Решение № 2098 от 26.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 3651/2023 г.

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК. Образувано е въз основа на жалба с вх. №11039/15.02.2023г. на ЧСИ Г. К., подадена от „К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), с ЕИК: •••• и седалище и адрес на управление: град София 1000, ул. ••••, срещу Разпореждане от 30.01.2023г. на ЧСИ Г. К., постановено по и.д. № 20229240401909 на същия ЧСИ, с което е спряно изпълнителното дело на основание чл. 432 ГПК, във основа на Обезпечителна заповед, издадена на 27.01.2023г. от СГС, TO, VI-13 състав, по т.д. № 1799/2021г. В жалбата се твърди, че и.д. № 20229240401909 на ЧСИ Г. К. е образувано по молба на взискателя „КТБ” АД (в несъстоятелност), въз основа на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№60794/2022г. на СРС, 32 състав, с които „К.“ЕАД е осъдено да заплати на взискателя парични вземания, произтичащи от второто плащане по Договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013г. Твърди се, че между страните по делото е налице висящо т.д. № 20211100901799 по описа за 2021 на СГС, ТО, VI-13 състав, образувано по иск на „К.“ЕАД, с предмет отрицателни установителни искове по чл. 124, ал.1 ГПК, относно първия транш от усвоената банкова гаранция по същия п о Договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013г. По подробно изложени съображения се твърди, че със спирането на принудителното изпълнение поради допуснато обезпечение по висящ исков процес, практически се спира изпълнение на различно вземане, което е извън спора по исковия процес, и се засягат неправомерно права на несъстоятелната банка и на кредиторите на несъстоятелността. Поради това се иска отмяна на обжалваното разпореждане като изцяло неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и постановяване възобновяване на изпълнителните действия по и.д. № 20229240401909. В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК е подадено писмено възражение от длъжника „К.“ЕАД, с което са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че разпореждането за спиране е постановено въз основа на допуснато обезпечение от СГС, което е било потвърдено с Определение №598/02.03.2023г. по ч.гр.д. №610/2023г. на САС, в което са отхвърлени всички възражения, изложени от взискателя в настоящето производство. Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона, като изложените от взискателя съображения, касаят съществото на спора, по който компетентен да се произнесе и съдът. Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното: Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна - взискател по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.1, т. 3 от ГПК. Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Процесното изп. дело № 20229240401909 на ЧСИ Г. К. е образувано по молба на взискателя „КТБ” АД (в несъстоятелност), въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. №60794/2022г. на СРС, 32 състав, с който „К.“ЕАД е осъдено да заплати на взискателя парични вземания, произтичащи от второто плащане по Договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013г. Видно от писмените доказателства между страните по делото е налице висящо т.д. №1799/2021 на СГС, ТО, VI-13 състав, образувано по иск на „К.“ЕАД, с предмет отрицателни установителни искове по чл. 124, ал.1 ГПК, относно първия транш от усвоената банкова гаранция по същия п о Договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013г. С обезпечителна заповед, издадена на 27.01.2023г. от СГС, TO, VI-13 състав, по т.д. № 1799/2021г. е спряно изпълнението на вземанията, инкопорирани в изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№60794/2022г. на СРС, 32 състав. С Определение №598/02.03.2023г. по ч.гр.д.№610/2023г. на САС е потвърдено определението на СГС, с което е допуснато процесното обезпечение и въз основа на което е издадена процесната обезпечителна заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 432, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се спира от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и, ал. 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524 от ГПК. В процесния случай съдът е спрял изпълнителното производство като обезпечение на предявен иск на основание чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. В този случай съдебният изпълнител няма правомощието да преценява правилността на съдебния акт. Той дължи единствено неговото изпълнение, поради което правилно е спрял изпълнителното производство. Дали допуснатата обезпечителна мярка е подходяща, оправдана и дали е съответна на обезпечителната нужда не е предмет на преценка нито от съдебния изпълнител, нито в настоящото производство. Изложените в жалбата доводи касаят правилността и законосъобразността на определението, с което е допуснато обезпечение на иска, което е влязло в сила. Поради това и в настоящето производство същите възражения не могат да бъдат разглеждани. Съдебният изпълнител не може да преценява законосъобразността на съдебните актове, а само да ги изпълнява. Последният дължи съобразяване на по-нататъшните си действия с постановеното от съда. Обжалваното действие на ЧСИ е извършено въз основа и в изпълнение на съдебен акт - Обезпечителна заповед, издадена на 27.01.2023г. от СГС, TO, VI-13 състав, по т.д. № 1799/2021г. Разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се спира от съда в изброените случаи, сред които попада и хипотезата на чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК. При това положение за съдебния изпълнител съществува забрана за продължаване на изпълнителните действия по делото. Гореизложеното сочи, че след представяне на обезпечителната заповед за съдебния изпълнител не е имало друга възможност, освен да спре изпълнителното производство, което налага извода, че постановеното от ЧСИ спиране е правилно и законосъобразно, а жалбата- следва да бъде оставена без уважение. Предвид гореизложеното съдът