Решение № 71 от 7.1.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1091/2024 г.

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 367 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът „Никитранс 99” ЕООД, ЕИК: 160048926, със седалище и адрес на управление: село Ягодово, община Родопи, област Пловдив, ул. „Родопи“ № 22, представлявано от •••••••••• В.И.Д., чрез пълномощник адв. К. О., е предявил против С. Т. Т., ЕГН: ••••••••••, от •• •• •••• •••••••••••••••• и „ТМТ Карго“ ЕООД, ЕИК: 205182270, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Спас Зафиров“ № 10, представлявано от •••••••••• Р.Т.Т., искове за осъждане на ответниците да му заплатят следните суми, представляваща цена на международни транспортни превози ••••••••••- ••••••••••: сумата от 3 051, 10 лева с ДДС- главница по фактура № 2000004813/ 31.08.2020 г., ведно със сумата от 1 098, 67 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 01.10.2020 г.- 19.01.2024 г. и сумата от 3 051, 10 лева с ДДС- главница по фактура № 2000004873/ 28.09.2020 г., ведно със сумата от 1 080, 03 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 23.10.2020 г.- 19.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на постъпване на исковата молба- 22.01.2024 г. до окончателното им погасяване. В исковата молба се твърди, че първият ответник се представял като търговски представил на втория и се свързал с ищеца, като му заявявал конкретни курсове- от къде и какъв товар да бъде натоварен и после разтоварен. Три издадени фактури от ищеца към други дружества, на които първият ответник се явявал представител, били вече платени и отношенията- уредени. В средата на м. август 2020 г. първият ответник се свързал с ищеца и поръчал нов транспортен курс- ••••••••••- ••••••••••, като условията били съгласувани по телефона. С камион и ремарке били транспортирани 21 тона замразена сланина за периода 27.08.- 31.08.2020 г. Превозът бил извършен, били съставени съответните документи, като фактурата с № 2000004813/ 31.08.2020 г. на стойност от 3 051, 10 лева с ДДС, била издадена по указания на втория ответник, но не била платена, въпреки настъпилият падеж. В последствие физическото лице направило друга заявка за нов курс за същата стока, като отново превозът бил извършен, съставени били придружаващите документи и се издала по фактура № 2000004873/ 28.09.2020 г. на стойност от 3 051, 10 лева с ДДС, която обаче също не била заплатена. До дружеството се изпратил имейл напомняне, но се получил отговор, че физическото лице било действало без знанието на фирмата. В тази връзка, предвид липсата на представителна власт, отговорността следвало да се поеме от него. Предвид забавата в плащането пък, се дължала и мораторна лихва. Моли се за осъждане на ответниците да заплатят търсените суми за главници и лихви. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска, като представя допълнително и писмена защита. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на първия ответник, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че цената на извършения транспорт не отговаряла на действителната такава. Нямало и процесуална легитимация на този ответник, който бил търговски представител. Не ставало ясно и дали исковете са предявени солидарно или разделно. Моли за отхвърляне на претенциите. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. В съдебно заседание особеният представител не се явява, но взема писмено становище. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от втория ответник. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема становище. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното: Представени са двете процесни фактури, както следва: № 2000004813/ 31.08.2020 г. и № 2000004873/ 28.09.2020 г., всяка на стойност от по 3 051, 10 лева с ДДС, за извършени транспортни услуги- товар от 21 тона по дестинация ••••••••••- •••••••••• с хладилен камион. Всяка от фактурите е придружена със съответната документация- ЧМР международна товарителница и протоколи за проверка от НАП. Представена е и електронна комуникация между страните за транспортните заявки и условията по тях. Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 10.12.2024 г.). Св. Л.С.Л.- служител при ищеца, посочва, че работел с ответника Т. за периода 2018 г.- 2020 г., като той им казал да насочват фактурите към втория ответник, за когото вече работел. След като две фактури останали неплатени, започнали да го търсят, като първоначално той отговарял уклончиво- че ще провери и ще плати скоро, а след това дори престанал да отговаря на телефонните позвънявания. По- рано отношенията им били коректни и нямали проблеми, помагали си в работата. Конкретните заявки ги правел по имейл, по телефона договаряли цени, нямало възражения, услугите били изпълнени точно без забележки, документацията била изрядна, фактурите му били лично предадени. Прието е и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице Г. е изчислила стойността на мораторната лихва по всяка фактура. В устния си доклад заявява, че не била правела проучване на пазарната цена на превоза и транспорта. Прието е и заключение на съдебно- оценителна експертиза, по която вещото лице М. след извършени проучвания е определил цената на автомобилен транспорт на товар от 21 тона по дестинация ••••••••••- •••••••••• с хладилен камион на сумата от 3 950, 72 лева. В устния си доклад посочва, че това е цена за един курс, само в едната посока, с всички калкулирани разходи по транспорта. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Няма спор по делото, че ищецът и ответникът Т. са били в търговски отношения, като физическото лице в качеството си на търговски представител на различни дружества във времето е правел заявки за международен транспорт, които ищецът като превозвач е извършвал. Установената между тях практика, за която са събрани гласни доказателства, е била по телефон или имейл да се правят уговорки за дестинации, маршрути, цени, след което да се издават фактури. До момента на процесните две фактури страните не са имали проблеми в отношенията си, като именно поради неплащането на цената на двата превоза е образувано и настоящото производство. По отношение на първия ответник, следва да се посочи, че според свидетелските показания същият се е представял за пълномощник на втория ответник- дружеството с управител сестра му (свързани лица, предвид роднинската им връзка), като е обяснявал, че вече работи за тази фирма и фактурите следва да се насочват към нея, а не към предходните търговци, които е представлявал. Няма обаче писмени доказателства, че той е бил упълномощен да действа от името и за сметка на дружеството, а и ищецът сам посочва, че в разговор с управителя на „ТМТ Карго“ ЕООД е бил уведомен, че ответникът Т. бил действал без представителна власт от името на дружеството, което не поело ангажимент за действията му. В тази хипотеза обаче според чл. 43 от ТЗ отговорността за действията на представителя се поема от търговеца и оттук- всеки от ответниците се явява задължен за предявените претенции за главници по фактурите, които са останали непогасени. От представените писмени доказателства се установява, че и двата транспорта са извършени, за което са били съставени и съответните документи- ЧМР международни товарителници (удостоверяващи изпълнението на превоза и предаването на товара на крайния получател), протоколи от държавни контролни органи за проверка на стоката, както и фактури, обективиращи търговските сделки. Видно от вписванията в ЧМР- та, не е имало направени забележки от получателя по повод транспорта на стоката, а с оглед лично получените фактури от първия ответник- няма и възражения за цената на услугата. В тази връзка същата е безусловно дължима, но плащане липсва, поради което в полза на ищеца следва да се присъди полагащото му се възнаграждение за изпълнените транспортни заявки по възлагане. От приетата техническа (оценителна) експертиза се установява, че пазарната цена на транспорта за един курс по съответната дестинация с хладилен камион, натоварен с въпросното количество стока, при отчитане на всички съпътстващи превоза разходи, е дори по- висока от претендираната. Вещото лице я определя на 3 950, 72 лева, а според фактурите тя е 3 051, 10 лева с ДДС, т.е. конкретно договорената цена е под пазарната, тя не е неоснователно завишена, а обратното- дори е намалена, поради което следва да се приеме, че е била коректно определена с оглед обичайната практика в подобни случаи. Както вече се посочи, по отношение на тази цена не е имало възражения и същата е била приета веднага в хода на разговорите по повод заявката, поради което и на това основание същата е реално дължима и следва да бъде заплатена, предвид изпълнението на транспорта. Горните съображения в тяхната съвкупност обуславят основателност на исковите претенции за главници, поради което и сумите по двете фактури в размери от по 3 051, 10 лева следва да се присъдят с решението в полза на ищеца. Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а на основание чл. 294 ал. 1 от ТЗ- при търговци, такава мораторна лихва е винаги дължима. В случая във всяка една от фактурите е посочен конкретен падеж, който е един месец след датата на издаване на съответната фактура и при липса на плащане, каквото се установява, от деня, следващ падежа, длъжникът вече изпада в забава, като дължи мораторна лихва. Заключението на вещото лице по ССчЕ изчислява размера на лихвата за забава по всяка една фактура, като го определя дори в по- висок от претендирания с исковата молба размер, но доколкото и тук няма изменение на претенцията, тя следва да се уважи в търсения й размер. Така и акцесорният иск се явява доказан, като по първата фактура № 2000004813/ 31.08.2020 г. мораторната лихва върху главницата за периода 01.10.2020 г.- 19.01.2024 г. е в размер на 1 098, 67 лева, а по втората фактура № 2000004873/ 28.09.2020 г.- 1 080, 03 лева, за периода 23.10.2020 г.- 19.01.2024 г. С оглед изхода на делото- уважаване на исковете изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- внесени депозити за вещи лица по допуснатите експертизи в общ размер на 300 лева, депозит за особен представител на първия ответник в размер на 1 128 лева, както и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца в размер на 910 лева, които суми следва да се възложат в тежест на ответниците. Особеният представител на първия ответник пък има право на разноски от внесения за него депозит от ищеца, независимо от изхода на спора, за което ще му бъде издаден РКО при поискване. Във връзка с разноските обаче, съдът констатира, че ищецът не е внесъл нито с исковата молба, нито в последствие в хода на производството по делото, макар и да не е имал дадени такива указания от съда, дължимата в процеса държавна такса, която с оглед общата цена на исковете за главница и за лихва от 8 280, 90 лева, следва да възлиза на сумата от 331, 23 лева. Няма пречка с решението по реда на чл. 77 от ГПК ищецът да бъде осъден да заплати тази сума, по отношение на която е бил изначално задължен, като в последствие след влизане в сила на решението, същата ще бъде възложена с оглед крайния изход от спора в тежест на загубилата делото страна, според общите правила за разпределение на разноските. По изложените съображения, съдът