Решение № 772 от 7.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2374/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК. С решение № 261636 от 16.05.2022г., постановено по гр. д. № 11453/2020г., Софийски градски съд, І ГО, 18 състав е отхвърлил изцяло предявените искове от А. П. Ч. срещу Прокуратура на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 15 000 лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2012г., както и за заплащане на сумата от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2012г., с оглед на образувано и прекратено досъдебно производство № 175/2012г. по описа на ГД „БОП“. С посоченото решение е отхвърлена молбата на А. П. Ч. за присъждане на разноски по делото. Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство - А. П. Ч., чрез процесуалния му представител. В жалбата се релевират възражения, че постановеното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила, както и че е необосновано. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, като се поддържа, че не е обсъдил приетите по делото доказателства в нарушение на съдопроизводствените правила и правилата на формалната логика. В жалбата се сочи, че образуваното досъдебно производство № 175/2012г. по описа на ГД „БОП“ е послужило като основание да бъде изменена мярката за неотклонение /от „парична гаранция“ в „задържане под стража“/ на ищеца по друго дело - нохд № 3585/2012г. по описа на СГС, 12 състав, по което същият е подсъдим. В жалбата се прави оплакване, че макар и досъдебното производство да е образувано срещу неизвестен извършител, всъщност е било водено срещу ищеца. Прави се искане въззивният съд да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи претенцията за неимуществени вреди в пълния претендиран размер, както и да приеме за основателни претенциите за имуществени вреди и да осъди ответника да заплати на ищеца пропуснатите ползи. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски. В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на САП изразява становище, с което оспорва жалбата на насрещната страна. Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното: Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предмет на разглеждане са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. С обжалваното решение СГС, І ГО, 18 състав е приел за неоснователни исковите претенции, ведно със законната лихва. Посочил е, че не са налице предпоставките на ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата. Приел е, че досъдебното производство №175/2012г. не е образувано срещу ищеца, не е водено срещу него, поради което и независимо от прекратяването му, ищецът не търпи вреди, подлежащи на обезщетяване от ответника. Въззивният съд, с оглед правомощията си, счита, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Предмет на разглеждане във въззивното производство е решението в неговата цялост. Във връзка с доводите във въззивната жалба, въззивната инстанция приема следното: По делото не се спори, а и от събраните пред първата инстанция доказателства /пр.пр. № 26756/2013г. по описа на СРП- в оригинал/ се установява, че с Постановление от 17.10.2012г. на дежурен прокурор при СГП е образувано досъдебно производство № 175/2012г. по описа на ГД „БОП-МВР“, пр.пр. № 8652/2012г. по описа на СГП, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 143 НК. С постановление от 25.06.2013г. на прокурор при СГП, на основание чл. 199 и чл. 135, ал. 1 от НПК, досъдебното производство е изпратено на СРП по компетентност, като от прокурора са направени констатации и дадени указания, че при разследването следва да бъдат извършени процесуално- следствени действия за проверка на твърденията на М. С.-Я., като се разпитат посочените от нея лица, свидетели на инцидентите. Видно от Постановление от 10.07.2013г. мл.прокурор при СРП е констатирал, че от момента на образуване на производството е извършено едно единствено процесуално-следствено действие, а именно разпит в процесуално качество на свидетел на М. С.-Я., въз основа на чиято жалба е образувано производството. На 12.03.2014г. ищецът е разпитан в качеството на свидетел по досъдебно производство ЗМ № 2357/2013г. по описа на 06 РУП-СДВР, пр.пр. № 26756/2013г. по описа на СРП. На 14.03.2014г. е проведена очна ставка между ищеца в качеството му на свидетел и подателя на жалбата, въз основа на която е образувано досъдебното производство. С постановление от 17.11.2015г. на прокурор при СРП, на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.24, ал. 1, т. 1 НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 2357/2013г. по описа на 06 РУП-СДВР, пр.пр. № 26756/2013г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител. С писмо от 01.02.2019г. СРП е уведомила ищеца, че с оглед искането му да получи прокурорския акт по пр.пр. № 26756/2013г. по описа на СРП /постановлението за прекратяване/, с оглед разпоредбите на процесуалния закон, копие от посочения акт не може да му бъде предоставено, тъй като не фигурира в кръга лица, които следва да бъдат уведомени за приключване на воденото наказателно производство. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи: За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2) образуваното наказателно производство да бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 3) подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ. В настоящия случай, образуваното наказателно производство е водено срещу неизвестен извършител, а не срещу ищеца. В съдебната практика по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, вкл. редица решения на ЕСПЧ, постановени във връзка с тълкуването и прилагането на разпоредбите на Конвенцията – чл. 6, § 1, за начало на наказателното производство по обвинение в извършване на престъпление по см. на цитираната разпоредба се взема всяко официално уведомление до определено лице от страна на компетентен орган относно твърдение, че лицето е извършило престъпление. Следователно трябва определено лице да бъде уведомено по официален начин, че срещу него има твърдение, че то е извършило престъпление. Както многократно е изяснявал ЕСПЧ, необходимо е да се провери всеки конкретен случай и да се прецени конкретно какви действия са предприети спрямо лицето, дали същите са засегнали неговите права и законни интереси. В настоящия случай, няма твърдения, нито са налице данни ищецът да е бил уведомен от компетентните органи, че спрямо него е налице твърдение, че той е извършил престъпление. Няма твърдения, нито са налице данни, че от страна на прокуратурата са предприети конкретни действия, с които по официален начин да е демонстрирано съществуването на обосновано предположение у разследващите органи за вина на ищеца. От обсъдените по- горе писмени доказателства, съдържащи се в кориците на прокурорската преписка, се установи, че е подадена жалба от М. С.-Я. до СГП. Но това действие не представлява официално уведомяване на ищеца от компетентен орган относно твърдението на Я., че спрямо нея е осъществен фактическият състав на престъпление по смисъла на чл. 143 НК. Не съществуват данни ищецът да е бил поканен да даде обяснения като заподозряно лице, нито да е разпитван като обвиняем. Участието на ищеца е било единствено в качеството му на свидетел, за да се извърши проверка относно верността на твърденията на лицето подало жалбата. Проведената очна ставка е между свидетели. Няма твърдения, нито са налице доказателства в нито един момент от досъдебното производство ищецът да е третиран като заподозрян. Необосновано е твърдението на ищеца, че досъдебното производство условно било образувано срещу неизвестен извършител, но фактически било водено изцяло срещу него, като сочен от прокуратурата извършител на деяния. От съвкупната преценка на обсъдените по-горе доказателства по никакъв начин не се потвърждават тези твърдения, тъй като той е призован да даде обяснения като свидетел, няма обосновано подозрение за вина, не са му наложени някакъв вид ограничения, а и с действията си държавният орган не е създал впечатление, че предполага вина, извършена е била рутинна проверка по сигнал на частно лице. По отношение на релевираните във въззивната жалба възражения, че образуваното досъдебно производство № 175/2012г. по описа на ГД „БОП“ е послужило като основание да бъде изменена мярката за неотклонение /от „парична гаранция“ в „задържане под стража“/ на ищеца по друго дело - нохд № 3585/2012г. по описа на СГС, 12 състав, по което същият е подсъдим, то от писмените доказателства, приложени и приети от първата инстанция, не може да се направи поддържания от ищеца извод. Следва да се отбележи, че са без значение за настоящото производство извършени процесуални действия по друго дело. Дори и да има причинна връзка така, както се твърди от ищеца, то същата би могла да бъде съобразена евентуално след приключване на това наказателно производство /НОХД № 3585/2012г./ и то при евентуално наличие на предпоставките на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Анализът на горните доказателства, приети пред първата инстанция, обосновава извод, че ищецът в нито един момент в хода на досъдебното производство не е бил третиран като заподозрян, респ. като обвиняем. Спрямо него не са били осъществени процесуално-следствени действия от държавен орган, обосновани с подозрение, че е извършил престъпление. Като косвено доказателство, че Прокуратурата не е извършила подобни действия е и отказът на съответния орган да предостави на ищеца копие от прокурорското постановление за прекратявана на досъдебното производство с аргумент, че ищецът не фигурира в кръга лица, които следва да бъдат уведомени за приключване на воденото наказателно производство. Ето защо, не може да се приеме, че твърдените от въззивника негативни емоции и изживявания са пряка последица от действията на Прокуратурата, поради което е и безпредметно обсъждането на събраните по делото доказателства /свидетелски показания/ за доказване на тези вреди. В заключение: Не са налице предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ за обезщетяване на ищеца за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди. Предявените кумулативно обективно съединени искове са неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне. Неоснователността на главната претенция прави неоснователна и акцесорната такава за лихви, която подлежи на отхвърляне. С оглед изложеното, крайният извод на въззивния съд съвпада с този на първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските, с оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивникът-ищец следва да поеме собствените си разноски за въззивната инстанция. Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав