Решение № 5937 от 1.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 9864/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 435 ГПК вр. чл.456 ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 4337/18.07.2025 год. на ЧСИ М. М., рег. №786, с район на действие СГС, подадена от И. Д. Д., ЕГН ••••••••••, действащ чрез процесуалния си представител адв. В.Т. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ••••, офис 3 срещу отказ на ЧСИ да присъедини жалбоподателя като взискател по изпълнително дело №330/2024 год., обективиран в уведомление с изх.№3967 от 11.07.2025 год. Жалбоподателят оспорва постановения отказ, като неправилен и незаконосъобразен. Основното възражение е срещу основанието, на което е оставена без уважение молбата му за присъединяване, респ. е постановен обжалвания отказ, а именно заради неспазен срок за подаването й. Излага съображения, че към момента на депозиране на молбата задължението на длъжника не е погасено изцяло, поради което и предстои извършването на допълнителни изпълнителни действия във връзка за събиране на остатъка. Предвид последното се обуславя извода, че не е преклудирана възможността за присъединяване на молителя. Моли съда да отмени обжалвания отказ и да разпореди присъединяването на И. Д. Д. като взискател по изпълнителното дело. В срок е подадено становище от взискателя „Йото Груп“ ООД, ЕИК 207075573, с което оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. На първо място, възразява за изпълнителното действие да е предвидена изрична възможност за обжалването му и за наличието на надлежна процесуална легитимация у молителя да оспорва действието. На второ място, ако се приеме за допустима частната жалба, релевира съображения, че не е налице правен интерес от обжалване, доколкото прекратяването на изпълнителното дело с постановление на съдебния изпълнител от... на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, което е влязло в законна сила, води до невъзможност за присъединяване на последващи взискатели. На трето място, взискателят счита, че самата молба за присъединяване подадена по реда на чл.456 ГПК е била преклудирана, доколкото съгласно посочената разпоредба срокът за подаването й е до изготвяне на разпределението. Видно от кориците по изпълнителното дело, датата на подаване на молбата е в момент, следващ датата на изготвяне и обявяване на разпределението. На четвърто място, оспорва твърденията в частната жалба, че изпълнителни действия подлежи да бъдат извършвани, доколкото с молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано извършване на публична продан и разпределение на сумата от провеждането й. С изготвяне на разпределението са изчерпани изпълнителните действия, свързани с осъществявани на изпълнителния способ. Моли съда да остави частната жалба без разглеждане, в условията на евентуалност – да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. В законоустановения срок на 03.09.2025 год. ЧСИ М. М. е депозирал мотиви, с които моли съда да остави подадената жалба без разглеждане, като недопустима, а в условията на евентуалност – да я остави без уважение, като неоснователна. Поддържа, че обжалваното действие не е от категорията изпълнителни действия, за които да е предвидена изрична възможност за оспорването им. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Изпълнителното дело е образувано под №20238790400307 по описа на ЧСИ В.Л.П. с peг. №879. район на действие Окръжен съд - Ловеч. След извършване на изпълнителни действия, разпределение е извършено и влязло в законна сила през месец април 2024 г. Изпълнителното дело е преобразувано под №20247860400330 по описа на ЧСИ М. М. с peг. №786 на 27.06.2024 г. Не са поискани нови изпълнителни действия, а е подадена от взискателя молба за прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл. 433. ал. 1. т. 2 от ГПК на 10.04.2025 г. Постановлението за прекратяване е влязло в законна сила на 20.08.2025 г. С молба вх. № 3958/24.06.2025Г. п о изп.д. № 330/ 2024 г. по описа на ЧСИ М. М. И. Д. Д. на основание чл.456 от ГПК е сезирал ЧСИ М. М. с искано за присъединяване като кредитор по изпълнителното дело със вземания спрямо длъжника "АВТОСТЪКЛА" ООД ЕИК13039959 в общ размер на 26 199.79 лева към датата на издаване на удостоверението, от които сумата от 25 977.79 лева, обезщетение по КТ и 222 лева - авансови такси по ТЗЧС, за които е представено удостоверение по чл. 456 от ГПК изх. № 31005/23.06.2025г., издадено по изпълнително дело № 1182/2025г. по описа па ЧСИ Р.М.В.. С уведомление изх. № 3967 от 11.07.2025 год. частният съдебен изпълнител е уведомил доверителя ми, че отказва присъединяване „поради неспазване на срока по чл.456, ал. 1 от ГПК“. Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното: Според чл. 456, ал. 2 от ГПК присъединяването на едно изпълнително дело към друго става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело. Присъединяването на взискател по негово искане, който не е сред присъединените по право взискатели, представлява изпълнително действие, тъй като чрез него взискателят се включва в друго изпълнително производство, за да се възползва от вече предприетите изпълнителни действия в рамките на съответен изпълнителен способ (в този смисъл е и посоченото в мотивите към т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС). Присъединяването на взискатели (кредитори) в производството по принудително изпълнение на парични вземания е два вида. В първия случай това става по искане на кредитор съгласно чл. 456 ГПК – въз основа на молба, придружена от изпълнителен лист (или удостоверение, че листът е приложен към друго изпълнително дело). Вторият случай на присъединяване е по право, в който случай съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид вземанията на определена категория кредитори, като отдели суми за тяхното удовлетворение. Сред тези кредитори съгласно 459, ал. 2 ГПК са и кредиторите, чието вземане е обезпечено с ипотека (ипотекарните кредитори), когато изпълнението се насочва върху ипотекирания имот. В случая спорният по делото въпрос е дали присъединения взискател е имал право да се конституира по изпълнително дело № №20247860400330. (Решение № 8016 от 25.11.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 11062/2019 г.) Настоящият съдебен състав като се съобрази с петитума на жалбата, с която е сезиран, а именно искане за отмяна на уведомление от 11.07.2025 г., с което се отказва на И. Д. да се присъедини като взискател на основание чл. 456 от ГПК, намира, че същата се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Нормата на чл. 435 ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ визира изчерпателно подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, като съгласно ал.1 (в редакция след изм. - ДВ, бр.86 от 2017 г.) взискателят може да обжалва: 1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие; 2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. За разлика от отменения ГПК, който предвиждаше обща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител от страните в изпълнителното производство, новият ГПК изчерпателно изброява кои действия подлежат на обжалване и от кого. В конкретната хипотеза и с оглед заявения петитум в жалбата на... предмет на обжалване в настоящото производство е отказ на ЧСИ да допусне заявителя като присъединен взискател в образуваното пред него изпълнително производство по реда на чл. 456, ал.1 от ГПК, което не е включено в изчерпателно посочените подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, респективно на трето лице по изпълнението. В случая жалбоподателят не обжалва отказ на съдебния изпълнител да извърши определно посочено изпълнително действие, а отказа за конституирането му като взискател (страна) във вече образуваното изпълнително производство (за присъединяването на кредитора не е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, а кредиторът става страна в изпълнителното производство с подаване на молбата по чл. 456, ал.1 от ГПК и представяне на доказателства за издаден в негова полза изпълнителен лист срещу длъжника по вече образуваното принудително изпълнение). Този акт, респ. отказът да се постанови такъв акт от съдебния изпълнител обаче не са измежду изрично уредените действия, по отношение на които кредиторът притежава активна процесуална легитимация да обжалва, поради което подадената жалба, с която е сезиран настоящият съд, като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. В разпоредбата на чл. 456, ал.1 от ГПК, която урежда присъединяването на кредитори в изпълнителното производство, също не е предвидена процесуалната правна възможност за обжалване отказа на съдебния изпълнител. Решаващият състав намира да посочи, че обжалваният от И. Д. отказ на ЧСИ да допусне дружеството като присъединен взискател в образуваното пред него изпълнително производство по реда на чл. 456, ал.1 от ГПК не представлява изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал.1 от ГПК, доколкото чрез него не се упражнява принуда, нито се превръща актив в паричен еквивалент, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. Този извод се подкрепя и от мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, където се излага, че "не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа, удостоверения и др., назначаването на експертиза за определения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа навлязлото в сила разпределение и др.". Следователно се налага извода, че обжалваният в настоящото производство отказ на съдебния изпълнител, обективиран в разпореждане от 11.07.2025 г., е извън изчерпателно изброените в чл. 435 ГПК действия, подлежащи на съдебен контрол по жалба на страна в изпълнителното производство, респ. на трето лице по изпълнението, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на новия ГПК. В жалбата не са наведени твърдения, които да попадат в ограничения очертан предмет на обжалване пред съд. Само за пълнота съдът намира да посочи, че досежно наведените в жалбата доводи, че с действията на ЧСИ М. М. за непризнаване на жалбоподателя - И. Д. като присъединен взискател по изпълнителното дело по чл. 456 от ГПК се нарушава правото на защита на И. Д. жалбоподателят разполага с друг правен ред на защита, а именно възможността да търси отговорност от съдебния изпълнител за вредите, които са му причинени. В допълнение следва да се посочи, че в закона е установен краен момент, до който може да се подава молба за присъединяване, който в случая не е спазен. Не се спори, че молбата на И. Д. за присъединяване към изпълнително дело №330/2024 год. е подадена на 24.06.2025 г. Към този момент обаче разпределението е било изготвено. По аргумент от нормата на чл. 456, ал. 1 от ГПК, присъединяването на кредитори на длъжника в изпълнителното производство е допустимо до изготвяне на разпределението. След като молбата за присъединяване на И. Д. следва датата на разпределението, то същият не може да бъде присъединен като взискател "взискател" и следователно не възниква в негова полза правото разпределението да му се предявява (чл. 462, ал. 1 от ГПК) или да обжалва разпределението. По изложените съображения решаващият състав приема, че подадената от... жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено. По разноските. Жалбата, инициираща настоящото производство, е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, като се преценява законосъобразността на неговите действия. Настоящият състав намира, че разноски по настоящото частно дело /контролно-отменително/ не следва да се присъждат, доколкото се обжалват действия на органа по изпълнението, без да се слага край на изпълнителното производство /така прието и в определение № 2117/26.06.2017 г. по ч.гр.д. № 875/2017 г. по описа на САС/. Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд