Решение № 981 от 2.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 442/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „Прим БГ“ ЕАД срещу отказ №20250219113335-2/25.02.2025г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията по заявление вх. №20250219113335/19.02.2025г., подадено за вписване на промени в състава на съвета на директорите на дружеството въз основа на решение от 18.02.2025г. на едноличния собственик на капитала за освобождаване на П.Ц.Г. и назначаване на В.К.Б. като член на съвета на директорите. Обжалваният отказ е мотивиран с липсата на представена от заявителя, включително след указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, декларация по чл. 234, ал. 2, вр. ал. 3 ТЗ от новоизбрания член на съвета на директорите за отпадане на ограниченията по чл. 234, ал. 2, т. 1 ТЗ. Възраженията в жалбата са, че със заявлението декларация по чл. 234, ал. 2 ТЗ от В.К.Б. е представена, а указанията на длъжностното лице по регистрацията и обжалваният отказ не съдържат мотиви защо същата не изпълнява изискванията на чл. 234, ал. 3 и 4 ТЗ. Жалбата е неоснователна. Представената с процесното заявление нотариално заверена декларация от новоизбрания член на съвета на директорите не съдържа изрично изявление, че по отношение на този член не са налице пречките за заемане на длъжността по чл. 234, ал. 2, т. 1 ТЗ (лицето да не е било член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване в несъстоятелност), а при буквално възпроизвеждане на текста на цитираната разпоредба обективира изявление, което освен посочените обстоятелства включва и текста „ако са останали неудовлетворени кредитори“, като това изявление не изпълнява изискванията на чл. 234, ал. 4 ТЗ, тъй като има условен характер и не е достатъчно да осигури регламентираните в чл. 234, ал. 3 и 4 ТЗ гаранции за защита на правата на собствениците на капитала на акционерно дружество, а включително и най-вече за защита на правата на кредиторите на дружеството, които гаранции са свързани и с възможността за ангажиране на наказателната отговорност на декларатора по чл. 313 НК, неприложима при описания текст на декларацията, представена с процесното заявление. На следващо място законосъобразни и в правилно приложение на чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ са и мотивите в обжалвания отказ относно необходимостта за изрично деклариране на конкретните обстоятелства, предвидени в чл. 234, ал. 3 ТЗ, при които отпадат пречките по чл. 234, ал. 2, т. 1 ТЗ, респективно за липсата на подобни изявления в декларацията, представена с процесното заявление. В допълнение на тези мотиви следва да се отбележи, че от вписванията в търговския регистър, които длъжностното лице по регистрацията, респективно съдът в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, дължат да съобразят в производството по заявлението по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че по отношение на избрания нов член на съвета на директорите на „Прим БГ“ ЕАД са налице пречки по чл. 234, ал. 2, т. 1 ТЗ, произтичащи от вписванията в търговския регистър по партидата на друго дружество – „Ню Геймс“ АД, обявено в несъстоятелност с решение от 06.01.2021г. по т.д. №699/2020г. на СГС и съгласно чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ прекратено от посочената дата по смисъла на чл. 234, ал. 2, т. 1 ТЗ, тъй като според тези вписвания назначеният нов член на съвета на директорите на „Прим БГ“ ЕАД е бил и член и на съвета на директорите на обявеното в несъстоятелност на дружеството през последните две години преди датата на съдебното решение за прекратяване на дейността на това дружество поради обявяването му в несъстоятелност, които именно обусловят необходимостта от изрично деклариране на конкретните обстоятелства за отпадане на пречките по чл. 234, ал. 2, т. 1 ТЗ, като тези обстоятелства могат да представляват изтичане на предвидения в чл. 234, ал. 3 ТЗ петгодишен срок или удовлетворяване на вземанията на кредиторите на обявеното в несъстоятелност дружество в хипотезите на чл. 748, вр. чл. 747, ал. 2, вр. чл. 234, ал. 2, т. 1, пр. последно ТЗ, но както е посочено и в обжалвания отказ представената с процесното заявление декларация не съдържат изявления за подобни обстоятелства, а декларация, която да отговоря на изискванията на чл. 234, ал. 4 и 3 ТЗ не е представена от заявителя и след дадените от длъжностно лице по регистрацията указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. По изложените съображения съдът