Решение № 4910 от 8.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 5798/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Делото се разглежда повторно от СРС, след като с Решение №2807/25.04.2023 г., постановено по КНАХД № 2517/2023г. по описа на АССГ, 8-ми касационен състав, е отменено Решение №653/08.02.2023 година, постановено по НАХД №15780/2022 г. по описа на СРС, 93 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като са дадени задължителни указания по прилагането на закона. Образувано е по повод жалба на "••••••••••" ЕООД, ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление: •••••••••••••••, представлявано от управителя С СС, срещу Наказателно постановление (НП) № 23-2200621 от 15.11.2022 г., издадено от изпълняващия длъжността директор на дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област (ДИТ-СО), с което спрямо жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 160, ал. 1 от КТ, изразяващо се в това, че на 01.03.2022 г. дружеството, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е обективирало периода месец март 2022 г., считано от 01.03.2022г. в размер на 22 работни дни като ползване на неплатен отпуск от лицето ИВИ, ЕГН ••••••••••, назначен на длъжност „монтажник електрооборудване“ без наличието на писмено искане от негова страна за ползване на неплатен отпуск. Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени поради наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Като допуснати съществени процесуални нарушения се сочи отклонение от императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в НП липсва описание на нарушението и не са посочени обстоятелствата, при които е извършено, като не било посочено и какви действия е бил задължен да извърши работодателят "••••••••••" ЕООД. Също така се твърди, че е налице неправилна правна квалификация на нарушението. Наред с това се твърди, че нарушението не е доказано, а изводите на наказващия орган почиват единствено на предположения. Твърди се, че дружеството-жалбоподател е имало качеството работодател по допълнителен трудов договор за допълнителен труд при друг работодател, сключен с лицето ИВИ, при условията на непълно работно време - 2-часов работен ден, като считано от 28.06.2022 г. трудовото правоотношение е било прекратено. Излагат се и твърдения, че от 28.01.2022 г. до момента на прекратяване на трудовия договор /28.06.2022 г./ ИИ, не се е явявал на работа и не е полагал труд в "••••••••••" ЕООД, като била получена информация, че лицето ползва отпуск поради временна нетрудоспособност, но тъй като не бил представен болничен лист и с цел да не се прекъсва осигуряването на лицето, в софтуера за заплатите и присъствените форми технически е било отразено, че същият е в неплатен отпуск, което следвало впоследствие да бъде променено с отразяването на реалната причина за отсъствието на работника, след представяне на съответен документ от негова страна. Според жалбоподателя отразяването в информационната система не следва да се счита за разрешаване ползването на неплатен отпуск по смисъла на чл. 160 от КТ, още повече, предвид липсата на такова искане от страна на работника. В тази връзка се твърди, че не е наличен никакъв документ, с който на И да е разрешаван такъв отпуск и този документ да е достигал до адресата. Сочи се и че не ставало ясно как е определена датата на извършване на нарушението – 01.03.2023 г. По тези съображения е направено искане за отмяна на атакуваното НП, както и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител адв. В. Николова-Великова, която поддържа жалбата и направените искания, като представя писмени бележки, в които доразвива доводите от жалбата, както списък на разноските. Въззиваемата страна се представлява от юрк. КН, която изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки в които развива своите съображения по съществото на правния спор. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като изтъква и че не са представени доказателства за сторени от жалбоподателя разноски при първоначалното разглеждане на делото. Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното: На 06.10.2021 г., във връзка с подаден сигнал от ИВИ, длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област (ДИТ) – свидетелят А. Г. - главен инспектор и ИГ - главен инспектор, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на "••••••••••" ЕООД, ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление: •••••••••••••••, представлявано от управителя С СС, в обект на контрол – офис, находящ се на същия адрес, стопанисван от дружеството-жалбоподател, която проверка продължила и на 24.10.2022 г. в сградата на ДИТ-СО по документи, в присъствие на упълномощен представител на дружеството - БНН. При проверката било установено, че работодателят е разрешил ползването на неплатен отпуск на лицето ИВИ, ЕГН: ••••••••••, назначен на длъжност „монтажник електрооборудване" без искане от негова страна за ползване на неплатен отпуск за месец март 2022 г. в размер на 22 дни, считано от 01.03.2022г., което е в нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ. Констатациите от извършената проверка били обективирани в Протокол № ПР2233490 от 24.10.2022 г. С призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от ДИТ са изискали управителят на дружеството ••••••••••" ЕООД, да се яви в ДИТ-СО на 21.10.2022 г. и да представи описани в призовката документи, включително пълни трудови досиета на работниците и служителите с прекратени трудови правоотношения от месец май 2023 г. до момента на проверката, в т.ч. заповеди и молби за платен или неплатен отпуск. На 24.10.2022 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-2200621 от главен инспектор при ДИТ Софийска област, в присъствието на един свидетел и в присъствието на упълномощен представител на "••••••••••" ЕООД, като на последния е връчен екземпляр и е разяснена възможността за депозиране на писмени възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен за нарушение, извършено от дружеството на 01.03.2022 г., изразяващо се в това, че работодателят е разрешил ползването на неплатен отпуск на лицето ИВИ, ЕГН: ••••••••••, назначен на длъжност „монтажник електрооборудване" без искане от негова страна за ползване на неплатен отпуск за месец март 2022 г. в размер на 22 дни, считано от 01.03.2022 г. Прието е, че това съставлява нарушение по чл. 160, ал. 1 от КТ. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били писмени възражения срещу АУАН. На 15.11.2022 г. е издадено обжалваното понастоящем НП, в което фактическата обстановка по случая е детайлно описана и е прието, че на 01.03.2022 г. „••••••••••" ЕООД, ЕИК: ••••••••••, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е обективирало периода месец март 2022 г., считано от 01.03.2022 г. в размер на 22 работни дни, като ползване на неплатен отпуск от лицето ИВИ, ЕГН ••••••••••, назначен на длъжност „монтажник електрооборудване" без наличието на писмено искане от негова страна за ползване на неплатен отпуск, което е квалифицирано като нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ. Административнонаказващият орган е приел, че случаят не е маловажен, както и че са налице основания за налагане на имуществена санкция, която е определена в размер на сумата от 1500 лева. НП е връчено на 18.11.2022 г. и в същото е разяснено правото на обжалване, което е своевременно упражнено от страна на жалбоподателя с депозиране на жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство на 02.12.2022 г. Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на събраните доказателства по делото. По делото са приобщени следните писмени доказателства, които съдът приема за достоверни: Наказателно постановление (НП) № 23-2200621 от 15.11.2022 г., издадено от изпълняващия длъжността директор на дирекция „Инспекция по труда ” – София-област (ДИТ-СО) и известие за доставянето му; (АУАН) № 23-2200621 от 24.10.2022 г.; уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ за прекратяване трудовото правоотношение на ИИ; протокол за извършената проверка № ПР2233490 от 24.10.2022 г; платежни фишове за м. 02, 03, 04 и 05 2022 г. за ИИ; сигнал от ИИ до ИА ГИТ; разпореждане №РВ-3-17- 01182996/18.08.2022г. на ТП на НОИ Русе; работен график на "••••••••••" ЕООД за м. март 2022 г.; идентификационна карта; информация от БН – пълномощник на жалбоподателя; трудов договор № 1171/18.10.2021 r., сключен между "••••••••••" ЕООД – работодател и ИИ - работник; пълномощно за БН; призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК; заповед № З- 0864/17.10.2022 г. на изп. директор на ИА ГИТ; заповед № ЧР- 1431/15.08.2022г. на изп. директор на ИА ГИТ; заповед № ЧР-43/30.01.2023г. на изп. директор на ИА ГИТ; длъжностна характеристика за длъжността „ директор ” на ДИТ; заповед № ЧР-88/24.01.2014г. и длъжностна характеристика на актосъставителя; разпечатка от информационната система на ИА ГИТ. Писмените доказателства не разкриват вътрешни противоречия, поради което обстойният им анализ не е необходим. Посредством тези доказателства еднопосочно се установява фактическата обстановка по случая. В подкрепа на изводимите факти са и доказателствата, възпроизведени с показанията на свидетеля А. Г., които съдът приема за достоверни. От показанията на този свидетел се установяват обстоятелствата около извършената с негово участие проверка в качеството му на главен инспектор в ДИТ-СО, която проверка била извършена по повод жалба от ИИ, за това, че е воден в неплатен отпуск и не е получавал трудово възнаграждение, като на 06.10.2022 г. проверяващите връчили призовка, с която изискали от дружеството-жалбоподател необходимите документи, които били представени от упълномощено лице. При извършената проверка на представените документи проверяващите установили, че за м. март 2022 г. работодателят е водел ИИ в неплатен отпуск без писмено искане от негова страна, поради което свидетелят Г. съставил процесния АУАН и го връчил на упълномощения представител на жалбоподателя. От показанията на свидетеля Г става ясно и че на проверяващите не е била представена заповед, с която работодателят разрешава на И ползването на неплатен отпуск за м. март 2022 г. Съдът намери, че показанията на свидетеля Г са логични, последователни и съответни както на писмените доказателства по делото, така и на показанията на свидетеля БН, поради което съдът ги кредитира и ги ползва при формирането на фактическите си изводи Съдът намери, че следва да се довери и на показанията на свидетеля БН - служител в "••••••••••" ЕООД на длъжност гл. счетоводител, които намери за достоверни и подкрепени от показанията на свидетеля Г и наличните по делото писмени доказателства. От тях се извлича информация относно неявяването на ИИ на работа в "••••••••••" ЕООД, като са били налице данни, че отсъствието му се дължи на здравословни причини. От показанията на свидетеля Г се установява, че дружеството е водело И в неплатен отпуск, като не е имало съответна молба от негова страна нито акт на работодателя, с който се разрешава ползването на платен годишен отпуск. От показанията на този свидетел се съдържат и данни относно извършената проверка, за това, че от страна на проверяващите са били изискани документи, които са били представени от свидетеля Николов, като в негово присъствие са били съставени и са му били връчени в качеството на упълномощено лице протокол от извършената проверка и АУАН, както и че същият потвърждава авторството и верността на приложения към преписката документ озаглавен „Информация“. От приобщената по делото доказателствена съвкупност гореизложената фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин, като в тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за недоказаност на нарушението. Видно от приобщената разпечатка от информационната система на ИА ГИТ, заповед № З-0864/17.10.2022 г. е генерирана на 17.10.2022 г. и е сведена до знанието на Дирекциите „Инспекции по труда" на 21.10.2022 г. съгласно разпечатка от електронната поща, поради което не се споделят доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за антидатиране на същата. При установената по делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че от правна страна се установява следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Конкретният АУАН е съставен от материално компетентно длъжностно лице от държавен контролен орган по чл. 399 от КТ (инспекцията по труда), с което изискването на чл. 416, ал. 1 от КТ е изпълнено, а териториалната компетентност на актосъставителя произтича от нормата на чл. 21, ал. 4, изр. 2-ро от новия Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (приет с ПМС № 313/5.10.2022г., обн., ДВ, бр. 81 от 11.10.2022г.), съгласно която инспекторите от Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" имат компетентност и на територията на Столична община, където е извършено процесното административно нарушение. НП е издадено от "оправомощено длъжностно лице" от ръководителя на този орган съгласно т. 5 от Заповед № З-0864/17.10.2022г. и Заповед № ЧР-1431/15.08.2022г. на изп. директор на ИА ГИТ, като правилото на чл. 416, ал. 5 от КТ е спазено. Законодателят е възложил именно на ИА „ГИТ” осъществяването на цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство, както и извършването на контролна дейност по спазването на правата и изпълнението на задълженията на страните по трудово или служебно правоотношение. Както АУАН, така и НП съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в НП се съдържа ясно и пълно фактическо описание на нарушението, като са конкретизирани всички значими обстоятелства. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани по ясен и недвусмислен начин както в АУАН, така и в НП, поради което и възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не са основателни. Словесното описание на нарушението съответства на приетата от наказващия орган правна квалификация, с оглед на което и това оплакване на въззивника не се споделя от настоящата съдебна инстанция. На следващо място съдът намери, че при издаването и на АУАН, и на НО е спазен процесуалният ред за това и е налице редовна процедура по връчването им. В случая са спазени и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /съобразно указанията, дадени в ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/. По несъмнен начин се установи, че на 01.03.2022 г. /началото на неплатения отпуск/ от страна на дружеството "••••••••••" ЕООД е извършено административно нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ, изразяващо се в това, че в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е обективирало периода месец март 2022 г., считано от 01.03.2022 г. в размер на 22 работни дни като ползване на неплатен отпуск от лицето ИИ, назначен на длъжност „монтажник електрооборудване“ без наличието на писмено искане от негова страна за ползване на неплатен отпуск. Въз основа на доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че по силата на сключения трудов договор № № 1171/18.10.2021 r., "••••••••••" ЕООД се е явявал спрямо ИИ работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ /"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение/. Фактите по делото категорично сочат на липса на доказателства за отправено писмено искане от страна на работника ИИ за ползване на неплатен отпуск от 22 работни дни, считано от 01.03.2022 г., както и за липса на изготвена заповед или писмено съгласие, с което работодателят разрешава подобен неплатен отпуск. Липсата на такъв акт обаче не води до извод за несъставомерност на процесното нарушение, в каквато насока се възразява от дружеството- въззивник, доколкото последното в случая е приложило последиците на ползването на неплатен отпуск от ИИ с всички произтичащи от това негативни последици за него, включително неначисляване и неплащане на трудово възнаграждение. По същите съображения не се споделят и доводите на жалбоподателя, че отразяването на ползване на неплатен отпуск е било само формално. Правилното тълкуване на разпоредбата на чл. 160, ал.1 от КТ сочи, че условие за ползване на неплатения отпуск е отправено от работника или служителя искане. Ползването на неплатен отпуск е една правна възможност за работника, която може да се реализира, в зависимост от волята на работодателя. Искането за ползване е поставено от законодателството изцяло на базата на субективната преценка и необходимост на работника. Работодателят може по искане на работника да му разреши ползването на неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж, т.е. самото ползване е поставено в зависимост от волята на работодателя, без чието разрешение това право не може да се осъществи. На работодателя в общия случай също е предоставена възможността да прецени, дали и кога да разреши ползването на неплатен отпуск. Тази правна възможност за работника съществува от момента на възникването на трудовото правоотношение и е в сила до момента на прекратяване му. През време на ползване на отпуска на работника/служителя не се изплаща възнаграждение по трудовото му правоотношение, но също така не се изплащат обезщетения от държавното обществено осигуряване, нито се осъществяват други плащания към него по специални закони. Независимо, че в чл. 160, ал. 1 от КТ не се конкретизира изрична писмена форма на искането за неплатен отпуск, за съда е без съмнение, че това искане на работника/служителя по чл. 160, ал. 1 от КТ също трябва да е в писмена форма, подобно на искането за платен отпуск, което по смисъла на сходната, относима и приложима разпоредба на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, следва да бъде писмено. Следва да се има предвид, че неплатеният отпуск, за разлика от платения отпуск, е свързан с допълнителни, съзнавани от работника неблагоприятни за него последици, касаещи най-малко неполучаване на трудово възнаграждение за периода на неплатен отпуск. Последното налага дори по-строги формални изисквания от тези при платения отпуск, които да удостоверят точно и непротиворечиво процедурата по съгласуване на волята на работника и работодателя по ползване на неплатен отпуск, а именно: 1. Изрично писмено искане от страна на работника/служителя до работодателя за ползване на неплатен годишен отпуск по чл. 160 от КТ с посочване в искането на периода от време, за който се иска отпуска (брой дни), както и началният момент, от който ще започне ползването на неплатения отпуск; 2. Разрешение на работодателя в писмена форма, под формата на заповед или резолюция, положена върху искането. Съпоставено с фактите по делото, работодателят не е осъществил нито едно от горепосочените три формални изисквания за пускането на работника ИИ в неплатен отпуск, но въпреки това е приложил спрямо него негативните последици от ползването на такъв вид отпуск. Съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”. В конкретния случай се установява нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ, с оглед на което то следва да бъде санкционирано именно по реда на този законов текст, както е сторил наказващият орган. Не се установяват отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, като конкретното нарушение е първо подобно. Ето защо следва да се определи санкция към минималния предвиден в закона размер, а именно имуществена санкция в размер на сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, както е процедирал административнонаказващият орган. При това положение определената по вид и размер санкция е законосъобразна и следва да се потвърди. Съдът намира, че случаят не може да бъде определен като „маловажен“ по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Посочената разпоредба предвижда, че „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. ”, а в случая не се твърди и не се доказва нарушението да е отстранено веднага след узнаването му, като наред с това са налице и вредни последици за работника/служителя, който е бил в неплатен отпуск без такова искане от негова страна. По изложените съображения съдът приема жалбата за неоснователна, при което атакуваното с нея НП следва да се потвърди. При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за присъждане на каквото е направено съответно за това и своевременно искане. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в предходните съдебни инстанции, като в случая са налице своевременно направени искания от представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред съответната инстанция. Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в размер на сумата от по 80.00 /осемдесет/ лева за производството по НАХД №15780/2022 г. по описа на СРС, 93 състав, по КНАХД № 2517/2023г. по описа на АССГ, 8-ми касационен състав и по настоящото производство, или общо в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева съобразно фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че юрисконсултът се е явявал в проведените открити съдебни заседания. За заплащане на тази сума следва да се осъди жалбоподателят, който с поведението си е станал повод за това въззиваемата страна да направи разноски. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът