Решение № 27662 от 19.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 9748/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145–чл.178 от Административно процесуалния кодекс във вр.чл.45, ал.16 от ЗЗО вр.чл.44, ал.5 от Наредба № 10/2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК.

Образувано е по жалбата на „Медико –техническа лаборатория Новеламед“ ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]представлявано от управителя Н. В. чрез процесуалния му представител- адв.Ю. Д.- САК против Заповед за мотивиран отказ № РД-09-254/16.09.2024 г. на директора на РЗОК – Пловдив.

В жалбата са наведени доводи за нищожност, евентуално –унищожаемост на оспорения административния акт, като издаден от материално некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречение с материалния закон и с целта на закона.

Излагат се съображения, че въпреки обема на атакуваната заповед, в същата не се съдържали фактически и правни основания за нейното издаване. Не ясно било как описаните от административния орган факти се субсумирали в цитираните правни норми. В тази връзка се сочи, че не следвало органът да мотивира отказа си за сключване на конкретния договор с наличие на висящо съдебно производство между страните във връзка с друг сключен между тях договор. Образуването на конкретно досъдебно производство също не можело да бъде основание за отказ да бъде сключен договор по подаденото от жалбоподателя заявление. Ето защо, в хода на административното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничавали правото на защита на жалбоподателя, неправилно бил приложен материалния закон и издадената заповед не съответствала на целта на закона.

В заключение се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да обяви нищожността, евентуално – да отмени оспорения акт. Претендира се присъждане на направените от жалбоподателя разноски в производството.

В съдебното заседание, проведено по делото дружеството –жалбоподател се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена от съда. Изразява становище, че условията, на които трябва да отговорят заявителите били посочени в разпоредбата на чл.44 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК. В оспорения административен акт нямало обективирано твърдение, че заявителят не отговаря на някое от необходимите условия, поради което органът е следвало да сключи договор в определения 14- дневен срок за това.

Претендира присъждане на направените от доверителя му разноски по делото, за които представя списък и доказателства за извършеното им плащане.

Ответникът - директор на РЗОК – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в проведеното по делото съдебно заседание. В съда са депозирани писмени бележки от юрк.Л. –пълномощник на ответника, в които се оспорва жалбата се и отправя искане към съда да се произнесе с решение, с което да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема следното от фактическа страна:

Производството пред административния орган е започнало по подадено заявление с вх. № ЗД-08-1/21.08.2024 г. от „Медико –техническа лаборатория Новеламед“ ЕООД за сключване на договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани от НЗОК. Към заявлението били приложени следните документи: удостоверение за регистрация № 638/13.02.2019 г., издадено по реда на Закона за хората с увреждания; декларация от лице, представляващо кандидата, съгласно приложение № 2 от указанието; данни за персонала, работещ в търговския обект, съгласно приложение № 3 от указанието; декларация по приложение № 4; удостоверение за банкова сметка; разпечатка от ТР; списък –спецификация на хартиен носител; списък – спецификация на електронен носител.

С писмо изх. № ЗД-08-1/04.09.2024 г. директорът на РЗОК – Пловдив е уведомил заявителя, че при разглеждане на заявлението му са констатирани нередовности, като в тази връзка в три дневен срок последният следва да представи официален удостоверяващ документ за липса на публични задължения и коректно попълнено Приложение № 2. Писмото е получено от управителя на „Медико –техническа лаборатория Новеламед“ ЕООД на 09.09.2024 г. С писмо вх. № ЗД- 08-1/12.09.2024 г. в изпълнение на дадените указания заявителят е представил удостоверение от НАП за липса на публични задължения и коректно попълнено Приложение № 2.

На 16.09.2024 г. директорът на РЗОК – Пловдив издал оспореният в настоящото съдебно производство административен акт –Заповед № РД- 09-254/16.09.2024 г., с която на основание чл.45, ал.16 от ЗЗО, чл.2, ал.1, т.2 от Наредба № Н-3/27.06.2022 г. във вр. с чл.42, т.1, т.2 и т.17 от ПУД на НЗОК е отказал сключване на договор по подаденото заявление с вх. № ЗД-08-1/21.08.2024 г. в РЗОК – Пловдив от Н. В., в качеството му на управител на „Медико –техническа лаборатория Новеламед“ ЕООД.

В мотивите на заповедта е посочено, че след извършване на проверка на документите на заявителя се установило, че същият е бил изпълнител по Договор № 165474/30.06.2022 г., сключен с НЗОК за периода от 30.06.2022 г. до 13.05.2024 г. Договорът бил едностранно прекратен със Заповед за прекратяване № РД-09-157/13.05.2024 г. на директора на РЗОК – Пловдив, на основание Глава седма, чл.28, т.2 от договор № 165474/30.06.2022 г. Посочено е, че в периода на действие на този договор са били подавани жалби от лица с увреждания до директора на РЗОК – Пловдив срещу „Медико –техническа лаборатория Новеламед“ ЕООД. Във връзка с тези жалби били извършени проверки от длъжностни лица в РЗОК – Пловдив, които се оказали безрезултатни, тъй като дейността на дружеството била блокирана, а изисканите от проверяващите лица документи не можели да бъдат представени, понеже били иззети във връзка с разследване по ДП № 4776/2023 г. по описа на Районна прокуратура –[населено място].

Административният орган в мотивите на оспорения акт е посочил, още, че между страните е налице висящо съдебно производство – адм.дело № 6623/2024 г. по описа на АССГ, във връзка с дейността по договор № 165474/30.06.2022 г. по извършени 43 броя анкети на лица с увреждания по реализирани одобрения и суми, получени без правно основание на стойност 43 537 лева.

При тези факти, позовавайки се на разпоредбите на чл.45, ал.16 от ЗЗО, чл.2, ал.1, т.2 от Наредба за условията и реда за осъществяването и контрола на дейностите по предоставяне, ползване и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания № Н-3 от 27 юни 2022 г. и Правилника за устройство на дейността на НЗОК, директорът на РЗОК – Пловдив е издал процесната заповед, с която е отказал сключването на договор по подаденото от „Медико –техническа лаборатория Новеламед“ ЕООД.

Издаденият акт е бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството-заявител на датата на издаването му- 16.09.2024 г. В съдебното производство са приети като писмени доказателства материалите на административната преписка, както и представените от процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Същата е подадена срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване по реда на чл.44, ал.5 от Наредба № 10/2009 г., от лице с правен интерес от оспорването / чл. 147, ал. 1 АПК /.Спазен е и преклузивният 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съгласно правомощията си по чл.146 АПК съдът при преценка законосъобразността на административния акт проверява дали е издаден от компетентен орган (т.1), в съответната форма (т.2), допуснато ли е съществено нарушение на административно-производствени правила при издаването му (т.3), налице ли е противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби (т.4) и несъответствие с целта на закона (т.5), като съдът не е ограничен от посочените от оспорващия основания, а проверява всички основания по чл.146 АПК.Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт (чл.142, ал.1 АПК).

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директор на РЗОК – Пловдив, действащ при спазване на териториалния обхват на правомощията и предоставената му от закона материална компетентност, съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗЗО и чл.44, ал.4 от Наредба № 10/2009 г. Актът е издаден в задължителната по закон писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК, съдържа фактически и правни основания за издаването му, с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, и е постановен при спазване на административно-производствените правила. Същият съдържа фактическите обстоятелства, които са обусловили съдържанието на волеизявлението на издателя и не страда от пороци, които да обосновават неговата нищожност. Поради изложеното в случая не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1, т.2 и т. 3 от АПК.

Съдебната проверка по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК за противоречие на оспорения акт с материално-правните разпоредби се извършва въз основа на мотивите, изложени в административния акт и данните по административната преписка. В тази връзка предмет на контрол представлява преценката на административния орган за отказ да бъде сключен индивидуален договор с дружеството-жалбоподател. Като правно основание за това са посочени разпоредбите на чл.45, ал.16 от ЗЗО, чл.2, ал.1, т.2 от Наредба за условията и реда за осъществяването и контрола на дейностите по предоставяне, ползване и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания № Н-3 от 27 юни 2022 г. и чл.42, т.1, т.2 и т.17 от ПУД на НЗОК.

Според нормата на чл.45, ал.16 от ЗЗО условията и редът за заплащане и за сключване на индивидуални договори с производители или с търговци на едро с медицински изделия/техни упълномощени представители за доставка и заплащане на медицински изделия, приложими в болничната медицинска помощ, както и с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания – за заплащане на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, се определят с наредбата по ал. 9. Последната гласи, че условията, редът, механизмът и критериите за заплащане на съответните лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба по ал. 1, т. 11, 12, 15 и 20 се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването по предложение на Надзорния съвет на НЗОК. Такава наредба се явява именно Наредба № 10/2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК.

Чл.43, ал.1 от Наредба № 10/2009 г. предвижда, че за предоставяне на ПСПСМИХУ по чл. 42 НЗОК сключва договори по чл. 45, ал. 16 ЗЗО с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. Чл.44 от Наредбата, пък определя изискванията, на които следва да отговоря кандидата за сключване на договор по чл.43, а именно:

1.да е вписан в регистъра по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ;

1. да няма публични задължения;

1. обектът, в който ще се извършва дейността, да е включен в списъка с обектите, по отношение на които е издадена заповедта за вписване в регистъра по т. 1, с посочен адрес, телефон, електронна поща и лице – отговорник на обекта;

1. да има осигурена техническа възможност за ползване на софтуер, чрез който да има връзка със специализиран софтуер на НЗОК за дейностите по предоставяне, отчитане, контрол и заплащане на ПСПСМИХУ/ремонтни дейности;

1. да има осигурен персонален или професионален квалифициран електронен подпис (КЕП) на отговорника на обекта или на управителя/пълномощника на търговеца.

За да бъде сключен договора по чл. 43, ал. 1 кандидатът следва да подаде до РЗОК заявление по образец, утвърден от управителя на НЗОК, в което вписва данни за единния идентификационен код на търговеца от търговския регистър. Към заявлението се прилагат следните документи:

1. документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната друга държава на кандидата – само за дружествата, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

1. удостоверение за вписване в регистъра по чл. 88, ал. 1 ЗХУ;

1. декларация/декларации от лице, представляващо кандидата, за: а) наличието на граждански договор за управление или трудов договор на отговорника на обекта; б) наличието на договор с ремонтна база, в случай че лицето по чл. 88, ал. 1 не разполага със собствена такава; в) осигурена техническа възможност за ползване на софтуера по чл. 44, ал. 1, т. 4; г) осигурен КЕП по чл. 44, ал. 1, т. 5.

При констатиране на непълноти или несъответствия в подадените документи директорът на РЗОК писмено уведомява кандидата за това и определя 3-дневен срок за отстраняването им, като му указва, че при неотстраняване производството по заявлението ще бъде прекратено. В тези случаи срокът за произнасяне по заявлението започва да тече от датата на отстраняване на несъответствията.

В конкретиката на настоящия казус тази процедура е спазена, като с писмо изх. № ЗД-08-1/04.09.2024 г. директорът на РЗОК – Пловдив е уведомил заявителя, че в три дневен срок следва да отстрани констатираните нередовности в подадените от него документи, като представи официален удостоверяващ документ за липса на публични задължения и коректно попълнено Приложение № 2.

С писмо вх. № ЗД- 08-1/12.09.2024 г. заявителят е изпълнил в срок дадените указания.

Разпоредбата на чл.44, ал.4 от Наредбата предвижда, че директорът на РЗОК в 14-дневен срок от подаване на заявлението сключва договор по образец, утвърден от управителя на НЗОК, или издава мотивиран отказ за сключването на договор, в случай че кандидатът не отговаря на условията по ал. 1.

В изпълнение на правомощията си по Наредбата, директорът на РЗОК – Пловдив е издал атакуваната в настоящото съдебно производство Заповед за мотивиран отказ № РД-09-254/16.09.2024 г. В мотивите на същата обаче не са изложени каквито и да било фактически обстоятелства, че кандидатът не отговаря на изискванията на чл.44, ал.1 от Наредбата, което от своя страна да доведе до постановяване на отказ за сключване на договор.

За да откаже сключване на конкретния договор директорът на РЗОК –Пловдив се е позовал на фактът, че заявителя е бил изпълнител по Договор № 165474/30.06.2022 г., сключен с НЗОК за периода от 30.06.2022 г. до 13.05.2024 г. Този договор е бил едностранно прекратен със Заповед за прекратяване № РД-09-157/13.05.2024 г. на директора на РЗОК – Пловдив. Заповедта за прекратяване на договора била обжалвана, във връзка с което между страните било налице висящо съдебно производство – адм.дело № 6623/2024 г. по описа на АССГ.

В мотивите на оспорения акт, органът е посочил още, че в периода на действие на горепосочения договор № 165474/30.06.2022 г. били подавани жалби от лица с увреждания до директора на РЗОК – Пловдив срещу „Медико –техническа лаборатория Новеламед“ ЕООД. В тази връзка били образувани и се провеждало разследване по различни досъдебни производства.

По същество описаните факти представляват ново въвеждане на допълнителни условия към заявителите за сключване на договор, а именно: да не е налице съдебен спор във връзка с аналогичен договор; да не са налице жалби срещу изпълнението/изпълнителя по договора; да няма образувани досъдебни производства. Поради това съдът приема, че посочените критерии не следва да бъде прилагани по отношение на жалбоподателя и не биха могли да бъдат сред основанията за постановяване на отказ за сключване на договор.

Безспорно между страните е, че с подаване на заявлението за сключване на договор и допълнителното писмо от 12.09.2024 г., жалбоподателят е представил доказателства за изпълнение на всички изисквания по чл.44, ал.1 от Наредба № 10/2009 г. за сключване на договор.

По изложените съображения съдът намери оспорената заповед за незаконосъобразен административен акт – издаден при неправилно приложение на материалния закон, което обуславя отмяната му. Доколкото административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя, то преписката следва да бъде изпратена на административния орган, за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона по чл. 173, ал. 2 АПК.

При този изход на спора на оспорващия се следват разноските по производството. Такива са доказани в общ размер на 2050 /две хиляди и петдесет/ лева, от които 50 лева за внесена държавна такса по оспорването и 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на л.63 по делото. Предвид липсата на релевирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът не следва да коментира въпроса за евентуалното му ревизиране с оглед нормата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и действителната фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 29-ти състав