Решение № 7 от 28.1.2021 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 155/2020 г.

Касационното производство пред Административен съд -Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на КЗП-Бургас за проверка на Решение №94/05.08.2020 г. постановено по анд № 506 по описа на Районен съд-Елхово за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № 44263 от 28.03.2019 година, издадено от Н.С. - Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, оправомощен със Заповед №287/22.2015 г. от Председателя на КЗП, с което на основание чл.198 от Закона за защита на потребителите на ЕТ „Д. - С.Г.“ ЕИК128031102, със седалище и адрес на управление - •••, представляван от С.Р.Г. е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение по чл.9, ал.2, вр. ал.1 от Закона за защита на потребителите и на основание чл.216 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.77, ал.3, т.2 от Закона за защита на потребителите. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, т.к. заключенията на съда не отговарят на фактическите данни по делото, поради което се претендира за отмяната му и за потвърждаване на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание за касатора не се явява процесуален представител. Ответникът по касация не изпраща представител, като с писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна с искане за оставяне в сила решението на районния съд. Според участващият в процеса прокурор решението на районния съд следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение №94/05.08.2020 г. по анд № 506/2019 г. Районен съд-Елхово е отменил Наказателно постановление № 44263 от 28.03.2019 година, издадено от Н.С. - Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, оправомощен със Заповед №287/22.2015 г. от Председателя на КЗП, с което на основание чл.198 от Закона за защита на потребителите на ЕТ „Д. - С.Г.“ ЕИК128031102, със седалище и адрес на управление - •••, представляван от С.Р.Г. е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение по чл.9, ал.2, вр. ал.1 от Закона за защита на потребителите и на основание чл.216 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.77, ал.3, т.2 от Закона за защита на потребителите. За да постанови решението си районния съд приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно от материално-правна страна, т.к. не са налице предпоставките за реализиране на административнонаказателните съставе, по които са наложени санкциите и това не се установява от доказателствата по делото Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му. В настоящия случай наказанието имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл.198 ЗЗП е наложено за нарушение на чл.9, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗЗП, според който търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал.2 може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни, като етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба. Доколкото чл.9, ал.1 ЗЗП изрично говори за „предлагани“ в търговския обект стоки, то се налага категоричния и еднозначен извод, че посочените изисквания се отнасят само за предмети, които се предлагат и то за продажба в търговския обект, а не само се намират в него. Установяването на посоченото е в тежест на административния орган и следва да е извършено безспорно и категорично, чрез провеждане на пълно доказване по отношение на правнорелевантните факти, което понастоящем не е сторено. В тази насока освен обстоятелството, че въпросните предмети са били разпръснати на рафтовете до други стоки, не са ангажирани каквито и да е доказателства, че са били предназначени за продажба. При това самия начин на поставяне, липсата на групиране, което е обичайно за стоки от един вид, и единичните им бройки, не създават предпоставки клиента да приеме, че това са стоки за продажба, доколкото това не е изрично манифестирано от продавача или установено от проверяващите. Следва да се посочи, че стандартна търговска практика е да се поставя видим надпис, че декорацията не влиза в цената на стоката, което е пропуск на търговеца, но липсата на такъв надпис не е нарушение, което да обоснове налагане на процесното наказание, след като нарушението не е установено с годни доказателствени средства. По отношение на наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.216 ЗЗП за нарушение по чл.77, ал.3, т.2 ЗЗП следва да се посочи, че изискването в рамките на своята дейност дистрибуторът да участва в проследяване безопасността на стоките, пуснати на пазара, като води и предоставя документи, необходими за проследяване произхода на стоките, намира приложение за стоки, които предлага за продажба, което предвид горните съждения е задължение неприложимо в случая и не може да обоснове налагане на санкция. От своя страна санкционирания търговец успява чрез ангажираните от него доказателства да разколебае пълната увереност в достоверността на твърдените от наказващия орган факти и обстоятелство, поради което последните не могат да бъдат приети за безспорно установени, респ. да послужат за изграждане на фактическата обстановка и за налагане на имуществена санкция. Във връзка с това и с възражението в касационната жалба може да се отбележи, че свидетелските показания се кредитират с оглед целия събран по делото доказателствен материал, което районния съд е сторил, за да им даде вяра и правилно е обосновал с тях решението си. Ето защо въззивната инстанция е достигнала до правилни и обосновани изводи, които са в съответствие с ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, като не се опровергават от изложеното в касационната жалба. Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът