РЕШЕНИЕ

гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20231100114309 по описа за 2023 година Предявни са искове с правно основание чл.134 от ЗЗД, във вр. чл. 383, ал.1 КЗ и чл. 456, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По обстоятелствата изложени в исковата молба и в молба уточнение вх.№13083/ 05.02.2024г. ищецът А. И. М., чрез пълномощника адв.Х. Р., САК е предявил обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.134 ЗЗД вр. чл. 383, ал.1 КЗ, чл. 456, ал.1 от КЗ, чл.86 ЗЗД за осъждане на ответните дружества „К.Ж., клон България“ КЧТ и „К. Общо застраховане, клон България" КЧТ солидарно да заплатят:

• на съищеца „У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК •••• сумата в размер на 30 770.98 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Кредитна протекция Плюс пакет „Б“, в размер на непогасен остатък по договор за потребителски паричен кредит № 5312172/ 11.11.2022г. към месец януари 2024г., ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане;

• на А. И. М. сумата от 4 465.26 лева, представляваща заплатени 9 /девет/ месечни вноски по договор за кредит № 5312172/ 11.11.2022г. за периода от м.04.2023г. до м.12.2023г., след настъпило застрахователно събитие – временна нетрудоспособност, ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ищецът поддържа, че на 11.11.2022г. сключил с „У.К.Ф.“ ЕАД, договор за потребителски паричен кредит с № 5312172, по силата на който „У.К.Ф.“ ЕАД предоставило сумата от 35 350 лева, която кредитополучателят се задължил да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва, на 96 равни (анюитетни) месечни вноски, всяка в размер на 496, 14лв. в срок до 21.10.2030г. Сумата, която е следвало да бъде върната в края на периода е в размер на 47 629лв. с крайна дата - 21.10.2030г. На същата дата ищецът подписал Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за приемане на застраховането по застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“, пакет „Б“. Според съдържанието на декларацията покрити рисковете са: смърт в резултат на злополука и заболяване; трайно намалена или загубена работоспособност над 70% в резултат на злополука или заболяване; временна неработоспособност над 30 дни в резултат на злополука или заболяване; безработица, продължила повече от 30 дни. Твърди се, че в качеството си на кредитополучател ищецът е застрахован при ответника срещу рискове, водещи до невъзможност за погасяване на кредита, включително и временна неработоспособност за повече от 30 дни. За периода след 30-ия ден от временната неработоспособност за ответника възниква задължение да плаща погасителните вноски в размер до 500лв. всяка. Сочи се, че при сключване на застраховката ищецът подписал и заявление за застраховане, в което декларирал, че не е трайно неработоспособен; че не е бил лекуван, консултиран, хоспитализиран във връзка с хронично и/или периодично обострящо се заболяване/продължително състояние, което подлежи на контрол, но не се лекува (напр. рак, диабет, хипертония, ИБС, инфаркт, сърдечна недостатъчност, инсулт, мозъчно-съдова болест, аневризъм, заболявания на жлезите с вътрешна секреция, автоимунни заболявания, остеоартритни заболявания, увреждане на междупрешленни дискове, ХОББ, дихателна недостатъчност и др. заболявания на дихателните пътища, очни заболявания, неврологични заболявания, нервно- психиатрични разстройства, хепатит, тумори, заболявания на кръвта и кръвотворните органи и др.), че не е бил във временна неработоспособност за период повече от 30 последователни дни през последните 24 месеца. Сертификат за застраховка програма „Кредитна протекция Плюс“, пакет „Б“ № 5312172 удостоверява, че застрахователят се е съгласил да застрахова кредитополучателя А. М. по потребителски кредит, отпуснат от У.К.Ф. ЕАД, срещу заплащане на застрахователна премия, определена в размер на 33, 58 лв. месечно. По силата на застрахователния договор ответното дружество поело задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати на кредитора „У.К.Ф.“ ЕАД задълженията по договора за кредит. Застрахователната сума и случай на трайно намалена или загубена работоспособност над 70% в резултат на злополука или заболяване е до 24 месечни погасителни вноски по кредита (при издадено решение на TEЛK/ HEЛK със срок до 24 месеца), но не повече от 100 000 лева или балансът по кредита при издадено решение на ТЕЛК/НЕЛК със срок над 24 месеца, но не повече от 100 000 лева. Срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит. Застраховката е направена в полза на трето лице – „У.К.Ф.“ ЕАД.

Ищецът твърди, че на 06.04.2023г., в срока на застрахователното покритие, е настъпило застрахователно събитие – претъпял е алопластика на ЛТБС ( смяна на лява тазобедрена става), вследствие на което е бил неработоспособен за период 126 дни, което събитие представлява покрит риск по застраховката. В целия период на неработоспособност ищецът е плащал вноските по кредита. Съгласно медицинско направление № 20230920391061 ищецът е насочен за ТЕЛК. Ищецът е уведомил ответното дружество за настъпило застрахователно събитие и го е поканил да заплати застрахователно обезщетение на кредитора. По претенцията била образувана щета № 91389. С писмо с изх. № 4415 от 03.05.2023г. ответниците „К.Ж., клон България“ КЧТ и „К. Общо застраховане, клон България" КЧТ отказали изплащане на застрахователно обезщетение. Ищецът посочва още, че от 14.12.2023г. има регистрация за безработица, като към датата на предявяване на иска продължава да е безработен. Предвид изложеното моли исковите претенции да бъдат уважени.

В исковата молба е наведено е искане да бъде присъединен като съищец кредитора „У.К.Ф.“ ЕАД, който не е упражнил правата си спрямо застрахователя.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответните дружества „К.Ж., клон България“ КЧТ и „К. Общо застраховане, клон България" КЧТ са депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на исковите претенции. Ответниците не оспорват, че К. е издал застрахователен сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет „Б“ № 5312172, с която в покритието по Груповия застрахователен договор на 11.11.2022 год. е включен и ищецът. В тази връзка не оспорват обстоятелството, че към момента на твърдените с исковата молба застрахователни събития е било налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на ищеца. Не оспорват също, че на 14.04.2023г. клонът е уведомен за настъпило събитие и сезиран с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, както и че е поставен отказ за изплащане на такова. Позовават се на т.12.1. от приложимите към застраховката Общи условия /ОУ/, според която отговорността на застрахователя по отношение на рисковете „смърт“, „ТНРЗ“, „ВН“ и „ХП“ се изключва, в случай, че застрахователното събитие е в причинно – следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или състояние, за което застрахования е получил консултиране, диагностициране, в двугодишен период преди влизане в сила на застраховката, за които застрахования е дал невярна или непълна информация, или не е обявил при попълване на „медицински въпросник“.

Ответниците твърдят, че ищецът е попълнил собственоръчно „Медицински въпросник за приемане за застраховане“, съгласно който същият не е декларирал наличие на здравословен проблем, свързан със заболяването „кокстартроза“. Посочва, че ищецът не е декларирал нито едно заболяване/състояние, въпреки, че едва два /2/ дни преди това е бил на преглед с поставена диагноза „коксартроза“ M16.9 /артритно заболяване/. Твърди, че ищецът е провеждал лечение и консултиране във връзка със заболяването „коксартроза“ преди включването му в покритието по Застраховка „Кредитна протекция Плюс“. Ответниците считат, че посоченото заболяване се намира в пряка връзка с настъпилото събитие, предвид това, че във всички представени болнични листове в графа диагноза е посочена „първична коксартроза“. Заявяват, че Клонът има основание да откаже изплащане на застрахователно обезщетение относно настъпилото събитие, тъй като от наличната информация, предоставена от самия застрахован преди включването му в Застраховката, същият не е декларирал съществени обстоятелства, касаещи негови предходни здравословни проблеми. Сочи се, че съгласно съгласно чл.11.3. от ОУ при риска ВН се изплащат до шест /6/ месечни погасителни вноски по кредита, след изтичането на 30-те последователни дни от настъпването на застрахователното събитие, с оглед на това неоснователно е искането на ищеца за изплащане на 9 вноски плетени от него в размер на 4 465.26 лв.

С определение № 13060 постановено в з.с.з. от 22.08.2024г., като съищец, съгласно чл.134, ал.2 ЗЗД е конституирано „У.К.Ф.“ ЕАД, вписан в ТР с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Възраждане, ж.к. Сердика, ул. "••••“.

Конституирания съищец „У.К.Ф.“ ЕАД не взема становище по искове.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.А.а поддържа предявените искове. Представя списък на разноски и писмена защита.

В съдебно заседание ответните дружества, чрез пълномощника си адв. Р. оспорват предявените искове. Представят списък на разноски и писмена защита.

Софийски градски съд, I – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните съгласно чл.235, ал.2 ГПК и чл.12 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

По делото не е спорно и с оглед приетия Договор за потребителски кредит № 5312172 се установява, че на 11.11.2022г. между „У.К.Ф.“ ЕАД, в качеството на кредитор и А. И. М., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит, за предоставяне на паричен потребителски кредит от 35350 лева, който кредитополучателят се задължил да върне на кредитора, заедно с уговорената възнаградителна лихва, на 96 равни (анюитетни) месечни вноски, всяка в размер на 496, 14лв., в срок до 21.10.2030г. Суматата която е следвало да бъде върната в края на периода е в размер на 47 629лв. /л.7-л.9 от делото/ Безспорно е, че кредитополучателат А. М. е сключил на 11.11.2022 г. с ответниците „К.Ж., клон България“ КЧТ и „К. Общо застраховане, клон България" КЧТ, договор за застраховка на получения кредит обективиран в Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б“. /л.110 - л.111 от делото/ Застрахователното покритие включва следните рискове: смърт вследствие на злополука или заболяване, трайно намалена или загубена работоспособност следствие заболяване, временна нероботосопособност над 30 дни вследствие заболяване, безработица продължила повече от 30 дни. По силата на застрахователния договор ответниците са поели задължение при настъпване на застрахователно събитие съставляващо покрит риск, да изплатят на кредитора У.К.Ф. ЕАД задължения по договора за кредит.

Застрахователната сума в случай на трайно намалена или загубена работоспособност над 70% в резултат на злополука или заболяване е до 24 месечни погасителни вноски по кредита (при издадено решение на ТЕЛК/НЕЛК със срок до 24 месеца), но не повече от 100 000 лева или балансът по кредита. Срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит. Застраховката е направена в полза на трето лице – „У.К.Ф.“ ЕАД.

При подписване на застрахователния договор на 11.11.2022г. ищецът А. М. попълнил Медицински въпросник за приемане на застраховане, в което декларирал, че не е трайно неработоспособен; че не е бил лекуван, консултиран, хоспитализиран във връзка с хронично и/или периодично обострящо се заболяване/продължително състояние, което подлежи на контрол, но не се лекува (напр. рак, диабет, хипертония, ИБС, инфаркт, сърдечна недостатъчност, инсулт, мозъчно-съдова болест, аневризъм, заболявания на жлезите с вътрешна секреция, автоимунни заболявания, остеоартритни заболявания, увреждане на междупрешленни дискове, ХОББ, дихателна недостатъчност и др. заболявания на дихателните пътища, очни заболявания, неврологични заболявания, нервно-психиатрични разстройства, хепатит, тумори, заболявания на кръвта и кръвотворните органи и др.), че не е бил във временна неработоспособност за период повече от 30 последователни дни през последните 24 месеца. Съдържащата се информация в този въпросник е изискана от ответника застраховател и обективирана в Декларация за определяне изискванията и приемане на застраховането по застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б“./л.109, л.110 от делото/ Видно от приетия неоспорен договор за кредит ищецът се задължил да заплаща месечна застрахователна премия в размер на 33.58 лв. в полза на ответниците. /л.100 от делото/ По делото са приети Общите условия за застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет „Б“ на кредитополучателите на потребителски кредити опуснати от „У.К.Ф.“ ЕАД, в които са регламентирани подробно елементите на застрахователния договор по застраховката, застрахованите лица, застрахователното събитие, покритите рискове, изключените рискове, прекратяване на договора, изплащането на застрахователни обещетения и суми. /л.111 - л.118 от делото/ Общите условия са подписани от застрахованото лице А. И. М., което е заявило, че ги приема. В т.12.1 на ОУ озаглавена „Изключения от застрахователното покритие“ е предвидено, че отговорността на застрахователя по отношение на рисковете „смърт“, „ТНРЗ“, „ВН“ и „ХП“ се изключва, в случай, че застрахователното събитие е в причинно – следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или състояние, за което застрахования е получил консултиране, диагностициране, в двугодишен период преди влизане в сила на застраховката, за които застрахования е дал невярна или непълна информация, или не е обявил при попълване на „медицински въпросник“./л.117 от делото/ От приетия лист за преглед на пациент издаден от МЦ „Авицена“ - Варна на 28.03.2023г., се установява, че на ищеца А. М. след консултация със специалист ортопед и рентгенография е поставена диагноза „първична коксартроза“ и „подагра“, като е насочен за оперативно лечение – ендопротезиране на лява тазобедрена става./л.21 от делото/ От приетата Епикриза по ИЗ №3679/2023 на МБАЛ „Света Анна - Варна“, се установява, че ищецът А. И. М. в срока на застрахователното покритие е хоспитализиран за периода 04.04.2023г. – 11.04.2023г., като на 06.04.2023г. е претъпял операция - алопластика на ЛТБС (смяна на лява тазобедрена става). Поставена е окончателна диагноза – първична коксартроза, двустранна. При изписването от лечебното заведение е дадена препоръка за движение с помощни средства период от 90 дни./л.25 - л.26 от делото/ Приети са четири броя Болнични листи за временна нетрудоспособност издадени на ищеца А. И. М. от МБАЛ „Света Анна - Варна“ и ДКЦ 1 – Добрич, в периода от 04.04.2023г. до 06.09.2023г. за общо 126 дни./л.31-л.33 от делото/ Видно от справка от НЗОК от медицинското досие на А. И. М., същият е посетил специалист ортопед в МЦ 1 – Балчик на 09.11.2022г., като са му направени две образни изследвания./л.61- гръб/ От приетата Регистрационна карта № 10074973 на Дирекция „Бюро по труда“ Добрич се установява, че ищецът е регистриран като безработен на 14.12.2023г./л.42- л.43 от делото/ От приетото ЕР № 94907 / 13.11.2024г. на ТЕЛК при „МБАЛ Добрич“ АД, се установява, че след освидетелстване на ищеца А. И. М. е определена 59.00 % ТНР, поради общо заболяване за срок от три години, с водеща диагноза – деформираща коксартроза, наличие на ортопедични импланти на стави./л.159 от делото/ Не се спори, че ищецът А. И. М. на 14.04.2023г. подал уведомиление до ответното „К.Ж., клон България“ за настъпилото застрахователно събитие - временна нетрудоспособност/ продължителен болничен в резултат на заболяване./л.66 от делото/ Предвид постъпилото уведомление на настъпило застрахвателно събитие в ответните „К.Ж., клон България“ КЧТ и „К. Общо застраховане, клон България" КЧТ е образувана щета №91389, във връзка с настъпило застрахователно събитие – временна нетрудоспособност на застраховано лице.

С писмо с изх.№ 4415/03.05..2023г. ответните застрахователни дружества отказали да заплатят застрахователно обезщетение на третото ползващо се лице по предявената претниция позовавайки се на изключен риск по смисъла от Общите условия за застраховка застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет „Б“ на кредитополучателите, според които отговорността на застрахователя по отношение на рисковете „смърт“, „ТНРЗ“, „ВН“ и „ХП“ се изключва, в случай, че застрахователното събитие е в причинно – следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или състояние, за което застрахования е получил консултиране, диагностициране, в двугодишен период преди влизане в сила на застраховката, за които застрахования е дал невярна или непълна информация, или не е обявил при попълване на „медицински въпросник“. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че застрахования е търсим медицинска помощ при специалист на 09.11.2022г., поради което заболяването датира преди сключването на дастраховката на 11.11.2022г., което е в пряка връзка с временната нетрудоспособност, което обстоятелство е изключение от застрахователното покритие./л.6 от делото/ В приетото, неоспорено заключението на назначената съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р Д. К. – специалист ортопед, е обсъдена представената медицинска документация относно диагностиката и лечението на ищеца. От приетото неоспорено заключение на СМЕ се установява, че на 14.03 и на 28.03.2023 г. ищецът е посетил МЦ „Авицена“ - Варна, където след направена рентенография на таз и тазобедрени стави и консулт с ортопед (доц. Попстефанов) е поставена диагнозата „Първична коксартроза 2-3 степен“ и „Подагра“, като е дадено мнение за ендопротезиране на лявата тазобедрена става (стр.21). Вещото лице д-р К. обосновава, че причината за хоспитализацията и проведената оперативна интервенция в МБАЛ„ Св. Анна“ - Варна в периода 04.04-11.04.2023 г. е установената левостранна коксартроза от 2 - 3 степен с болезнени и ограничени движения в лявата тазобедрена става (флексорно-аддукторна и ротаторна контрактура) са причината за 7-дневната хоспитализация в МБАЛ „Св.Анна“ - Варна, клиниката по ортопедия, с цел да се извърши оперативната смяна на ставата наречена алопластика.

По въпроса дали съществува ли причинно-следствена връзка между предходно заболяване при ищеца, свързано с коксартроза, проведената оперативна дейност и настъпилата временна нетрудоспособност вещото лице обосновава, че А. М. е диагностициран с т.нар. първична коксартроза, нарича се още идиопатична, т.е. такава при която не може с точност да се определи какво я причинява. Пояснява, че при този вид коксартрози имат значение множество фактори, както от генетична предразположеност, така и от външни фактори - наднормено тегло, застоял начин на живот, нездравозловно хранене и пр. Сочи се, че ищецът е диагностициран и с диагнозата „Подагра“ (стр.20-21), като това хронично заболяване е метаболитно (част от метаболитния синдром където освен него влизат диабетът, хипертонията и лошият липиден профил). Пояснено е, че метаболитните заболявания нарушават кръвоснабдяването в малките кръвоносни съдове (микроангиопатия), което пряко засяга храненето на ставите и често само този фактор е достатьчен да стартира началото на деренеративния артрозен процес в ставите, дори на млада възраст.

Следователно, въпреки че не е ясна точната причина за развитието на коксартрозата при ищеца, същата се е развивала бавно, с давност по медицински критерии повече от десет години, давала е различни симптоми, за да се стигне до установеното на 28.03.2023 г. ниво от 2-3 степен (силно износване на хрущяла в тазобедрената става и деформация на ставните повърхности), което от своя страна е показание за оперативно ендопротезиране на ставата. Отразено е, че ищецът е бил в болничен поради временна нетрудоспособност за общо 126 дни.

В открито с.з. на 26.11.2024г. вещо лице д-р К. пояснява, че според справката от НЗОК на 09.11.2022г. ищецът е бил на консултативен преглед и му е направена снимка на гръбначни прешлени. Ортопедът пояснява, че диагнозата коксартоза е поставена 28.03.2023г., когато има и резултати от образно изследване.

Заключението на СМЕ с вещо лице д-р К., след преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът възприема като обективно, компетентно и съдържащо отговор на поставените въпроси.

От приетата неоспорена справка за движение по кредит №5312172 с титуляр А. И. М. издадена от „У.К.Ф.“ ЕАД към 03.09.2024г. се установява, че дължимата сума по Договора за потребителски кредит № №5312172 към 03.09.2024г. възлиза на 36 714.96 лв. Отразено е, че към 03.09.2024г., потребителския кредит е погасяван редовно, погасените от кредитополучателя суми са 10 918.47лв., като няма дължими лихви за просрочие./137-л.138 от делото/ От справката се установява, че ищецът е продължил да плаща месечните анюитетни вноски и след настъпилото на 06.04.2023г. застрахователно събитие – временна нетрудоспобност.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр. чл.383 ал.1 КЗ: По допустимостта:

Предявения иск с правно основание чл. 134, ал.1 ЗЗД е допустим. Процесуалната легитимация на ищецът физическо лице се обуславя от заявената от тях принадлежност на спорното материално право, респ. от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение.

Въпросът за активната материалноправна легитимация на ищеца, а именно дали е носител на права по сключения между него и ответниците договор за застраховка в полза на кредитора „У.К.Ф.“ ЕАД като трето ползващо се лице, включително и на правото да търси от застрахователя заплащане на обезщетение в полза на банката, реализирайки така едно чуждо имуществено право, съответно наличието на елементите от фактическия състав на предявения иск, са от значение за решаване на спора по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. По иска по чл. 134 ЗЗД ищецът действа не като титуляр на претендираните материални права, а като процесуален субституент, упражняващ правата на бездействащия длъжник, чието бездействие заплашва удовлетворяване на вземането му. Следователно, за да има интерес от този иск, ищецът следва да твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице - негов длъжник, както и да обоснове правния си интерес от предявяване на иска, какъвто е налице, когато длъжникът на ищеца и титуляр на имуществените права бездейства и не упражнява тези свои права, с което заплашва удовлетворяването на ищеца. За да бъде допустим такъв иск в практиката на ВКС трайно се приема, че е достатъчно ищецът да твърди наличие на елементите на състава по чл. 134 ЗЗД, като основателността на иска е обусловена от доказването им. Материалноправната легитимация е свързана е принадлежността на правоотношението - установяване на носителя на правото и установяване носителя на задължението. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество и обуславя основателността на иска. /Решение № 138 от 5.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., II т. о., ТК/ По същество: По иска с правно основание чл.134 от ЗЗД, вр. чл.383, ал.1 от Кодекса на застраховането.

Легитимацията на ищеца по иска с правно основание чл.134 от ЗЗД, вр. чл.383, ал.1 КЗ произтича от качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит с кредитодател „У.К.Ф.“ ЕАД. Няма спор, че по отношение на договора за кредит с цел обезпечаване на риска от неизпълнение на задълженията по потребителския кредит е сключена застраховка застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет „Б“ на кредитополучателите на потребителски кредити със застрахован А. М., застраховател „К.Ж., клон България“ КЧТ и „К. Общо застраховане, клон България" КЧТ и с бенефициер кредитодателя „У.К.Ф.“ ЕАД. Както бе посочено по- горе, в рамките на срока за застрахователна закрила ищецът М. е претърпял е претъпял операция - алопластика на ЛТБС (смяна на лява тазобедрена става), като изпаднал в състояние на временна нетрудоспособност за общо 126 дни, което събитие представлява покрит риск по застраховката. На 13.11.2024г. на ищеца е определена 59 % ТНР, за срок от три години, с ЕР № 94907 / 13.11.2024г. на ТЕЛК при „МБАЛ Добрич“, което събитие също представлява покрит риск по застраховката „Кредитна протекция Плюс“. Не е спорно, че ищецът е регистриран като безработен на 14.12.2023г., което осъществява покрит риск „Безработица за повече от 30 дни“ по процесната застраховка сключена от длъжник в полза на кредитор.

В практиката на ВКС преобладаващо е разбирането, че кредитополучателят, който е застраховал здравето и живота си срещу определени рискове, респективно наследниците му имат правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката/кредитната компания като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД /косвен иск/ решение № 138 от 05.01.2016 г по т.д. № 1727/14 г на ВКС, II ТО, определение № 693 от 08.08.2016 г по т.д. № 2977/2015 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, определение № 604 от 05.11.2019 г по т.д. № 385/2019 г., ТК, ІІ ТО на ВКС и др. В случая застраховката е сключена по реда на чл. 383 КЗ от длъжник в полза на кредитор. Съгласно чл. 383, ал. 3 изр.1 КЗ съищецът се явява длъжник по отношение на ищеца и има задължението да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. Като не предприема тези действия съищецът заплашва правната сфера на ищеца. Следователно в случая ищецът има материално-правна легитимация да предяви косвен иск за сумата от общо 30 770, 98 лева непогасена част от дълга по договор за потребителски кредит от 11.11.2023 г. между ищеца и "У.К.Ф.“ ЕАД./в този см. Решение № 60063 от 30.06.2021 г. по т.д. № 351/20 г на ВКС, I ТО /.

Основателно е възражението релевирано в исковата молба за неравноправност и нищожност на клаузата съдържаща изключение от застрахователното покритие поради наличие на заболявания предхождащи сключването на застрахователния договор. Както касационната инстанция е приела в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 60063 от 30.06.2021 г. по т.д. № 351/20 г на ВКС, I ТО, законодателят с чл. 362, ал. 1 КЗ е въвел възможността застрахователят да поставя въпроси на застрахования за съществените обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да отговори, когато такива въпроси са поставени; изключил е от класификацията "съществени за риска" тези обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси - чл. 362, ал. 2 предл.1 КЗ. Прилагането на чл. 362 КЗ е от съществено значение за преценката на застрахования дали да сключи договор при наличие на посочените от застрахования обстоятелства или не. Законодателят изрично е посочил неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на договор въпреки неблагоприятните отговори, неясните такива, липсата на отговори на застрахования.

Хипотетично възниква въпроса, дали вместо прилагането на чл. 362 КЗ, застрахователят би могъл да оповести своите изисквания към застрахования под формата на клауза за изключен застрахователен риск при наличие спрямо застрахования на обстоятелства, имащи характеристиката на съществени по смисъла на чл. 362, ал. 1 КЗ. Според ВКС преценката относно здравния статус (обстоятелство от съществено значение за риска) на застрахования би следвало да се основава на информация, събрана/ установена по реда на чл. 362 КЗ, а не на отрицателна информация към застрахования в смисъл "застрахователят не би изплатили обезщетение ако..". Дори и в този случай, обаче, следва да е налице конкретика и съответната клауза да е формулирана ясно и разбираемо.

В случая клаузата на т.12.1 на ОУ озаглавена „Изключения от застрахователното покритие“, според която отговорността на застрахователя по отношение на рисковете „смърт“, „ТНРЗ“, „ВН“ и „ХП“ се изключва, в случай, че застрахователното събитие е в причинно – следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или състояние, за което застрахования е получил консултиране, диагностициране, в двугодишен период преди влизане в сила на застраховката, за които застрахования е дал невярна или непълна информация, или не е обявил, е твърде обща и неясна, като същата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора /чл. 143, ал. 2 т. 19 ЗЗП/.

Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 6 ГПК, неравноправна е и всяка клауза в договор с потребител, която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. Въпросната клауза на практика позволява на застрахователя почти във всички случаи да се позове на изключен застрахователен риск и да не заплати застрахователно обезщетение /най-често на свързана с него банкова институция/, докато задължението на потребителя за плащане на застрахователна премия е безусловно.

Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗД процесната клауза за изключение от застрахователното покритие е неравноправна и нищожна и не може да бъде основание за отхвърляне на исковете по чл. 134 ЗЗД. Настоящият състав напълно споделя разрешението дадено в решение № 60063 от 30.06.2021 г по т.д. № 351/20 г на ВКС, I ТО, относно неравноправността на клаузата в общите условия, позволяваща на застрахователя почти във всички случаи да се позове на изключен застрахователен риск при предшестващи заболявания на застрахованото лице.

На следващо място, дори да не бъде приета за нищожна клаузата на т.12.1 от Общите услови, то по делото не се установи наличието на основанието за отказ, на което се е позовал ответника застраховател. По делото не се установи кредитополучателят А. М. да е имал поставена диагноза преди началото на застраховката. Напротив в хода на съдебното дирене се установи, че заболяването коксартроза е диагностицирано на 28.03.2023 г., а смяната на лява тазобедрена става е извършена на 06.04.2023г. – повече от четири месеца след сключване на договора за застраховка. От приетото неоспорено заключение на СМЕ се установи, че диагнозата коксартоза е поставена на 28.03.2023г., когато има и резултати от образно изследване, които я потвърждават.

Както бе посочено съищецът "У.К.Ф.“ АД, който е бенефициер по процесната застрахователна полица, не е насочил искането си за плащане към застрахователя. По искането на наследникът му към застрахователя, застрахователната сума, обезпечаваща изпълнението на договора за кредит е постановен отказ. Застрахованият респ. неговите наследници имат качеството на кредитори на застрахователя./ решение № 60063 от 30.06.2021 г по т.д. № 351/20 г на ВКС, I ТО/. Бездействието на длъжника (застраховател) да изплати застрахователно обезщетение на кредитора на своя кредитор (ЦКБ) заплашва имуществената сфера на застрахования. Поради предявеният иск ще следва се явява основателен и доказан по основание.

Според приетата неоспорена справка за движение по кредит №5312172 се установява, че дължимата сума по Договора за потребителски кредит № №5312172 към 03.09.2024г. възлиза на 36 714.96 лв.

С оглед гореизложеното предявения иск с правно основание чл.134 от ЗЗД, вр. чл.383, ал.1 е доказан по своето основание и размер. В случая безспорно се установи, че наследодателя на ищцата е имал сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД договор за потребителски кредит и че за обезпечаване на финансовия риск по кредита, банката-кредитодател е застраховала при условията на посочената по-горе групова застраховка при общи условия в своя полза неимуществените блага на кредитополучателя А. М. в „К.Ж., клон България“ КЧТ и „К. Общо застраховане, клон България" КЧТ, удостоверено със сертификат за застраховка "Кредитна протекция Плюс " №5312172 Пакет Б от 11.11.2022г., като е било договорено застраховката да покрива риска "временна нетрудоспоспобност" настъпила в резултат на злополука или заболяване, при срок на застраховката равен на срока на кредита. Наред с това се установи, че по време на действие на застраховката, т.е. в рамките на срока за застрахователна закрила, кредитополучателят- ищец е претъпял операция - алопластика на ЛТБС (смяна на лява тазобедрена става), като изпаднал в състояние на временна нетрудоспособност за общо 126 дни, което събитие представлява покрит риск по застраховката, а от друга страна не се установи твърдението на ответника за осъществен изключен застрахователен риск Освен това е доказан и размера на застрахователното обезщетение, представляващо остатъчното задължение по договора за кредит към момента на настъпилата нетрудоспособност на застрахования кредитополучател, възлизащ на 36 714.96 лв., което обосновава извод, че предявеният косвен иск с правно основание чл.134 от ЗЗД, вр. чл.383, ал.1 от КЗ е доказан и основателен в предявения размер от 30 770, 98лв., ведно със законна лихва, считано от предявяване на иска - 21.12.2023г. до окончателното изплащане.

По иска с правно основание чл. 456, ал.1 от КЗ: Безспорно е между страните и от приетата неоспорена справка за движение по кредит №5312172 /11.11.2022г. се установява, че след настъпилото застрахователно събитие на застрахования ищецът в качеството на застраховани кредитополучател е погасила част от кредита в размер на 4465, 26лв., които представляват девет месечни вноски за периода от м.април 2023г. - момента на настъпване на покрития риск до 21.12.2023г. – датата на предявяване на иск. При това положение и на основание чл. 456, ал. 1 от КЗ предявеният от ищеца иск срещу ответните застрахователи е основателен и следва да бъде уважен в претендираният размер, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците „К.Ж., клон България“ КЧТ и „К. Общо застраховане, клон България" КЧТ следва да заплатят на ищеца сторените по делото разноски в размер на общо 4431лв., в т.ч. 3200лв. платено адвокатско възнаграждение, 1231 лв. платена държавна такса.

Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав