Решение № 72 от 5.3.2024 г. на Районен съд - Карлово по дело № 1803/2021 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по искове с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД.

Твърди се, че между „П.И.Б.“ АД, ЕИК ••• (нататък - Б.) като кредитор, „П.” ЕООД, ЕИК ••• като кредитополучател и М. С. О., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Д.Т.“ № ••• - солидарен длъжник, бил сключен на 22.10.2020 г. договор № ••• за предоставяне на банков кредит по програмата за микрокредитиране. В тази връзка Б. предоставила кредит в размер на 60 000.00 (шестдесет хиляди) лева за инвестиции, покупка на нова почистваща техника, с краен срок за погасяване 25.10.2022 г. Съгласно раздел III т.5 от договора за ползвания кредит кредитополучателят и солидарните длъжници следвало да заплащат на Б. годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване основен лихвен процент, увеличен с надбавка от 6.7638 пункта, но не по-малко от 6.95%. Към датата на сключване на посочения договор основният лихвен процент, базиран на спестяванията на (СЛП) за лева бил размер на 0.1862%. годишно. Съгласно раздел VI т.6.1 от общите условия по програмата за микрокредитиране на „П.И.Б.“ АД към договора за кредит, плащанията дължими, но неизвършени в срок, поради недостиг на авоари по разплащателната сметка на кредитополучателя, се отнасяли в просрочие и се олихвявал съгласно тарифата на Б., считано от деня, следващ датата на падежа на съответната дължима сума, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Предоставеният кредит бил изцяло усвоен на 27.010.2020 г. по сметка с IBAN: •••, открита на името на кредитополучателя в Б.. По кредита постъпвали суми като впоследствие длъжникът преустановил плащането същия бил в просрочие считано от 25.02.2021 г. - общо 153 дни към 27.07.2021 г. включително. По кредита били просрочени 5 (пет) вноски по главница и лихви, съгласно погасителен план към договора за кредит, които били дължими на падежи и в размери, подробно посочени в исковата молба. Общият размер на просрочената сума по главница бил 12 041.10 лева, а считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита - 15.07.2021 г., общият размер на просрочената главница, включващ сбора от просрочените вноски по главница по погасителен план към датата на предсрочна изискуемост, включително и обявения за предсрочно изискуем остатък от усвоената сума - 52 934.24 лева. Общият размер на просрочената сума по лихва бил 1 294.40 лева, а считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита - 15.07.2021 г., общият размер на просрочената договорна лихва, включващ сбора от просрочените вноски по договорна лихва, съгласно погасителния план към датата на предсрочна изискуемост и обявения за предсрочно изискуем остатък от текущо начислена договорна лихва - 1 452.29 лева. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит, на основание раздел X, т. 10.1.2, буква б) от общите условия по програмата за микрокредитиране на „П.И.Б.“ АД към договора за кредит, Б. връчила лично на кредитополучателя „П.“ ЕООД, чрез управителя на дружеството М. С. О. покана за доброволно изпълнение на задълженията по договора на 04.07.2021 г. На 04.07.2021 г. била връчена лично и покана за доброволно изпълнение на М. С. О., като солидарен длъжник. Тъй като кредитополучателят и солидарният длъжник не платили просрочените задължения по договора за кредит в предоставения им срок за доброволно изпълнение, Б. обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 15.07.2021 г. В тази връзка „П.И.Б.“ АД предприела съдебни действия срещу длъжника за целия дълг по договор № ••• за предоставяне на банков кредит по програмата за микрокредитиране, като на основание чл.417 във връзка с чл. 404 от ГПК подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до Районен съд П., с искане да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „П.И.Б.“ АД, с който да осъди кредитополучателя „П.“ ЕООД, и солидарния длъжник М. С. О., ЕГН •••••••••• да заплатят на „П.И.Б.“ АД следните суми, както следва: 52 934.24 лева - присъдена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28/07/2021 г.; 1 452.29 лева - просрочена договорна лихва, начислена за периода 25.02.2021 г. - 14.07.2021 г.; 723.61 лева - наказателна лихва, начислена за периода 25.02.2021 г. - 14.07.2021 г.; 191.15 лева - законна лихва, начислена за периода: 15.07.2021 г. - 27.07.2021 г. включително; 1106.03 лева - държавна такса; 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

На 21.12.2020 г. в имотния регистър към Служба по вписванията - гр. К. бил вписан нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти с вх. peг. № 4245/21.12.2020 г., акт том 15, акт № 139. Съгласно описания нотариален акт, ответникът - М. С. О., прехвърлил на трето лице - М. М. С., следните недвижими имоти: 12/18 идеални части от сграда с пл.№ 702419, предназначение селскостопанска сграда, с площ по документи 14 000 кв.м, находяща се в град К., област П., местност Е.К., ул. •••; 1/18 идеална част от поземлен имот, с пл. номер 702419, площ по документи 450 000 кв.м; находящ се в град К., област П., местност Е.К., ул. •••. Предвид гореизложеното за „П.И.Б.“ АД бил налице правен интерес от завеждането на настоящия иск с основание чл. 135 от ЗЗД. Счита, че с прехвърлянето на гореописаните недвижими имоти ответникът М. С. О. увредил интереса на кредитора, като с намаляване на ликвидните си активи намалил и възможността на ищеца да удовлетвори вземането си. Интерес от отменителния иск се пораждал от обстоятелството, че при уважаването му ще бъде променено действителното правно положение - с прогласяване на недействителността на увреждащата сделка (процесния договор за покупка - продажба на недвижим имот) ще се промени правната сфера на ответника по договора за кредит. От излезлите от имуществото му активи кредиторът-ищец щял да има право да се удовлетвори по реда на изпълнителното производство, т.е. ще получи възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето за сделката (от която произтича вземането на кредитора) лице. Правният интерес от насочване на Павловия иск се базирал на следното: с нотариалния акт за покупко-продажба на недвижими имоти било намалено имуществото, собственост на ответника. Безспорно, същият обективирал сделка, с която се уврежда кредитора „П.И.Б.“ АД. Чрез същата се намалявала имуществената маса на ответника по договора за кредит, с което се намалявала и възможността за удовлетворяване притезанието на взискателя. В конкретния случай Б. придобила качеството си на кредитор по вземане, възникнало на договорно основание, сключеният, описан по-горе, договор за кредит, спрямо длъжника М. С. О., преди датата на сключване на увреждащата сделка. Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служело за обезпечение на неговите кредитори.

С иска по чл. 135 от ЗЗД се създавала възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят не отговаря за задълженията на ответника към кредитора. Уважаването на иска не създавало отговорност между третото лице за изпълнение на паричното задължение, легитимиращо ищецът като кредитор, както и не легитимирало последващият приобретател като длъжник. За приобретателят единствено се въвеждало задължението да предостави въпросното имущество за удовлетворяването на чуждо парично задължение.

Правото на кредитора да обяви по реда на чл. 135 от ЗЗД за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника възниквало по силата на закона при наличието на установените от законодателя елементи: А) действително вземане, независимо от това дали то е парично или непарично, като не било задължително да е ликвидно или изискуемо; Б) вземането на кредитора да е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска; В) извършването на действие, което да уврежда кредитора; Г) знание за увреждането.

По т. А - По силата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът имал право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда. Целта на отменителния иск била да се възпрепятства недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора. Такава възможност имало, както когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, какъвто бил настоящия случай, така и ако не е такова. За горепосочените вземания на Б. било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с цел започване на изпълнително производство по реда на чл. 426 и сл. от ГПК. Информацията от заявлението се основавала на извлечението от счетоводните книги на Б., с който документ се доказвало вземането на Б. към ответника. От значение било вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника. Това действие можело да увреди лицата, които вече са кредитори, т.е. които имат възникнало вече вземане. Законът не съдържал условие вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо, още по- малко отричал правото на кредитора да иска обявяване на недействителността по отношение на себе си на сделка в случай на обявена предсрочна изискуемост на вземането. Ищецът доказвал наличие на парично вземане срещу дарителя по оспорвания акт поради качеството му на длъжник по горепосочения договор за банков кредит, за изпълнението на вземанията от които той се задължил да отговаря, включително и за последиците от неизпълнението, както и за разноските по събирането им.

По т. Б - Вторият елемент от фактическия състав, а именно вземането на кредитора да е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска било налице, предвид следното:

Между ищеца и ответника М. С. О. на 22.10.2020 г. бил сключен договор № ••• за предоставяне на банков кредит по програмата за микрокредитиране, по силата на който на кредитополучателя бил отпуснат банков кредит в размер на 60 000.00 лева с краен срок за погасяване: 25.10.2022 г. Увреждащата сделка, представляваща продажба на описания по- горе недвижим имот била вписана в Служба по вписванията - К. на 21.12.2020 г., 2 месеца, след задължаването към Б.. По т. В - Третият елемент от фактическия състав, а именно действие, което уврежда кредитора, бил налице, предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Длъжникът отговаря с всичките си имуществени права, на които е титуляр от момента, в който се е задължил към определен кредитор. В този смисъл, той отговаря и с бъдещите си имоти, а това са тези имоти, които е придобил след възникване на задължението му. Увреждане било налице в случаите, при които с извършената разпоредителна сделка се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника, включително когато длъжникът се лишава (отчуждава) свое имущество или имуществото му намалява. Сделката винаги била увреждаща за кредитора, когато длъжникът извършвал разпореждане със секвестируемо имущество. По този начин се осуетявала, намалявала или затруднявала възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Правноирелевантно било дали след разпореждането длъжникът притежава имущество и на каква стойност. Безспорно, с извършената разпоредителна сделка, ответникът М. О. намалил своето имущество, с което се увреждали правата на взискателя „П.И.Б.“ АД.

По т. Г - Последната предпоставка имала субективен характер.

Нейните елементи се различавали в зависимост от това дали действието е възмездно или безвъзмездно.

Счита, че ответникът М. С. О. е знаел, че извършвайки горепосочените правни действия уврежда интересите на Б., защото разпоредителните действия били извършени след поемане на задължението по гореописания договор за кредит, по който той имал качеството на длъжник. Предмет на сделката бил секвестируем недвижим имот, принадлежащ на М. С. О.. Съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите. Касаело се за императивна материалноправна законова разпоредба. Съобразно чл. 135 ал. 1 ЗЗД във всички случаи, при които вземането на кредитора възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, то длъжникът знаел за увреждането, тъй като с това действие обективно намалявал имуществото си, което служело за обезпечение. Увреждането в този случай било обективен факт и не зависело от субективното отношение на длъжника. Съгласно чл. 135 ал. 1 от ЗЗД кредиторът можел да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието било възмездно, лицето, с което длъжникът договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засягала правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Съгласно чл. 135 ал.2 от ЗЗД знанието се предполагало до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В конкретния случай се касаело за възмездна сделка, покупко- продажба на недвижим имот с дъщерята на ответника М. М. С.. Било налице обосновано предположение, че М. М. С. се явява низходящ на длъжника (негова дъщеря), в този смисъл важела презумпцията, съдържаща се в чл. 135 ал. 2, а именно: „Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

На 29.11.2021 г. в имотен регистър към Служба по вписванията - гр.

К. бил вписан нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти с вх. peг. № 4502/29.11.2021 г., акт № 11, том 17, дело 3169/2021 г. със страни М. М. С. - продавач и Х. Г. Т. - купувач, на следните недвижими имоти: 12/18 идеални части от сграда с пл.№ 702419, предназначение селскостопанска сграда, с площ по документи 14 000 кв.м, находяща се в град К., област П., местност Е.К., ул. •••; 1/18 идеална част от поземлен имот, с пл. номер 702419, площ по документи 450 000 кв.м; находящ се в град К., област П., местност Е.К., ул. •••. Предвид гореизложеното за „П.И.Б.“ АД бил налице правен интерес от завеждането на настоящия иск с основание чл. 135 от ЗЗД и срещу Х. Г. Т., предвид сключения договор за покупко - продажба на недвижими имоти с вх. peг. № 4502/29.11.2021 г., акт № 11 том 17 дело 3169/2021 г. със страни М. М. С. - продавач и Х. Г. Т. - купувач. Счита, че тези действия са недобросъвестни и целят увреждане на кредитора. Аргументи за така направеното искане черпели от т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, с което било регламентирано, че защитата на кредитора по чл.135 от ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото е чрез предявяването на иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД за недействителност по отношение на него не само по отношение на първоначалната сделка, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете можели да се предявят самостоятелно, но при наличие на предпоставките по чл.213 от ГПК следвало да бъдат разгледани в едно производство. Намира, че последващата сделка - нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти с вх. peг. № 4502/29.11.2021 г., акт №11, том 17, дело 3169/2021 г. сключена между М. М. С. и Х. Г. Т., уврежда кредитора. Сочи, че страните договорили цена в размер на 3000 лева, за която се твърдяло да е изплатена изцяло и в брой на продавачите. Счита тази сделка за изцяло симулативна и е налице увреда на кредитора, тъй като стойността на продажната цена била крайно занижена с оглед пазарните условия към датата на изповядане на сделката. Твърди, че цената била нагодена към данъчната оценка, която била в размер на 2 732.50 лева. Твърди се, че по сделката нямало реално изплащане на цената от страна на мнимия купувач Х. Г. Т., доколкото по сделката липсвали каквито и да било други данни, освен декларациите на страните по нея за плащане на сумата изцяло и в брой.

Според ищеца целта на тази сделка била да се изкара имота от патримониума на М. С.. Твърди се, че ответницата Х. Т. и нейните праводатели можели да установят наличието на висящо производство в деловодството на Районен съд Карлово, тъй като сделката била сключена пет дни след предявяване на иска. Исковата молба била подадена на 23.11.2021 г. и договора за продажба сключен на 29.11.2021 г. Счита, че е без значение обстоятелството, че съм датата на сключване на втората сделка исковата молба все още не е била вписана. Единствената цел на ответниците била бърза продажба и създаване на мнимо добросъвестно лице, наличието на което да обоснове отхвърляне на исковата претенция по чл. 135 ал.1 от ЗЗД. Нормата на чл. 135 ал.1 пр. ІІІ-о от ЗЗД предвиждала, че недействителността не засяга правата, които на трети добросъвестни лица са придобили преди вписване на исковата молба. В този случай предпоставка за основателността на исковата претенция по отношение на втората разпоредителна сделка била недобросъвестността на приобритателя, която се виждала от нееквивалентността на престациите – получената цена била крайно занижена спрямо пазарните цени. Твърди, че продавачът Г. С., който е съпруг на М. С., е знаел за увреждането като за него е приложима презумпцията по чл. 135 ал.2 от ЗЗД.

МОЛИ съда да постанови решение, с което: - да обяви за относително недействителен по отношение на „П.И.Б.“ АД договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 53 том V рег. № 5482 дело № 748/2020 г. на ••• Т.Р., по силата на който М. С. О. е продал на М. М. С. следните недвижими имоти: 12/18 идеални части от сграда с пл.№ 702419, предназначение селскостопанска сграда, с площ по документи 14 000 кв.м, находяща се в град К., област П., местност Е.К., ул. •••; 1/18 идеална част от поземлен имот, с пл. номер 702419, площ по документи 450 000 кв.м; находящ се в град К., област П., местност Е.К., ул. •••;

• да обяви за относително недействителен по отношение на „П.И.Б.“ АД договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 174 том І рег. № 1494 дело № 148/2021 г. на ••• Т.Р., по силата на който М. М. С. и Г. С. С. са продали на Х. Г. Т. следните недвижими имоти: 12/18 идеални части от сграда с пл.№ 702419, предназначение селскостопанска сграда, с площ по документи 14 000 кв.м, находяща се в град К., област П., местност Е.К., ул. •••; 1/18 идеална част от поземлен имот, с пл. номер 702419, площ по документи 450 000 кв.м; находящ се в град К., област П., местност Е.К., ул. •••.

Претендира деловодни разноски. Ответниците М. С. О. и М. М. С., чрез назначените от съда особени представители, оспорват иска като неоснователен. Не излагат факти и обстоятелства.

Ответникът Г. С. С. не взема становище по иска. Ответницата Х. Г. Т. оспорва иска като неоснователен. Не оспорва следните факти: че с нотариален акт № 174/29.11.2021 г., том I, peг. № 1494, дело № 148/2021 г. на ••• Т.Р. с peг. № ••• на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Карлово, ответницата закупила от Г. С. С. и съпругата му М. М. С. процесния имот; че продавачите по тази сделка са станали собственици по силата на покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 53, том V, peг. № 5482, дело № 748/2020 г. на ••• Т.Р. - с peг. № ••• на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Карлово, сключен на 21.12.2020 г. Оспорва всички други обстоятелства, извън горните, изложени в исковата молба, в т.ч., но не само: че извършената с нотариален акт № 174/29.11.2021 г., том I, peг. № 1494, дело № 148/2021 г. на ••• Т.Р. с peг. № ••• на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Карлово сделка е симулативна, тъй като стойността на продажната цена, вписана в акта е крайно занижена с оглед пазарните условия към датата на изповядване на сделката, че е налице намерение за увреда на кредитора „ПИБ“ АД, че страните по нея са целели само прехвърлянето на собствеността, а не и сключване на реална сделка, при реални пазарни условия; че реално плащане на цената по сделката не е извършено, че ответницата се явявала мним купувач; че липсата на доказателства за реално заплащане на цената (освен декларациите на страните в самия нотариален акт) била индикация за симулативност с цел да се изкара имота от патримониума на М. С.; че ответницата и праводателите й по сделката са знаели за исковата претенция, тъй като искът бил предявен в съда на 23.11.2021 г., а сделката била извършена на 29.11.2021 г.; че било без значение обстоятелството, че към датата на второто разпореждане исковата молба не била вписана в Служба по вписванията; че единствената цел на ответниците е била бърза продажба и създаване на мнимо добросъвестно лице, наличието на което да обоснове отхвърляне на исковата претенция; че втората разпоредителна сделка е недействителна поради недобросъвестност на приобритателя, която се виждала от нееквивалентността на престациите - получената цена била крайно занижена спрямо пазарните цени.

Оспорва твърдението, че сделката, извършена с нот. акт № 53, том V, peг. № 5482, дело № 748/2020 г. на ••• Т.Р. с peг. № ••• на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Карлово, е с предмет, както следва: 12/18 ид. части от селскостопанска сграда с площ по документи 14 000 кв. м. и 1/18 ид. част от поземлен имот с площ по документи 450 000 кв. м. В действителност първоначалната сделка била за 12/18 ид. части от ПИ с идентификатор ••• с площ от 450 кв. м (а не 450 000 кв. м) и за 12/18 ид. части от селскостопанска сграда с площ от 14 кв. м, а не 14 000 кв. м. Поселващата сделка била за целия имот с идентификатор ••• с площ от 450 кв. м, ведно с построените в него две сгради, като само сграда с идентификатор •••.2 с площ от 14 кв. м, била предмет на предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Предявения иск по чл. 135 от ЗЗД счита за неоснователен, а извършената сделка с нот. акт № 174/29.11.2021 г., том I, peг. № 1494, дело № 148/2021 г. на ••• Т.Р. с peг. № ••• на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Карлово, счита за действителна. Същата се явявала реална сделка, а не симулативна, посочената продажна цена била договорената между страните такава с оглед състоянието на имота и необходимостта от съществени ремонти и подобрения на сградите, за да станат годни за ползване според предназначението им. Ответницата изплатила уговорената продажна цена в брой преди извършване на сделката, като същата се явявала добросъвестна страна, тъй като нямала информация и не са й били известни обстоятелства, че праводателят на продавача М. С., а именно М. С. О. имал задължение към Б. - ищец. Към момента на подготовката на сделката и към датата на извършването й нямало вписана искова молба в Служба по вписванията - гр. К., както и нямало вписани вещни тежести, за да се приеме, че ответницата е знаела за предявения иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД и въпреки това закупила имота.

Ответницата през месец ноември 2021 г. видяла обява за продажба на процесните имоти в интернет страницата на Агенция за недвижими имоти „В.“ - гр. К., свързала се с брокера, направили среща на място в имота, за да го огледа, и тогава разбрала, че предварително обявената цена е завишена, поради което се отказала от по-нататъшни действия по закупуването му. Няколко дни по-късно ответницата разбрала от своя съседка, че в близост до жилището им се продава имот, който се оказал същият, взела от нея номера на телефона на първия ответник, свързала се с него, но той й казал, че не е собственик и дал телефонния номер на дъщеря си М. С.. Ответницата не познавала нито М. О., нито дъщеря му М. С.. Тя и последната се договорили за условията на сделката и нейната цена и решили да извършат директна продажба - без посредничеството на агенцията за недвижими имоти. Подготовката на документите и извършването на сделката отнели около две седмици. При извършването на сделката •••ът проверил в Агенция по вписванията за тежести, в т.ч. за вписани искови молби, и след като констатирал, че няма вписани такива, извършил нотариалния акт.

Видно от представените справки от Агенция по вписванията по партидите на ответниците, исковата молба била вписана на 02.02.2022 г. - т.е. след датата на извършване на сделката.

Имотът представлявал земеделска земя с построени в нея две сгради, които били в много лошо състояние. И двете били строени преди близо 20 години. Едната сграда, със застроена площ от 14 кв. метра, била построена за гараж. Същата била изградена в груб строеж от бетон, на пода с бетонова замазка, стени без външна и вътрешна мазилка, без прозорци, без входна врата, без изграден покрив, без ВиК инсталация. Другата сграда била със застроена площ от 30 кв. м, на два етажа, без помещение за баня и тоалетна, състояща се от една стая на първия етаж и две стаи на втория етаж, без изолация, без вътрешна и външна мазилка, с дървена дограма, която била отметната, без ВиК- инсталация, с ламаринен покрив, който бил в много лошо състояние. Последната сграда била селскостопанска. Ответницата закупила имота със средства, предоставени й от нейната майка, която понастоящем живеела и работела в чужбина, но с намерение при завръщането си в България да живее в тази сграда, която да се преустрои на жилище. С тази цел на няколко пъти изпратила по банков път на дъщеря си и зет си парични средства, с които да се закупи имота и да се извърши основен ремонт на двете сгради. Тъй като в имота имало подпочвени води, които през студените месеци наводнявали първия етаж, трябвало да се направи дренаж около сградите и добра хидроизолация. В тази връзка на 15.01.2022 г. ответницата сключила договор със строителна фирма за извършване на строително- ремонтни дейности, изразяващи се в направата на дренаж за отвеждане на подпочвените води около сграда с идентификатор •••.1 и външна хидроизолация на същата сграда, с начало на изпълнение - 01.05.2022 г. и краен срок -01.06.2022 г. На 23.01.2022 г. ответницата сключила договор за текущ ремонт с предмет: ремонт на покрив на сградата с идентификатор •••.1, с подмяна на ламаринения покрив с изцяло нов покрив, покрит с керемиди, с начало на изпълнение – 06.06.2022 г. и краен срок на изпълнение - 05.07.2022 г. Горните действия сочели на добросъвестност на ответницата като купувач по сделката, тъй като, ако същата била симулативна, нямало да се извършва планиране и подготовка на строително-ремонтни дейности, в т.ч. сключване на договори за тяхното извършване, които при неизпълнение предвиждали неустойки за неизправната страна.

Индиция за добросъвестността на ответницата и на другите ответници бил фактът, че сделката, оформена с нот. акт № 174/29.11.2021 г., том I, peг. № 1494, дело № 148/2021 г. на ••• Т.Р. - с peг. №••• на Нотариалната камара, с район на действие РС- Карлово, бил фактът, че същата била сключена почти една година след като ответниците М. и Г. С.и придобили собствеността върху имота. Първата сделка, която се атакувала, била от 21.12.2020 г., а втората сделка - от 29.11.2021 г. Относно заплащането на продажната цена, в подкрепа на твърдението, че сделката е реална, а не симулативна, представя авизо за местен превод от 29.11.2021 г., от което се установява, че в деня на сделката, преди нейното извършване, ответницата изтеглила от своя банкова сметка в „У.К.Б.“АД - клон К. сумата от 3000 лева, която заплатила на продавачите за покупката на процесния имот.

С оглед горното, както и на основание чл. 135, ал. 1, пр. ІІІ-о от ЗЗД, дори да се приемело, че първата сделка е недействителна, недействителността не можела да засегне правата, които ответницата като добросъвестно лице придобила възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Т.е. последната не можела да й се противопостави. С оглед на това, извършената с нот. акт № 174/29.11.2021 г., том I, peг. № 1494, дело № 148/2021 г. на ••• Т.Р. - с peг. №••• на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Карлово, сделка била действителна по отношение на ответницата.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.10.2020 г. ищецът като кредитор, трето неучастващо лице – „П.“ ЕООД като кредитополучател и ответникът М. С. О. като солидарен длъжник, сключили договор № ••• за банков кредит по програмата за микрокредитиране, по силата на който ищецът предоставил на „П.“ ЕООД заемни средства в размер на 60 000 лева за инвестиции, покупка на нова почистваща техника. Страните уговорили с краен срок за погасяване: 25.10.2022 г. Не се спори, че ищецът изпълнил задължението си по договора и сумата е била изцяло усвоена на 27.10.2020 г. по сметка с IBAN: •••, открита на името на кредитополучателя в Б.. Представени са по делото два броя покани от 28.06.2021 г., връчени на лично на 04.07.2021 г. управителя на кредитополучателя и на и солидарния длъжник, преписи от заявление по чл. 417 от ГПК, извлечение то счетоводните книги, заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, изпълнителен лист, общи условия, молба за образуване на изпълнително производство, от които се установява, че кредитополучателят „П.“ ЕООД е изпаднал в просрочие, считано от 25.02.2021 г., кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем и въз основа на подадено заявление по чл. 417 от ГПК, по ч. гр. дело № 4969/2021 г. на Районен съд П. била издадена заповед за незабавно изпълнение № 2935 от 29.07.2021 г. и изпълнителен лист № 1562/2021 г. по реда чл. 417 ГПК срещу двамата дължници за следните суми: 52 934.24 лева - присъдена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28/07/2021 г.; 1 452.29 лева - просрочена договорна лихва, начислена за периода 25.02.2021 г. - 14.07.2021 г.; 723.61 лева - наказателна лихва, начислена за периода 25.02.2021 г. - 14.07.2021 г.; 191.15 лева - законна лихва, начислена за периода: 15.07.2021 г. - 27.07.2021 г. включително; 1106.03 лева - държавна такса; 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. С молба от 13.10.2021 г. до ••• П.Н. ищецът поискал образуване на изпълнително производство по издадения изпълнителен лист.

От изготвената справка в НБД „Население“ се установява, че ответникът М. С. О. и ответницата М. М. С. са баща и дъщеря.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 21.12.2020 г. с нотариален акт № 33, том V, рег. № 5482, дело № 748/2020 г. на ••• Т.Р. с рег. № ••• на Нотариалната камара, район на действие – Районен съд Карлово, М. С. О. и Й.М. О. са продали на съсобственика си М. М. С. собствените си общо 13/18 ид. части, от които 12/18 ид. части от М. О. и 1/18 от Й. О.а, от следния свой собствен недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••, находящ се в град К., община К., област П. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-52/16.16.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 02.12.2020 г. с адрес на поземления имот: град К. п.к. •••, ул. •••, местност „Е.К.“, площ: 450 кв. м; трайно предназначение на територията: за друг вид застрояване; категория на земята 0; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 702419 при съседи: •••; •••; •••; •••, •••, ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор •••.1 със застроена площ 30 кв. м; брой етажи 1; предназначение – за друг вид сграда за обитаване и СГРАДА с идентификатор •••.2 със застроена площ 14 кв. м; брой етажи 1; предназначение – селскостопанска сграда за сумата от 2000 лева. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.04.2021 г., сключен с нотариален акт № 174, том І, рег. № 1494, дело № 148/2021 г. на ••• Т.Р. с рег. № ••• на Нотариалната камара, район на действие – Районен съд Карлово, З.С. О.а и М.С. О.а са продали на съсобственика си М. М. С. своите общо 2/18 ид. части от същия недвижим имот общо за сумата от 1000 лева. В нотариалния акт се съдържа и констативна част, в която е отразено, че след сключване на този договор, М. М. С. става собственик на целия недвижим имот по силата на двата описани договора за покупко-продажба, при които е придобила общо 15818 ид. части и на 3/13 ид. части по силата на наследяване на своята майка З.Р. О.а, бивш жител на град К., починала на ••• г. С договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен на 21.11.2021 г. с нотариален акт № 108, том ІV, рег. № 4986, дело № 674/2021 г. на ••• Т.Р. с рег. № ••• на Нотариалната камара, район на действие – Районен съд Карлово, М. М. С. и съпругът й Г. С. С. са продали на ответницата Х. Г. Т. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••, находящ се в град К., община К., област П. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52/16.16.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 02.12.2020 г. с адрес на поземления имот: град К. п.к. •••, ул. •••, местност „Е.К.“, площ: 450 кв. м; трайно предназначение на територията: за друг вид застрояване; категория на земята 0; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 702419 при съседи: •••; •••; •••; •••, •••, ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор •••.1 със застроена площ 30 кв. м; брой етажи 1; предназначение – за друг вид сграда за обитаване и СГРАДА с идентификатор •••.2 със застроена площ 14 кв. м; брой етажи 1; предназначение – селскостопанска сграда за сумата от 3000 лева, изплатена напълно и в брой на продавачите преди изповядане на сделката.

По делото са представени скица на поземлен имот с идентификатор ••• и схема на сграда с идентификатор •••.2 във връзка с индивидуализация на имотите.

Представени са по делото авизо за местен превод, от което се установява, че в деня на сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.11.2021 г., между М. М. С. и съпругът й Г. С. С. са продали на ответницата Х. Г. Т., последната е изтеглила от сметка в У.К.Б. АД сумата от 3 000 лева. Представени са и два броя преводни нареждания от 23.11.2023 г. и 24.11.2023 г., с които П. Н. Н. е превела по сметка на Х. Г. Т. сумата от по 8000 лева, с основание за превода – за къща. От представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки на ответницата Х. Т. се установява, че П. Н. Н. е нейна майка. Представен е договор за извършване на строително-ремонтни дейности от 15.01.2022 г., сключен между Х. Г. Т. и „К.- Г.“ ЕООД, по силата на който ответницата е възложила на дружеството да извърши строително-ремонтни дейности (дренаж и хидро изолация) в имота, предмет на оспорените договори, като в договора са описани цена на линеен метър, общо линейни метри и цена на съответната дейност. Договорът е на обща стойност 4 950 лева и е уговорен срок за изпълнение от 01.05.2022 г. до 01.06.2022 г. Представен е и договор за текущ ремонт от 23.01.2022 г., по силата на който ответницата Х. Г. Т. е възложила на ••• ЕООД да извърши текущ ремонт на покрив на сграда с идентификатор •••.1 на стойност 6500 лева и срок на изпълнение от 05.06.2022 г. до 05.07.2022 г. В представените удостоверения за родствени връзки не се съдържат данни между М. С., Г. С. и Х. Т. да е налице родство.

Във връзка с възраженията на ответницата Х. Т. съдът е изслушал свидетели.

В показанията си св. Г., сочи, че познава ответницата Т. от преди 7-8 години, от както се омъжила за негов братовчед му И.. Със съпруга на ответницата били и съседи по имоти. Единият имот бил в местността „Е.К.“ в землището на град К., спорният. Купили имота преди две години от дъщерята на М. О.. Свидетелят не я познавал, тя не живеела в К., а самият М. познавал само по физиономия, не заел дали Х. и съпругът й са се познавали с него преди сделката, не ги бил виждал заедно преди сделката. Знаел, че съпругът на Х., И., познава дъщерята на М., но не знаел по какъв повод са се запознали, не били близки. Дъщерята на М. отдавна напуснала К., повече от 20 години. Първоначално Х. научила за имота от обява на брокер и Х. пожелала да го купи, след това купили имота от М., не знаел защо не са ползвали услугите на брокерска къща. Свидетелят познавал добре имота на Х., бил с площ от 450 кв. м и в него нямало направени подобрения. В имота имало две сгради, едната била с площ от 15 кв. м, втората била на два етажа като на първия етаж имало една стая, а на втория – две стаи. Това било вилен имот. Малката сграда била с плоча и предназначена за гараж. В малката сграда нямало дограма, нямало покрив, на плоча била. Стояла така с години, нищо не било правено в нея. Голямата сграда била в окаяно състояние, имало подпочвени води, на първия етаж влизала вода и се пълнел до половината с вода.

Свидетелят виждал лично пълненето с вода. На втория етаж имало дървена дограма, която не била в добро състояние. Сградата била покрита с ламаринен покрив, който бил отвят отвсякъде, сега от източната страна нямало ламарини, а където имало, ламарината била в окаяно състояние. Конструкцията на покрива била дървена и всичко подлежало на ремонт. Нямало подобрения в тази сграда, всичко било за ремонт. На втория етаж подовата настилка била дюшеме, което изгнило от влагата. Като закупили имота, Х. и съпругът й планирали да направят дренаж около сградата, но към момента не бил направен. Говорили и с някаква фирма. Искали да си подменят покрива с керемиди и да се направи нова конструкция и извикали строител, свидетелят не знаел дали са договаряли устно или писмено. Свидетелят не знаел дали има разминаване в цената, която обявил брокерът и тази, на която сключили сделката. Средствата за ремонт и подобрения си били техни и с помощ от майката на Х., която била в чужбина и изпращала пари по банков път тези факти – за обявата в брокерска къща и за средствата ги знаел от Х., не бил виждал обявата лично. Свидетелят нямал взаимоотношения с М. О., виждал го да посещава имота си, ходел там с гости.

В показанията си свидетелката Г. сочи, че познава Х. Т. и съпруга й И., с И. били братовчеди, а Х. я познавал от съпруга й, откакто живеела с него, от около 13-14 години. Знаела, че Х. купила имот в землището на К. преди две години. Имотът бил в близост до имот на свидетелката. Имотът на ответницата представлявал едно блато, теренът бил с площ от около 400 кв.м, в имота имало две постройки. Едната била гараж без врати и без прозорци, само на плоча, без покрив. Другата постройка била около 30 кв. м, на два етажа. Първият етаж представлявал една стая, нямало баня и тоалетна, нямало канализация. На вторият етаж имало две стаи и ламаринен покрив, който всеки момент щял да се срути. В момента свидетелката живеел в тази местност от една година. Знаела, че Х. и съпругът й си търсили имот близо до тях, защото и местоживеенето им било близо до тази местност. Търсили в агенции, след това се свързали с дъщерята на М.. Свидетелката познавала ответника М. О. като съседи в този район. Х. и И. не се познавали с него, доколкото знаела, видели се в деня на сключване на сделката. Знаела, че имотът първо е бил предложен от агенция, а след това някаква приятелка и съседка на Х. ги насочила и се срещнали със собствениците, за да не купуват имота чрез брокер, не е виждала обявата лично. Х. и И. не познавали дъщерята на М., тя не живеела в града, доколкото знаела свидетелката, живеела в П.. С Х. се познавали от 13-14 години, откакто заживели заедно със съпруга й. Имотът на свидетелката бил купен преди 9-10 години и от една година живеели в него постоянно. Със случая около покупката на имота свидетелката била запозната от Х.. Ответницата и съпругът й живеели в близост до имота и искали нещо като вила, да играят децата им и когато майката на Х. се прибира от А., да има къде да живее. Майката на Х. им помагала финансово за покупката на имота. Свидетелката виждала М. да посещава имота преди продажбата, но не знаела дали е живял там.

От обясненията на ответницата Х. Т., дадени по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че П. Н. е нейна майка, парите е превела във връзка с покупката на имота. С част от парите по представените платежни нареждания ответницата платила вилата, останалите били предназначени за започване на ремонтните работи. Търсили известно време имот в района и майка й й казала, че ще им помогне финансово, направила го като превела сумата на части, защото от А. нямала достъп до „У.“ и имала ограничен лимит на ден за преводи, затова парите били изпратени в два последователни дни. Понастоящем преустановили всякаква дейност заради настоящото производство. Продавачите по договора нямали родство с ответницата, видяла ги в деня на сделката.

От заключението на неоспорената съдебно-икономическа експертиза се установява, че пазарната стойност на целия имот към деня на сключване на договора с ответницата Х. Т. – 29.11.2021 г. е в размер на 7103.26 лев, цената на продадените идеални части е в общ размер на 4047.23 лева, от която 1/18 ид. част от земята – 62.57 лева, 12/18 ид. части от сграда с идентификатор •••.1 – 3109.66 лева, 12/18 ид. части от сграда с идентификатор •••.2 – 875 лева.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани. Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производството е предявен Павлов иск (отменителен иск) с правна квалификация чл.135 ал.1 от ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо ищеца, в качеството му на кредитор на първият от ответниците, на договор за покупко–продажба на недвижим имот, сключен между ответника М. С. О. като продавач и ответника М. М. С. като купувач, като в производството е съединен и втори Павлов иск, представляващ последваща сделка между приобритателя по договора, сключен с длъжника и трето лице. Първоначалният иск е предявен на 23.11.2021 г., първоначалната искова молба е вписана на 02.02.2022 г. С договора за продажба, предмет на първоначално предявения иск, чието сключване не се оспорва в процеса, ответникът М. О., длъжник, е продал на ответницата М. С., негова дъщеря идеални части от дворно място и сгради в него.

В редица решения на ВКС е уеднаквена практиката на съдилищата по отношение на Павловия иск, като в решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. дело 4996/2013 г. и в посочените в него съдебни актове е прието следното: Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо; титулярът на парично или непарично вземане по отношение на длъжника има качеството на кредитор и може да си служи с павловия иск; възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение; правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора не са предмет на делото по павловия иск; съдът по павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор; в производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти освен, ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо; в производството по павловия иск длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор; съдът не може да спре производството по чл. 135 ГПК, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск.

Страната, която е поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Увреденият има интерес от павловия иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение - с прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната сфера на ответника по иска. Ако се касае до недвижим имот с отменяване на атакуването действие, кредиторът ще може да насочи взискането си срещу този имот.

За уважаването на иска по чл. 135 ал.1 от ЗЗД е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи три предпоставки: 1) че ищецът е кредитор на ответника - прехвърлител; 2) че е сключена увреждаща кредитора сделка; и 3) знание (съзнаване) на увреждането от страна на прехвърлителя. Трите предпоставки следва да се установят в тяхната кумулативност за да бъде уважен Павловият иск.

По първата предпоставка: Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника, разпоредил се със свое имущество. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът, разглеждащ Павловия иск, не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение (в този смисъл Решение № 639/6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о.). Страната, поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, следва да установи само качеството си на кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес (Решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г. на ВКС, III г.о.).

Ищецът в настоящия процес установява по несъмнен начин качеството си на кредитор по сключения договор за кредит с ответника М. О.. По силата на този договор ответникът М. С. О. се е да върне заетата сума в сроковете и при условията, при които договорът е бил сключен, изпаднал е в просрочие за вземането си ищецът е реализирал правата си по ГПК за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание. Не се твърди и установява ответникът О. да е възразил срещу заповедта за незабавно изпълнение и вземането да е отречено в производство по реда на чл. 422 от ГПК. В този смисъл, ищецът при условията на пълно и главно доказване установява качеството си на кредитор спрямо ответника М. О., който след сключване на договора се е разпоредил със свое имущество. Договорът за кредит е сключен на 22.10.2020 г., а действието, с което се твърди кредиторът да е увреден – договор за покупко-продажба на недвижим имот, е извършено на 21.12.2020 г. Възражения от съдоговорителите по този договор не са направени, не е оспорено качеството на кредитор на ищеца, качеството на длъжник на ответника О. и сключване на договора за покупко- продажба.

Вторият договор, който се оспорва в настоящия процес представлява последваща сделка със същото имущество, поради което по отношение на него тази предпоставка не се обсъжда.

По втората предпоставка: Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора (в този смисъл решение № 18 от 4.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 639 от 6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г. о.). В настоящия случай предмет на оспорване на действия на разпореждане на длъжника и последващо такова от приобриталея. И двата оспорени договора са възмездни, за покупко-продажба, като се оспорва частичното разпореждане с правата върху дворното място (длъжникът е прехвърлил 12/18 ид. части от целия имот, но се иска обявяване на относителна недействителност само по отношение на 12/18 от една от отчуждените сгради и на 1/18 ид. част от дворното място. Относителната недействителност на действието касае само кредитора, и в случай, че същият удовлетвори вземането си, сделката запазва действието си по отношение на страните по нея. Възражения от страните по първия оспорен договор, сключен от длъжника М. О. в тази насока не са направени, поради което съдът приема, че сключеният договор за покупко- продажба на негово имущество представлява увреждащо действие.

Увреждащо действие представлява и всяко последващо разпореждане с имущество, предмет на договора за покупко-продажба, сключен между М. О. и М. С.. Разпоредбата на чл. 135 ал.1 изр. ІІІ-о от ЗЗД са уредени предпоставките, при които последващата сделка с имуществото на длъжника би била противопоставима на кредитора. Законът е предвидил защита на кредитора срещу увреждането в такива хипотези, когато последващите сделки са сключени с приобритатели, за които се твърди, че са недобросъвестни или които са придобили права безвъзмездно от праводател. Поради изложеното съдът приема, че и втората оспорена в настоящото производство сделка – договор за покупко-продажба, сключен между ответниците М. и Г. С.и като продавачи и ответницата Х. Т. като купувач, представлява увреждащо за кредитора действие, доколкото предмет на този договор е имущество на длъжника, което би могло да служи за обезпечение вземането на кредитора.

По третата предпоставка: Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, т.е. когато знае, че има кредитор (решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 915/2012 г. IV г. о.; решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о.). По отношение на третото лице – ответницата М. М. С. е приложима установената в чл. 135 ал.2 от ЗЗД презумпция, че знае за увреждането, доколкото от същата е дъщеря на длъжника, т.е. сключена е увреждаща сделка с низходящ на длъжника. Възражения и доказателства, които да оборват презумпцията за знание от страна на ответниците М. С. О. и М. М. С. не са направени в производството.

С оглед установяване на всички необходими предпоставки по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, съдът следва да уважи иска, предявен срещу М. С. О. и М. М. С. за прогласяване на относителната недействителност договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен на 21.12.2020 г. с нотариален акт № 33, том V, рег. № 5482, дело № 748/2020 г. на ••• Т.Р. с рег. № ••• на Нотариалната камара, район на действие – Районен съд Карлово.

По отношение на последващата увреждаща сделка, договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен на 21.11.2021 г. с нотариален акт № 108, том ІV, рег. № 4986, дело № 674/2021 г. на ••• Т.Р. с рег. № ••• на Нотариалната камара, район на действие – Районен съд Карлово, съдът намира иска за неоснователен и го отхвърля по следните съображения: приобритателят по предходния договор за покупко-продажба М. М. С. по силата на необорената законова презумпция, е знаела за увреждащото действие спрямо кредитора, т.е. за праводателя по последващата оспорена сделка са налице основанията за уважаване на иска, в случай, че третото лице, с което С. е договаряла не е добросъвестно. Договорът с ответницата Т. е сключен преди вписване на исковата молба, и същата е придобила имота по силата на възмезден договор, т.е. за да бъде уважен павловия иск по отношение на последващата сделка, законът изисква третото лице, да знае за увреждането – чл. 135 ал.1 изр. ІІ-о от ЗЗД. М. М. С. и съпругът й са продали имота на ответницата Х. С., за която не се твърди и установява да е лице в роднинска връзка измежду посочените в чл. 135 ал.2 от ЗЗД с длъжника на ищеца или с прехвърлителя по договора, т.е. за ответницата Т. презумцията за знание е неприложима и в тежест на кредитора е да установи при условията на пълно и главно доказване знанието за увреждане.

Ищецът основава твърденията си за знание на предполагаема симулация относно цената по договора, но твърденията му останаха недоказани в процеса. Ответницата ангажира редица доказателства за това, че е действала като добросъвестно лице. От неоспорените доказателства се установи, че имотът е продаден на цена, близка до данъчната оценка, но се установи и че на същата дата ответницата е изтеглила от банковата си сметка сума, равна на цената по договора. Установи се, че след придобиване на имота, Т. е сключила два договора са ремонтни дейности в имота, а с гласните доказателства сочат и не са нито оспорени, нито оборени, че със съпруга й са търсили да купят вилен имот в близост до своя, целта, с която са искали и начина, по който ответницата е открила продавачите и сключила сделката. Отделно, установи се, че майката на ответницата е направила два банкови превода в нейна полза с основание – за къща. Не се споделят доводите на кредитора, че е достатъчно при поредица от сделки, знанието за увреждане да е налице у отчуждителя по първата сделка. В мотивите по т.3 на Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правилото на чл.135 ал.1 изр.ІІІ-о от ЗЗД дава защита на кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. В конкретния случай ответницата Т. е придобила имота възмездно, т.е. за нея следва да се установи знание за увреждането, каквото не е установено в процеса. Не се споделят доводите за липса на плащане по договора за покупко-продажба, доколкото няма забрана при сделки на стойност 3000 лева плащането да бъде извършено в брой, а доказателства за извършването му е самият нотариален акт. Както с гласните доказателства, така и с косвените писмени доказателства се отрече твърдението на ищеца за знание за увреждане.

Предвид факта, че Х. Т. е придобила имота преди вписване на исковата молба, то за нея се прилага разпоредбата на чл. 135 ал.1 изр. ІІІ-о от ЗЗД, и недействителността не може да засегне правата й като трети добросъвестен приобритател. В мотивите по т.3 от посоченото тълкувателно решение е прието, че правилото на чл.135 ал.1 изр.ІІІ-о ЗЗД урежда конкуренцията между интереса на кредитора, който е увреден от извършените сделки, и сигурността на гражданския оборот, изхождайки от два критерия - възмездността или безвъзмездността на разпореждането в полза на третото за облигационното отношение кредитор-длъжник лице и добросъвестността на това лице. Интересите на кредитора, увреден от извършените прехвърляния, следва да бъдат предпочетени пред интереса на приобретателя, който е знаел за увреждането на кредитора, и пред интереса на приобретателя, който се е облагодетелствал безвъзмездно и е придобил от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Тези трети лица следва да търпят принудително изпълнение върху придобитото от тях имущество поради участието им в увреждането на кредитора, знаейки за това увреждане или поради безвъзмездното им облагодетелстване в резултат на увреждащото действие на длъжника. Когато последният приобретател е придобил имуществото възмездно, кредиторът може да постигне защита по реда на чл.135 ЗЗД, ако този приобретател е недобросъвестен – знаел е за увреждането. За уважаването на иска против последния приобретател на възмездно основание е без значение добросъвестността на неговия праводател или на останалите лица, придобили имота след прехвърлянето му от длъжника.

Поради изложеното, искът за прогласявате на относителната недействителност на последващата сделка следва да се отхвърли като неоснователен.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ: Ищецът претендира разноски и такива следва да му се присъдят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК по отношение на иска, предявен срещу М. С. О. и М. М. С.. Следва да се осъди всеки от двамата ответници да заплати на ищеца сумата от 25 лева за заплатена държавна такса по иска срещу тях (общо в размер на 50 лева), сумата по 11.50 лева, за заплатени съдебни удостоверения, сумата по 570 лева за възнаграждение на особен представител), сумата по 225 лева за възнаграждение на юрисконсулт и по 175 лева за възнаграждение на вещо лице. Държавната такса в размер на 50 лева по отхвърления иск следва да се остави в тежест на ищеца. По делото не е установено внасяне на още 100 лева за държавна такса, и въпреки посочването й (посочено е общ размер от 200 лева в списъка с разноски) по този въпрос съдът не следва да се произнася.

Ответницата Х. Т. претендира разноски и такива й се следват на основание чл. 78 ал.3 от ГПК. Следва да се осъди ищеца да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 1000 лева за реализирано адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното съдът