Решение № 952 от 29.5.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 147/2025 г.

Административен съд - Търговище29.05.2025 г.докладчик Анета Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №334-ФК/24.02.2025г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект - автомат на самообслужване - вендинг автомат за продажба на кафе и топли напитки с изградено ел. захранване, находящ се на адрес: гр. Търговище, бул. „Митрополит Андрей“ №1 стопанисван от „Златев ЗК“ ЕООД с идентификационен номер на ЮЛ 201552765, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, като на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДДС е отнето в полза на държавата фискално устройство от неодобрен тип - модел TREMOL V-KL с ИН на ФУ ZK087640, ИН на ФП 50095287 и потвърждение от НАП FDRID 3414232/02.11.2012 г. за осъществена дистанционна връзка на ФУ с НАП. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ЗЛАТЕВ ЗК“ ЕООД, с ЕИК: 201552765, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Цар Освободител“ №34, вх. В, ет.1 ап.1, представлявано от управителя З. К. З., сумата в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски по съдебното производство. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от решението. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр.с чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по жалба на „ЗЛАТЕВ ЗК“ ЕООД, с ЕИК: 201552765, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Цар Освободител“ №34, вх. В, ет.1 ап.1, представлявано от З. К. З., действащ чрез процесуалния пълномощник адвокат А. С. от АК-Търговище, с посочен адрес в гр. Търговище, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №334-ФК/24.02.2025г., издадена от Д. Р.-К. на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на оспорващото дружество е наложена на основание чл. 186 ал.1 ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на обект”, както и на осн.чл. 187 ал.1 ЗДДС забрана за достъп до обекта за срок от 14/четиринадесет/ дни. В жалбата се излагат доводи, попадащи в отменителните основания по чл. 146 т.2, т.3 и т.4 АПК - необоснованост, нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според оспорващата страна намиращото се в търговския обект ФУ е с валидно свидетелство за регистрацията му, с валиден паспорт и действащ към момента на проверката договор за сервизното му обслужване, същото било свързано съм системата на НАП, отчитало продажбите към държавната институция и не ощетявало бюджета по никакъв начин. В подкрепа на тези твърдения била отразената в оспорената заповед извършена контролна покупка, визуализирана на дисплея на автомата с УИК, регистриращ продажбата в системата на НАП. Изтъква, че дори срокът на свидетелството за одобрение на ФУ да е изтекъл, то в случая са налице едновременно визираните в чл.12 ал.3 от Наредба №Н-18/2006г. предпоставки, предполагащи, че ФУ се счита за такова от одобрен тип. В този аспект посочва, че: 1/ФУ се е използвало от юридическото лице към датата на изтичане на срока на свидетелството за одобрение през 2022г., тъй като видно и от мотивите на заповедта, същото е в експлоатация от 2012г. до 2025г. включително, регистрирано е, има договор за сервизно обслужване, както и потвърждение от НАП, че е свързано със система на НАП и че подава надлежна информация за извършените продажби.; 2/ не са налице промени в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ като промяната на адреса на търговския обект не представлява промяна в „техническите и/или функционалните изисквания към ФУ“ по смисъла на закона. Като обстоятелство, водещо до несъразмерност на наложената ПАМ сочи размера на реализирания през деня на проверката оборот – 8.70 лева. Предвид наличните документи за ФУ визира и липса на вина на търговското дружество. Предвид изложените доводи моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски. В проведеното съдебно заседание оспорващата страна се представлява от процесуалния пълномощник адвокат А. С., която поддържа жалбата. Допълва довода, че от оспорената ЗНПАМ не ставало ясно какво точно е нарушението – дали въведеното ФУ е от неодобрен тип или липсва въведено в експлоатация регистрирано в НАП ФУ. Поддържа и претенцията за разноски съобразно представен списък на разноските. Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява, но се представлява в съдебно заседание от процесуалния пълномощник М. Д. – гл.юрисконсулт в отдел „Обжалване“в ТД на НАП - Варна. Последната оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна поради липса на отменителните основания по АПК. Според ответната страна спорът се свежда до преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 12 от Наредба Н-18/2006 на МФ, като според същата в периода от 2015г.до 2024г. не е извършвана дейност с провереното ФУ, което показвало липса на предвидените в цитираната норма условия. Ответната страна изтъква като безспорно установен фактът, че ФУ е от неодобрен тип, което ведно с констатираната липса на изключението по чл. 12 от Наредба Н-18/2006 на МФ, водело до извода за законосъобразност на наложената ПАМ. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Депозира молба с изложени съображения по съществото на спора. В Определение №578/03.04.2025г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Същата е подадена срещу обжалваем акт в рамките на срока за обжалване и от надлежна страна, засегната негативно от акта и имаща правен интерес от оспорването му. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа съвкупност: От представената преписка следва, че на 11.12.2024г. в 10.30 часа инспектори от ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС: автомат на самообслужване - вендинг автомат за продажба на кафе и топли напитки с изградено ел. захранване, находящ се на адрес: гр. Търговище, [улица], собственост на „Златев ЗК“ ЕООД с идентификационен номер на ЮЛ 201552765. При проверката била извършена контролна покупка на 1 бр. чашка на стойност 0, 05 лв., заплатена в брой от проверяващите с монета от един лев, посредством поставянето ѝ в механизъм за приемане на монети, монтиран на машината. След предоставяне на избрания артикул било върнато ресто в размер на 0, 95 лв., като на дисплея на машината се визуализирали последователно следните данни: наименование и ЕИК на търговеца: „Златев ЗК“ ЕООД с ЕИК: 201552765; № фискалния бон, регистриращ извършената продажба: 02784, ИН на ФУ: ZK087640, час и дата: 10: 31 ч., 11.12.2024 г. на фискалния бон, сума и контролно число: 6DC40DF7AE8B5714. За установеното при проверката е съставен протокол с.АА №0149760/л.22 от делото/. В протокола са дадени указания на управителя на дружеството – собственик на вендинг автомата, да представи на 18.12.2024г. СР на ФУВАС, договор за техническо обслужване, паспорта на ФУ, разпечатка КЛЕН за 11.12.2024г. Протоколът е подписан от управителя на „Златев ЗК“ ЕООД. Извършена била и проверка във ПП ФУДВ, при която е установено, че регистрираното за обекта ФУ е модел TREMOL V-KL с ИН на ФУ ZK087640, ИН на ФП 50095287 и дата на въвеждане в експлоатация 02.11.2012 г. с потвърждение за осъществена дистанционна връзка на ФУ с НАП, номер на свидетелство за одобрен тип: 677, дата за изтичане на контракта на сервизния договор: 17.10.2026г., 23: 59: 00 и ЕИК на сервиз 125576122. При това е установено, че визуализираните на екрана на ФУВАС данни за номер на ФУ и ФП съвпадат с регистрираните в НАП. Направена е била и проверка в онлайн регистъра на одобрените модели ЕКАФП, ФПр и ФУВАС, актуален към 04.12.2024 год., от която е установено, че ФУВАС със свидетелство №677 е от неодобрен тип, поради изтичане срока на валидност на издаденото свидетелство на 14.09.2022 год./л.26 - обр.стр./. Налице е и „Справка регистрирани промени на данните за фискално устройство“ за устройство с регистрационен номер 3414232, от която следва, че устройството тип ФУВАС е регистрирано първоначално в НАП от задълженото лице за обект кафе-автомат на адрес: гр. Търговище, [улица], с дата на въвеждане в експлоатация и дата на регистрация в сървъра на НАП - 02.11.2012 г., а на 17.10.2024 год. е извършена промяна и ФУ е регистрирано на нов адрес: гр. Търговище, [улица], като е сменена и обслужващата фирма. Изведена е и „Справка за регистрираните данни от Z задачи за ФУ/ИАСУТД 3414232 от дата 01.01.2012 до дата 17.12.2024“, от която е установено, че преди регистрация на ФУ на 17.10.2024 год. на адрес: гр. Търговище, бул. „Митрополит Андрей“ № 1 последният генериран отчет от същото е на 20.03.2015 г., от което е направен извода, че към 14.09.2022 год. - дата на изтичане на срока на свидетелство №677, ФУ не се е използвало от задълженото лице. В резултат на направената проверка и изведени справки, срещу оспорващото дружество бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № F803283/18.12.2024г. за извършено административно нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС за това, че същото не е въвело, регистрирало и използвало фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване, от одобрен тип. Въз основа на този АУАН е издадено и Наказателно постановление (НП) № 814505-F803283/18.02.2025 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. НП е връчено на 17.03.2025 г. След издаване на посоченото НП началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал оспорената по настоящото дело Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 334-ФК/24.02.2025г., с която на дружеството – жалбоподател е наложена ПАМ: запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект – автомат на самообслужване – вендинг автомат за продажба на кафе и топли напитки, с изградено ел.захранване, находящ се на адрес в гр. Търговище, бул. „Митрополит Андрей“№1, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на осн.чл. 186 ал.1 и чл. 187 ал.1 ЗДДС. Освен това на осн.чл. 186 ал.2 ЗДДС е отнето в полза на държавата фискално устройство от неодобрен тип - модел TREMOL V-KL с ИН на ФУ ZK087640, ИН на ФП 50095287 и потвърждение от НАП FDRID 3414232/02.11.2012 г. за осъществена дистанционна връзка на ФУ с НАП. ПАМ е наложена за това, че дружеството било извършило административно нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС – при извършена 25.11.2024 г. в 10: 30 часа проверка на търговския обект и при проверка в онлайн регистъра на одобрените модели ЕКАФП, ФПр и ФУВАС, актуален към 04.12.2024г., било установено, че лицето не е изпълнило изискванията и е нарушило разпоредбите на чл. 8, ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС като не е въвело, регистрирало и използвало фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване, от одобрен тип. Изложените в оспорената заповед фактически основания за издаването са идентични с описаната в посочените АУАН и НП фактическа обстановка. При преценка за наличие на изискванията по чл. 12 ал. 1 и 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ в случая в мотивите на ЗНПАМ е обсъдено, че в Приложение № 2 към чл. 8, ал.1, т. 2 към Наредба Н-18/2006 на МФ, касаещо технически изисквания към фискалните устройства, в VIIa. са описани Специфични изисквания към ФУВАС, влезли в сила през 2014 г., и допълнени през 2020 г., при което е прието, че освен изтеклият срок от 10 години за валидност на одобрението от БИМ, има и настъпила промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ през 2014г. и 2020г., за която не е издадено допълнение към Свидетелството от БИМ. Направен е и извода, че в случая не са налице и изключенията по чл. 12 ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ. По делото е прието като доказателство представеното от оспорващата страна становище от „Тремол“ООД – Велико Търново относно Акт за установяване на административно нарушение от дата 18.12.2024г. № F803283, в което е посочено, че при извършената проверка не е установен проблем с дистанционната връзка между ФУ и сървъра на НАП, ФУ е било работоспособно, отчитало е към сървъра на НАП натрупаните дневни обороти и няма предпоставка за ощетяване на фиска. В същото е отбелязано, че при направената проверка не е пусната X задача чрез SMS преди извършената контролна покупка, каквато е масовата практика при наблюдение на търговския обект, което е щяло да подкрепи горепосоченото. В становището е посочено, че видно от регистъра на БИМ съгласно чл. 10 ал.

9

за одобрени модели фискални устройства, никой от другите одобрени модели ФУВАС от другите производители не е минал преодобряване, защото са отговаряли на изискванията. От оспорващата страна са представени и 2 бр. уведомления за предстоящо сервизно обслужване на ФУ, регистрирани в НАП на 17.10.2024г. и 19.10.2024г. Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи:

–

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП. Със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, са оправомощени да налагат принудителни мерки от вида на процесните. Ето защо не е налице отменителното основание по чл. 146 т.1 АПК.

–

Относно наличието на отменителните основания по чл. 146 т.2-5 от АПК съдът прецени следното:

–

Оспорената заповед е издадена в предвидената в чл. 186 ал.3 ЗДДС писмена форма и съдържа формално предвидените в общата норма на чл. 59 ал. 2 от АПК реквизити. В същата се съдържат изложени мотиви относно даденото с нея разпореждане. В съдържанието на тези мотиви е посочено, че констатацията за извършеното административно нарушение, послужило като основание за издаване на заповедта, е направена при извършена на 25.11.2024г. в 10.30 часа проверка. Този факт не се потвърждава от приложените по преписката документи. Към последната е налице протокол с.АА №0149760, отразяващ същите резултати, но при извършена на 11.12.2024г. проверка на търговския обект, започнала в 10.30 часа и приключила в 11.12 часа на същия ден. Именно този протокол е посочен в оспорената заповед като потвърждаващо установените факти доказателство. Следователно към преписката липсва надлежен документ, удостоверяващ извършването на визираната в ЗНПАМ проверка от 25.11.2024г. и ползващ се с материална доказателствена сила съгласно чл. 50 ДОПК, резултатите от която са мотивирали органа да издаде тази заповед. Това положение води до извода за необоснованост на оспорения акт, изразяваща се в липса на мотиви, които убедително и обосновано установяват приетата фактическа съвкупност, а това означава несъответствие с изискването за форма по смисъла на чл. 186 ал.3 ЗДДС във вр.с чл. 59 ал.1 АПК, респ. наличие на отменителното основание по чл. 146 т.2 АПК.

–

Както се посочи по – горе, описаната в ЗНПАМ фактическа съвкупност е напълно идентична с описаните такива в съставените по случая АУАН и НП, като в същата дори е налице позоваване на издаденото Наказателно постановление (НП) № 814505-F803283/18.02.2025г.на началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В АУАН и в НП по случая ясно е посочена като нарушена нормата на чл.8, ал.2 от Наредба Н-18/2006 на МФ, във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, като установеното нарушение е дефинирано в това, че лицето не е въвело, регистрирало и използвало фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване, от одобрен тип. При същите фактически обстоятелства органът, издал оспорената заповед, е посочил в последната, че тези обстоятелства изпълняват състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. Съгласно последния, ПАМ „Запечатване на обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Това прието правно основание за издаване на ЗНПАМ не съответства на изложеното фактическо основание, което се състои в това, че лицето не е въвело, регистрирало и използвало фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване, от одобрен тип. При така посоченото фактическо основание съответното му правно основание за издаване на ЗНПАМ е това по чл. 186 ал.1 т.2 ЗДДС, отнасящо се до лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от БИМ.

–

От изложеното дотук следва, че приетата в ЗНПАМ фактическа съвкупност не е доказана с надлежни доказателства за констатации, направени при проверка, извършена на посочената в заповедта дата, а наред с това разминаването между описаните фактическо и правно основание на ЗНПАМ не позволява да се разбере какво точно е нарушението, заради което е наложена тази ПАМ, в какъвто смисъл е направено и възражение от оспорващата страна в съдебно заседание. Посочените особености представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които ограничават правото на защита на оспорващото дружество и представляват достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед съгласно чл. 146 т.3 АПК.

–

Въпреки посоченото допуснато несъответствие между фактическо и правно основание на ЗНПАМ, съдът съобрази изложените в ЗНПАМ фактически обстоятелства и установи тяхната идентичност с изложените такива в издаденото срещу оспорващото дружество Наказателно постановление №814505-F803283/18.02.2025г.на началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП/л.29-31 от делото/. Във връзка с направената констатация съдът следва да се позове на Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, постановено по отправено преюдициално запитване от Административен съд – Благоевград. Съгласно същото, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В мотивите на това решение на СЕС е съобразено, че съгласно българското законодателство кумулирането на двете мерки, предвидени съответно в чл. 185 и в чл. 186 от ЗДДС, е автоматично, тъй като в хипотезата на извършване на едно и също нарушение на член 118 от ЗДДС данъчният орган е длъжен систематично да прилага и едната, и другата от тези мерки/т.55 от Решението на СЕС/. В т.59 от Решението на СЕС е обсъдено, че макар по силата съответно на чл. 6, ал. 5 от АПК и на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН данъчният орган да е длъжен да зачита принципа на пропорционалност, когато налага санкциите по членове 185 и 186 от ЗДДС, разглежданата в главното производство национална правна уредба все пак не му позволява нито да не изпълни задължението за налагане на едната и другата от тези санкции, като се има предвид посоченият в точка 55 от настоящото решение автоматичен характер на кумулирането, нито да спре едното производство до приключването на другото, нито да извърши цялостна преценка на пропорционалността на кумулираните санкции. А в т.62 от решението е посочено, че кумулираното действие на тези мерки може да надхвърли тежестта на извършеното от жалбоподателя в главното производство нарушение и да се окаже в противоречие с изискванията на принципа на пропорционалност. В рамките на производство по отправено преюдициално запитване Съдът на Европейския съюз не упражнява консултативна, а решаваща функция - постановява заключение, обективирано под формата на съдебен акт - решение или определение. Съгласно чл. 633 ГПК решенията на СЕС са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. Ето защо и цитираното Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 е задължително за данъчната администрация и за съдилищата в България.

–

В настоящия казус се установява описаната в решението на СЕС хипотеза на кумулиране на мерки по чл. 185 ЗДДС(имуществена санкция в размер на 1500 лева) и по чл. 186 ЗДДС( принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект за срок от 14 дни), която хипотеза води до противоречие с принципа за пропорционалност и съразмерност по чл. 6 АПК като се стига до прекомерно засягане законните интереси на задълженото лице. Още повече, че в случая формалното обстоятелство за неодобрен тип на въведеното ФУ поради изтичане срока на валидност на свидетелството за одобряването му или поради настъпили промени в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ, не е довело до ощетяване на фиска предвид безспорните данни, че ФУ е било работещо и е отчитало информация за регистрираните продажби към сървъра на НАП. Инициирането на паралелно административнонаказателно производство срещу оспорващото дружество за ангажиране на неговата АНОтговорност в резултат на един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на ПАМ фактически състав, е недопустимо, независимо от различните цели, преследвани от тези две производства. С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице и отменителните основания по чл. 146 т.4 и т.5 АПК, тъй като оспорената ЗНПАМ е издадена при противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, а именно с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 от АПК. В т.см. е и практиката на ВАС, обективирана в Решение № 4246 от 23.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 328/2025 г., VIII о., Решение № 4153 от 17.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1181/2025 г., VIII о., Решение № 4664 от 7.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 703/2025 г., VIII о. и др. Поради изложените съображения оспорената ЗППАМ следва да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна.

–

Относно отговорността за разноски – относно тази отговорност се прилагат правилата на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – отмяна на оспорения административен акт, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.1 АПК, съгласно която право на присъждане на разноски има жалбоподателя. От оспорващата страна е направена претенция за присъждане на съдебни разноски в размер на 650 лева, от които 600 лева за платено адвокатско възнаграждение и 50 лева – държавна такса. В приложения договор за правна защита и съдействие но 20.03.2025г./л.8/ е вписано като договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, а разписките за платена държавна такса са доказателство за плащането на същата в пълния размер от 50 лева. С оглед направеното от ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар следва да се отбележи, че съгласно чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Въпреки незадължителния характер на тази наредба при решаване на отговорността за разноски по съдебно дело предвид Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, същата би могла да се ползва като ориентир при разглеждане на възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение при същевременно отчитане на фактическата и правна сложност на казуса, положения от адвоката труд и лично участие по делото. При съобразяване на тези критерии съдът намира, че претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Ето защо учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 650 лева, представляващи присъдени съдебни разноски.

–

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал.2 предл.второ АПК във вр.с чл. 186, ал.4 от ЗДДС и чл. 143 ал.1 АПК съдът

Цитирани разпоредби

44