Решение № 243 от 15.12.2025 г. на Районен съд - Панагюрище по дело № 872/2024 г.

Производството е по реда на чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС Предявени са от Р. В. Ю. срещу Н. К Ц., И. С. Д., Ц. И. Д., Т. Я. Р., М. Н. Р., К. Н. В. и Я. Н. Р. при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, с които се иска да се приеме на установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба на реална част, с площ от 6, 7 кв.м. от имот с идентификатор ••••• ••• •••• (с предишен идентификатор ••••• ••• ••••) по КККР на гр. Панагюрище, която реална част е повдигната в жълт цвят на скица л. 32 от делото, както и да се осъдят ответниците да предадат владението на ищеца върху тази реална част. Иска се също така да бъдат осъдени ответниците да премахнат изградената в тази реална част ограда и част от второстепенна постройка. Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на имот с идентификатор ••••• ••• •••• (с предишен идентификатор ••••• ••• ••••) по КККР на гр. Панагюрище, на основание договори за покупко-продажба обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, т.1, рег.№ 2406, н.д.№ 182/2006 г. на Нотариус Н М Т и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том II, рег.№ 3876, н.д.№ 348/2006 г. на Нотариус Н М Та. Твърди се, че ищецът констатирал, че в кадастралната карта на гр. Панагюрище е допусната грешка в резултат, на която част от имота на ищеца в размер на 6, 7 кв.м. е заснета към имота на ответниците. Във връзка с това било инициирано съдебно производство, което приключило с влязло в сила решение и тази грешка била отстранена като притежавания от ищеца имот получил идентификатор ••••• ••• ••••, а притежаваният от ответниците имот идентифиактор ••••• ••• ••••. Сочи се, че независимо това съдебно решение ответниците не премахнали построената върху тази реална част ограда и част от второстепенна постройка. Моли се за уважаване на исковите претенции. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците И. Д., Ц. Д. и Н. Ц., които са идентични и в които се излага, че предявените искове са недопустими и неоснователни. Сочи се, че ответниците не са причинили и не причиняват на ищеца претендираната от него пречка - да материализира граница на притежавания от него имот, както и за нормалното му ползване. Твърди се, че съществуващата имотна граница е построена преди повече от 50 години, съгласно действащия към онзи момент дворищно-регулационен план. Твърди се, че производството по делото следва да се прекрати на основание чл. 299 ГПК, а исковете по чл 108 ЗС и 109 ЗС са в отношение на преюдициалност, тъй като производството по чл. 108 ЗС следва да предхожда това по чл. 109 ЗС, предвид вида на защита която се цели с всеки един от исковете. Моли се исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното: Ищецът Р. В. Ю. е собственик на поземлен имот с идентификатор ••••• ••• •••• (с предишен идентификатор ••••• ••• ••••) по КККР на гр. Панагюрище по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 192, том I, рег. № 2406, нотариално дело 182/2006 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197, том II, рег. № 3876, нотариално дело 348/2006 г. и двата на Нотариус Н М Та. По делото не е спорно, че ответниците са собственици на съседния на ищеца имот с идентификатор идентификатор ••••• ••• •••• по КККР на гр. Панагюрище. С влязло в сила Решение № 628 от 12.12.2015 г. постановено по в.гр.д. № 907/2015 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е прието за установено по отношение на Н. Ц., И. Д., Ц. Д. и Н.в Р., че Р. Ю. е собственик на дворно място от 6, 7 кв. м от имот с идентификатор: ••••• ••• •••• по КККР на гр. Панагюрище, която реална част е повдигната в жълт цвят на скица към решението. В мотивите на решението е прието, че материализираната на място ограда се отклонява от имотната граница, която съвпада с регулационната. Посочено е, че не следва да се прилага чл. 18, от Наредба за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като това би довело до фактическо отнемане на част от имота собственост на ищеца, като е цитирана и съдебна практика в тази насока. От представено по делото удостоверение за наследници № 001935 от 28.11.2024 г. издадено от Община Панагюрище, се установява, че Н. С. Р. починал на 03.02.2022 г. е оставил за свои наследници Т. Я. Р.- съпруга, М. Н. Р.- дъщеря, К. Н. В.- дъщеря и Я. Н. Р.- дъщеря. Като доказателство по делото е прието разрешение за строеж № 52 от 14.04.1998 г. издадено от Община Панагюрище за строеж на ограда, която да бъде разположена поравно между парцел VVI-3486 и XXII- 3485, като разрешението за строеж е издадено на Н Д. Ц.а и С Д., както и протокол за определяне на строителна линия и ниво. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. Р., К Б, Д З, И. Д- по искане ни на двете страни. При разпита си свидетел Р. посочва, че познава имота на ищеца и на ответниците, като те са съседни имоти, които ги дели една ограда, като свидетеля посочва, че оградата никога не е била местена. Изяснява, че оградата е твърда - не се вижда през нея. При разпита си свидетел К Б посочва, че оградата между имота на ищеца и имота на ответниците е правена много отдавна, като по-голямата част от тази ограда е плътна. При разпита си свидетел З сочи, че оградата между двата имота е направена много отдавна, като е изградена от тухли, като никога не е местена. При разпита си свидел И. Д посочва, че оградата е била направена през 2020 г., като не е местена. Ценени съобразно чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на всички свидетели, доколкото същите са взаимно непротиворечиви, последователни и житейски логични. От прието по делото като доказателство писмо от РУ Панагюрище се установява, че през 2023 г. е подадена жалба от Р. Ю. и Р И. срещу ответниците с твърдения, че навлизат в имота на ищеца, за да поправят счупени керемиди на покрива. По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава изготвена от вещо лице геодезист, от която се установява, че върху процесната част от имот повдигнат към скица към ИМ е изградена ограда и постройка, като е посочено, че зидът на постройката с идентификатор ••••• ••• ••••.3 по КККР на гр. Панагюрище изяло попада в имот с идентификатор ••• •••• собственост на ищеца, като вещото лице е изготвило и скица - л. 170 и л. 197. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е посочило, че оградата изцяло навлиза в имота на ищеца от ъгъла на сградата 3 построена в имота на ищеца показана на геодезичното заснемане - обозначена с т.А, Б до края на имота, като целият зид на сграда 3 на ответниците е построен по имотната граница, като дебелината на зида е 25 см. и той изцяло е построен в имота на ищеца. Вещото лице е изяснило, че стената на сграда 3 изградена в имота на ответниците всъщност служи за отделяне на имотите, т.е. сградата ползва като стена оградата. Вещото лице е посочило, че навлиза в съседния имот и покривната конструкция на сградата. При изслушването си вещото лице посочи, че скица находяща се на л. 170 от делото е мащабна, като 1 см от нея отговарят на 2, 50 метра. По делото е допусната и приета и съдебно техническа експертиза изготвена от вещо лице технически специалист, което е посочило, че оградата, която е част от второстепенната постройка с идентификатор ••••• ••• ••••.3 ако бъде премахната ще доведе до загуба на устойчивост на покривната конструкция на същата. Вещото лице е посочило сумите за разходи за премахване на процесната ограда в съответните й части. Ценени съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на фактическите изводи, до които са достигнали и двете вещи лица, доколкото са дали отговор на всички поставени въпроси. При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното: Районен съд-Панагюрище е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, като съобразно цената на исковете делото се явява родово подсъдно на районен съд. По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост на ищеца върху реална част от поземления имот и осъждане на ответниците да предадат владението, съдът намира следното: При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявения иск по чл. 108 ЗС се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е собственик на процесната реална част 2) ответниците да я владеят към момента на предявяване на исковата молба, 3) владеенето да е без основание. Ищецът носи доказателствената тежест за установява наличието на първите две предпоставки, а ответниците следва да докажат твърденията си на които основават възраженията си. С т. 2а от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по Тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК, ВКС е прието, че искът за собственост по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК предвижда, че решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. В конкретния случай с влязло в сила решение по в.г.р.д. № 907 от 2015 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е прието за установено между страните по делото, че ищецът е собственик на реалната част предмет на спора, която е повдигната в жълт цвят на скица към исковата молба (която скица е идентична със скицата неразделна част от въззивното решение), като това решение е задължително както за страните по делото, така и за настоящия съдебен състав по отношение констатациите за принадлежността на правото на собственост на реалната част на ищеца. Доколкото ответниците не са противопоставили други правоизключващи възражения за факти и обстоятелства настъпили след приключване на съдебното дирене пред въззивна инстанция по горецитираното съдебно производство, то следва да се приеме, че исковата претенция в нейната установителна част се явява основателна. По отношение искането за предаване на владение на тази реална част съдът намира, че следва да посочи, че доколкото оградата е построената върху част от имота на ответника, то следва да се приеме, че именно ответниците владеят тази част, което владение е неоснователно, поради което в тази част осъдителния иск следва да се уважи. Искането за предаване на владение на реална част от имот с идентификатор ••••• ••• •••• по КККР, представляваща четириъгълник с точки Г, Д, Е и Ж на скица на л. 197 от делото, намиращ се под стена на сграда с идентификатор ••••• ••• ••••.3 КККР следва да се отхвърли по съображенията изложени по-долу. По иска с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска да се осъдят ответниците да премахнат част от ограда и част от второстепенна постройка съдът намира следното: Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта. За уважаването на иск по чл 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по- големи от обикновените (чл.50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по- големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В своето Решение № 164 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 834/2023 г. на Второ гр.о ВКС е прието, че ЗКИР определя границите на поземлените имоти като граници на правото на собственост (чл. 24, ал. 2) и урежда правила за тяхното идентифициране в процеса на създаване на кадастралната карта (чл. 43, ал. 1, т. 5), както и процедура за отстраняване на непълнота или грешка или явна фактическа грешка. Чл. 31 ЗКИР делегира на министъра на регионалното развитие и благоустройството издаване на наредба, с която да се уредят на подзаконово ниво съдържанието, условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а според чл. 43, ал. 2 ЗКИР АГКК не носи отговорност за отклоненията при нанасяне на границите на поземлените имот в кадастралната карта, по-малки от допустимите съгласно наредбата по чл. 31 ЗКИР.В чл. 18 от издадената въз основа на законовата делегация по чл. 31 ЗКИР Наредба № РД-02-20-5 от 14.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри урежда алгоритъма, по който се установява точността на нанесените в кадастралната карта граници на поземлените имоти и следващата от тях площ, а чл. 20, ал. 2 предвижда, че допустимата грешка по чл. 18, ал. 4 или ал. 5 не е основание за изменение на кадастралната карта.Тази нормативна уредба е от значение при спорове за собственост на реална част от съседни недвижими имоти чрез ревандикационен иск при преценка дали искът е основателен и в осъдителната си част и при иск по чл. 109 ЗС за защита на собствеността върху такава реална част. В исковите производства установяването, че фактическа власт или други въздействия върху реална част от съседен имот, която реална част е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 14.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри обаче няма самостоятелно значение при преценка основателността на искането за предаване на владението или основателността на негаторния иск. В посоченото решение ВКС изрично подчертава, че при спор за ограда между двата поземлени имота от значение е имало ли е съгласие на собствениците за местоположението на ограда, както и спазени ли са изискванията на специалните нормативни актове, уреждащи изискванията за вида и местоположението на оградите между съседни имоти. Като посочва, че ако е налице съгласие на собствениците или са спазени нормативните изисквания фактическата власт върху чуждата реална част се упражнява правомерно от ответника.Ако липсва съгласие на собствениците и не са спазени нормативните изисквания фактическата власт върху чуждата реална част се упражнява неправомерно от ответника. В този смисъл са и мотивите на Окръжен съд – Пазарджик по в.гр.д. 907/2015 г. по описа на съда. В конкретния случай по делото се установи, че оградата е плътна с височина от 1, 55м., като се установи, че тя е поставено от ответниците, без съгласие на ищеца. От издаденото разрешение за строеж се установява, че тя е следвало да бъде разположена с равни части в двата имота. Вместо това обаче оградата в част от т. А, Б до т. Г, Ж на скица л 197 от делото е поставена изцяло в имота на ищеца. След като оградата е поставена от ответниците без съгласието на ищеца и в нарушение на изискванията на ЗУТ и издаденото разрешение за строеж, то обстоятелството дали завзета площ от имота на ищеца е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 14.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се явява неотносимо. Ответниците неоснователно упражняват фактическа власт върху реална част от имота, която следва да бъде предадена на ищеца, като се отстрани изградената от тях върху тази реална част ограда. Несъмнено неправомерното владението на реална част от имота собственост на ищеца представлява нарушение на неговото право на собственост, което създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Ето защо, съдът намира за частично основателен искът по чл. 109 ЗС по отношение на ограда от сграда 3 построена в имота на ищеца до сграда построена в имота на ответника, като именно владението на реална част заключена между точни А, Б, В, Г и Ж от скица на л. 197 от делото следва да се предаде на ищеца. Не следва да се уважава искането за премахване на част от постройка с идентификатор ••••• ••• ••••.3. по КККР на гр. Панагюрище изградена в имота на ответника, доколко се установява, че навлизането в имота на ищеца е с 12, 5 см. дебелината на зида, който служи за ограда между имотите е 25 см, респ. същият следва да попада поравно в имота на ищеца и на ответниците (съобразно издаденото разрешение за строеж). Дължината на постройката е 5, 75 м. (съобразно мащабираната скица), като по този начин площта, която е неправомерно засегната от така поставения зид е 0, 71 кв.м. Последователно в своята съдебна практика ВКС приема, че за да се уважи претенцията по чл. 109 ЗС защитата следва да съответства на тежестта на нарушението, като е недопустимо да се иска премахване на цялата сграда, ако само малка част от нея навлиза в съседния имот. Съдът намира, че в конкретния случай е налице именно хипотеза, при която защита, която се цели с иска по чл. 109 ЗС по отношение премахване на част от постройка с идентификатор ••••• ••• ••••.3 по КККР на гр. Панагюрище не съответства на тежестта на нарушението, която част е под 1 кв.м. Вещото лице А. П. изрично е посочил, че премахването на стената, която навлиза в имота на ищеца ще доведе до загуба устойчивост на покривната конструкция на сградата, респ. това би довело до нейното събаряне. Поради което искът по чл. 109 ЗС в тази част следва да се отхвърли. В Решение № 50112/2022 г. от 06.01.2023 година по гр. д.№ 567 по описа за 2022 г. по описа на Второ гр.о., ВКС. е прието, че ситуация, при която се приема за основателна претенцията по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху реална част от поземлен имот, върху която е разположена сграда, след като е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС между същите страни за премахването на тази сграда е неправилен, тъй като е невъзможно на практика да бъде предадено владението върху поземлен имот, който е застроен със сграда, без ревандикацията да засяга и сградата. От друга страна, в резултат на отхвърлянето на негаторната претенция следва да се приеме, че частта от сградата, попадаща върху спорния терен не смущава правото на собственост на ищеца върху поземления имот и същата може да остане в имота му. Ето защо доколкото настоящият съдебен състав намира за неоснователна претенцията по 109 ЗС за премахване на част от сграда с идентификатор ••••• ••• ••••.3 по КККР на гр. Панагюрище, то няма как да се уважи искането част от претенцията по чл. 108 ЗС за предаване владението на земята под сградата поради невъзможността за реалното му изпълнение, доколкото владението върху земята е опосредено от владението върху сградата. За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответниците за липса на пасивна легитимация у тях - доколкото не те са построили процесната ограда и постройка. Трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 1019 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 235/2008 г., I г. о., ВКС и Решение № 27 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 5427/2014 г., ВКС приема, че пасивно легитимиран по иска по чл. 109 от ЗС е този, който извършва, или поддържа неоснователно действие или собствениците. От събраните по делото доказателства гласни такива се установява, че именно ответниците са собственици и ползватели на имот с идентификатор ••• ••••• по КККР на гр. Панагюрище- съседния имот на ищцовия, не се установи ответниците да са предприели действия по отстраняване на създаденото положение (премахване на процесната част от оградата), което е неправомерно, поради което като лица, които поддържат неоснователно действие се явяват пасивно легитимирани. С оглед частичното уважаване и отхвърляне на исковата претенция по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС и принципа за присъждане по съразмерност на разноски съобразно уважената и отхвърлена част от иска, то съдът намира, че разноските за заплатени адвокатски възнаграждения следва да останат за страните така както са ги направили, а разноските за изслушване на допуснатите експертизи следва да се поделят между страните. По делото са представени доказателства, че ищецът е заплатил общо депозити за изготвяне на експертизи в общ размер на 988 лева, поради което следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сума в размер на 494 лева - направени разноски за депозити за вещи лица.