Решение № 960 от 18.3.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 10445/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЦВ. Й. Ц. срещу Наказателно постановление /НП/ № 45-07-6 от 10.06.2021 г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, с което на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 1, т. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗГВ, вр. чл. 24 от Наредба № H-1 от 9.01.2014 г. за регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях (Наредбата). Жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е материално и процесуално незаконосъобразно. Въвежда доводи, че процесното НП е издадено въз основа на АУАН № 45-06-22 от 14.12.2020 г., като въз основа на същия АУАН е издадено предходно НП № 45-07-1 от 14.01.2021 г., издадено от Главния Директор на ГД „ГВА“, което е отменено с влязло в сила Решение от 29.03.2021 г., постановено по НАХД № 1770/2021 г. по описа на СРС, 99-ти състав. Жалбоподателят смята, че след като за същото нарушение вече има влязло в сила решение на СРС процесното НП противоречи на правилото на чл. 17 от ЗАНН, според което никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Смята, че АУАН не е съставен от компетентен орган. Освен това нарушителят не е канен да се яви на датата на съставяне на АУАН. Едва след съставянето му той е поканен да се яви, но не за съставяне, а за предявяване на изготвения АУАН, като по този начин според жалбоподателя е нарушена нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, според която АУАН се съставя в присъствието на нарушителя. Освен това жалбоподателят посочва, че НП съдържа нарушения, които не са установени в АУАН. Моли за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Постъпило е негово становище, с което поддържа жалбата и претендира разноски. Въззиваемата страна в съдебно заседание иска жалбата да бъде оставена без уважение. Моли НП да бъде потвърдено, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание. На 13.11.2020 г. в землището на село Мрамор, община София, с въздухоплавателното средство – мотоделтапланер с двигател модел "Bombardier Rotax", със сериен номер 4159563, и мотоколичка модел "Meteor", със сериен номер МКЗ 050701, жалбоподателят, в качеството му на пилот, извършил полети, като при полетите освен него на борда на мотоделтапланера имало и пътник, който имал предварително закупени ваучери за извършените полети, чрез платформата gift-tube. com. Ваучерите били за възмездно извършване на полет с мотоделтапланер. На въздухоплавателното средство не били поставени регистрационни знаци. На същата дата била извършена проверка от служители на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". В хода на проверката от жалбоподателя били изискани документи за въздухоплавателното средство и удостоверение за регистрацията му, но такива не им били предоставени. При проверката в Регистъра на гражданските въздухоплавателни средства в Република България било установено, че такова въздухоплавателно средство не е регистрирано. На 14.12.2020 г. Ю.Д. М. – инспектор в отдел „Летателна експлоатация и лицензиране на авиационния персонал“ (ЛЕ и ЛАП), дирекция „Летателни стандарти“ (ЛС) в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА), въз основа на извършената проверка, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 45-06-22 от 14.12.2020 г. за извършени на 13.11.2020 г. нарушения на чл.19, ал. 1 от ЗГВ; на чл. 24, на чл. 48, на чл. 55 и на чл. 57 от Наредба № H-1 от 9.01.2014 г. за регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях в присъствие на четирима свидетели. Жалбоподателят подписал съставения против него АУАН като е посочил, че в тридневен срок ще представи възражения. Такива не са постъпили в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на АУАН на 14.01.2021 г. ХШ – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, издал НП 47-07-1 от 14.01.2021 г., което било обжалвано и отменено с Решение № 20080439 от 29.03.2021 г. на 99-ти състав СРС, НО по а.н.д. № 1770 от 2021 г. На база същия АУАН № 45-06-22 от 14.12.2020 г. административнонаказващият орган ХШ – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, издал общо четири наказателни постановления, едно от които е НП 45-07-6 от 10.06.2021 г., предмет на проверка в настоящото производство, за нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗГВ, вр. чл. 24 от Наредбата. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анализ на следните доказателствени материали: показанията на свидетеля и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. При преценка за това дали са спазени изискванията на процесуалния закон съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за повторност на наказването му по административен ред за едно и също нарушение. Според чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК вр. чл. 84 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото административно нарушение има още незавършено административнонаказателно производство, влязла в сила съдебно решение, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване. В конкретния случай спрямо жалбоподателя е било издадено наказателно постановление № 45-07-1/14.01.2021 г. за нарушения на чл. 19 ЗГВ, вр. чл. 24, чл. 48, чл. 55 и чл. 57 от Наредба № H-1 от 9.01.2014 г. за регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях. Наказателното постановление е било отменено с Решение № 20080439 от 29.03.2021 г. на 99-ти състав СРС, НО по а.н.д. № 1770 от 2021 г. След отмяната на наказателното постановление въз основа на същия АУАН № 45-06-22 от 14.12.2020 г. АНО е издал нови четири наказателни постановления, с което е нарушил горепосочения правен принцип. Недопустимо е при влязло в сила решение, с което наказателно постановление е било отменено, да бъде издавано ново наказателно постановление за същото нарушение на същото лице при същите обстоятелства. Така се образува ново производство спрямо същото лице, за същото нарушение и се нарушава основен правен принцип – „non bis in idem“, според който никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също нещо. Допуснато процесуално нарушение е съществено, и е основание за отмяна на наказателното постановление. При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя сумата от 700 лв. – адвокатско възнаграждение. По делото са представени договор за правна помощ и съдействие и адвокатско пълномощно, според които договорното възнаграждение е платено. Така мотивиран, съдът