Решение № 6424 от 22.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 11720/2021 г.

производството е частично прекратено по отношение на установителния иск срещу Областен управител на София област, поради липса на пасивна процесуална легитимация. В открито с.з. ищецът лично и чрез адв.Т. и адв.Т. поддържа предявения иск. В о.с.з. ответникът - Държавата представлявана от представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство оспорва иска. Министерство на външните работи чрез процесуалния си представител Узунова оспорва иска. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Безспорно е по делото, че ищецът Д. И. Д., е бил служител на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК), на длъжност „Монтажник“ в периода 1986г. - 1991г., което се установява и от приета в препис служебна карта издадена от БОДК./л.172 - л.174 от делото/ Видно от приетата Заповед № 83 от 18.02.1991г. на на Директора на БОДК, на основание чл. 18 от Закона за наемните отношения /ЗНО/, ищецът Д. И. Д. е бил настанен, заедно с пет членното му семейство, в процесния апартамент № •••••••, находящ се в ж.к. „Младост“. Отразено е, че наемателят следва да заплаща наем в размерите по § 1 от Тарифата за отдаване под наем на жилища на граждани и Постановление № 25 от 1982 г. на МС, както и че апартамента не подлежи на продажба./л.105 от делото/ Прието е писмо изх.№ Б-09-00-25/19.02.1991 г. на Директора на БОДК до ОНС“ Младост“, в което е отразено, че БОДК е определило за купувач на апартамент •••••••, находящ се в ж.к. „Младост“ ищецът Д. И. Д.. Писмото е подписано със запетая за „директор“, като не е отбелязана нито длъжността, нито името на подписалото лице./л.12 от делото/ От приетото неоспорено платежно нареждане от 10.12.1991 г., се установява, че на 11.12.1991 г., С. Д.а /съпруга на ищеца/ е превел по сметка на БОДК сумата от 49 061лв., а като основание за плащането е посочено "закупуване на жилище ж.к.“•••••••". /л.16 от делото/ Не е спорно между страните, че договор за продажба по отношение на процесното жилище между ищецът и държавата не е сключен. Според писмо изх.№92-00-229 /02.12.1996г. Столична Община, район „Младост“ изпратила на Областния управител 20 бр. недовършени преписки за продажба и замяна на апартаменти в бл.•••••••, ж.к. „Младост“./л.27/ С писмо от 23.10.1997 г. на Областния управител на Област София, ищецът Д. Д. и съпругата му С. Д.а са уведомени, че продажба на процесното жилище не може да бъде извършена, тъй като липсва съгласие на БОДК, както и че плащането през декември 1991 г. е извършено без правно основание, тъй като няма заповед по чл. 120 НДИ издадена по надлежен ред. /л.14 от делото/ С писмо към РД-07-00-020/29.12.1997 г. до Областния управител на Област София, ищецът Д. поискал да сключи договор за продажба на предоставеното му ведомствено жилище по цената, която е заплатил./л.21-л.22 от делото/ С писмо от 03.06.2001г. Агенция „Дипломатически имоти в страната“ уведомила Д. Д., че не са налице данни за приключила процедура по закупуване на апартамент №36, намиращ в блок 2•••••••“, поради което за ползването на апартамента ищецът дължи наем. /л.18 от делото/ Приет е Акт за държавна собственост (АДС) № 3688/06.03.1990 г. на председателя на Изпълнителния комитет на ОНС за блок на 13 етажа, предоставен за стопанисване на държавна организация - БОДК./л.74 от делото/ На гърба на АДС № 3688/06.03.1990 г. със забележка от 05.03.1997г. са отбелязани отписани от акта апартаменти, продадени по реда на НДИ, сред които не фигурира процесния. /л.74 - гръб/ На 11.12.2003г. е бил съставен Акт № 03518 за държавна (частна) собственост на недвижим имот за апартаменти, находящи се в гр. София, СО-район "Младост", ж.к. ""•••••••, сред които и процесният АПАРТАМЕНТ № 36. Като основание за съставяне на АДС е посочено чл. 68, ал. 1 ЗДС, чл. 147 ППЗДС, ПМС № 252/05.11.2001 г. В акта е отразено, че има съставен предходен АДС № 3688/06.03.1990 г. на район "Младост", както и че бивш собственик на имотите е Изълнителна агенция "Дипломатически имоти в страната" /л. 77 и сл./. На 11.02.2015 г. е съставен Акт № 08803 за частна държавна собственост за процесният апартамент № 36, който е описан съобразно характеристиките му по ЗКИР, а именно: самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.169.12.36, представляващ АПАРТАМЕНТ № 36 със застроена площ от 162.50 кв.м., подробно описан по архитектурно разпределение, съседи и прилежащи помещения. Като основание за съставяне на АДС е посочено чл. 68, ал. 1 и чл. 71 ЗДС, вр. чл. 103 и чл. 104 от ППЗДС, като са описани и предходно съставени АДС- АДС) № 3688/06.03.1990 г. и АЧДС № 03518/11.12.2003г./л.79 от делото/ Междувременно, с писмо от 14.12.1999 г., БОДК е уведомило Д. И. Д., че дължи на Бюрото наем. / л. 25/. Прието е писмо изх. № 18ПР-4176/21.09.2018 г. от заместник министър- председателя и министър на външните работи до Областния управител на Област София с молба за издаване и изпълнение на заповед за изземване на апартамент № 36, на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС./л.97 от делото/ В същото писмо е посочено, че обитателите на посочения имот не са установени. В писмо peг. № ОА23-11741 от 23.07.2019 г. от Областния управител на Област София до ищеца Д. Д., в което е посочено, че е започнато административно производство за изземване на на апартамент №36, намиращ в блок 2•••••••“, по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС./л.98 от делото/ Приета е нотариална покана per. № 4909, том 2, акт 97 от 24.03.2020 г. на нотариус Ц.Г. - нотариус с район PC София, от министъра на външните работи до Д. И. Д. и членовете на неговото семейство, с която ищецът е поканен да предаде държането на имота на комисия на МВнР поради това, че ищецът го държи без правно основание./л.100- л.101 от делото/ По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите А.С., К.Ц., Н.П. и А.Р. Свидетелите А.С. и К.Ц. разпитани в о.с.з. на 12.12.2023г. сочат в показанията си, че живеят в блок •••••••“ от 1988г. и познават ищеца Д., който се нанесъл със семейството си през 1991г. Свид.Ц. сочи, че когато се е налагало етажната собственост да събира суми сем.Д.и са участвали. Сочат още, че ищецът Д. правил ремент на процесното жилище. Свидетелят Н.П. сочи в показанията си в о.с.з. на 16.04.2024г., че е работил като портиер в периода 2020г. – 04.12.2023г. в блок •••••••“ и познава ищеца и съпругата му, които ползвали ап.36. Пояснява още, че ищецът, съпругата му и дъщерите им живеят в САЩ, но си идвали за около месец в годината и плащали на касиерката такса общи части и асансьор за целия период, въпреки, че не са били в апартамента. Свидетелката А.Р.разпитани в о.с.з. на 15.10.2024г. сочи, че от 1988 година живее в кв. ••••••• Пояснява, че блока е ведомствен на МВнР и повечето живущи били под наем там. Свид.Р. сочи, че тя и съпруга и, който е дипломат в МВнР от кроя на 1990 г. са собственици. Сочи, че познавам сем. Д.и. Те се настаниха в ап.36 на сградата в началото на 1991 г. Преди това в същия апартамент под наем живеел посланик Д. Ж.. Ищецът Д. по това време бил служител на БОДК. Пояснява, че апартамент № 36 е жилището, в което живеело семейство Д.и се намира точно срещу нейното жилище. По късно съпругата на Д. – С. и дъщерите им по- късно напуснали жилището и заминали за САЩ. Но на вратата ап.36 започнали да се появяват безкрайно много залепени уведомления от „Топлофикация“ ЕАД, „Софийска вода“. Там очевидно не живеел никой. Около 2003 г. или 2005 г. представители на комунални фирми започнали да звънят на вратата на свидетелката, за да и връчват призовки като съсед. Идвали и представители на МВънР да търсят сем.Д.и, защото имало неплатени наеми. Показанията на свидетелите А.С., К.Ц., Н.П. и А.Р.почиват на дългогодишни, непосредствени впечатления на лица, незаинтересовани от изхода на спора, поради което съдът ги кредитира. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 ГПК. По допустимостта: Предвид изложените в исковата молба твърдения, че претендираното от ищеца право на собственост се оспорва от държавата, която от своя страна поддържа, че процесното жилище е държавна собственост, то предявения петиторен иск е обусловен от правен интерес и е процесуално допустим. По същество: Основателността на установителното искане предполага осъществяване в патримониума на ищците на годен придобивен право на собственост способ съгласно чл.77 от ЗС – чрез правна сделка, по давност или по друг, определен в закона начин. В случая ищецът основава правото си на собственост върху процесния имот на оригинерно основание - давностно владение започнало през 1991 г. до предявяване на иска, който придобивен способ подлежи на разглеждане в настоящото производство. Не се спори по делото и се установи по делото, че ищецът Д. е бил служител на БОДК, че в това си качество, на 18.02.1991г. е настанен под наем в процесния имот, че е започната процедура по НДИ за закупуване на процесния имот от Д., поради което последният на 11.12.1991 г. е заплатил на МВн Р сумата от 49 861 лв. Съгласно чл. 77 от Закона за собствеността (ЗС), правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определение в закона (приращение, наследяване, публична продан, регулация и т.н.). В българската правна система, способите за придобиване на вещни права са изрично и изчерпателно уредени и заплащането на сума пари не е сред тях. Фактът на плащане на цената на апартамента не е предвиден като придобивно основание, поради което и същият няма за правна последица придобиването на правото на собственост върху процесния недвижим имот. От друга страна, по делото не е представен договор за покупко-продажба на процесния апартамент, като не се твърди такъв да е сключван. Процесният недвижим имот представлява жилище, което е било от ведомствения жилищен фонд на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК). Както беше установено, през 1991 г., ищецът Д., като служител на БОДК, е бил настанен със семейството му под наем по реда на ЗНО /отм. в процесния апартамент №36. Установи се, че наемателят е заявил желание да закупи апатамента и на 11.12.1991 г., е превел сумата от 49 861 лева с основание "закупуване на жилище ". Към 1991 г., е действала Наредбата за държавните имоти (приета с ПМС 122/1975 г., обн., ДВ, бр.79/14.10.1975 г., отм. ДВ, бр.№82/27.09.1996 г. Продажбата на държавни жилищни имоти, гаражи и ателиета е уредена в глава ХV от Наредбата, която предвижда сложен фактически състав, както следва: Съгласно чл. 111, ал. 4 НДИ, продажбата на ведомствени жилища, включително на жилища, които са предадени за стопанисване на народните съвети, се извършва с разрешение на ръководителя на Министерството или ведомството, а когато са предоставени на трудов колектив в стопанската организация - с разрешение на колективния орган за управление, който посочва и купувача. Чл. 120 НДИ предвижда, че продажбата на жилището се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Съгласно чл. 121, ал. 1 НДИ, въз основа на заповедта за продажбата се сключва договор, подписан от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или от определен от него член на изпълнителния комитет и от купувача (купувачите). Преди сключването на договора купувачът е длъжен да внесе цената на жилището изцяло в брой или в брой и заем от Държавната спестовна каса. По делото не е представена нито (подписана) заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, нито договор за продажба, поради което безспорно фактическият състав на продажбата на процесното жилище е останал недовършен. Договорът не е сключен, тъй като е прието Решение № 166 на Министерски съвет от 04.05, 1992 г. (Обн., ДВ. бр. 39 от 12.05. 1992 г.), с което е прогласена абсолютна забрана за продажба или замяна на жилищни имоти, включени в основните средства на БОДК. Съгласно § 66 от ПЗР към ЗИД на Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 87 от 2010 г.), започнатите производства за продажба на държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи на лица, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., по които има издадена заповед и извършено плащане на опредЕ.та цена, се довършват в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. Тази разпоредба не се прилага за разпореждането с жилищата, ателиетата и гаражите от жилищния фонд на Министерство на отбраната. В настоящия случай, издадена заповед няма, поради което и цитираният § 66 е бил неприложим. По поддържаното от ищеца оригинерно основание придобивна давност: Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според, ал. 2 ако владението е добросъвестно - в продължение на 5 години. В конкретния се устонови, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот от 18.02.1991 г. Не се установява обаче субективният елемент на владението. Действително, съгласно чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за оборена ако основанието, на което е установена фактическата власт, изключва намерението за своене. Следователно, меродавно за преценката дали изначално е оборена или не презумпцията по чл. 69 ЗС, е обстоятелството дали основанието, на което е придобито владението, само по себе си води до извод за намерение за изключително своене или за намерение, че вещта се държи за другиго. В конкретния случай е несъмнено, че спрямо ищецът презумпцията по чл. 69 ЗС е опровергана, тъй като Д. е установил фактическа власт върху имота на основание договор за наем, сключен с БОДК - т.е. със съзнанието, че имотът е държавен. Изложеното сочи, че ищецът Д., е бил държател, а не владелец. Така установеното държане е възможно да се превърне във владение, но само ако се докаже, че ищецът е променил субективното си намерение и е манифестирал по явен и несъмнен начин пред ответника /а не пред трети лица/ своето намерение да счита имота за изцяло своя собственост. По делото са налице доказателства за противното - видно от писмо №РД-07-00-020/29.12.1997 г. ищецът е направил искане до областния управител на Област София за закупуване на апартамент № 36, което опровергава твърдението за своене. На следващо място, при изследване на твърдението за придобиване на държавния имот по давност съдът следва да съобрази, че съгласно чл. 86 от ЗС/ДВ бр. 31/1990г/ е забранено в периода от 1990 г. до 1996 г - вещ, държавна или общинска собственост да се придобива по давност. Имотите - частна държавна или частна общинска собственост могат да се придобиват по давност, считано от 01.06.1996 г. Съгласно §1 от ЗС, в сила от 01.06.2006 г. давността за придобиване на право на собственост върху имоти частна държавна и общинска собственост е спряна, като нормата е действаща до 07.03.2022 г., когато влиза в сила решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по к.д. № 16 от 2021 г. на Конституционния съд на РБ, обнародвано с ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г., с което е обявена противоконституционността на разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗД на ЗС. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на РБ последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане в сила на решението на КС и имат действие занапред. При това положение следва да се провери дали за периода от 01.06.1996 г. до предявяването на иска на 27.09.2021 г., когато течащата давност спира е изтекла в полза на ищеца 10-годишна придобивна давност, при съобразяване на действието на мораториума в периода от 01.06.2006 г до 07.03.2022 г. вкл. Както бе отбелязано, съгл. чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според, ал. 2 ако владението е добросъвестно - в продължение на 5 години. Според чл. 68 ЗС владението се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен - намерение да се държи вещта като своя. В хода на съдебното дирене се установи, че считано от 1991 г. ищецът и семейството му са упражнявали фактическа власт върху процесния имот. Фактическата власт върху имота ищеца и семейството му придобиват първоначално на основание договор за наем на същия имот. Съгласно чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В случая се установява, че при придобиването на фактическата власт върху имота ищецът е придобил държането, но е държал за друг, на основание наемно правоотношение по ЗНО. В този случай, при наличие на облигационно основание, въз основа на което държат, следва да се приеме, че презумпцията на чл. 69 от ЗС не ползва ищеца. Същия държи процесния имот за своя наемодател. Така установеното държане е възможно да се превърне във владение, но само ако се докаже, че ищецът е променил субективното си намерение и е манифестирал по явен и несъмнен начин пред ответника своето намерение да счита имота за изцяло своя собственост. По делото липсват доказателства за демонстриране пред собственика на намерението на ищеца или неговия праводател да своят имота. Действително Д. ползва имота, но това ползване се дължи на допускането му до имота като наемател. Евентуалното неплащане на наемна цена не означава обръщане на държането във владение, а е неизпълнение на договорно задължение. Ремонтирането на имота е нормално действие на ползвателите, които осигуряват собственото си нормално съществуване в имота, а не представлява демонстрация на владелческо отношение./В този см. Решение№ 18 / 05.01.2023 г. по гр.д.№ 1608/ 2022г. на САС, ГК/ Нищо от доказаните действия на ищеца не представляват демонстрация пред собственика на фактическо собственическо отношение към имота. Нещо повече, по делото са налице доказателства за признаване на собствеността на държавата върху имота, предвид молбите до държавни органи, с които Д. е отправял искане за закупуване на имота и сключване на договор за продажба, с което ясно показва, че признава, че имотът не е негов, а е на държавата, от която той иска да придобие собствеността. С оглед изложеното съдебният състав намира, че по делото не се установява ищецът да е владял имота, като е демонстрирал пред собственика своето своене на апартамента, а обективно не се установява и изтичане на 10-годишен срок на законно владение върху имота. Предявеният иск за защита на право на собственост, придобито на основание давностно владение следва да бъде отхвърлен като недоказан. По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът.