РЕШЕНИЕ

№ 413

гр. К., 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510100306 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС. Ищецът твърди, че на ••• г. след изповядване на сделка за покупко- продажба станал собственик на следния недвижим имот, а именно: празно дворно място с площ 678 кв.м., което по сега действащия устройствен план, одобрен със заповеди ••••••. и ПР заповед №••• г. на Община К. съставлява УПИ •••, в кв.•••, по плана на с. Р., общ.К., обл.С., при граници: улица, УПИ •••, УПИ ••• и УПИ •••. Правото му на собственост било обективирано в нотариален акт №••• След закупуването на имота установил, че неправомерно е поставена ограда, която отнемала част от него и го придавала фактически към съседния УПИ •••, собственост на З. Т. Ч. и С. С. Ч. като наследници на С. К. Ч.. Правото на собственост на С. К. Ч. се установявало от нотариален акт №••• за дарение на дворно място в с.Р. от 590 кв.м., заедно с построени в него жилищна сграда и други подобрения, представляващо парцел •••, ••• по плана на селото при граници: улица, ••• и наследници на Д. С.. В УПИ ••• дружество „З.“ АД, ЕИК: ••• като наемател е изградило, както ограда навлизаща в имота му, така и съоръжение-оранжерия, част от която също била в неговата собственост. За да установи тези факти и обстоятелства се обърнал към правоспособен геодезист инж.А. Д., регистриран надлежно в Камарата на инженерите по геодезия, който изготвил комбинирана скица за част от кв.••• с отбелязани УПИ ••• и УПИ - •••, техните граници по действащия план и нанесъл реално изградената ограда между тези имоти и съоръжение. От измерванията, които направил се установило, че със ситуираната ограда се отнемали 133 кв.м. от УПИ му, а самата оранжерията заемала 44 кв.м. от него. Провел разговори, както със собствениците на УПИ •••, така и с управителя на „З.“ АД, ЕИК: ••• на когото представил нотариален акт за собственост за УПИ ••• от наследниците на С. К. Ч. и договора от ••• г. за наем с фирмата на този съседен имот. Нотариален акт за дарение №••• установявал право на собственост на С. К. Ч. за недвижим имот: дворно място в с. Р. от 590 кв.м., заедно с построени в него жилищна сграда и други подобрения, представляващо парцел •••, ••• по плана на селото към онзи момент, при граници: улица, ••• и наследници на Д. С.. От Договора за наем по отношение на същия имот между страните С. К. Ч. и “З.“ АД описан като 590/1138 идеални части от УПИ ••• по действащия ПУП на с. Р., одобрен със заповед №••• било видно, че АД е наемател по отношение на това дворното място, собственост на С. К. Ч., което е било част от УПИ ••• регламентирало отношенията с оглед дворищно регулационните планове, образуваните парцели и правото на собственост. С изтичането на сроковете по §6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформирал в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищно- регулационният парцел, а придаваемите части се връщали в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищно регулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратявала. Последици от отпадане на отчуждителното действие: - трансформира собственост върху дворищно-регулационен парцел с неуредени сметки по регулация в собственост върху поземлен имот/имота, за който е отреден дворищно регулационния парцел/; - правото на собственост върху „придадените" части от съседни поземлени имоти на трети лица се връща към тези имоти и става собственост на настоящия им собственик /придаваемите части с отпаднало отчуждително действие на дворищна регулация се връщат към имота, а не към лицето, което е било собственик към момента на настъпване на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план/; - съсобствеността върху дворищно-регулационни парцели за малко-етажно и средно-етажно жилищно застояване, възникнала по силата на регулацията се прекратява и се възстановява индивидуалната собственост върху бившите реални имоти, участващи в тях. Към момента “З.“ АД неправомерно ползвало част от неговата собственост - притежаваното от него дворно място с площ 678 кв.м., съставляващо УПИ •••, без никакв. правно основание – касаело се за 133 кв.м., а оранжерията заемала 44 кв.м. от имота му. С разрешение за строеж №••• г., като собственик имал право да построи жилищна сграда с площ 163 кв.м., гараж със застроена площ 48 кв.м. и плътна ограда с височина до 2, 20 м. по източната вътрешна регулационна линия, с дължина 20, 60 м, като с действията си фирмата като наемател, възпрепятствала осъществяването му. Налице било нарушено негово право на собственост от една страна, а от друга страна, създаване пречки за реализирането на правото на строеж и да построи обектите по него, което водило и до неоснователно обогатяване за сметка на ищеца. До фирма „З.“ АД, ЕИК: ••• представлявано от изпълнителния директор м. К. Д., със седалище и адрес на управление гр.С., •••, отправил покана със същото съдържание и съответно предложение за доброволно уреждане на отношенията, но въпреки желанието му и проведен разговор не стигнало до преустановяване на държанието и премахване на оградата. С Решение •••39 на С. от ••• на основание чл.252, ал. 1, т.6 от ТЗ се прекратявало „З.“ АД и откривало производство по ликв.дация, а след справка в ТР се установявало, че с Акт за назначаване на ликв.датор на Агенцията по вписване на основание чл.266, ал.2 от Търговския закон /чл.70, ал.3 от ТЗ; чл.517, ал.3 от ГПК; чл.41, ал. 2 от ЗК, § 5 ал.2 и 3, и §56, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ/ бил назначен ликв.датор на "З." АД, ЕИК: •••. Моли съда да постанови решение, с което след като го признае за собственик на реална част от имот, а именно: реална част с площ от 133 кв.м., заключена между точки 1, 2, 3 и 4 от Комбинирана скица за част от кв. 17 по плана на с. Р., общ. К., относно имоти УПИ ••• и УПИ •••, изготвена от правоспособен геодезист - инж.А. Д., регистриран надлежно в Камарата на инженерите по геодезия, при граници УПИ •••, улица, граница на УПИ ••• /по действащия устройствен план, одобрен със заповеди ••••••.и ПР заповед №••• г. на Община К./ и УПИ •••, която е част от негов имот УПИ •••, в кв.•••, по плана на с. Р., общ.К., обл.С., при граници: •••, имот •••, имот ••• и улица, да осъди „З.“ АД, ЕИК: ••• със седалище и адрес на управление гр.С., •••, да му предаде владението върху нея, Да задължи „З.“ АД, ЕИК: ••• да премахне оградата, с която е завзел процесната реална част от имот УПИ ••• и съответно съоръжението съобразено с изискв.нията на ЗУТ за отстояние от имота му. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът “З.“ АД в ликв.дация, оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че не оспорва факта, че е изградил съоръжение – оранжерия, въз основа на договор за наем, сключен на ••• г. със С. К. Ч., вписан в книгите за вписване под акт вх.•••/••• г., 23. т.4 на Служба по вписванията - К.. Съгласно цитирания договор за наем дружеството наело 590/1138 идеални части от УПИ ••• по действащия план на с.Р., общ.К., одобрен със Заповед ••••••., в кв.•••, целият състоящ от 1138 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ •••, УПИ •••, УПИ ••• и УПИ •••. Договорът за наем имал за предмет идеални части от УПИ ••• т.е. през 2012 г. - фундамента на поставяне на съоръжението - неговото разположение и площ били в пълно съответствие с чл.1, т.1.2 от договора. Дружеството ползвало необезпокоявано това съоръжение до момента на прекратяване на търговската му дейност през месец март. В друга част от имота, идеални части от които се ползвали от него съгласно цитирания договор за наем, роднини на наемодателя С. К. Ч. отглеждали зеленчуци и по взаимна уговорка с тях била поставена телена ограда, която да ограничава влизането на животни, които да увреждат зеленчуковите насаждения. В някакъв момент след сключване на договора за наем, имотът с площ от 1138 кв.м., бил поделен и с част от него била извършена разпоредителна сделка, в резултат на която ищецът на ••• г. станал собственик на празно дворно място с площ от 678 кв.м. Договорът за наем от ••• г. бил надлежно вписан, което означавало, че на основание чл.237 от ЗЗД същият бил противопоставим, както на стария, така и на новия собственик на имота. Освен факта, че дружеството ползвало оранжерията, която била изградена още през 2012 г. на валидно правно основание - действителен, надлежно вписан договор за наем, същото не е предявявало какв.то и да било други претенции към имота на ищеца. Дружеството не било уведомено за промените във връзка с наетия имот и не можело да се счита, че е извършило какв.то и да било неправомерни действия. Дружеството не е получавало поканата за доброволно уреждане на отношенията, приложена към исковата молба, а и не било видно кога и как тази покана е била връчена. От самата покана дори не било видно на коя дата същата е била съставена. Дружеството било в производство по ликв.дация и търговската му дейност била прекратена, считано от ••• В тази връзка, договорът за наем бил прекратен на ••• и било започнато демонтиране на въпросното съоръжение - оранжерия, както и на телената мрежа. Очакв.ло се всички елементи да бъдат напълно премахнати до края на месец септември 2022 г. В o.с.з. чрез процесуалния си представител твърди, че са настъпили нови факти- договорът за наем, сключен с наследодателя на ответниците Ч.и бил прекратен и съоръжението оранжерия премахнато и затова предявените искове били недопустими и неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

С влязло в сила протоколно определение от 01.12.2022 г. производството по отношение на предявените срещу З. Т. Ч. и С. С. Ч. искове е прекратено на основание чл.232 от ГПК.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Съгласно копие на нотариален акт ••• на П.К., нотариус рег.••• с район на действие РС-К., М.И.В., Т.М.Б., С.Д.Х. и С.Д.Ч. продали на Д. К. П., следния свой недвижим имот: празно дворно място с площ от 678 кв.м., което по действащия устройствен план, одобрен със заповеди ••••••. и ПР Заповед №••• г. на Община К., съставлява урегулиран поземлен имот •••, в кв.••• по плана на с.Р., общ.К., обл.С., при граници: улица, имот •••, имот ••• и имот •••.

Видно от нотариален акт за дарение №••• на К., на ••• С.Д.Ч. от свое име и като пълномощник на Р.К.Д. дарява на сина си С. К. Ч. следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с.Р., с площ от 590 кв.м. заедно с построената в него жилищна сграда, представляващо урегулиран поземлен имот ••• в кв.•••.

По делото са приети заверени копия на: скица от ••• г., издадена от Община К., за УПИ •••, ••• в с.Р., общ.К. с площ 678 кв.м., със собственик Д. К. П.; удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, за имот с партиден №••• находящ се в с.Р.: УПИ парцел •••, кв.••• с посочени собственици/ползватели -Д. К. П. и В.С.П.; комбинирана скица за част от кв.••• по описа на с.Р., общ.К., относно урегулиран поземлен имот ••• и •••, ••• по ПУП на с.Р., общ.К. / л.10 на делото/; копие на скица №••• г. относно УПИ •••, ••• по плана на с.Р., Община К. за проектиране, ведно с виза / л.14 на делото/.

Приети по делото са заверени копия на: Договор за наем, вписан в Службата по вписванията гр.К. вх.рег.•••/••• г., акт •, от който е видно, че е сключен на ••• г. от С. К. Ч. като наемодател и “З.” АД представлявано от изпълнителния директор м. К. Д. в качеството на наемател с предмет временно и възмездно ползване на 590/1138 идеални части от УПИ ••• по действащия ПУП на с.Р., общ.К., одобрен със Заповед ••••••., целия с площ от 1138 кв.м., с посочени граници, за срок: 20 години, като в т.1.2. на договора е уговорено, че наетият имоти „ще бъде използван от наемателя при осъществяване на неговата стопанска дейност, като в западната част на имота наемателят ще изгради оранжерия с цялата съпътстваща я подземна и надземна инфраструктура, временни постройки и др.съоръжения“- т.1.1, т.1.2 на договора. / л.54 – л.56 на делото/; Споразумение към договора за наем, вписано в Службата по вписванията гр.К. вх.рег.№•••, акт №•••, от •••, сключено между З. Т. Ч. лично и като пълномощник на С. С. Ч. наследници на С. К. Ч. - наемодател и м. К. Д. като изпълнителен директор на “З.“ АД, с което страните са прекратили договора за наем вписан в Службата по вписванията гр.К. вх.рег.•••/••• г., акт •, по взаимно съгласие, без неустойка за страните.

Прието е разрешение за строеж №••• г. от Община К., относно жилищна сграда със застроена площ 163.80 кв.м. и разгъната застроена площ 163.80 кв.м.; гараж за две коли (допълващо застрояване) със застроена площ 48.00 кв.м.; плътна ограда с височина на плътната част до 2, 20 м. частично по източна вътрешна регулационна линия, разположена изцяло в имота на възложителя с дължина 20.60 м., находящ се в: УПИ •••, ••• по плана на с.Р., Община К., се въвежда следното условие: строежът да не се въвежда в експлоатация преди изграждане на сградните отклонения на инженерната инфраструктура.

Представена е покана за доброволно уреждане на отношения до „З.“ АД, ЕИК: •••, копие до З. Т. Ч. и С. С. Ч. от Д. К. П. чрез адв.Н. Г. А. от АК-П., в която е предоставен месечен срок за освобождаване на ползваното от “З.“ АД, на процесното дворно място.

С влязло в сила решение •••39/••• г. по т.д.№2630/••• г. по описа на С. е прекратена дейността „З.“ АД, ЕИК: ••• и е открито производство по ликв.дация на дружеството и с акт №•••/••• е назначен ликв.датор на дружеството.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението УПИ ••• и УПИ •••, в кв.•••, по плана на с.Р. са създадени с изменението на плана за регулация, одобрен със Заповед ••• от ••• г., което изменение е извършено със Заповед №••• и преписката по нея, с която е изменен плана за регулация на с.Р., за част от кв.••• като се променят границите между УПИ ••• и УПИ ••• и се разделя УПИ ••• на УПИ ••• и УПИ ••• /Приложение №4 на заключението/. В Заповед №••• г. е посочено, че е приложена скица-проект за изменение на КККР като се превеждат имотните граници в съответствие с плана за регулация на с.Р.. В регулационното копие на плана за регулация на с.Р. в община К., не е нанесено изменението по Заповед №••• Поради това, че не може да се определи в какв. координатна система е плана за регулация на с.Р., одобрен със Заповед №•••, същият не може да се осъвмести с действащия план, който е в координатна система ••• г. и съответно не може да се изработи комбинирана скица между двата плана. Сравнението и идентичността на имотите е извършено само визуално. По стария план на с.Р., одобрен със Заповед №••• г., при действието на който е издаден нотариален акт №••• от •••, С. К. Ч. е станал собственик на недвижим имот: Дворно място находящо се в с.Р. от 590 кв.м., представляващо УПИ ••• в кв.•••. Този урегулиран поземлен имот е формиран с регулационна преписка за изменение на оригиналния регулационен план от ••• г., която не е запазена в община К.. Това изменение е било реализирано към датата на нотариален акт №••• /Приложение ••• на заключението/. По оцифряване на плана от ••• г. се установило че: УПИ ••• е с площ от 561 кв.м., а УПИ ••• е с площ от 519 кв.м. В последствие с влизане в сила на действащия план за регулация, одобрен със Заповед ••• от ••• г., УПИ ••• в кв.••• с площ от 590 кв.м. от предходния план представлява част от УПИ ••• в ••• от действащия план от 1987 г..От цифровия модел на плана за регулация на с. Р., в обхвата на процесиите имоти УПИ ••• в ••• от действащия план е с площ от 1141 кв.м./Приложение №2/. С изменението на плана за регулация, одобрен със Заповед ••• от ••• г., извършено със Заповед №•••, с което е променена границата между УПИ ••• и УПИ ••• и се разделя УПИ ••• на УПИ ••• и УПИ •••, се установяват следните площи: УПИ ••• е с площ от 590 кв.м., а УПИ ••• е с площ от 678 кв.м., която площ включва и площта на ивицата от УПИ •••, която отива към бившия УПИ ••• в резултат на променената граница между тях - Комбинирана скица •••. Тази ивица е описана с точки 1, 2, 3 и 4 и е с площ от 118 кв.м. Според представения по делото нотариален акт ••• от •••, С. К. Ч. е станал собственик на недвижим имот: Дворно място находящо се в с.Р. от 590 кв.м. заедно с построената в него жилищна сграда и др. подобрения, представляващо УПИ ••• в ••• по плана на селото на ••• Към този момент е бил действащ стария план на с.Р., одобрен със Заповед №••• г. /Приложение •••/. В разписната книга към този план С. К. Ч. е бил записан като собственик на УПИ ••• за имот пл. •••, на основание н.а.••• От Приложение ••• към заключението е видно, че УПИ ••• в ••• е формиран с преписка за изменение на плана за регулация от ••• г., която не е запазена в община К.. В последствие с влизане в сила на действащия план за регулация, одобрен със Заповед ••• от ••• г., УПИ ••• в ••• с площ от 590 кв.м. от предходния план представлява част от УПИ ••• в ••• от действащия план от 1987 г. След извършеното изменение със Заповед №•••, с която е изменен плана за регулация на с.Р., за част от •••, като се променят границите между УПИ ••• и УПИ ••• и се разделя УПИ ••• на УПИ ••• и УПИ •••, УПИ ••• в ••• с площ от 590 кв.м. от предходния план е идентичен с УПИ ••• в ••• с площ от 590 кв.м. С изменението на плана за регулация, одобрен със Заповед ••• от ••• г., извършено със Заповед №••• е променена границата между УПИ ••• и УПИ ••• и е разделен УПИ ••• на УПИ ••• и УПИ •••. След това изменение на плана за регулация се установяват следните площи: УПИ ••• е с площ от 590 кв.м. а УПИ ••• е с площ от 678 кв.м., която площ включва и площта на ивицата от УПИ •••, която отива към бившия УПИ ••• в резултат на променената граница между тях - Комбинирана скица •••. Тази ивица е описана с точки 1, 2, 3 и 4 и е с площ от 118 кв.м. В представения по делото н.а. ••• от ••• е описан следния недвижим имот: Дворно място, находящо се в с.Р. от 590 кв.м. заедно с построената в него жилищна сграда и др. подобрения, представляващо парцел ••• в ••• по плана на селото, при граници: улица, ••• и н-ци на Д. С.. С изменението на плана за регулация, одобрен със Заповед ••• от ••• г., извършено със Заповед №••• е променена границата между УПИ ••• и УПИ ••• и е разделен УПИ ••• на УПИ ••• и УПИ •••. Така е формиран УПИ ••• в •••, с граници: улица с о.т. ••• УПИ •••, УПИ •••, УПИ ••• и УПИ •••, който е актуален към дата на завеждане на исковата молба-02.02.2022 г. и към момента УПИ ••• в ••• е с площ от 590 кв.м. Както е посочено в т.1.4., след извършеното изменение със Заповед №•••, с която е изменен плана за регулация на с. Р., за част от •••, като се променят границите между УПИ ••• и УПИ ••• и се разделя УПИ ••• на УПИ ••• и УПИ •••, УПИ ••• в ••• с площ от 590 кв.м. от предходния план е идентичен с УПИ ••• в ••• с площ от 590 кв.м. не може да се определи в какв. координатна система е плана за регулация на с.Р., одобрен със Заповед №••• г., същият не може да се осъвмести с действащия план, който е в координатна система ••• г. и съответно не може да се изработи комбинирана скица между двата плана с цел точно установяване на идентичност. Сравнението и идентичността на имотите в т.1.4. е извършено визуално, сравнявайки елементи от плана. При извършения оглед и заснемане на място между УПИ ••• и УПИ ••• в ••• по плана на с.Р. няма изградена ограда и не могат да се установяват несъответствия. При огледа на място в.л. извършило геодезическо заснемане на изграденото съоръжение - оранжерия. Данните от заснемането са представени в Приложение №5 към заключението. Заснетата оранжерия е отразена на Комбинирана скица ••• с прекъсната линия. Видно от тази комбинирана скица, оранжерията, така както съществува на място към настоящия момент попада изцяло в УПИ •••, не навлиза в УПИ ••• и не заема част от него. Поради това, че при огледа на място се оказало, че не съществува ограда между УПИ ••• и УПИ ••• в •••, не може да се извърши сравнение и да се установи дали представената по делото Комбинирана скица с посочените координати на точки 1, 2, 3 и 4 и площ на фигурата описан с тях съответства на ползвана, завзета част към момента на огледа. В о.с.з. вещото лице пояснява, че основанието за разделянето на имота, е посочено в самата Заповед •••64 и в нея са извършени две части, първата част е промяна на границата между УПИ 1••• и УПИ •••, която по същество представлявала по §8 от ЗУТ и своевременно със същият проект новополученият имот бил разделен на две части, които са предмет на експертизата. Одобреният план със Заповед •••/•••г. е изменен със Заповед №•••г., с която е извършена делба и това е последната заповед, с която е променен този план и регламентираните поземлени имоти са тези, които са формирани със Заповед •••. На комбинирана скица ••• в УПИ-•••, с прекъсната черна линия е заснета и отразена оранжерията такава, какв.то е към момента на огледа и съществува на място. Това е оранжерия с лека метална конструкция. Посетил имота към края на февруари 2023г. По отношение на УПИ ••• и УПИ •••, действащият план е плана от 1987г., изменен със Заповед ••••••. Планът за регулация, одобрен със Заповед ••• в първоначалния си вид, видно от комбинираната скица, е съществувало УПИ-••• с източна граница между точки 4 и 3, видно от комбинирана скица •••. Планът от 1987г. представлявал разходно изображение на комбинирана скица •••. Видно от това изображение, първоначално планът е бил обявен като източната граница на УПИ •••, която е минавала по границата формирана на т.4-3, в последствие по жалба по обявения план за регулация от 1987г., която жалба била уважена планът за регулация е бил уважен, като източната граница на УПИ •••, е поставена да минава по т.12 по червената линия на комбинирана скица •••. До промяната със Заповед •••, УПИ ••• е съществувало в този му вид за източна граница по т.12. Червената граница представлявала регулационна граница и това което общината не е направила е да я трансформира и в имотна граница, т.е. да има уеднакв.ване на регулационна и имотна граница.

От една страна имало уважено искане, от друга страна нямало уеднакв.ване на границите и по този начин, четейки плана се оказвало, че има неуредени регулационни отношения и неприложена регулация и придаваемо място от имот ••••••, но в крайна сметка червената граница била регулационна граница на УПИ 1•••. Обемът на собствеността на С. Ч. е 590 кв.м., по рег. УПИ •••, ••• е по предходният план от •••г. По плана от •••г., който е действащ към момента на съставяне на нотариален акт №••• УПИ ••• е с площ 561кв.м., а по документ е 590 кв.м. Такава разлика била допустима, тъй като в тези години площите са се изчислявали на ръка. УПИ •••, което е УПИ след промяната от 2019г., е с площ 590 кв.м., т.е. няма разлика между това, което е регламентирано в нотариален акт ••• и това което е сега с последното изменение на регулацията.

В показанията си св.З. Г. Ч. сочи, че през 2017 г. -2018 г. ищецът закупил от свекърва й и двете й сестри като наследници на баща им дворното място, което се намирало в с.Р., на изток от центъра на селото. Работела в „З.“ АД от 2016 г., с което дружество съпругът й сключил договора за наем. Тяхното място било 590 кв.м., а другата част от мястото била на свекърва й и нейните сестри. Първоначално били два отделни парцела, които през 2011 г. били обединени в един. последствие обединили в един общ. През 2011г. парцелът бил обединен. През 2011 г. съпругът й дал съгласието си на „З.“ АД да изгради оранжерия като в последствие бил сключен договора за наем. Оранжерията се ползвала до 2022г. След закупване на имота от ищеца Д. П., последният водил разговор със съпруга й тъй като се оказало, че оранжерията е навлязла в неговата част на двора. Директорът на “З.“ АД знаел, че е навлязъл в другото място и им казал, че ще измести оградата на оранжерията. Оранжерията представлявала метални колони, покрити със стъкла.

Премахнали секция от оранжерията, която навлизала в място на ищеца, изместена била и оградата през м.септември 2022г. и не съществували.

Съгласно показанията на св.Е. Д. П., основата на оранжерията била премахната през м.февруари 2023г., а конструкцията й, като ограда били премахнати м.септември – м.октомври 2022г.

От така установеното следват следните правни изводи: По предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС: Основателността на ревандикационния иск се определя от кумулативното наличие на три релевантни предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, последната да се намира във владение или държане на ответника и фактическата власт върху вещта да се осъществява от ответника без правно основание. Липсата на който и да е от трите елемента води до неоснователност на претенцията.

Ищецът е придобил следния недвижим имот: празно дворно място с площ 678 кв.м., което по действащия устройствен план одобрен със заповед ••••••. и ПР заповед №••• г. на община К., съставлява УПИ •••, в кв.•••, по плана на с.Р., общ.К., обл. С., при граници: улица, УПИ •••, УПИ ••• и УПИ •••, на основание възмездна сделка- договор за продажба, обективиран в нотариален акт •••••• г. на П.К., нотариус рег.••• на НК, с район на действие РС-К.. Договорът за продажба е породил присъщия му транслативен ефект и правото на собственост е прехвърлено в патримониума на купувача.

Установи се, че ответното дружество е осъществявало фактическа власт върху процесните 133 кв.м. от имота ищеца до м.10.2022 г., когато е премахнало ограждението и част от оранжерията си. Сключеният между наемодателя С. К. Ч. и “З.“ АД като наемател договор за наем на ••• г. е за 590/1139 ид.части от УПИ ••• – •••, в ••• по действащия към този момент ПУП на с.Р., общ.К., одобрен със заповед ••••••. Към ••• г. на основание §8, ал.4 вр. с ал.1 и ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ одобрения със заповед ••••••. ПУП за част от кв.••• по плана на с.Р., касаеща границите между УПИ ••• и УПИ ••• е изменен със Заповед №•••г., с която УПИ ••• е разделен на УПИ ••• и УПИ ••• като границите между двата имота не са променяни при действието на плановете от •••г. и 1987 г., от което следва, че обемът на правото на собственост на наемодателя, респ. неговите наследници върху УПИ ••• е 590 кв.м. и ответното дружество е упражнявало фактическа власт върху частта от имота на ищеца без правно основание. С премахването на ограждението и част от оранжерията ответникът не осъществява по никакъв начин фактическа власт върху имота на ищеца или част от него, но тъй като това е настъпило в хода на настоящото производство, този факт следва да бъде взет предвид от съда в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК поради което и с оглед задължителните разяснения, дадени с ТР 4/•••г. по тълк.д.№4/•••г. на ВКС, ОСГК, предявеният ревандикационен иск в установителната част за основателен, а в неговата осъдителна част за неоснователен и следва да се отхвърли.

Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота, или в съответния обем на правото на собственост. За да се уважи искът по чл.109 от ЗС е необхоД. да се докажат кумулативно две предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на имота и върху веща ответникът да извършва действие, с което пречи на упражняване правото на собственост или го смущава. Ищецът е придобил на ••• г. собствеността върху дворното място с площ 678 кв.м., съставляващо УПИ •••, в кв.•••, по плана на с.Р., общ.К., при граници: улица, УПИ •••, УПИ ••• и УПИ •••. От доказателствата се установи, че част от имота му, а именно 133 кв.м. е била заета от ответника посредством поставено ограждение и изградена оранжерия, които се установи, че са премахнати през м.09.2022 г. Предвид настъпилия в хода на делото релевантен за спора факт, а именно премахване на ограждението и на част от оранжерията, с което е преустановено неоснователното ползване на на имота на ищеца, то в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да го вземе предвид като отхвърли предявеният негаторен иск.

По разноските: Ищецът претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК. Съдът счита претенцията на ищеца за присъждане на разноски в размер на 2160 лв. за основателна. Независимо от отхвърляне на иска по чл.109 от ЗС и на иска по чл.108 от ЗС в осъдителната му част, то предвид на това, че този изход на спора е в резултат на преустановяване в хода на производството от ответника на владението и премахване на ограждението, той следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски.

Водим от гореизложеното съдът