Решение № 22683 от 7.11.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 6279/2024 г.

Настоящото производство е второ по ред, след като с Решение № 6458/28.05.2024г. на Върховния административен съд, 8-мо отделение, по адм.дело № 407/2024г., е отменено Решение № 6184/20.10.2023г. постановено по адм.дело № 1855/2021г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като са дадени конкретни указания. Делото е образувано по жалба на „Азия Кингстън ЕУ ИНД“ ЕООД, ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ап.2, представлявано от управителя Пик М. Ю, гражданка на Китайска народна република, чрез адв. В. К. против Решение № 32-24211/22.01.2021г. на директора на Териториална дирекция Ю. морска /ТД Митница Б./, с което на дружеството е увеличена митническата стойност, съответно дължимите държавни вземания за стоките от МД с MRN 20BG001007017085R2 с дата на приемане 13.03.2020г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Определена е нова митническа стойност, извършени са корекции на данните за процесните стоки и са определени допълнително задължения, както следва: вносно мито в размер на 1958, 04 лв., окончателно антидъмпингово мито в размер на 70 988, 59 лв., окончателно изравнително мито в размер на 16 225, 66 лв. и ДДС в размер на 18, 77 лв. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Оспорени са мотивите на издателя на акта, относно отказа да бъде приета митническата стойност на декларираната стока, извършената корекция на митническата стойност и съответно на това, установените задължения за мито, окончателното антидъмпингово мито, окончателното изравнително мито, ДДС, ведно с лихви. Сочи се, че митническата стойност на стоката в митническите декларации е определена при допуснато нарушение на чл.70 от Регламент 925/2013г. Твърди се, че митническите органи трябвало да прилагат последователно методите, предвидени в чл.74 пар.2 и само ако не открият договорни стойности за идентични и сходни стоки, за най-голямо сборно количество от внасяните стоки на територията на ЕС или на стойност, която е формирана след като са отчетени разходи за производството на такива стоки, можело да се премине към определяне на стойност по чл.74 пар.3 от Регламент 925/213г. Поддържаната теза се аргументира с чл.141 пар.3 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС – т.е. когато не намери повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, се прилага най-ниската от тях. Твърди се, че разпоредбата на посочената правна норма не давала възможност митническите органи да я дерогират и да преминат към приложението на чл.74, §3 от Регламент № 952/2013г. С оглед изложеното се иска отмяна на оспорения административен акт. В съдебно заседание – жалбоподателят, редовно призован чрез упълномощения си процесуален представител не се представлява / пълномощно приложено по частно адм. дело № 2879/2023 г. по описа на ВАС, приложено по настоящото дело/ Представя подробно писмено становище по същество от адв. В.К., с което моли жалбата да бъде уважена и да бъде отменено оспореното решение на директора на ТД Митница Б.. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции въз основа на приложен към становището списък с разноски. Ответникът – Директорът на Териториална дирекция Митница Б. – в съдебно заседание се представлява от юрисконсулти Т. и Т., като се иска отхвърляне на жалбата и потвърждаването изцяло на оспореното решение. Алтернативно моли да се потвърди решението в т. 2, с което е определен нов тарифен код. Представя писмени бележи по същество на спора за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, както и всички направени съдебни разноски. Софийска градска прокуратура, редовно уведомена - не изпраща представител. Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: На 13.03.2020г. с МД с MRN 20BG001007017085R2 жалбоподателят е поставил под режим едновременно допускане за свободно обращение и вътрешно потребление на стоки, които са обект на освободена от ДДС доставка до друга държава членка и - в съответните случаи - отложено плащане на акциз общо 12 (дванадесет) вида стоки. Като износител и производител на стоките е посочен ХАНГЖОУ ФАНЖУ Т. КО Л., общо опаковки 327 броя, 12 вида стоки, държава на изпращане/износ Китай, държава на получаване Италия, идентификационен номер на транспортното средство при пристигане MSCSHE1LA, контейнери: FSCU4300788 и САIU9527170, обща фактурна стойност 76 199.17 U.. В процесната митническа декларация са декларирани общо 12 вида стоки, освен тази посочена в № 5 (Ел. велосипеди), а именно, резервни части, като например: външни гуми за ел. велосипеди; зарядно за ел. велосипед; акумулаторни батерии за ел. велосипеди; преден фар; вилка за велосипед и други. Към посочената митническа декларация за допускане за свободно обращение са приложени документи, сертификати и разрешения, както и допълнителни данни. Митническата стойност на стоките е определена въз основа на договорната стойност, в съответствие с разпоредбата на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, предвид декларирания в ел.д. № 4/16 „Метод за определяне на стойността“ от МД код 1 „Договорна стойност на внасяните стоки“. С писмо от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), митническите органи са уведомени за започнало разследване по повод възможно избягване на антидъмпингови и изравнителни мита при внос на електрически велосипеди от Китай чрез подфактуриране и кражба на идентичност на износители, с цел заплащане на по-ниски мита при вноса на митническата територия на Съюза. В тази връзка, въз основа на заповед за възлагане ЗТЛ-5800-33/32-16698, издадена на основание чл.33, т.1 и т.9 от устройствения правилник на Агенция Митници, чл.84в, ал.2, т.2 от Закона за митниците е възложено извършването на проверка по възникнал повод в рамките на последващия контрол на основание чл.48 Регламент (ЕС) 952/2013 и на чл.84а, ал.1 ЗМ на „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД за периода 15.01.2018г.-15.01.2021г. Извършени са поредица от последващи проверки в рамките на последващ контрол и на други митнически декларации, подадени от „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД, във връзка с внос на електрически велосипеди. Резултатите от тях са обективирани в доклад № BG001000/2/1/05.11.2020 г. Като основание за извършен последващ контрол на „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД за доставките от KOMDA INDUSTRIAL (DONGGUAN) CО, Ltd., са доклади № BG001000/2/1/05.11.2020г. и BG005800/1/10/16.07.2021г. С Доклад № BG005800/1/10/16.07.2021г. е предложено на директора на ТД Митница Югозападна на основание чл. 77, §1, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, да бъде определена нова митническа стойност на стоки по посочени декларации и да възникне митническо задължение и на основание чл.54 от ЗДДС данъкът става изискуем, поради което е предложено мито и ДДС за досъбиране, както и дължимата законна лихва. От проверяващия екип е извършена проверка на счетоводната отчетност на „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД. От дружеството е представена Декларация (Statement), в която е посочено, че HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD. и Motorlife T. Co са една и съща компания и имат едни и същи акционери („are the same company and have the same shareholders"). Върху Декларацията са поставени печат на HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD., печат на Motorlife T. Co и подпис. Към предоставената декларация не са приложени доказателства, в това число актуално състояние и/или друг документ, който да удостоверява, че HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD., и Motorlife T. Co са едно и също дружество. Съгласно установеното в Доклад № BG001000/2/1/05.11.2020г. от проверка на МД с MPH 20BG001007017084R3 и МД с MPH 20BG001007017085R2, извършена от служители на отдел „Митническа дейност“ в ТД Митница Б./ с предходно наименование ТД Митница Ю. морска/, в предоставената оборотна ведомост на „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД за периода 01.10.2019г. - 31.12.2020г. фактурите издадени от HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD. са отразени по дебита на счетоводна сметка 304 „Стоки“ срещу кредита на счетоводна сметка 401 „Доставчици“ по партидата на „Motorlife T. Со“. Съгласно Доклада, в счетоводните записи на „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД не са установени разчети с доставчик HANGZHOU FANZHOU T. CO. Извършена е проверка на изходящите парични потоци на „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД. В резултат от извършения последващ контрол е установено, че за доставката на стоките, декларирани с процесната митническа декларация дружеството-жалбоподател не е извършвало плащания към HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD, Китай. След извършен анализ на разпоредбите на чл.74 §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в оспорения административен акт е прието, че в случая при определяне на митническата стойност на стока № 1, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6, № 7, № 8, № 9, № 10, № 11 и № 12 от МД с MRN 20BG001007017085R2 подаденa от „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД, следва да намери приложение чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013, тъй като никой от останалите вторични методи не може да бъде приложен. В хода на проверката дружеството-жалбоподател е било уведомено относно мотивите за започване на административното производство със Съобщение № 32-353922/02.12.2020г., като е осведомено и за предстоящото издаване на Решение на директора на ТД Митница Б., с което ще се определи нов размер на митническата стойност на стоките по митническа декларация с MRN 20BG001007017085R2 с дата на приемане 13.03.2020г. и е информирано за правото си да изрази становище в 30-дневен срок от получаване на писмото по реда на чл. 8, § 1 от Делегиран Регламент (ЕС) № 2015/2446 на Комисията. С електронно писмо от 04.01.2021г. „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД е предоставило становище с peг. № 32-1824/05.01.2021г., като е дало обяснения и изложило факти и съображения във връзка с отразеното в съобщението по чл. 22§ 6 вр. с чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. След запознаване със становището на дружеството-вносител, административният орган е констатирал, че не е възможно да се проследят и идентифицират търговските фактури, по които е извършено плащане, във връзка с доставката на стоките от МД с MRN 20BG001007017085R2 с дата на приемане 13.03.2020г., както и че поради непредставянето на допълнителни документи, които да докажат по недвусмислен начин коректността на декларираната митническа стойност, съмненията дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, не са отпаднали. За да достигне до тези изводи, органът се е позовал на разпоредбата на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., съгласно която митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като при определяне на митническата стойност към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят елементите в съответствие с чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. С оспореното в настоящото производство Решение № 32-24211/22.01.2021г., издадено от директора на ТД Митница Б., Агенция „Митници“ към митнически декларации с МРН: с MRN 20BG001007017085R2 на основание чл. 48, чл.77, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл.84, ал.1, т.2 от Закона за митниците, и чл.83, ал.1 ЗДДС на „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираната стока. Съответно: - на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена митническа стойност на стока № 1, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6, № 7, № 8, № 9, № 10, № 11 и № 12 от МД с MRN 20BG001007017085R2 с дата на приемане 13.03.2020 г. в размер общо на 171 439, 03 лв.; -на основание чл. 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/72 и чл. 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/73 е определен допълнителен код по Т. С999 за стока № 5 от МД с MRN 20BG001007017085R2; - прието е, че възниква митническо задължение на основание чл. 77, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоките, декларирани с МД с MRN 20BG001007017085R2 от 13.03.2020г. На основание чл. 85, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. е определено вносно мито, окончателно антидъмпингово мито и окончателно изравнително мито за стоките от МД с MRN 20BG001007017085R2 в размер общо на 142 921, 74 лв., от които на основание чл.105, §4 във връзка с §3 от Регламент (ЕС) №952/2013 за вземане под отчет вносно мито, окончателно антидъмпингово мито и окончателно изравнително мито в размер общо на 89 172, 29 лв.; -Прието е, че възниква и задължение за ДДС на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС към датата (13.03.2020г.) на възникване на митническо задължение. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определил данъчна основа при внос на стоките от МД с MRN 20BG001007017085R2 по смисъла на чл. 16 от същия закон, в размер общо на 317 480, 19 лв.; -предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определил задължение за ДДС на стоките от МД с MRN 20BG001007017085R2 в размер общо на 63 496, 05 лв.; -определено е задължение за ДДС, което не е изчислено към датата на поставяне на стоките под режим с код 42 „Едновременно допускане за свободно обращение и вътрешно потребление на стоки, които са обект на освободена от ДДС доставка до друга държава членка и – в съответните случаи – отложено плащане на акциз“, а именно 13.03.2020г. в размер общо на 24 998, 17 лв.; -на основание чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, параграф 4 във връзка с параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоките: 2 броя седалки за велосипед, които са част от стока № 7 от МД с MRN 20BG001007017085R2 и 2 броя степенки и 6 броя протектори за букси, които са част от стока № 11 от МД с MRN 20BG001007017085R2, вносът на които не е последван от вътреобщностна доставка съгласно разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС е определил задължение за ДДС, което подлежи на вземане под отчет и плащане в размер общо на 18, 77 лв.; -на основание чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС освободени от данък при внос на стока № 1, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6, № част от стока 7 ( а именно 2 броя“основа за седалка“), № 8, № 9, № 10, № част от стока 11 (а именно 8бр калник, 4бр протектор за букса, 2 бр. стяга и 6 бр. магнитни сензори) поставени под режим с код 42 “Едновременно допускане за свободно обращение и вътрешно потребление на стоки, който са обект на освободена от ДДС доставка до друга държава членка и – в съответните случаи – отложено плащане на акциз„ вносът на които е последван от вътреобщностна доставка съгласно фактура № AK IND-EU-INV2020014-1/22.01.2020 издадена от „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД към MERIDA ITALY S.R.L., Италия; -на основание чл. 77, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, е определил „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], като длъжник за заплащане на вносно мито в размер на 1958, 04 лв., окончателно антидъмпингово мито в размер на 70 988, 59 лв., окончателно изравнително мито в размер на 16 225, 66 лв. и ДДС в размер на 18, 77 лв. В хода на настоящото съдебно производство са приобщени и приети като доказателства всички материали по адм. дело № 1855/2021г. по описа на АССГ, 63 състав. Страните, с оглед разпределената доказателствена тежест не са ангажирали други доказателства и не са направили доказателствени искания. В първото по ред проведено съдебно производство е изслушано и прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Л. Ц. Й., която съдът кредитира, като добросъвестно и компетентно изготвена. С така приетото заключение е определена цената на стоките, като общата сума съгласно представените фактури е 76 119, 17 щатски долара. Вещото лице е посочило, че издател на процесиите фактури е „ХАНГЖОУ ФАНДЖОУ ТЕХНОЛЪДЖИ КО Л., а по счетоводни записи за партньор по отношение на счетоводните записвания за двете суми (15 592.50 U. и 60 606 67 U.), се сочи „Motorlife T. Co”). Сумите са заплатени от дружеството жалбоподател „А. К. ЕУ И. ЕООД“ на 17.01.2020 година. Видно от суифт за банков превод, сумата 89 023.25 U. е заплатена на „Motorlife T. Co” на 30.01.2020 гоина. Сумите по процесните фактури са отразени в счетоводната отчетност на дружеството-жалбоподател.; налице е съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по митнически декларации. Вещото лице е добавило и конкретизирало в проведения разпит в открито съдебно заседание на 29.09.2021 г., че изводите за идентичност и съвпадение на артикулите и техния брой, както и цената им е въз основа на платежните документи. Плащането е извършено към „Motorlife T. Co. Заключението е оспорено от ответника по делото, който се е обосновал, с обстоятелството, че по отношение на декларираните стоки са издадени 4 фактури, от две търговски дружества, при които не е налице съвпадение на описаната стока, условията на доставката, както и посочената цена на стоките. В тази връзка е допусната до изслушване и приета допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, в която експертът е извършил съпоставка на фактури: № МОTORL1FE20190820C/17.01.2020г. № MOTORLIFE20190820A/17.01.2020г., описани в МД MRN20BG001007017085R2 от 13.03.2020 г. и представени пред митническите органи и фактури № MOTORLlFE20190927 sales 01A/27.09.2019г. и № MOTORLIFE20191210sales 01/10.12.2019г., представени в хода на последващия контрол. В допълнителното заключението е посочено, че в счетоводството на дружеството са отразени двете търговски фактури обявени и в митническа декларация с МРН № 20BG001007017085R2 от 13.03.2020 година, като двете фактури, съответно процесната стока № 5 са обявени в процесната митническа декларация и декларирани пред митническите органи съобразно законовия ред. Крайната стойност на доставката, описана в двете фактури MOTQRLIFE20190820A/20200117 и MOTORLIFE20190820C/2020Q117 в стойностно изражение, е 15 592.50 U. и 60 606.67 U., или общо 76 199.17 U. (134 166.93 лева), колкото в левове е записано в получения Хронологичен опис на счетоводните документи за 2020 година. Сочи още, че суифт за банков трансфер с дата 30.01.2020 година за сумата 89 023, 2S U.: Отразява плащане на посочената сума от банкова сметка на жалбоподателя в банка ДСК към „Motorlife T. Со“. Посочени са фактури: Motorlife20191025SALES02, Motorlife201910927SALES01A и Motorlife20200124SALES01A. Фактури с обозначение № MOTORLIFE20190820С /17.01.2020 година и № MOTORLIFE20190820A /17.01.2020 година, не са посочени в суифта. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, формира следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.168, ал. АПК съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като извършва преценка дали същият е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби, дали е съобразен с целта на закона. Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 7 от ЗМ във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, от Директора на ТД Митница Б.. Съгласно чл. 19, ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. На основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. С оглед на това, че към момента на подаване на декларациите, мястото на влизане на стоките е [населено място] и тази митница попада в структурата на Митница Б., то именно началникът на същата е началникът на митницата, в териториалния обхват на която е възникнал факта, изискващ вземане на решението за определяне на вносно митническо задължение на жалбоподателя. Спазена е формата на административния акт, изложени са мотиви от фактическа и правна страна. Посочени са правни основания. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. Относно съответствието на административния акт с материалния закон и неговата цел, съдът съобрази следните факти и обстоятелства: Административният орган е обосновал наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, като въпреки извършената проверка и предоставената възможност на жалбоподателя да ангажира писмени доказателства в хода на проведеното административно производство, тези съмнения не са отпаднали. Правилно, е констатирано, че не е възможно да се проследят и идентифицират търговските фактури, по които е извършено плащане, във връзка с доставката на стоките от МД с MRN 20BG001007017085R2 с дата на приемане 13.03.2020г., както и че поради непредставянето на допълнителни документи от жалбоподателя, които да докажат по недвусмислен начин коректността на декларираната митническа стойност, съмненията дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, не могат да се опровергаят. Основанията за плащане на банковите преводи не съответстват на фактурите към митническите декларации. Този извод, се подкрепя и от заключението на ССчЕ и допълнителна ССчЕ, въз основа на които несъмнено се установява, че е извършено плащане на стоките от жалбоподателя към - „Motorlife T. Со. Фактурите приложени към МД и последващо представените от жалбоподателя фактури са издадени от различни търговци, като само по последно представените такива бенефициент е трето лице, налице са разлики и по отношение на условията на доставка и количествата. На първо място дружествата HANGZHOU FANZHOU T. CO, HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD, MOTORLIFE T. CO независимо от твърденията на жалбоподателя, представляват различни правни субекти. Твърденията в обратния смисъл от жалбоподателя, не са подкрепени с надлежни доказателства. Не са представени официални документи от публични регистри, които да удостоверят че така цитираните наименования се отнасят до един и същи правен субект, респективно до едно и също юридическо лице. Издадените от HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD фактура № MOTRLIFE20190927 sales 01 A/27.09.2019 г. и фактура № MOTRLIFE20191210 sales 01 /10.12.2019 г.), които жалбоподателя определя като „нареждане за поръчки, озаглавени INVOICE“ и „поръчки/заявки за производство на стоките“ и твърди, че същите не представляват фактури за покупка, съдът намира че съдържанието на същите съдържа всички необходими реквизити на първичен счетоводен документ. Жалбоподателят аргументира твърдението си с обстоятелството, че в номера на фактурите се съдържа думата „sale“, чието значение в превод от английски на български език е продажба. Същите не представляват и нямат характера на проформа-фактура, поръчка или друг документ различен от фактура за продажба. Плащания за внасяните стоки са извършени именно въз основа на тези фактури, съгласно условията за плащане в тях. Търговски фактури № MOTORLIFE20190820A/17.01.2020 г. и MOTORLIFE20190820C/17.01.2020 г. на HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD, Китай, които жалбоподателят определя като „окончателни“, не биха могли да удостоверят цената на стоките, тъй като в търговските фактури, издадени от HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD не се съдържат данни, които да носят индикация и/или да доказват, че същите са издадени вследствие на издадените от друго дружество HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD, Китай фактури; Дружеството - жалбоподател не представя доказателства в посока на това по какъв начин собствеността на стоките във фактурите, издадени от HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD, Китай е преминала към HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD, предвид вече необорения факт, че същите са два различни правни субекта; Нито пред настоящия съдебен състав, нито в административното производство са предоставени документи (фактури) от производителя на внасяните стоки ASIA KINGSTON (НК) L., в които да се съдържат указания за плащане към MOTORLIFE T. CO, Китай. Такива плащания във връзка със стоките по МД с MRN 20BG001007017085R2 към трето лице може да се обосноват единствено от издадените от HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD фактура № MOTRLIFE20190927 sales01A /27.09.2019 г. и фактура № MOTRLIFE20191210sales01/10.12.2019 г., които са c бенефицент - MOTORLIFE T. CO, Китай. Така декларираното не съответства на установените факти и обстоятелства. В хода на последващия контрол, дружеството-жалбоподател не е предоставило документи, които да доказват, че „ АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] е извършвало плащания на основание търговски фактури № MOTORLIFE20190820А/17.01.2020 г. и MOTORLIFE20190820C/17.01.2020 г., издадени от HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD. He са предоставени и/или установени документи, които да доказват извършени плащания от страна на „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] на основание търговски фактури № MOTORLIFE20190820A/17.01.2020 г. и MOTORLIFE20190820С/17.01.2020 г., издадени от HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD Установено е плащане във връзка с издадените от HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD фактура № MOTRLIFE20190927sales01A/27.09.2019 г. и фактура № MOTRLIFE20191210 sales01/10.12.2019 г., но при различно условие на доставка и при наличие на разлики в количествата стока, както е потвърено и от вещото лице. Липсата на писмени договорености не позволява да бъдат изяснени в тяхната цялост, в какво се изразяват правата и задълженията между изпращача на стоките HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD, Китай, издателят на фактурите, по които са установени плащания в лицето на HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD и лицензополучателят на търговската марка K. по горецитирания лицензионен договор в лицето на ASIA KINGSTON (CHINA) L. и обвързаността им с „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД. По повод твърденията на жалбоподателя, че в хронологичния регистър погрешно е било вписано Motorlife T. Со, а това е трето лице, на което е извършено плащане на стоките, описани в митническата декларация, а не е доставчик на същите, следва да се съобрази кои са посочените по фактурите търговци, които фактури са послужили като основание за плащането, а именно предвид тях действително „MOTORLIFE T. СО“ е бенефициент, а издател на тези фактури е HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD, който би следвало да бъде отразен като доставчик, като последният не е сред изброените дружества с право да ползват преференциален код по Т. С411. В предоставения в съдебно заседание от жалбоподателя счетоводен регистър е видно, че счетоводните операции на обща стойност 152 986, 56 лв., отразени въз основа на фактурите издадени от HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD и приложени към процесните митнически декларации не са отразени по дебита на счетоводна сметка 304 сметка „Стоки“ срещу дебита срещу дебита на счетоводна сметка 4012 „доставчици“, а са отразени по дебита на счетоводна сметка 702 „приходи от продажба на стоки“ срещу кредита на счетоводна сметка –подсметка 4011 „доставчици от чужбина“. По този начин направеното осчетоводяване и съставените счетоводни операции не отразяват собствеността върху стоките, посочени в митническата декларация. В същото време в хода на проверката като относими към процесните стоки „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ООД е предоставило: -4 броя фактури, с получател „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ООД, издадени от HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD, Китай, които са приложени към две МД, но по които няма извършени плащания. -4 броя фактури, с купувач, „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ООД, издадени от HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD, Китай, които не са приложени към две МД, но по които има извършвани плащания. Както е отразено и в допълнителната счетоводна експертиза фактурите, издадени HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD, Китай не съответстват на тези, издадени от HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD, Китай. От представените писмени доказателства, се извежда заключение, че HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD, Китай и HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD, Китай, не са оторизирани да произвеждат електрически велосипеди с търговска марка K.. Това се установява предвид условията в лицензионен договор от 01.11.2016г. между K. M. E. NV, в качеството му на Лицензодател, и ASIA KINGSTON(CHINA)L., в качеството му на Лицензополучател, относно лицето, което има право да разпространява електрически велосипеди с цитираната търговска марка на територията на ЕС. Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че производител на стоките електрически колела с марка „K.“ е HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD, Китай, както и че декларираният допълнителен код по Т. С411 и предвидената за него преференциална ставка на мито се потвърждава от Сертификат за произход № С205995916940001/21.02.2020 г. В митническата декларация е обявено, че производител на стоките е HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD, Китай, в резултат на което са начислени и заплатени от жалбоподателя към датата на вноса по ниски окончателно антидъмпингово мито и окончателно изравнително мито. Сертификатът за произход не касае производителя на стоките, същият е единствено доказателство за държавата на произход на стоките, а именно CN (Китай). Съдът съобрази и факта, че Република България няма сключено споразумение за международно сътрудничество с Народна Република Китай. Посоченият от жалбоподателят линк – origin.customs.gov.cn, в клетка 5 от декларацията, относно проверка на декларираните данни пред митническите власти на страната, от която е извършен износ, не е достатъчно доказателство, при липса на конкретно представена декларация за износ, за да бъде определен производителят на стоките и достоверността на всички данни, които са посочени в МД пред българските митнически органи. Ако е налице някакъв достъп до митническа администрация на Република Китай, такава справка или извлечение от него, не може да служи като годно доказателство пред съда, защото същото не е събрано по надлежия ред съгласно разпоредбите на АПК и ГПК и данните от него нямат доказателствена стойност, доколкото не съставляват и не носят характеристиките на официален документ. Сертификатът за произход потвърждава изпращача на стоките в лицето на HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD, Китай, но липсват данни за идентичност между производителят на стоките и изпращача. Съгласно разпоредбата на чл.1, параграф 2 от Регламент за изпълнение (EС) 2019/72 и чл.1, параграф 2 от Регламент за изпълнение (EС) 2019/73, допълнителен код по Т. С411 се прилага за стоки, с произход Китай, класирани в код КН 8711 6010 и код по Т. 8711 60 90 10 и произвеждани от HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD, Китай. В съответствие с разпоредбите на чл.1, параграф 3 от Регламент за изпълнение (EС) 2019/72 и чл.1, параграф 3, от Регламент за изпълнение (EС) 2019/73, индивидуалната ставка на окончателно изравнително мито и на окончателното антидъмпингово мито за допълнителен код по Т. С 411 се прилагат при представяне пред митническите органи на валидна фактура, върху която фигурира посочената в цитираните разпоредби декларация, но издадени от дружествата, изброени в приложенията на посочения регламент. В хода на производството е доказано, че производител на стока № 5 от МД с MRN 20BG001007017085R2 е ASIA KINGSTON (НК) L.. Посоченото обстоятелство се извежда безспорно от данните в Атестационен сертификат № М.2020.206.С6494, издаден от UDEM International Certification Auditing T. Centre Industry and T. Inc. Co. на ASIA KINGSTON (HK) L. и Тестови доклад към него № ATL202005151206S01, издаден от Shenzhen ATL Testing technology Co., Ltd., Китай. Цитираните Атестационен сертификат и Тестови доклад към него са издадени от сертифицирани за целта дружества и са приети от митническите органи като официални документи. Наличието на Атестационния сертификат се потвърждава и от електронната страница на UDEM International Certification Auditing T. Centre Industry and T. Inc. Co. на електронен адрес www.udem.com.tr. В тази връзка, съдът приема за доказан факта, че стока № 5 от МД с MRN 20BG001007017085R2 е произведена от ASIA KINGSTON (НК) L., във връзка с което, в решение към МД с MRN 20BG001007017085R2 с дата на приемане 13.03.2020 г. с per. № 32-24211/22.01.2021 г., на основание чл. 1, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/72 и чл. 1, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/73, за стоката правилно е определен допълнителен код по Т. С999, а посоченият в декларацията код по Т. С411 е неправилно посочен от жалбоподателя. Предвид изложеното, съдът приема, че по отношение на фактури № MOTORLIFE20190820A/17.01.2020 г. и MOTORLIFE20190820С/17.01.2020 г., издадени от HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD не са изпълнени разпоредбите на чл.1, параграф 3, от Регламент за изпълнение (EС) 2019/73, , а именно не са валидни търговски фактури. Административният орган обосновано и законосъобразно е приел и определил допълнителен код по Т. С 999, за който към датата на приемане на митническата декларация -13.03.2020 г. са приложими ставка на окончателно дъмпингово мито в размер на 62, 1% и ставка на окончателно изравнително мито в размер на 17, 2 % Относно отхвърляне на митническата стойност на основание чл.70§ 1 от Регламент (ЕС) ) 952/2013 на базата на реално платената или подлежащата на плащане цена на внасяните стоки са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че административният орган не е изложил детайлни мотиви. В т. 2 и в т. 3 от решение към МД с MRN 20BG001007017085R2 с дата на приемане 13.03.2020 г. с per. № 32- 24211/22.01.2021 г., конкретно е посочено, че в счетоводната отчетност на дружеството във връзка с доставката на стоките е отразено задължение към доставчик MOTORLIFE T. CO., LTD, което не съответства на декларираната цена за стоките в ел.д. № 4/14. (Цитираното лице е посочено и като доставчик на внасяните стоки във фактура № INV-PD8057NC/21.01.2020 г., издадена от HONG K. VTR INSPECTION CO., LTD, Х. К. към ASIA KINGSTON (HK) L. за проверка преди спедиция на стоките, декларирани с МД с MRN 20BG001007017085R2); В приложените към митническата декларация търговските фактури, издадени от HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD не се съдържат данни, които да носят индикация и/или да доказват, че същите са издадени във връзка с издадените фактури от дружеството HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD, Китай. В хода на последващия контрол не са предоставени доказателства в посока на това, че собствеността на стоките във фактурите, издадени от HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD, Китай е преминала към HANGZHOU FANZHOU TECFINOLOGY CO., LTD, предвид вече доказания факт, че същите са два различни правни субекта; На основание издадените от HANGZHOU FANZHOU T. CO., LTD търговски фактури, въз основа на които е определена митническата стойност на стоките, не са извършвани плащания във връзка с внасяните стоки; Плащания във връзка с внасяните стоки са извършвани на основание фактурите, издадени от HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD, които, видно от данните в тях нямат характера на проформа-фактура, поръчка или друг документ различен от фактура за продажба; Единствените установени плащания за стоките, извършени на основание фактурите, издадени от HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD са извършени по цена при условие на доставка FOB NINGBO; Във фактура № MOTORLIFE20191210sales01/10.12.2019 г., издадена от HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD, Китай е установено несъответствие между посочената обща фактурна стойност на резервните части за електрически велосипеди и общият сбор на цената на всяка една от стоките, включени във фактурата. В цитираната фактура не е посочена търговска отстъпка или друг вид намаление на цената на стоките. В писмени обяснения, per. № 32-285407/01.10.2020 г. „АЗИЯ КИНГСТЪН ЕУ ИНД“ ЕООД само посочва, че: „ в хода на цялата текуща проверка и воденето на интензивни разговори с производителя HANGZHOU MUENCH T. CO. LTD, Китай /HANGZHOU FANZHOU T. CO. LTD, Китай/MOTORLIFE T. CO., L., Китай се установи, че последният, с цел оптимизация на транспорта, при изпращане на поръчаната стока, е изпращал в морските контейнери готовите окомплектовани стоки, без да съобразява тяхната поредност на поръчка или крайна дестинация “. Дружеството не е предоставило информация от кого и към кого са дължими и платими роялти таксите, включени в цената на стоките при тяхната последваща продажба с фактура № АК IND-EU-INV2020014-1/22.01.2020 г. с получател MERIDA ITALY S.R.L., както и информация за разходите за международен превоз и други разходи, свързани със спедицията на стоките. Задължителен елемент при определяне на митническата стойност на процесните електрически велосипеди съгласно чл.71параграф 1 б.в) от Регламент (EС) 952/2013 г. са дължимите роялти и лицензионни такси, свързани с остойностяваните стоки, които купувачът следва да плати пряко или косвено като условие за продажбата, доколкото тези такси не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Предвид това, законосъобразен е извода на митническия орган, че в хода на последващия контрол, не е установена, действително платената или подлежащата на плащане цена, а именно общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажба на внасяните стоки. Съгласно заявка за паричен превод от 20 януари за плащане в размер на 76 399, 75 U., на основание: нареждане за покупка № MOTRLIFE20190927sales01A е извършено плащане на стойност 75 495, 00 U., което съответства на стойността след приспаднатата отстъпка, във фактура № MOTRLIFE20190927sales01A/27.09.2019 г., издадена от HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD; нареждане за покупка № MOTRLIFE20191210sales01 е извършено плащане на стойност 904, 75 U., което съответства на общата фактурна стойност по фактура № MOTRLIFE2019121 OsalesO 1 /10.12.2019 г., издадена от HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD. Представената заявка за паричен превод от 20-Jan за плащане в размер на 76 399, 75 U. показва, че издадените от HANGZHOU MUENCH T. CO., LTD фактури за продажба са предшествани от нареждания за покупка. Дружеството – жалбоподател не е представило фактури от производителя на стоките ASIA KINGSTON (НК) L.. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от М., разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от М., да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Дружеството жалбоподател не е представило изисканите и подробно посочени документи, издадени от производителя на стоките, поради което съмненията на митническите органи не са отпаднали и съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, законосъобразно са отхвърлили декларираната цена. Направения от административният орган извод е изцяло в съответствие и с практиката на СЕС - т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 H. Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) № 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) №2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Относно последователното прилагане на вторичните методи, са неоснователни доводите на жалбоподателя, че липсват мотиви, за последователното им изключване и преминаване към приложението на метода по чл.74 § 3 от Регламент (EС) № 952/2013. Както е посочено в Решение № 6456/28.05.2024 г. по адм.дело № 407/2024 г. по описа на ВАС, ясна и точна е мотивировката в оспореното Решение, че всеки един от методите по чл. 74, § 2, б. „а“ и б. “б“ от М. е изключен на база надлежна проверка в МИС3А (източник на информация и едновременно с това съставляваща базата данни, с която разполагат националните митнически органи), при което е приета невъзможност, да бъдат установени данни за осъществен внос на „идентични“, съответно „сходни“ стоки, по смисъла на легалните определения, дадени в чл. 1, § 1, съответно т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, за да се стигне до правилното прилагане на посочените методите така както е разписана в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Съответно приложението на чл. 74, § 2, б. „в“ и б. “г“ от М. са изключени също с твърдения, че митническите органи на практика не разполагат и не могат да набавят необходимата им за тяхното приложение информация, включително и на ниво ЕС. По делото са представени като писмени доказатлствата извлеченията от посочената национална база данни. Въз основа на тези данни, митническият орган правилно е приел, че за да бъде приложен методът на договорната стойност, идентичните стоки следва да бъдат продадени с цел износ с местоназначение митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване, което е регламентирано в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) №952/2013. Единствено установените идентични стоки, изнесени в същия момент или приблизително същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване са стоките, допуснати за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007017084R3, за които с решение към МД с MRN 20BG001007017084R3 с дата на приемане 13.03.2020 г. с per. № 32-24215/22.01.2021 г. е определена нова митническа стойност. В решение към МД с MRN 20BG001007017085R2 с дата на приемане 13.03.2020 г. с per. № 32- 24211/22.01.2021 г. изрично е посочено, че същите не са взети предвид. Към датата на издаване на решение към МД с MRN 20BG001007017085R2 с дата на приемане 13.03.2020 г. с per. № 32-24211/22.01.2021 г., с изключение на стоките по МД с MRN 20BG001007017084R3, не са известни стоки, произведени от ASIA KINGSTON (НК) L. и продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките подлежащи на остойностяване. Жалбоподателят не е представил информация, за други стоки – идентични с тези, които е декларирал в процесната митническа декларация. Разпоредбата на чл. 141, § 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 позволява да бъде взета предвид договорна стойност за идентични стоки, произведени от лице, различно от лицето произвело стоките, чиято стойност се определя. Тези стоки, съгласно чл. 1, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 следва да са еднакви във всяко едно отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. В тази връзка, като се има предвид, че внасяните стоки са с търговска марка K., в решението ясно е посочено, че след извършения анализ не са установени идентични на внасяните стоки. В резултат на това, законосъобразно и в съответствие с нормативната уредба е отхвърлен методът на договорната стойност на идентични стоки по смисъла на чл. 74, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Административният орган е изложил подробни мотиви, за неприемане на втория метод, по смисъла на чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно договорната стойност на сходни стоки. Основен мотив за отхвърляне на метода на сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е липсата на стоки, които могат да бъдат определени като сходни на внасяните, като е взет предвид основният фактор съгласно разпоредбите на чл. 1, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а именно репутацията и наличието на търговска марка на остойностяваните стоки. В решението изрично е посочено, че не са установени сгъваеми електрически велосипеди с търговска марка K. и/или електрически велосипеди с друга търговска марка и части за тях още повече такива, допуснати за свободно обращение в същия момент или в приблизително същия момент както и остойностяваните стоки. Мотивирано е отхвърлен и следващия по ред метод по смисъла на чл. 74, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и метода по смисъла на чл. 74, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Издателя на оспореното решение е посочил, че липсват пълни и изчерпателни данни за комисионите, които обичайно се заплащат или са договорени, и/или за добавките, които обичайно се правят за печалба и покриване на разходи от общ характер (включително преките и непреките разходи за маркетинг на въпросните стоки) във връзка с продажбите в митническата територия на Съюза на внасяни стоки от същия клас или вид, които са стоки, попадащи в една група или гама от стоки, произвеждани от даден промишлен отрасъл. Относно отхвърляне на метода по смисъла на чл. 74, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, е конкретизирал, че са необходими данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производството, както и на допълнителните елементи. Необходима е и информация за размер на обичайната печалба и размера на общите разходи. Такива данни липсват и не са на разположение на митническите органи, нито пък са представени от жалбоподателя ведно със становището си с per. № 32-1824/05.01.2021 г., подадено във връзка със Съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 с per. №32-353907/02.12.2020 г. При изследване на метода по смисъла на чл. 74, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно чл. 143 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, митническите органи не могат да изискват или задължават лице, което не е установено на митническата територия на Съюза, да представя за проверка или да позволява достъп до каквато и да било счетоводна или друга информация за целите на определянето на митническата стойност. Предвид изложеното, посочените методи не са отхвърлени формално, а след задълбочено извършен анализ от митническите органи и излагане на надлежни мотиви в оспореното решение. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че при така установените факти, законосъобразно е приложен методът по чл. 74, § 3 от М. във вр. с чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение. Според чл. 74, § 3 от М., когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен „Резервен метод“, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, както е посочено и от касационната инстанция в решение № 6456/28.05.2024 г. по адм.дело № 407/2024 г. на ВАС /, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, „Baltic M.“ UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по Т. и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Прилагането на метода по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е подробно описан при определянето на митническата стойност на всяка една от внасяните стоки. Изрично е посочено, че е взета предвид митническата стойност на стоки, които в най-голяма степен съответстват на търговското равнище на продажба на остойностяваните стоки. В случаите, в които не са установени стоки, съответстващи на търговското равнище на остойностяваната стока, в полза на „Азия Кингстън ЕУ ИНД“ ЕООД са взети предвид стоки на най-ниското търговско равнище, следващо търговското равнище на остойностяваната стока. В случаите, в които са установени повече от една стока, съответстваща на търговското равнище на внасяната стока, митническата стойност е определена въз основа на най-ниската митническа стойност, определена за тези стоки. Предвид всичко, изложено съдът приема, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон и неговата цел, издадено е от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване правата на жалбоподателя, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника, които са своевременно заявени, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 226 ал.3 от АПК в полза на Агенция „Митници“ – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган - ответник, следва да бъдат присъдени разноски, представляващи внесен депозит за вещо лице в размер на 400 лева, държавна такса за касационната инстанция в размер на 713, 53 лева и юрисконсултско възнаграждение, за настоящата съдебна инстанция, както и за касационната инстанция и първата съдебна инстанция в размер на общо 600 (шестстотин ) лева, съобразно разпоредбите на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и проведените съдебни заседания. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административният съд – С. град, III-то отделение, 61 състав,