективен УС /което буквално следва от чл. 30, ал. 3/, то по аргумент от по-силното основание е допустимо и изначално предвиждането в устава на едноличен управителен орган. В процесния устав е направено именно това в чл. 8, ал. 2 и чл. 15. Що се отнася до втория спорен въпрос /относно средствата за постигане на целите/, то въззивният съд намира следното: Законът изисква в устава на сдружението да бъдат определени целите на сдружението и средствата за тяхното постигане /чл. 20, т. 3 ЗЮЛНЦ/, които подлежат и на вписване /чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗЮЛНЦ/. Не е дефинирано какво следва да се разбира под „цели“ и „средства за постигането им“, но единствено се предвижда, че те се определят свободно от съответното ЮЛ – чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Прието е в правната теория[1], че целта е мотивът при създаването и водещата линия на дейността, а „средства за постигането на целите“ са пътищата, по които ще върви, и методите, начините, които ще използва сдружението, за да постигне целите си. Така разбирани „средствата за постигане на целите“ не са начините за финансиране на дейността, на което е посветен чл. 5 от устава, предвиждайки, че сдружението постига реализация на целите си чрез: 1) работа по програми и партньорства, 2) финансова подкрепа по проекти, 3) собствени средства, и 4) дарения. Противно на поддържаното в жалбата „работата по програми и партньорства“ не е средство за постигане на целите по смисъла на ЗЮЛНЦ, не само защото също има по-скоро финансово измерение, но най-вече предвид твърде общата си формулировка. „Средствата за постигане на целите“ при ЮЛНЦ са техния предмет на дейност, т.е. какви дейности ще извършва съответното ЮЛ и те следва да бъдат конкретизирани в достатъчна степен, макар да не е задължително изброяването да е изчерпателно. В процесния устав подобна конкретизация на дейността се съдържа в чл. 7, като описаните дейности представляват „средствата за постигане на целите“ на сдружението. Същите е следвало да бъдат посочени в поле 6в на заявлението, което обаче не е сторено – там е възпроизведен чл. 5 от устава, който не е относим към тези въпроси. Следователно, „средствата“ не са заявени за вписване, а нередовностите в съдържанието на заявлението не са основание за даване на указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ – такива са дължими само при липса или нередовност на приложените към заявлението документи. Липсата на заявено за вписване обстоятелство, което е изискуемо при учредяването на сдружението, е достатъчно да се откаже исканата регистрация. С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди, като законосъобразно. Така мотивиран, Софийският апелативен съд, [1] вж. П. Голева, Кр. Стойчев, Юридически лица с нестопанска цел – гражданскоправен режим, изд. 2018 г., стр. 172 – 173.