Решение № 550 от 1.11.2021 г. на Административен съд - Плевен по дело № 693/2021 г.

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 337 от 12.07.2021 г., постановено по анд № 1046/2021 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № Р-0048872 от 10.05.2021 г. на Директор на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което на „Българска телекомуникационна компания“ АД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115и, представлявано от А. И. Д. с ЕГН ••••••••••, на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.222 ал.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.123 ал.2 от ЗЗП, за това, че по повод постъпила в КЗП – Плевен жалба относно предявени три рекламации за мобилен телефон в рамките на три месеца от покупката с един и същ проблем, който не е отстранен, като потребителят желае да му бъде заменен апарата с нов и изпращане на покана до търговеца да представи подробно описани в НП документи, е установено, че извършен ремонт на апарата не е отразен в гаранционната карта. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, чрез адвокат А.С. •••, която счита, че същото съдържа неправилни правни констатации, които не обхващат всички аспекти на правния спор за законосъобразността на атакуваното НП, поради което е издадено в противоречие с материалния закон, с процесуалния закон, без съблюдаване целта на закона и е необосновано. Според касатора съдебното решение не съдържа обосновани изводи и не почива на проверени факти и събрани доказателства. Счита, че предоставените в хода на съдебното следствие доказателства не са кредитирани по никакъв начин, а напълно голословно и при липса на категорична доказаност е заявено наличие на нарушение от страна на БТК, както и че приетото за установено от наказващия орган не съответства на фактите, поради което счита, че деянието, за което БТК е санкционирано, е несъставомерно на посоченото основание. Навежда доводи, че районният съд не е взел под внимание фактът, че нарушението е извършено повече от 1 година от издаването на НП и допуснатото поради това нарушение на чл. 34, ал.1 ЗАНН. Смчита, че не е налице извършено нарушение. Твърди, че при всички предявени рекламации апаратът е приведен в първоначално състояние с последната налична версия на операционната система и преминава успешно функционален тест. Сочи, че от страна на Виваком са спазени всички нормативни изисквания - стоката, предмет на рекламация, е приета и предадена за становище към оторизиран сервиз, след получаване на становище потребителят е уведомен в рамките на законовия срок, извършеният ремонт е вписан в сервизната карта. Твърди, че в наказателното постановление няма данни, нито са посочени доказателства, че БТК не е отразило ремонта в гаранционната карта. Посочва, че от страна на БТК са предприети действия за изпълнение на законовите задължения и след като апаратът е бил ремонтиран, това е отразено в гаранционната карта, като на практика е отразен ремонт, извършен от оторизирания сервиз, за което свидетелства печат на същия. Твърди, че апаратът е постъпвал няколко пъти в рамките на изключително кратък срок от време в сервиза, но е извършена само една подмяна на платка, като при следващите прегледи на устройството не са открити дефекти, а единственият ремонт, извършен по въпросното устройство, е отразен в гаранционната карта, като са посочени дати, описание на ремонта, подпис и печат. Твърди също, че датата, посочена в сервизната карта, е последната, на която на практика е приключила работата с апарата, като безспорен факт е отразяването на ремонта в сервизната карта, видно от приложен към жалбата документ. Счита, че при издаване на НП АНО не е изложил обстоятелства, които да доказват извършено нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП и в тази връзка и на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващия орган е бил длъжен да оцени представените доказателства от страните в тяхната съвкупност и при наличие на спорни въпроси и обстоятелства да проведе разследване за изясняването им и едва след това да направи извод дали е осъществено нарушението по чл. 123, ал. 2 от ЗЗП. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева в полза на БТК. В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Ответникът, Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Русе, е депозирал по делото писмено становище чрез юрисконсулт В.Б., в което моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че районният съд е обсъдил подробно всички доказателства и доводите, наведени от страните и се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. Счита, че нарушението не съставлява маловажно такова. В случай на уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, заплатено от касатора. В случай на отхвърляне на жалбата претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение съдът е приел за установено, че н а 24.11.2020 г. в КЗП-Плевен е постъпила жалба с вх.№ Р- 03-1412, относно предявени три рекламации за мобилен телефон „XIAOMI REDMI 9А“ в рамките на 3 месеца от покупката с един и същ проблем, който не е отстранен. Апаратът е бил закупен на 11.08.2020г. Рекламациите били предявени на 6.11.20 г., на 16.11.20 г. и на 20.11.20 г. в офис на „Виваком“ в гр. Плевен, бул. „Данаил Попов“ № 13, като потребителят е пожелал да му бъде заменен апаратът с нов. На 24.11.2020 г. била изпратена покана до търговеца с изх.№ Р-03-1412 да представи на 15.12.2020 г. в офис №13 на КЗП, находящ се в гр. Плевен, на ул. „Д. Константинов“ № 27, следните документи: становище по жалбата; копия на всички договори, сключени с жалбоподателя; документи за всички рекламации и извършени ремонти; копие на гаранционната карта на жалбоподателя; Акт за удовлетворяване на рекламация. Контролните органи установили от представените с Писмо с изх.№ Р- 03-1412/09.12.2020 г. копие на гаранционната карта на потребителя, заедно с други документи, че било отразено постъпване на апарат „XIAOMI REDMI 9А“ с 1MEI 86234044658970 за втора рекламация на 17.11.2020 г. За извършения ремонт на 10.11 2020г. с протокол към сервизна поръчка № 8012392780/10.11.20 г. по рекламация № 5204295449/06.11.20 г. чрез смяна на основната платка IMEI 86234044658970 с нов IMEI 867174056636959, длъжностните лица установили, че не бил отразен ремонтът в гаранционната карта, с което бил нарушен съставът на чл.123, ал.2 от Закона за защита на потребителите. На 8.12.2020 г. до наказващия орган било получено становище по жалбата, 3 бр. сервизни протоколи и 2 бр. акт за удовлетворяване на рекламация. Документите били заведени с вх.№Р-03-1412/08.12.20г., но не било предоставено копие на гаранционната карта. В становището се сочило, че при първата рекламация с № 5204295449/06.11.20 г. е бил извършен ремонт чрез смяна на основната платка, като новия IMEI е 867174056636959. Представен е протокол за извършен ремонт към сервизна поръчка № 8012392780/10.11.2020 г. от „Сръчко сервиз“ ЕООД, като е била сменена основна платка. По останалите сервизни поръчки с № 5204295949/16.11.20 г. и № 5204296256/20.11.2020 г. не е бил установен проблем. С Писмо с изх.№ Р-03-1412/09.12.2020 г. било наредено на търговеца на 29.12.2020 г. да представи копие на гаранционната карта на потребителя, заедно с други документи. На 15.12.2020 г. било получено становище в офис на КЗП в гр. Плевен на ел. поща с вх. №Р-03-1412/15.12.2020 г., с приложено копие на гаранционната карта /сервизна карта/ и приемо- предавателен протокол от 11.08.2020 г. за апарат „XIAOMI REDMI 9А" с IMEI 86234044658970. В представената гаранционна карта било отразено постъпване на апарата по втората рекламация на 17. 11.2020 г. Извършеният ремонт на 10.11.2020 г. с протокол към сервизна поръчка № 8012392780/10.11.20 г. по рекламация № 5204295449/06 11.20 г. чрез смяна на основната платка IMEI 86234044658970 с нов IMEI 867174056636959, не бил отразен в гаранционната карта. Нарушен бил състава на чл.123, ал.2 от Закона за защита на потребителите. Горната фактическа обстановка съдът установил въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели С. Н. и И. Б., чиито показания кредитирал с доверие като обективни и кореспондентни помежду си и и с останалите доказателства, както и от приобщените по делото писмени доказателства. Съдът приел, че деянието е описано ясно в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление и му е дадена правилната правна квалификация. Наказващият орган е приложил законосъобразно санкционната норма на чл.222 от ЗЗП. Изложил съображения, че стоката, предмет на рекламация - мобилен телефон, няколко пъти е преминавала сервизно обслужване, а в съпътстващата я гаранционна карта не са отразени периодите й на престой в сервиз с оглед прибавяне на същия към гаранционния срок. Съдът приел, че задължаването на търговците да извършват отбелязване на извършените ремонти в гаранционната карта с цел прибавяне срока на ремонта към гаранционния срок, е предвидено в изпълнение на една от основните цели на закона, визирана в чл.1, ал.2, т.1 от ЗЗП, а именно правото на информация за стоките и услугите. Условията и срокът на гаранцията са включени в основната и задължителна информация, която търговецът е длъжен да предоставя на потребителя. Съдът счел за неоснователни и доводите на жалбоподателя, че понеже апаратът е постъпвал на ремонт няколко пъти в рамките на „изключително кратък срок от време“ и само веднъж му е извършена „подмяна“, който ремонт бил отразен в сервизната карта, то не е налице нарушение. Фактът на неизвършване на ремонти, а на преглед на апарата в част от случаите, без да е констатиран дефект, не освобождава наказаното лице от задължението да отбележи всички постъпвания на апарата в сервиза. Ремонтът на стоката следва да се отрази в гаранционната карта, т.к срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок. Изложил мотиви, че ЗЗП указва начина за отразяване на всяка, необходима на потребителя информация за стоката, в това число и информацията за удължаване срока на гаранцията, като неизвършването на отбелязване в гаранционната карта по подходящ и разбираем начин и в писмен вид, както изисква чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗЗП на обстоятелството по чл.123, ал.2 от същия закон, приел, че безспорно засяга интересите на потребителя, тъй като създава неяснота за продължителността на гаранционния срок на стоката. Дори и действията на жалбоподателя, да осигуряват изцяло изискването на чл.123, ал.1 от ЗЗП, както се твърди в жалбата, то за потребителя няма такава яснота, щом не е извършено необходимото отбелязване, според въззивния съд. Посочил още, че независимо от факта, че удължаването на гаранцията настъпва по силата на закона, това не освобождава търговеца да приведе документа в съответствие с изискването на чл.123, ал.2 от ЗЗП, защото липсата на отбелязване, т.е. на изрично вписване, че се удължава срокът на гаранцията, ограничава потребителя да разбере дали действително е бил удължен гаранционният срок и до коя дата е валидна гаранцията. В случая, чисто техническото изписване на данните в гаранционната карта може да бъде осъществявано и от сервизните органи, но именно на търговеца, като насрещна страна по договора за покупко-продажба на стока, е възложено задължението да следи за своевременното и пълно отразяване на данните, гарантиращи правата на купувача, сред които попадат и изброените в чл.123, ал.2 от ЗЗП такива. Съдът не констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, като приел за неоснователни възраженията, че е допуснато нарушение по чл 52 ал.4 и чл.57 ал 1 т.5 от ЗАНН. В АУАН и НП е посочена датата на извършване на нарушението – това е датата, на която е извършен ремонта-10.11.2020г. Правилно е посочено и мястото на извършване офис на „Виваком“ гр.Плевен, бул. „Д.Попов“ № 13. Съдът счел, че деянието не съставлява маловажен случай. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на дружеството деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.1, изречение първо от АПК настоящата инстанция изцяло препраща към мотивите на въззивния съд. Правилен е извода на съда, че при провеждане на административноказателното производство не са допуснати съществени нарушения, обосноваващи отмяна. П осочени са датата на извършване на нарушението – това е датата, на която е извършен ремонтът -10.11.2020г., когато същият е следвало да бъде отразен в гаранционната карта, както и мястото на извършването му- в офис на „Виваком“ гр.Плевен, бул. „Д.Попов“ № 13. Противно на оплакванията в касационната жалба, съдът констатира, че са били спазени тримесечният срок от откриване на нарушителя и едногодишния от извършването му за ангажиране отговорността на БТК със съставяне на акт за нарушение, както и шестмесечният срок за издаване на НП, поради което не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Правилна е преценката на въззивния съд, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай с оглед охраняваните обществени отношения и факта, че конкретното такова не се отличава от обичайните нарушения от вида си. Установява се още от доказателствата по делото, които въззивният съд коректно е анализирал, че апаратът е бил закупен на 11.08.2020г., като на същия са били предявени рекламации на 6.11.20 г., на 16.11.20 г. и на 20.11.20 г. в офис на „Виваком“ в гр. Плевен, бул. „Данаил Попов“ № 13, като потребителят е пожелал да му бъде заменен апаратът с нов. На 10.11.2020 год. –още при първата рекламация, на апарата бил извършен ремонт. с протокол към сервизна поръчка № 8012392780/10.11.20 г. по рекламация № 5204295449/06.11.20 г. чрез смяна на основната платка IMEI 86234044658970 с нов IMEI 867174056636959. Този ремонт обаче, не е бил отразен в гаранционната карта на апарата и този факт се установява от приложеното на л.9 от въззивното дело копие на гаранционната карта. Като е достигнал до извод за съставомерност и доказаност на вмененото нарушение по чл.123, ал.2 от ЗЗП, РС-Плевен е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски-до приключване на делото пред касационната инстанция, на КЗП, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед изготвения от упълномощения от ответника юрисконсулт отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът