Решение № 8361 от 12.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 408/2024 г.

Административен съд - София-град12.06.2024 г.докладчик Димитър Петров

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. В. В., срещу Решение № СОА24-РИ09-11/08.01.2024г. на заместник кмет на Столична община, оправомощен със Заповед № СОА23-РД09-2498/20.11.2023г. на кмета на Столична община. ОСЪЖДА Н. В. В. с адрес: [населено място], [улица], ет.1, да заплати на Столична община, на основание чл.143, ал.3 АПК, сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на касационно оспорване, на основание чл.40, ал.3 от Закон за достъп до обществена информация. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.40 и сл. от Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалба на Н. В. В. срещу Решение № СОА24-РИ09-11/08.01.2024г. на заместник кмет на Столична община, оправомощен със Заповед № СОА23-РД09-2498/20.11.2023г. на кмета на Столична община. Жалбоподателят поддържа, че решението е нищожно и прави искане за обявяване на нищожността. Евентуално поддържа, че е незаконосъобразно и прави искане да бъде отменено. Ответникът по жалбата - заместник кмет на Столична община, чрез своя пълномощник оспорва жалбата. Софийска градска прокуратура не взема становище. Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните приема следното: От представените по делото писмени доказателства се установява, че производството е образувано въз основа на подадено от Н. В. В. заявление, въз основа на което е образувана преписка № СОА23-ЕВ01-681/2023г. С писмо с рег.№ СОА23-ЕВ01-681-(1)/07.12.2023г., на основание чл.29 от ЗДОИ, на заявителя са дадени указания да уточни заявлението си. В отговор, заявителят е уточнил че желае да му се предостави следната информация: „ Договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти с рег.№ СОА23-ДГ60-233/05.10.2023г., послужил за издаване на Разрешение за строеж № 260/25.10.2023г. за обект „Временен открит паркинг по чл.55 от ЗУТ (Шеста категория) с РЗП = 4901 кв.м., разположен в ПИ с КИ 68134.200.88, 68134.200.89, 68134.200.15 от действащите КККР на местността, издадено от главен архитект на Столична община – заедно с всички останали документи от административната преписка, свързана с неговото сключване“. Сезираният орган като е съобразил, че цитираният в заявлението договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти е сключен между Столична община като възложител и трето лице – „Практикер Ритейл“ ЕООД като изпълнител, с писмо от 14.12.2023г. на основание чл.31 от ЗДОИ е изискал изричното писмено съгласие на третото лице за предоставяне достъп до поисканата информация. В отговор, с писмо от 03.01.2024г. „Практикер Ритейл“ ЕООД е заявил, че не дава съгласие за предоставяне на исканата информация. Въз основа на тези данни, с обжалваното в настоящото производство Решение № СОА24-РИ09-11/08.01.2024г., сезираният орган е отказал достъп до заявената информация, позовавайки се на липсата на изрично съгласие от страна на засегнатото лице. Отделно от това, са изложени съображение, че се иска достъп до документи, подготвящи издаването на крайните актове в административната процедура и като такива документи нямат характер на информация със самостоятелно значение и предоставянето им няма да допринесе за осъществяване на заложената в ЗДОИ цел – заявителят да си състави собствено мнение за работата на задължения субект. Отделно от това, тази информация може да се предостави по реда на административното обслужване. Освен документите по административната преписка, като писмени доказателства са по делото са приети Заповед № РД-09-50-498/30.03.2010г. на главния архитект на СО, с която е допуснато изработването на проект за И.; Разрешение за строеж № 84/30.03.2023г.; Разрешение за строеж № 257/24.10.2023г. и цитираното в процесното заявление Разрешение за строеж № 260/25.10.2023г., издадено от главния архитект на СО, с което е разрешено на Столична община да изгради „Временен открит паркинг по чл.55 от ЗУТ“ в имоти с идентификатори по КККР - 68134.200.88, 68134.200.89, 68134.200.15, местност Научно-производствена зона „С.“. Посочено е, че при издаване на разрешението са представени договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти с рег.№ СОА23-ДГ60-233/05.10.2023г., Становище с рег.№ ОД 433200-100555/13.09.2023г. ОПП СДВР. Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира от правна страна следното: Разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗДОИ предвижда решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация да се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно правомощията си по чл.146 АПК съдът при преценка законосъобразността на административния акт проверява дали е издаден от компетентен орган (т.1), в съответната форма (т.2), допуснато ли е съществено нарушение на административно-производствени правила при издаването му (т.3), налице ли е противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби (т.4) и несъответствие с целта на закона (т.5), като съдът не е ограничен от посочените от оспорващия основания, а проверява всички основания по чл.146 АПК. Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт (чл.142, ал.1 АПК). В конкретния случай оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – сезираният орган със заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, в предвидената от закона форма с посочени фактически и правни основания за издаването и ясна разпоредителна част. Не се допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на зашита на жалбоподателката. Спорният по делото въпрос е дали са налице материалноправните предпоставки да се откаже достъп до поисканата със заявлението на жалбоподателя информация. С уточнението, заявителят е конкретизирал заявлението си като е посочил, че иска да му се предостави достъп до „Договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти с рег.№ СОА23-ДГ60-233/05.10.2023г., послужил за издаване на Разрешение за строеж № 260/25.10.2023г. за обект „Временен открит паркинг по чл.55 от ЗУТ (Шеста категория) с РЗП = 4901 кв.м., разположен в ПИ с КИ 68134.200.88, 68134.200.89, 68134.200.15 от действащите КККР на местността, издадено от главен архитект на Столична община – заедно с всички останали документи от административната преписка, свързана с неговото сключване“. Правилно и законосъобразно административният орган като е съобразил, че Договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти с рег.№ СОА23-ДГ60-233/05.10.2023г. е сключен между Столична община и трето лице - „Практикер Ритейл“ ЕООД, е пристъпил към процедурата по чл.31 ЗДОИ, като е поискал изричното писмено съгласие на третото лице за предоставяне на достъп до информацията. Третото лице е изразило изрично несъгласие, обективирано в цитираното по-горе писмо от 03.01.2024г. При тази хипотеза, разпоредбата на чл.31, ал.4 от ЗДОИ предвижда, че при изрично несъгласие от третото лице в срока по ал. 1 съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. В случая обаче, като се съобрази характера на поисканата информация – договор сключен между Столична община и „Практикер Ритейл“ ЕООД е видно, че органът няма как да я представи в обем и начин, който да не разкрива информацията засягаща третото лице. Приложение не може да намери и разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗДОИ, съгласно която не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването ѝ. „Практикер Ритейл“ ЕООД, не е задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ, както и не се установява по делото наличие на обстоятелства обосноваващи извод за надделяващ обществен интерес от разкриване на поисканата информация. Съгласно легалното определение дадено с §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, "Надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а. В конкретния случай се иска предоставяне на Договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти с рег.№ СОА23-ДГ60-233/05.10.2023г., който е представен в преписката по издаване на разрешение за строеж на временен открит паркинг по чл.55 ЗУТ. Крайният акт в процедурата – разрешението за строеж на временен обект е представен по делото. Не се твърди процедурата да е в резултат на корупция и злоупотреба с власт, с оглед на което и съдът приема, че не се установяват обстоятелства мотивиращи извода за наличие на надделяващ обществен интерес от представяне на посочения договор, още повече, че крайният акт в процедурата е представен и касае изграждане на временен обект. До този извод е достигнал и административният орган в обжалвания акт, с оглед на което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото, право на разноски има ответникът по жалбата на основание чл.143, ал.3 АПК, като в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл.37 от Закона за правната помощ. Воден от горното, Административен съд София град, 27 състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. В. В., срещу Решение № СОА24-РИ09-11/08.01.2024г. на заместник кмет на Столична община, оправомощен със Заповед № СОА23-РД09-2498/20.11.2023г. на кмета на Столична община. ОСЪЖДА Н. В. В. с адрес: [населено място], [улица], ет.1, да заплати на Столична община, на основание чл.143, ал.3 АПК, сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на касационно оспорване, на основание чл.40, ал.3 от Закон за достъп до обществена информация. СЪДИЯ: Р Е Ш И:

Мотиви

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.40 и сл. от Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалба на Н. В. В. срещу Решение № СОА24-РИ09-11/08.01.2024г. на заместник кмет на Столична община, оправомощен със Заповед № СОА23-РД09-2498/20.11.2023г. на кмета на Столична община. Жалбоподателят поддържа, че решението е нищожно и прави искане за обявяване на нищожността. Евентуално поддържа, че е незаконосъобразно и прави искане да бъде отменено. Ответникът по жалбата - заместник кмет на Столична община, чрез своя пълномощник оспорва жалбата. Софийска градска прокуратура не взема становище. Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните приема следното: От представените по делото писмени доказателства се установява, че производството е образувано въз основа на подадено от Н. В. В. заявление, въз основа на което е образувана преписка № СОА23-ЕВ01-681/2023г. С писмо с рег.№ СОА23-ЕВ01-681-(1)/07.12.2023г., на основание чл.29 от ЗДОИ, на заявителя са дадени указания да уточни заявлението си. В отговор, заявителят е уточнил че желае да му се предостави следната информация: „ Договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти с рег.№ СОА23-ДГ60-233/05.10.2023г., послужил за издаване на Разрешение за строеж № 260/25.10.2023г. за обект „Временен открит паркинг по чл.55 от ЗУТ (Шеста категория) с РЗП = 4901 кв.м., разположен в ПИ с КИ 68134.200.88, 68134.200.89, 68134.200.15 от действащите КККР на местността, издадено от главен архитект на Столична община – заедно с всички останали документи от административната преписка, свързана с неговото сключване“. Сезираният орган като е съобразил, че цитираният в заявлението договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти е сключен между Столична община като възложител и трето лице – „Практикер Ритейл“ ЕООД като изпълнител, с писмо от 14.12.2023г. на основание чл.31 от ЗДОИ е изискал изричното писмено съгласие на третото лице за предоставяне достъп до поисканата информация. В отговор, с писмо от 03.01.2024г. „Практикер Ритейл“ ЕООД е заявил, че не дава съгласие за предоставяне на исканата информация. Въз основа на тези данни, с обжалваното в настоящото производство Решение № СОА24-РИ09-11/08.01.2024г., сезираният орган е отказал достъп до заявената информация, позовавайки се на липсата на изрично съгласие от страна на засегнатото лице. Отделно от това, са изложени съображение, че се иска достъп до документи, подготвящи издаването на крайните актове в административната процедура и като такива документи нямат характер на информация със самостоятелно значение и предоставянето им няма да допринесе за осъществяване на заложената в ЗДОИ цел – заявителят да си състави собствено мнение за работата на задължения субект. Отделно от това, тази информация може да се предостави по реда на административното обслужване. Освен документите по административната преписка, като писмени доказателства са по делото са приети Заповед № РД-09-50-498/30.03.2010г. на главния архитект на СО, с която е допуснато изработването на проект за И.; Разрешение за строеж № 84/30.03.2023г.; Разрешение за строеж № 257/24.10.2023г. и цитираното в процесното заявление Разрешение за строеж № 260/25.10.2023г., издадено от главния архитект на СО, с което е разрешено на Столична община да изгради „Временен открит паркинг по чл.55 от ЗУТ“ в имоти с идентификатори по КККР - 68134.200.88, 68134.200.89, 68134.200.15, местност Научно-производствена зона „С.“. Посочено е, че при издаване на разрешението са представени договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти с рег.№ СОА23-ДГ60-233/05.10.2023г., Становище с рег.№ ОД 433200-100555/13.09.2023г. ОПП СДВР. Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира от правна страна следното: Разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗДОИ предвижда решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация да се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно правомощията си по чл.146 АПК съдът при преценка законосъобразността на административния акт проверява дали е издаден от компетентен орган (т.1), в съответната форма (т.2), допуснато ли е съществено нарушение на административно-производствени правила при издаването му (т.3), налице ли е противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби (т.4) и несъответствие с целта на закона (т.5), като съдът не е ограничен от посочените от оспорващия основания, а проверява всички основания по чл.146 АПК. Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт (чл.142, ал.1 АПК). В конкретния случай оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – сезираният орган със заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, в предвидената от закона форма с посочени фактически и правни основания за издаването и ясна разпоредителна част. Не се допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на зашита на жалбоподателката. Спорният по делото въпрос е дали са налице материалноправните предпоставки да се откаже достъп до поисканата със заявлението на жалбоподателя информация. С уточнението, заявителят е конкретизирал заявлението си като е посочил, че иска да му се предостави достъп до „Договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти с рег.№ СОА23-ДГ60-233/05.10.2023г., послужил за издаване на Разрешение за строеж № 260/25.10.2023г. за обект „Временен открит паркинг по чл.55 от ЗУТ (Шеста категория) с РЗП = 4901 кв.м., разположен в ПИ с КИ 68134.200.88, 68134.200.89, 68134.200.15 от действащите КККР на местността, издадено от главен архитект на Столична община – заедно с всички останали документи от административната преписка, свързана с неговото сключване“. Правилно и законосъобразно административният орган като е съобразил, че Договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти с рег.№ СОА23-ДГ60-233/05.10.2023г. е сключен между Столична община и трето лице - „Практикер Ритейл“ ЕООД, е пристъпил към процедурата по чл.31 ЗДОИ, като е поискал изричното писмено съгласие на третото лице за предоставяне на достъп до информацията. Третото лице е изразило изрично несъгласие, обективирано в цитираното по-горе писмо от 03.01.2024г. При тази хипотеза, разпоредбата на чл.31, ал.4 от ЗДОИ предвижда, че при изрично несъгласие от третото лице в срока по ал. 1 съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. В случая обаче, като се съобрази характера на поисканата информация – договор сключен между Столична община и „Практикер Ритейл“ ЕООД е видно, че органът няма как да я представи в обем и начин, който да не разкрива информацията засягаща третото лице. Приложение не може да намери и разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗДОИ, съгласно която не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването ѝ. „Практикер Ритейл“ ЕООД, не е задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ, както и не се установява по делото наличие на обстоятелства обосноваващи извод за надделяващ обществен интерес от разкриване на поисканата информация. Съгласно легалното определение дадено с §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, "Надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а. В конкретния случай се иска предоставяне на Договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти с рег.№ СОА23-ДГ60-233/05.10.2023г., който е представен в преписката по издаване на разрешение за строеж на временен открит паркинг по чл.55 ЗУТ. Крайният акт в процедурата – разрешението за строеж на временен обект е представен по делото. Не се твърди процедурата да е в резултат на корупция и злоупотреба с власт, с оглед на което и съдът приема, че не се установяват обстоятелства мотивиращи извода за наличие на надделяващ обществен интерес от представяне на посочения договор, още повече, че крайният акт в процедурата е представен и касае изграждане на временен обект. До този извод е достигнал и административният орган в обжалвания акт, с оглед на което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото, право на разноски има ответникът по жалбата на основание чл.143, ал.3 АПК, като в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл.37 от Закона за правната помощ. Воден от горното, Административен съд София град, 27 състав

Цитирани разпоредби

16