Решение № 248 от 5.2.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 582/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по ЖАЛБА на И.П.К. •••, чрез пълномощник - • М.С.•••, против Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-060-6500/4966 #8 /06.04.2023 г. на Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - гр. София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. в частта в която е отказано финансовото подпомагане и е допуснато прихващане.

Твърди се в жалбата, че УП е незаконосъобразно и немотивирано, като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е нарушен материалния закон. Иска се отмяната му. Пред съда, в писмени бележки и молба от пълномощника се поддържа жалбата, като се претендират разноски, за което се представя списък /л.125/.

Ответникът - Зам.Изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител •• Л.Х. в представени по делото писмена защита и становище оспорва жалбата, като неоснователна. Счита оспорения акт за законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, без съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение и ангажира възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Настоящето производство е второ по ред пред АдмС Враца. При първото разглеждане с Решение № 313/30.08.2023г. по адм.дело № 286/2023г. по описа на АдмС Враца УП № 02-060-6500/4966 #8 /06.04.2023 г. е било обявено за нищожно. С Решение № 9780/16.09.2024г. по адм.дело № 11370/2023г. по описа на ВАС на РБ, това решение от 30.08.2023г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания за разглеждане на спора по същество.

По делото са събрани множество писмени доказателства, като е приложено копие от образуваната пред административния орган преписка, приложена към адм. дело № 286/2023г. по описа на АдмС Враца. От страните са представени допълнително писмени доказателства. По искане на пълномощника на жалбоподателя са изискани и приети също писмени доказателства по настоящето дело. Служебно от съда са изискани и приложени неприложени към адм.преписка документи, цитирани в оспорения акт.

Административен съд – Враца, след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, доводите и съображенията на страните и след служебна проверка, съобразно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/4966 #8 /06.04.2023 г. издадено от Заместник Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – гр. София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ - за кампания 2019 г. Писмото засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от известието за доставяне, актът е връчен на адресата на 10.04.2023 г. /на л. 27 от адм.дело № 286/2023г. по описа на АдмС Враца/. Ж албата е депозирана чрез ДФ „Земеделие“ на 18.04.2023 г., при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок за обжалване, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) •• в ••. За кампания 2019 г. е подал общо Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) •• на 25.04.2019 г., ведно с карти на използваните парцели и карти на блоковете на земеделското стопанство, като е заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамкова директива за водите (Мярка 12), Компенсаторни плащания в планинските райони (Подмярка 13.1), Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2), с данни за идентификация на отделните парцели.

Към заявлението е попълнено и Приложение за кандидатстване по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ с посочени идентификационни номера и площ в ха на заявените за участие парцели. Приложена е таблица на използваните парцели през 2018 г. Първоначално с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. № 02-060-6500/4966 от 05.08.2021 г. на Зам.Изп.директор на ДФЗ-РА, при поискана от земеделския производител И.П.К. сума по подмярка 13.1/НР1 в размер на 18164.3 лв. е оторизирана сума в размер на 1626.94 лв.; по поисканата от ЗП сума по подмярка 13.2/НР2 в размер на 1124.78 лв. е оторизирана сума в размер на 1124.78 лв.; по поисканата от ЗП сума по СЕПП в размер на 21468.01 лв. е оторизирана сума в размер на 5527.88 лв.; по поисканата от ЗП сума по Мярка 12/Натура 2000 в размер на 1900.26 лв., е оторизирана сума в размер на 343.44 лв.; по поисканата от ЗП сума по СПП в размер на 4116.6лв., е оторизирана сума в размер на 4057.62лв.; при поискана от ЗП сума по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания(ЗДП) в размер на 13534.18 лв., е оторизирана сума в размер на 9384.03 лв. По възстановяване от ФД е оторизирана поисканата сума от 215.84 лв.

След оспорване, това УП с изх. № 02-060-6500/4966 от 05.08.2021 г. е отменено като незаконосъобразно с Решение № 141 от 12.04.2022 г., постановено по адм. дело № 605/2021 г. по описа на АдмС – Враца /приложено към настоящето дело/ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадени от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е обжалвано и оставено в сила с Решение № 104 /05.01.2023 г. по адм. дело № 5711/2022 г. на ВАС на РБ /също приложено към настоящето дело/.

При новото произнасяне с оспореното в настоящото производство УП изх. № 02-060-6500/4966 #8 /06.04.2023 г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., е представена информация, в табличен вид по заявените схеми/мерки за подпомагане, базирани на площ, съгласно подаденото заявление. В Таблица 1 са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. За тези площи Разплащателна агенция намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, както и разпоредбите на чл. 13 на Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения “ от райони за периода 2014 - 2020 г. Под таблицата е описано по отношение на всяка една от деветте колони какво включва, като в колона 10 са посочени причините за наддеклариране, като в случая е прието за установено, че са налице недопустими площи, поради наличие на такива, за които кандидатът няма регистрирани правни основания съгласно писмо с № 07-0400/1412#7 от 21.10.2019 г. Зам.министър на земеделието, храните и горите.

В Таблица 13 се съдържа размера на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, като в 22 реда са представени декларирана, установена, наддекларирана площ по съответната схема/мярка, процентът на наддеклариране, сума на намаление за финансова дисциплина, общо редукции и намаления и оторизирана сума. След таблицата освен информация за съдържанието на всеки ред, са посочени и ставките за съответните схеми, които за кампания 2019 г. са:

СЕПП-194, 58; ЗДП -122, 67; СПП-137, 22; Мярка 13.1 (от 0-50 ха) - 254, 254; Мярка 13.1 (от 50-100 ха) - 136, 906; Мярка 13.1 (над 100 ха) - 58, 674; Средна стойност на субсидията за Мярка 13.1 - 202.22998; Мярка 13.2 - 58.674, с пояснение, че Ставката за тази мярка е определена съгласно § 4 от преходни и заключителни разпоредби на Наредба № 6 от 24.02.2015 г. В таблица 14 в шест колони е посочена съответна схема/мярка, исканата сума, намаления, редукции, намаления поради достигане на таван на субсидията и оторизирана сума, с пояснение какво включва всяка една от колоните, като цифровите показатели са абсолютно идентични с тези по Таблица 1 от отмененото УП изх. № 02-060-6500/4966 от 05.08.2021 г. на Зам. Изп.Директор на ДФЗ-РА.

В Таблица 15 са представени извършените плащания по съответните схеми, с посочени дата на плащане, оторизирана, прихваната и изплатена сума, които напълно съвпадат с данните от Таблица 2 от отмененото УП.

Посочено е в оспорения в настоящото производство акт, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място /в съответствие с чл.37 от ЗПЗП/ на данните подадени в заявлението. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.

С УП с изх. № 02-060-6500/4966 #8 /06.04.2023 г. на Зам. Изп. директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. е отказана сума за подпомагане на жалбоподателя И.К. в общ размер от 38 243.44 лв. /намаления/. Оторизираната сума е общо 21 980.53 лв. /таблица 14/. От оторизираната сума е прихваната сумата от общо 15 186.01 лв. и е изплатена сумата от общо 7 094.52 лв. /таблица 15/.

Представени по делото са и автоматични справки за земеделските парцели по реда на Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /л. 135-156 от адм.дело № 286/2023г. по описа на АдмС Враца/, по отношение на кампании 2017, 2018, 2019 и 2020 и бенефициент, настоящият жалбоподател. От интегрираната информационна система на БАБХ е представена справка за животните към 01.02.2018 г., собственост на жалбоподателя К., в която в табличен вид са посочени животновъдният обект с номер и населено място.

Във връзка с изпълнение на протоколно Определение от 21.06.2023 г. по адм.дело № 286/2023г. по описа на АдмС Враца, от Община Враца е представен Договор за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд от 05.09.2018 г., с допълнително споразумение по него от 03.09.2021 г., Протокол от 09.03.2020 г. на основание чл. 37м от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, справки за животни в ОЕЗ. С придружително писмо рег. № РД-12-02-751-1/29.06.2023 г., от Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ – Враца е изпратена Справка за имотите, собственост на жалбоподателя, Справка от регистъра на действащи договори, в които наемател е той и Заповеди № 339 и № 345 и двете от 18.12.2019 г., издадени от Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ – Враца на основание чл. 37ж, ал.11 от ЗСПЗЗ, като изрично е посочено, че жалбоподателят И.К. има регистрирано правно основание за стопанската 2019/2020 г. за посочените собствени, наети/ арендувани имоти в договори и имоти включени в цитираните заповеди.

Във връзка с компетентността на органа е приложена по делото Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която са делегирани правомощия на Зам. Изпълнителен директор, да издава актове от вида на оспорения /т.1/, както и Решение от заседанието на УС на ДФЗ, съгласно Протокол № 197 от 19.08.2022 г. По настоящето дело, адм.дело № 582/2024г. по описа на АдмС Враца, по искане на жалбоподателя са изискани и представени справки от Община ••• /л.33-61/ и от Община ••• /л.63/, както и представени в с.з. с молба и по опис автоматични справки, договор и допълнително споразумение към договора /л.66-124/. Служебно от съда са изискани и приложени неприложени към адм.преписка документи, цитирани в оспорения акт - писмо с № 07-0400/ 1412#7 от 21.10.2019 г. / л.141-142/ на Зам.министър на земеделието, храните и горите /В. К./ и Уведомително писмо № 02-060-6500/2665 от 05.04.2022г. за кампания 2018г. /л.145-188/, със съответни справки /л.143-144 и л.139 - л.189-191/. От ответника допълнително са приложени справка по чл.37м ал.3 от ЗСПЗЗ /л.183/ и справки заявени имоти /л.194-195/.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът приема от правна страна следното:

При извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът констатира, че същото е издадено от Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове. В чл. 20а, ал.4 от същия закон е предвидена възможността Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на зам.изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ, със своя Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г., е делегирал на Зам. Изпълнителния директор да издава и подписва уведомителни писма от вида на оспореното. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в необходимата писмена форма и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният акт е издаден и в предвидената от законодателя писмена форма, като същия съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – фактически и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона адм. акт да е мотивиран е налице. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. В разглеждания случай в оспореното УП с изх. № 02-060-6500/4966 #8 /06.04.2023 г. има конкретни мотиви относно материално-правните основания за извършеното намаляване на финансовото подпомагане. В тази връзка са и мотивите към Решение № 9780/16.09.2024г. по адм.дело № 11370/2023г. по описа на ВАС на РБ, с което делото е върнато за ново разглеждане. Няма допуснато нарушение по смисъла на разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Актът е издаден след отмяна на предходно УП с изх. № 02-060-6500/4966 от 05.08.2021 г. с Решение № 141/ 12.04.2022г. по адм.д. № 605/2021г. по описа на АдмС Враца, което е обжалвано и влязло в сила на 05.01.2023г. - оставено в сила с Решение № 104/ 05.01.2023г. по адм.дело № 5711/2022г. на ВАС на РБ. Оспореното по настоящето дело УП с изх. № 02-060-6500/4966 #8 /06.04.2023 г. е издадено в разумен срок след отмяната на предходното УП, уведомен е жалбоподателя и същия се е възползвало от правото си на жалба. Няма допуснати нарушение по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК.

Заявлението за подпомагане на жалбоподателят И.П.К. е подадено на 25.04.2019г. /на л. 32 и сл. от адм.дело № 286/2023г. по описа на АдмС Враца/, като е извършена корекция на 04.06.2019г. /л. 97 и сл. адм.дело № 286/2023г. на АдмС Враца/. В подадените заявления има подписана декларация по т.3, с която е декларирано, че площите се ползват на правно основание /л.45гръб и л.98 от адм.дело № 286/2023г./. Подаденото заявление е за кампания 2019г., която обхваща стопанската 2018/2019г. Още при подаване на заявленията за подпомагане, при извършените на момента автоматични проверки, е излязло, че има заявени площи без правно основание /л.57-58 и л.121гръб-122гръб от адм.дело № 286/2023г. по описа на АдмС Враца/, за което заявителя е бил уведомен.

От съдържанието на оспореното УП с изх. № 02-060-6500/4966 #8 от 06.04.2023 г. /на л.18-26 от адм.дело № 286/2023г. по описа на АдмС Враца/, се установява, че основанието за отказ за финансово подпомагане е:

• намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;

• намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

• наложена ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, §1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Комисията;

• линейно намаление, съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. „е“, т. i от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.

• линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. „е“, т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.

В оспорения акт са посочени правните основания за издаването му и разпоредбите, които са нарушени, а именно: чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, вр. чл. 13 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони за период 2014-2020 г. Според чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция (ДФЗ) намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз (ЕС).

Разпоредбата на чл.13, ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (обн., ДВ, бр.16 от 27.02.2015г.) предвижда, че ДФ„Земеделие“- Разплащателна агенция, може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато: 1. кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него; 2. кандидатът за подпомагане не е спазил срока за подаване на заявлението за подпомагане по Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; 3. кандидатът за подпомагане не отговаря на условията за предоставяне на финансова помощ или не е спазил ангажимент, свързан с условие за предоставяне на помощта; 4. кандидатът за подпомагане не е декларирал всички стопанисвани от него площи в стопанството; 5. кандидатът за подпомагане не спазва изискването по чл.5, ал. 1, т. 1; 6. за заявените за подпомагане площи не е спазено изискването на чл. 3, ал. 2; 7. кандидатът за подпомагане или негов представител възпрепятства извършването на проверка на място; 8. са установени изкуствено създадени условия.

Съгласно чл. 37и от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл.24а ал.2 на собственици и ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопанки животни, регистрирани в Информационната система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните обекти. Съгласно чл. 37м от ЗСПЗЗ Кметът на община, съответно Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/, ежегодно извършва проверка за спазване условията по чл.37и ал.4, 7 и 9 по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Спазването на условията се установява въз основа на изготвена и предоставена от БАБХ официална справка за всички регистрирани към 1 февруари на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ: животновъдни обекти; собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти; пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти. Когато при извършването на проверките се установи, че в животновъдния обект броя на регистрираните пасищни селскостопански животни е с 30 на сто по-малък от броя им към сключването на договорите за наем или аренда, договорите се изменят, като площта се определя в съответствие с процентното намаление на броя животни. Когато при извършването на проверките се установи, че в животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни, договорите за наем или аренда се прекратяват от Кмета на общината, съответно Директора на ОДЗ. Съгласно чл.37м ал.5 от ЗСПЗЗ договорите за наем и аренда не се смятат за правно основание съгласно чл.41 ал.1 от ЗПЗП, когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им.

Видно от изложеното в таблиците на оспореното уведомителното писмо и поясненията към тях, подпомагането е намалено или отказано поради това, че са налице площи, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. Според съдържанието на Таблица 1, касаеща СЕПП, СПП, ЗДП, Подмярка 13.1/НР1 Подмярка 13.2/НР2, в разясненията за колона 6 „Установена площ БЗС/парцел (ха)“, колона 7 „Разлика между декларираната и установена площ на БЗС/парцел (наддекларирана площ) (ха)“, колона 8 „Установена площ БЗС/парцел Мярка 13(ха)“, колона 9 „Разлика между декларираната и установена площ на БЗС/парцел (наддекларирана площ) Мярка 13 (ха) и колона 10 „Причини за наддеклариране“, административният орган е приел за част от декларираните за подпомагане площи, че са заявени без правно основание за ползване на земеделски земи, респективно земеделският стопанин не е собственик или ползвател на тези площи, за които иска да бъде подпомаган. В Таблица 9 „Натура 2000, група А (Постоянни пасища)“, колона 6 „Площ на парцела след извършени административни проверки (ха)“, и колона 13 „Причини за недопустимост“ се установява, че е извършвана проверка по чл. 41, ал. 7-9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и са установени заявените площи без правно основание за ползване.

В двете таблици изрично е посочено, че информация за площите без правно основание е предоставени на ДФЗ от Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) с писмо № 07-0400/1412#7 от 21.10.2019 г. на Зам. министър на земеделието, храните и горите, което писмо след изискване от съда беше представено и приложено към делото /л.141-142/, ведно с таблица за декларираните имоти от жалбоподателя /л.143-144/, тези със и без правно основание /ПО/, а именно последните две колони от таблицата.

По УП таблица 1, само за един парцел, а именно БЗС 12259-685-1-1 е посочено различно основание, а именно - „прилага се чл.43 ал.3 т.5 във връзка с чл.17 ал.2 и ал.3 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. на ДФЗ-РА“. За всички останали парцели по двете таблици 1 и 9, е посочено: „Недопустима площ поради наличие на площи, за които кандидатът няма регистрирани правни основания, съгласно писмо с № 07-0400/1412#7 от 21.10.2019 г. на Зам. министър на земеделието, храните и горите.“ В посоченото писмо с № 07-0400/1412#7 от 21.10.2019 г. на Зам. министър на земеделието, храните и горите, е посочено, че с писмо рег. индекс 07-0400/1412 от 09.07.2019г. на ДФЗ са били предоставени данни от проверка, извършена съгласно чл. 41 ал. 7 и ал. 8 от ЗПЗП. След обработка и преглед на информацията, съществуваща в базата данни на МЗХГ за регистрирани правни основания за ползване на земеделските земи, включително и допълнително постъпили данни, относими към наличието или липсата на правни основания за ползване на земеделски земи, се предоставят данни за окончателния размер на регистрирани правни основания за земеделските земи за съответните БЗС, подадени с горецитираното писмо /от 09.07.2019г. и което не е приложено към адм. преписка/. Посочено е, че информацията е организирана в табличен вид, с посочено име на файл, както и структурираните колони, както и, че информацията следва да се използва при прилагане на разпоредбата на чл.43 ал. 3 от ЗПЗП, съгласно чл. 41 ал. 9 от ЗПЗП. От приложените таблици към писмото от 21.10.2019г. за жалбоподателя И.К. /л.143-144/, е видно, че в УП са посочени същите площи, съответно - декларирани, с правно основание и без правно основание /без ПО/. От страна на ответника не се и отрича, че именно това писмо - с № 07-0400/ 1412#7 от 21.10.2019 г. на Зам. министър на земеделието, храните и горите, е послужило за определяне на площите, които са без регистрирано правно основание и респективно за отказа за подпомагане за тези площи.

Налице е и второ писмо от МЗХГ, приложено към адм. преписка /на л.31 от адм.дело № 286/23г. на АдмС Враца/, което не е цитирано в оспореното УП от 06.04.2023г. и което е относно изпълнение на препоръки по доклад с рег. № КД01-23/09.09.2019г. на Инспектората на МЗХГ във връзка с чл.41 ал.3 от ЗПЗП /неприложен към адм. преписка/. В това писмо се сочи, че дирекция ИЗП е извършила допълнителни проверки свързани с изпълнението на чл. 41 ал. 3 от ЗПЗП за земеделските земи, декларирани от кандидатите за подпомагане, обект на проверката. След извършен геопространствен анализ за наличие на правно основание за ползване на конкретните площи се установило, че при по-голяма част от тях няма географско припокриване на земеделските земи, за които кандидатите разполагат с регистрирано правно основание за ползване и парцелите, заявени за подпомагане през 2019г. Отделно от това, при анализа били установени и други земеделски парцели, заявени изцяло без правно основание за ползването им при кандидати за подпомагане, при които също има значително разминаване между декларираните площи и площите без право на ползване. Същите са определени по критериите описани по одобрен от министъра на земеделието, храните и горите доклад /неприложен към адм. преписка/. Посочено е, че резултатите са отразени в таблици в приложен към писмото файл в посочен формат. Указано е, при извършване на оторизация по схеми и мерки за плащане на площ, площите в колона „Площ на земеделски парцел БЕЗ ПО /2019г.; ха/ в посочената таблица следва да се считат за такива, които не отговарят на изискванията на чл. 41 ал. 3 от ЗПЗП, както и на чл.36 параграф 5 от регламент /ЕС/ № 1307/2013г., т.е. за недопустими за подпомагане, подлежащи на наддеклариране.

Съгласно разпоредбите на чл. 37б и чл. 37в от ЗСПЗЗ процедурата по регистрирането на правните основания по смисъла на ЗПЗП се извършва от Общинската служба по земеделие /ОСЗ/. Следователно единствено компетентна да регистрира правните основания по смисъла на чл.41 ал.3 от ЗПЗП е ОСЗ по местонахождението на имота, а не МЗХГ. Процесните имоти по оспореното УП се намират в общините ••• и •••. В случая няма данни по делото место компетентната ОСЗ да е сезирана за наличието на предпоставки за отпадане на правното основание и последваща дерегистрация, на площите заявени от жалбоподателя за кампания 2019г., още по-малко данните от тях да са отразени, като входни данни в софтуерните продукти регистриращи, обработващи и предаващи към ИСАК. В случая такъв юридически факт, който да води до намаляване на площите с правно основание по чл.37б от ЗСПЗЗ не е посочен от компетентните органи. По делото са представени доказателства от страна на жалбоподателя, установяващи правното основание за ползване на имотите – договори за наем на земеделска земя и автоматични справки от системата на ДФЗ.

Ответника ползва данните за заявените за подпомагане парцели и за тези без правно основание от МЗХГ, но това не означава, че не дължи проверка на тези данни, особено след като принципно те са придружавани от документи, удостоверяващи коректността им. Нормата на чл. 41 ал.3-9 от ЗПЗП регламентира кои земеделски земи са допустими за подпомагане и по какъв начин се регистрират правните основания за ползването на земеделски земи. Съгласно чл.41 ал.5 от ЗПЗП, МЗХГ степенува, обобщава и предава на разплащателна агенция /РА/ еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползването на земеделските земи. Съгласно чл.41 ал.8 от ЗПЗП, РА дължи при извършване на проверката по ал.7, когато се установят заявени без правно основание площи, да извърши географско определяне на площта и местоположението им. В този случая, следва МЗХГ, когато при проверката по ал.7 и ал.8 не бъде установено регистрирано правно основание, РА да приложи разпоредбата на чл.43 ал.3 от ЗПЗП. В настоящия случай не са налице данни административния орган да е извършил тези дължими проверки, при които да установи наличието или липсата на правно основание относно заявените от жалбоподателя площи за подпомагане. Отказа е изцяло основан на писмото на МЗХГ № 07-0400/ 1412#7 от 21.10.2019 г. на Зам. министър на земеделието, храните и горите, като към същите не са представени доказателства за липса на правно основание по отношение на посочените в УП имоти, касаещи жалбоподателя и защо се приема, че липсва напълно или частично правно основание за отказ. Такива описани доказателства не се съдържат в УП за кампания 2019г. и в приложената адм. преписка, а изцяло органа се позовава на писмото на МЗХГ от 21.10.2019г.

При първото разглеждане на жалбата против УП /по адм.дело № 286/ 2023г./ жалбоподателя е предоставил множество доказателства за наличие на правно основание за заявените площи – договор за отдаване под наем от 05.09.2018г. с Община •••, който е за 5 стопански години, регистър за животновъдния си обект, справка за животните в обекта, автоматични справки от ДФЗ, отделно от това са изискани и приложени документи от ОДЗ-Враца – справка за имотите на жалбоподателя, справка регистър на действащи договори с наемател И.К., и 2бр. Заповеди на Директора на ОДЗ-Враца, издадени на осн. чл.37ж ал.1 от ЗСПЗЗ – от 18.12.2019г., като и от Община ••• са изискани и приложени редица документи. По настоящето дело са изискани и приложени справки от Община ••• и от Община •••, както и представени в с.з. от жалбоподателя с молба и по опис автоматични справки, договор и допълнително споразумение към договора. Служебно от съда са изискани и приложени неприложени към адм.преписка документи, цитирани в оспорения акт - писмо с № 07-0400/1412#7 от 21.10.2019 г. на Зам.министър на земеделието, храните и горите и Уведомително писмо № 02-060-6500 от 05.04.2022г. за кампания 2018г., със съответни справки. От ответника допълнително са приложени справка по чл.37м ал.3 от ЗСПЗЗ и справки заявени имоти.

От така представените към адм. преписка и приложени допълнително в хода на съдебното следствие писмени доказателства /както по адм.дело № 286/2023г. на АдмС Враца, така и по настоящето адм.дело № 582/2024г. на АдмС Враца/, съдът намира, че не се доказва твърдяното в оспореното УП с изх. № 02-060-6500/4966 #8 от 06.04.2023 г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ, липса на правно основание, пълно или частично, относно заявените за подпомагане земеделски площи от жалбоподателя.

Съгласно представената справка от Община •••, през 2019г. не е извършвана проверка съгласно чл. 37м ал.1 вр. чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ. Такава проверка е извършена в Община •••, като с Протокол от 19.02.2019г. е констатирано, че в животновъдния обект на жалбоподателя в с. •••, общ. •••, обл. •••, м. ••• са налични 19 бр. коне собственост на жалбоподателя, поради което е прекратен договор за наем на земеделска земя от 01.06.2017г., с допълнително споразумение от 19.03.2019г. Площите по прекратения договор обаче не са заявени за подпомагане от жалбоподателя И.К. за кампания 2019г.

Следва да се отбележи, че жалбоподателя със заявлението е декларирал отглеждане на животни, в т.ч. и коне, в няколко животновъдни обекта, посочени обаче само като номер на животновъдния обект, брой и вид животни, но не и къде се намира животновъдния обект. От справката за животни в ОЕЗ от 01.02.2019г. /л.34-37/ се установява, че животновъдните обекти са освен в м. ••• на •••, общ. •••, обл. •••, и в •••, общ. •••, обл. •••, в •••, общ. •••, обл. •••, в •••, м.•••, където жалбоподателя е посочен за собственик на животновъдните обекти, като за наемател е посочен само в животновъден обект в м.•••, на гр. •••. В представената справка /л.193/ за животновъдния обект в ••• е видно, че са регистрирани общо 123 бр. коне, за които е посочено само за жалбоподателя И.К., че е собственик, а за останалите лица и дружества, че са наематели.

О тветника носи доказателствена тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед и изпълнението на законовите изисквания при издаването ѝ, което е указано на същия в разпореждането за насрочване на делото. В УП не са мотивирани ясно и не са подкрепени с доказателства твърденията за „недопустима площ поради наличие на площи, за които кандидатът няма регистрирани правни основания“, съгласно писмото с № 07-0400/1412#7 от 21.10.2019 г. на Зам. министър на земеделието, храните и горите.“ Не става ясно кои площи са приети за над-декларирани, неотговарящи на заявената площ и кои договорите за наем и аренда не са приети за правно основание съгласно чл. 41 ал. 1 от ЗПЗП, при извършване на коя проверка е установено, че са налице основания за прекратяването им. Няма приложени писмени доказателства за съответните проверки посочени в писмото на МЗХГ от 21.10.2019г. /л.141-142/, както и в самото УП. На стр. 1 от УП изрично е посочено – „Общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните подадени в заявлението. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП“. Няма обаче посочено кога са извършени тези проверки и приложени съответните документи установяващи извършената проверка.

Към административната преписка са приложени единствено резултатите от автоматичните проверки извършени след подаване на заявленията за кампания 2019г., в които има посочено само едно несъответствие /грешка/ във връзка със заявеното /на л.57-58 и л.121-122 от адм.д. № 286/2023г. на АдмС Враца/. Проверките са от 25.04.2019г. и от 14.05.2019г., като е посочено, че вида грешка се изразява в това, че заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание (слой „Правно основание за ОПФ/ДПФ/ПЗП“). Площи без правно основание се считат за наддекларирана площ. Посочено е, че се „Надвишава с площ 32.38 ха“, за които резултати жалбоподателят е уведомен. Няма обаче уточнение за номерата на парцелите и в какво конкретно се състои наддекларирането. Тези автоматични проверки не са обсъдени и разяснени в оспореното УП. Няма данни след тези проверки извършвани ли са други проверки и конкретно кога и доказателства затова.

По УП /уведомителното писмо/ таблица 1, само за един парцел, а именно БЗС 12259-685-1-1 е посочено различно основание, а именно - „прилага се чл.43 ал.3 т.5 във връзка с чл.17 ал.2 и ал.3 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. на ДФЗ-РА“. Съгласно чл.43 ал.3 т.5 от ЗПЗП, РА намалява или отказва плащането, когато: „за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площите не е отстранено“. По делото не са представени доказателства от страна на ответника, че този парцел е заявен от друго лице или лица, освен от жалбоподателят И.К.. Следва да се отбележи, че този парцел е заявен с площ от 10.78 ха, установената площ е 10.77 ха и приетата за наддекларирана и без правно основание площ е само 0.01 ха.

За всички останали парцели, за което е прието в УП, че са без правно основание, по Таблица 1 общо 32.72 ха, е посочено, че това е прието, въз основа на писмото на МЗХГ от 21.10.2019г., в което пък писмо се сочи, че информацията в писмото следва да се използва при прилагане на разпоред-бата на чл. 43 ал. 3 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 43 ал.3 от ЗПЗП обаче има общо 10 /десет/ точки – хипотези, в които РА може да намали или откаже плащането. Следвало е в УП изрично се посочи в коя именно хипотеза на чл.43 ал. 3 от ЗПЗП е прието, че част от заявените имоти са без правно основание и да се приложат съответните доказателства затова.

В случая е нарушен материалния закон по смисъла на чл. 146 т. 4 от АПК. Не се доказа по настоящето дело да са били налице условията за прилагането на чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, т.е. не се доказа жалбоподателят И.К. да е заявил за кампания 2019 г. недопустими площи за които да няма регистрирани правни основания или да е налице чл.43 ал.3 т.5 от ЗПЗП.

Следва оспореното УП се отмени в тази част, в частта за отказа за подпомагане за всички заявени площи, с отказана сума за подпомагане в общ размер от 38 243.44 лв., като недоказано и незаконосъобразно.

В оспореното УП изх. № 02-060-6500/4966 #8 от 06.04.2023 г. на Зам. Изп. Директор на ДФЗ /В. К./, за кампания 2019г., е извършено прихващане /Таблица 15/ на оторизираната сума за подпомагане от общо 21 980.53 лв. /колона 3/, като е прихваната сумата от общо 15 186.01 лв. /колона 4/ с основание - удържане/прихващане/ начислени неудържани санкции по схемите и мерките, базирани на площ за кампания 2018г., за което жалбоподателят е уведомен с друго УП – Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово под-помагане по схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за кампания 2018 г. № 02-060-6500/2665 от 05.04.2022г. /л.145-187/, издадено от друг Зам. изпълнителен директор на ДФЗ /П. С./. Това прихващане на суми е неоснователно и е в противоречие с чл.5б от Регламент № 885/2006г., тъй като вземането на ДФЗ не е установено с влязъл в сила административен акт. УП № 02-060-6500/2685 от 05.04.2022г. е обжалвано по съдебен ред и не е влязло в сила. Налице е висящ съдебен процес за това УП, за кампания 2018г., а именно адм.дело № 134/2024г. по описа на АдмС Враца, което е било насрочено за разглеждане в поредно с.з. за 29.01.2025г. /отложено за 05.03. 2025г./. Едва след влизане в сила на УП за кампания 2018г., сумите могат да бъдат прихващани. В случая също е нарушен материалния закон по смисъла на чл. 146 т. 4 от АПК.

Следва Уведомителното писмо за кампания 2019г. се отмени и в тази част, в частта в която от оторизираната сума от 21 980.53 лв. е прихваната сумата от общо 15 186.01 лв., като незаконосъобразно.

Фактически оспореното УП с изх. № 02-060-6500/4966 #8 / 06.04.2023 г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ, за кампания 2019г., оставя в сила само в частта за оторизираната сума общо в размер на 21 980.53 лв.

Относно възражението на жалбоподателя /в молбата вх. № 96/13.01. 2025г./, че оспореното УП е нищожно, тъй като е подписано със запетая, следва да се отбележи, че подписа не е оспорен по съответния ред в хода на съдебното следствие и до приключването му, както и няма данни по делото подписа на издалия УП да не е на подписалото го лице /В. К. – ••/.

Преписката по оспореното УП с изх. № 02-060-6500/4966 #8 от 06.04.2023 г. следва да се върне на административния орган за ново произнасяне в отменените части, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени по-горе, като се определи месечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя И.К. следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 3 010 лв. /три хиляди и десет лева/, съгласно представения списък /л.125/, а именно: сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/ адвокатско възнаграждение по настоящето дело; по адм.дело № 286/2023г. на АдмС Враца, в размер на 1 010 лв. /хиляда и десет лева/ представляващи заплатена държавна такса в размер на 10 лв. /десет лева/ и 1 000 лв. /хиляда лева/ адв. възнаграждение, както и по делото пред ВАС № 11370/2023г. сумата от 1 000 лв./хиляда лева/ също за адв. възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като договореното възнаграждение, за всяко едно от делата, е под минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая материалния интерес по делото е сумата от общо 53 429.45 лв., а именно - сумата от 38 243.44 лв. отказана за подпомагане и прихванатата сума от 15 186.01 лв. от одобрената сума.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът