Решение № 5457 от 17.6.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 992/2024 г.

Административен съд - Пловдив17.06.2024 г.докладчик Недялко Бекиров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №493 от 05.04.2024г. по Н.А.Х. дело №20235330205775

5775

по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г., ХI-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №7594995, издаден от Областна дирекция на МВР - Пловдив, с който на М. Й. Я., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 400, 00 лева. ОСЪЖДА М. Й. Я., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, сумата от 80, 00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). М. Й. Я., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, [жк], [адрес], представлявана от адвокат С. П.- пълномощник, обжалва Решение №493 от 05.04.2024г. по Н.А.Х. дело №20235330205775

5775

по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г., ХI-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №•••••, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с който на жалбоподателката Я.е наложена глоба в размер на 400, 00 лева. Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени процесният ЕФ. На 10.06.2024г. по делото постъпва молба с Вх.№10032 от адвокат П., в която се излагат допълнителни съображения, подкрепящи заявеното в жалбата; претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно списък с разноските. Ответникът в производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. Чрез Районен съд- Пловдив е представено становище (отговор) по касационната жалба от юрисконсулт И. П.- пълномощник, за неоснователност на касационната жалба. При евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателката да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Б. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

–

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

–

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

–

Съдът приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от служители на ОД на МВР- Пловдив, на 04.06.2023г., около 14: 55ч., в гр. Пловдив, на [улица], е прието за установено, че в посока от север към юг се движи моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “БМВ 318 И“, с Рег.№[рег. номер], със скорост от 87 км./ч. (всъщност с 90 км./ч., от която е приспаднат толеранс от 3 км./ч.), при въведено ограничение на скоростта за движение в населеното място от 50, 00 км./ч., с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението и скоростта на автомобила са установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M“ №546, като за целта е изготвен клип (снимка) №43700. Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№[рег. номер], е регистриран като собственост на жалбоподателкята Я. Установеното движение на посочения автомобил със скорост от 87 км./ч. се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП се издава процесният ЕФ.

–

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореният ЕФ.

–

Според разпоредбата на чл.189, ал.4, пр.пр.1 и 2 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

–

Процесният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, предвид наличието на всички изискуеми от закона реквизити, което обстоятелство не се оспорва от касатора.

–

По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателката Я. да е упражнила правото си да декларира писмено, че установеното на 04.06.2023г. движение на собствения ѝ автомобил с превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е направено при управление на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

–

Следователно, установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът на МПС-то се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.

–

Нужно е да се посочи също така, че съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В тази връзка, липсва законово изискване статичното изображение във вид на снимков материал, заснето от АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, да позволява индивидуализиране (идентифициране) на водача.

–

Тук е мястото да се посочи, че настоящият състав на съда намира представеният по преписката (по делото) снимков материал, изготвен в рамките на развилото се административнонаказателно производство, за достатъчно качествен и позволяващ идентифицирането на автомобила, чието движение в нарушение на правилата по ЗДвП е заснето на 04.06.2023г., както правилно е прието от страна на районния съд и противно на възражението на жалбоподателката в тази насока.

–

На следващо място, видно от приетото по преписката (по делото) заверено копие на Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с Рег.№1030р-11124 от 05.06.2023г., представляващ Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532/12.05.2015г.), съставен по повод осъществен контрол на правилата за движение по пътищата на 04.06.2023г., в периода 14: 00ч. – 16: 30ч., в гр. Пловдив, на [улица], посоката на движение на контролираните МПС е “от север към юг“.

–

А видно от приетата по преписката (по делото) снимка (клип) с №43700, мястото на разположение на процесната АТСС е в географска точка, чиито координати са: EL 24, 73333° (източна дължина) и NL 42, 16667° (северна ширина), която точка попада в очертанията на гр. Пловдив, респективно, в населено място по смисъла на легалното определение, дадено в нормата на §6, т.49 от ДР на ЗДвП.

–

Пак според посочения протокол, в рамките на периода 14: 00ч. – 16: 30ч. на 04.06.2023г. са установени общо 13 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото на жалбоподателката Я.нарушение (14: 55: 34ч.) попада в периода на работа на процесната преносима (мобилна) система за контрол, а изготвеният за целта клип (снимка) №43700, попада в обхвата на изготвените статични изображения от №43700 до №43712.

–

По преписката (по делото) е налично и фотографско заснемане на мястото, на което е разположена процесната АТСС, (в служебен автомобил с Рег.№[рег. номер]), съгласно изискването на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.

–

По преписката (по делото) е налично заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с №10.02.4835 от 24.02.2010г., издадено от Български институт по метрология (БИМ), според което удостоверение мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на привилата за движение тип “TFR1-M“, с производител “ТИНЕЛ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, е вписана в Регистъра за одобрените типове средства за измерване под №4835, със срок на валидност до 24.02.2020г.

–

По преписката (по делото) е налично и заверено копие на Протокол №4-33-23 от 29.03.2023г. от извършена проверка на процесната мобилна АТСС, тип “TFR1-M“ №546, издаден от Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, в Сектор “Управление на собствеността“ - полицейска техника, в Главна дирекция “Национална полиция“ на МВР, удостоверяващ обстоятелството, че процесната АТСС, тип “TFR1-M“, с №546, е преминала успешно последваща проверка (последваща проверка след ремонт) за съответствие с одобрения тип и същата съответства на одобрения тип. Съответно, процесната АТСС е годно средство за измерване за период от една година, считано от 29.03.2023г.

–

Що се отнася до твърденията в касационната жалба, че протоколът от последващата проверка на процесната АТСС не съдържа знак за последваща проверка – чл.43, ал.1 от Закона за измерванията (ЗИ), във връзка с Приложение №52 към чл.846, т.5 от Наредбата на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИКПМК), поради което протоколът не установява годността на процесната мобилна АТСС, в какъвто смисъл е Решение №2209 от 03.12.2020г. по КНАД №2567/2020г. на Административен съд- Пловдив, XXIII-ти състав, то същото е неоснователно.

–

Съгласно чл.846, т.5 от НСИКПМК, Знаците, които удостоверяват резултатите от контрола на средствата за измерване, са знак за последваща проверка (приложение №52), който знак за последваща проверка, съгласно чл.849, ал.2 от НСИКПМК, се поставя на средствата за измерване с оценено съответствие на местата, определени от производителя, когато лицето, извършващо проверката, има информация за това. Когато лицето, извършващо проверката, няма такава информация, знакът се поставя в близост до СЕ маркировката.

–

По аргумент от забележките в приложение №52 към чл.846, т.5 от НСИКПМК, носителят на знака (за последваща проверка) може да е оловна пломба или поансон, които се поставят върху средството за измерване.

–

При това положение, настоящият състав на съда намира, че само наличието по преписката (по делото) на протокол за успешно премината последваща проверка за съответствие с одобрения тип средство за измерване по отношение на процесната АТСС, тип “TFR1-M“ №546, е достатъчно обстоятелство, позволяващо формирането на извод, че процесната АТСС е годно средство за измерване към 04.06.2023г.

–

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира процесния ЕФ за правилен и законосъобразен и като го потвърждава, районният съд постановява правилно решение. Освен това, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

–

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката е също неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ОД на МВР - Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Цитирани разпоредби

18