Решение № 12 от 12.1.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 494/2022 г.

Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на жалба, подадена от адв. С. Б., в качеството й на защитник на подс. С. Ц., срещу присъда № 906499/04.05.2022 г. постановена по НЧХД № 1819/2020 г. по описа на БРС. Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен, издаден в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и несправедлив. Първоинстанционният съд неправилно ценил събраните по делото доказателства, като неправилно дал вяра на свидетелите на обвинението за сметка на свидетелите на защитата и изолирано, и превратно е тълкувал техните показания, събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение, в резултат на което е достигнал до погрешна фактическа обстановка и неправилен извод за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК от обективна страна. Заедно с това неправилно, необосновано и при липсата на каквито и да е доказателства относно субективната страна на деянието, първоинстанционният съд, изцяло на база предположения е приел, че деянието е извършено виновно, с пряк умисъл. Развити са подробни съображения. Моли се съда да отмени присъдата на РС като неправилна и незаконосъобразна, и да постанови нова, с която да признае С. Л. Ц. за невиновен и го оправдае по повдигнатото срещу него обвинение. В съдебно заседание защитникът поддържа изцяло въззивната жалба. Повереникът на въззиваемия намира, че като правилна и законосъобразна, първоинстанционната присъда следва са бъде потвърдена. Страните не сочат нови доказателства. По инициатива на съдебния състав е проведен разпит на свид. Т.. За да се произнесе, Окръжният съд взе предвид следното: С присъдата, отмяна на която се иска, РС е признал подсъдимия С. Л. Ц., с ЕГН-••••••••••, за виновен в това, че на 23.11.2020, около 11-12ч., в с.П., чрез бутане на вратата на автомобил, която ударила тъжителя, е причинил на С. А. В. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 НК, вр. с чл. 78а НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “глоба” в размер на по 1000 лева. Заедно с това осъдил подсъдимия да заплати на С. В. сумата в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от деянието, предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 23.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част, над уважения размер отхвърлил иска като неоснователен, както и сумата от 662 лв., представляващи сторени от частния тъжител в хода на съдебното производство разноски, а именно депозит за изготвяне на експертиза в размер на 150 лв., 12 лв. държавна такса и 500 лв. представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение. На С. Ц. били възложени и съответните държавни такси, както и сторените по делото съдебни разноски. За постанови присъдата си, първата инстанция приела за установено следното във фактическо и правно отношение: Частният тъжител и подсъдимият живеят на една улица, но не поддържали отношения и не общували. На 20.11.2020г. частният тъжител се намирал в двора на дома си в гр. Б., ул.”И.”. Около 18.00ч. чул специфичен удар, наподобяващ блъскане на кола, поради което излязъл на улицата да види какво е станало. От вън видял, че лек автомобил „П.” се е блъснал в автомобила на сина му, който бил паркиран отпред, като водачът на лекия автомобил „П.” се опитвал да тръгне напред и освободи вратата, която бил ударил. Тъжителят викнал на шофьора да спре, като междувременно позвънил на сина си свид.В. да слезе да види пораженията. В. слязъл на улицата и започнал да разговаря с водача на автомобила, за който установили че е свид.И., като се разбрали В. да закара автомобила си на ремонт и след като майстора установи щетите, свид.И. да ги покрие. С това разговорът между тях приключил и свид.И. си тръгнал, а свид.В. закарал автомобила си на сервиз в с.П.. На 23.11.2020г. свид.И. тръгнал към дома на свид.В., за да се разберат по отношение ремонта и сумата за щетите. По пътя той видял подсъдимия, който му помахал да спре. И. спрял и слязъл от автомобила и отишъл при Ц., същият го попитал защо е в техния квартал, като И. му разказал за ПТП и уговорката с В.. Подсъдимият заявил, че не може така и казал на И., че ще отиде с него. Така И. се качил в колата на Ц. и отишли в дома на Н. В., където започнали да водят разговор. Междувременно дошъл и частният тъжител, като същият чул, че се разбират да отидат до сервиза. Тъжителят и сина му тръгнали с колата на В., а свид.И. тръгнал с подсъдимия, като в колата били и свид.Ц.а и свид.А.. Същите пристигнали в сервиза около 11-12 ч., като видели, че автомобилът не е ремонтиран. Тогава подсъдимият заявил, че И. няма да плаща нищо, защото е трябвало да повикат КАТ и да направят двустранен протокол, след което се качил в автомобила си. В този момент като видял, че Ц. си тръгва заедно с И., тъжителят отишъл до автомобила, навел се към вратата откъм шофьора да попита защо правят така, като в този момент подсъдимият отворил рязко вратата и с ръба се ударила в носа на тъжителя, а другата част го ударила в лицето. Тъжителят залитнал, а от носа му започнала да тече кръв и същият усещал силна болка, а подсъдимият си тръгнал. Тъжителят, заедно със сина му, се върнали в дома им, откъдето повикали полиция. На място бил изпратен патрул в състав свид.С. и Т., които разговаряли с пострадалия и сина му, които посочили причината за нараняването. Било снето обяснение и от подсъдимия. Тъй като не била изпратена линейка, свид.В. завел баща си с личния автомобил до Бърза помощ при МБАЛ Благоевград, от където били препратени в П., където тъжителят бил прегледан и приет за лечение, като престоял в болница три дни, след което е изписан на медикаментозно лечение. След като бил изписан на 26.11.2020г. тъжителят посетил съдебен лекар, д-р А., който след прегледа описал обективните находки в медицинското свидетелство №60/2020 год. При прегледа доктор А. констатирал следните увреждания: 1.Слабо изразен оток белег с розовочервеникова повърхност и остатъци от коричка засъхнала кръв по гърба на носа към основата с размери 2/1.5 см., като заключил, че на тъжителя е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На 27.11.2020 г. С. В. подал жалба, в която описал нападателя си, както и случая. По повод на тази жалба била образувана проверка, снети обяснения от участвалите в случая лица, били изготвени предупредителни протоколи, като тъжителят бил уведомен за резултатите от проверката, след което подал разглежданата в настоящото производство тъжба. Според заключението на назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие съдебномедицинска експертиза по отношение на тъжителя, В. е получил нараняване с характер на лека телесна повреда, изразяващо се в раничка по гърба на носа с околен оток. В същото се сочи, че по своите медико-биологични признаци това увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Нараняванията са получени от действието на твърд тъп предмет, като експертът е заключил, че такъв отговаря да е врата на автомобил, както и по описания в тъжбата начин. Според експертът останалите прояви, като обостряне на сърдечна недостатъчност, главоболие, хипертонична криза, нямат причинна връзка с удара, но може да се дължат на стресова компонента следствие на инцидента на фона на предварително увреден терен. Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа, показанията на свидетелите Н. В., К. И.а, медицинско свидетелство, експертното заключение, приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства, а именно представените медицински документи от болница П., представените доказателства, съдържащи се в полицейска преписка, относно извършеното по случая. При така установеното от фактическа страна съдът приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Окръжният съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, чрез съответния орган. Разглеждайки я по същество, счита същата за основателна предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.2 НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Видно от съдържанието на мотивите, които в единство с диспозитива формират проверяваната присъда, липсва доказателствен прочит на част от свидетелските показания, които съдържат важни за делото факти и обстоятелства. В тази връзка следва да бъде споделено оплакването във въззивната жалба относно това, че не са анализирани в нужната степен и със съответното внимание показанията на свид. С. И.. Този свидетел не само е бил очевидец на процесния инцидент, но заедно с това е дал сведения, имащи отношение към предмета на доказване: за поведението на С. В., Н. В. и С. Ц. преди и на самата инкриминирана дата; състоянието и действията на ч.тъжител непосредствено преди и по време на възникналия конфликт в автосервиза в с.П.; отправените между страните реплики и др. Тези сведения не са били взети предвид и необосновано са били игнорирани при очертаване на фактическата обстановка по делото. Ето защо и ОС намира, че в мотивите си съвсем повърхностно и в разрез със задълженията си първата инстанция е отбелязала, че не кредитира показанията на свид.И., тъй като те, общо казано, не съвпадали с установеното с други доказателствени източници. Въззивната инстанция констатира, че РС е процедирал по същия недопустим начин и по отношение на заявеното от друг свидетел-очевидец - К.П.. Показанията на този свидетел са били изцяло пренебрегнати поради това, че: „... относно конкретния инцидент съдът не кредитира същите, като постави под съмнение неговото присъствие на мястото, доколкото такива данни липсват по делото, включително и в показанията на свидетелите на защитата, а относно това дали е присъствал на изказвания на тъжителя след това е ирелевантно за настоящото производство“(вж.стр.4, посл.абз. от мотивите). Тези доводи на първоинстанционния съд не могат да бъдат споделени. Приведеният аргумент в насока защо се приема, че К.П. не е бил на мястото на инцидента, е абсолютно необоснован. Най- малкото в показанията си, отразени в протокол за проведено съдебно заседание на 19.05.2021 г. по НЧХД №1819/2020 г. по описа на БлРС, свид. С. И. е заявил следното: „В П. имаше един възрастен човек на няколко метра, друг нямаше.“ (л.4, посл.изр.). Освен това при разпита в хода на съдебното следствие П. е заявил и други обстоятелства, касаещи предмета на делото, които изцяло са били оставени без внимание от съдебния състав. РС, в нарушение на изискванията на процесуалния закон, не е изложил своите съображения, като не е дал и правна оценка, на действията на всяка една от страните в конфликта, възникнал в автосервиза в с.П.. По никакъв начин не е било анализирано и поведението както на С. В., така и на С. Ц. непосредствено преди и в момента на нанасянето на твърдяното в частната тъжба нараняване. По този начин без аргументиран и верен отговор от страна на съда са останали едни от съществените въпроси по делото – в резултат на какво се е стигнало до отварянето на шофьорската врата на автомобила, управляван от подсъдимия и каква е била целта на това действие. По този начин първоинстанционният съд е приел за установена въз основа на показанията на определени свидетели фактическа обстановка, без да извърши дължимия при наличието на дълбоки противоречия задълбочен анализ на доказателствения материал с последващо излагане на солидни аргументи защо се кредитира част от него, а друга – не. В случая въззивната инстанция констатира липса на елементарно съпоставяне дори на показанията на свидетелите И., П., А. и обясненията на подсъдимия, което обстоятелство би позволило на РС да провери по-задълбочено основната версия на защитата. Районният съд не е дал отговор и на редица възражения, които са били направени от защитника в хода на съдебните прения. С оглед формалния характер на изложените мотиви не може да се приеме, че е налице такава обоснована и задълбочена аргументация, която, макар и индиректно, да позволява да се изведе становището на съда по въпросите, засегнати в тези възражения. Този начин на процедиране е недопустим. Правото на обвиняемия, респ.подсъдимия, както и на защитника да правят възражения по повдигнатото обвинение, е посочено изрично в нормите на чл.55, ал.1 и чл.99, ал.1 от НПК. От друга страна по своето същество дейността на съдилищата е правораздавателна, което обстоятелство включва имплицитно в себе си и изискването за отговор на всички въпроси, отправени до тях. Като не е взел предвид тези обстоятелства и не е изложил становището си във връзка с изрично отправени до него възражения, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на страна в процеса. Обсъжданото по принцип, пренесено към конкретния казус, налага извод за липса на мотиви/доколкото формалното излагане на такива е равносилно на тяхната липса/. По своята същност това обстоятелство представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр.ал.1, т.2 НПК. То рефлектира и върху правото на защита на подсъдимия, който не е в състояние ясно и точно да разбере волята на съда, за да й се противопостави по надлежен ред. Констатираното нарушението на процесуалните правила не може да бъде отстранено от настоящата съдебна инстанция, поради което и след отмяна на присъдата, делото следва да бъде върнато на РС - гр. Б. за ново разглеждане от друг състав. Поради изложеното ОС намира за ненужно да излага становището си по въпросите, касаещи съществото на делото. Водим от горното и на основание чл. 334, т.1, във вр. с чл.335, ал.2, вр. с чл.348, ал.1, т.2 във вр. с ал.3, т.2, пр.1 от НПК, съдът