Решение № 7300 от 2.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10363/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 вр. с чл. 351 ГПК и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от В. Ц. А. и А. Ц. Д. срещу Решение № 20052407от 10.08.2022г., постановено по гр. д. № 22011/2015г. по описа на Софийски районен съд, 126 с-в, с което във втора фаза на делбено производство СРС е постановил изнасяне на делбения имот на публична продан, като е оставил без разглеждане възлагателни претенции. Искат имота да им се възложи в общ дял евентуално в дял на А. Д.. Оспорват изводите за просрочване на възлагателните претенции, като считат, че щом делото е внесено в архив поради невнасяне на разноски за втора фаза, то не може заседанието на което е внесено в архив да се счита за първо заседание по делото по смисъла на чл. 349, ал. 4 ГПК. Посочват, че между същите страни е висящо друго дело за делба на процесния имот намиращо се в първа фаза (по допускане) гр.д. 27743/2015г. на СРС, по което имало висящо въззивно производство по в.гр.д. 5551/2020г. на СГС, III-В с-в, което било обявено за решаване и по което имало наведени възражения за нищожност на придобивните основания на Н. Д.. Ответник по другото дело бил и Ц.н Д.-наследодател на жалбоподателите и бивш съпруг на първоначалната ответница по настоящото дело В.П., като бракът им бил прекратен с развод, от което извежда приложимост на чл. 349 ГПК. Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението. СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Във връзка с изложените в жалбата доводи за висящо между същите страни друго дело за делба на същият имот гр.д. 27743/2015г. на СРС, по което имало висящо въззивно производство по в.гр.д. 5551/2020г. на СГС не се констатира недопустимост на решението на СРС по настоящото дело. Посоченото друго дело е било в първата си фаза и е приключило с влязло в сила решение на друг състав на СГС по в.гр.д. 5551/2020г. (приложено към настоящото дело) недопуснато до касационен контрол с Определение на ВКС от 23.11.2023г. С посоченото решение на СГС е обезсилено решението на СРС по първата фаза, постановено в другото делбено производство в частта му, с която процесния имот е допуснат до делба при участие на настоящите страни и Ц.н Д. (починал) и посоченото дело е прекратено. Следователно не може да има недопустимост на производството по настоящото дело, което освен това е във втората си фаза и е по-рано образувано изначално. СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения: С решението си СРС е приел за просрочени направените от страните претенции по чл. 349 ГПК. Този извод е правилен. Претенцията на жалбоподателите за възлагане е заявена с писмена молба представена в открито съдебно заседание на 01.03.2022г. Противно на оплакването в жалбата това не е първото по смисъла на чл. 349, ал. 4 от ГПК заседание. Решението по допускане на делбата е влязло в сила на 11.06.2020г. С Определение на СРС от 14.10.2020г. е насрочено първо заседание по втората фаза за 24.11.2020г., като е допусната СТЕ за определяне на поделяемост на имота и оценка. Дадени са указания и срок до страните за внасяне на определените им депозити за вещото лице. За това заседание жалбоподателите са редовно призовани чрез адвокат М. (призовка на л. 338 от том 2 на делото на СРС). Поради молба от адвокат М. за служебна ангажираност на 24.11.2020г. НЕ Е ДАДЕН ход на делото (макар при действащата тогава редакция на чл. 142, ал. 2 ГПК, това да не е било основание за недаване на ход и отлагане на делото), като същото е отложено за 21.01.2021г. от 15.00 ч., като за новото заседание страните са редовно уведомени по реда на чл. 142, ал. 3 ГПК вр. с чл. 56, ал. 2 ГПК. На 21.01.2021г. отново не е даден ход на делото поради заболяване на адвокат М., като същото е отложено за 09.02.2021г. За новото заседание страните са редовно уведомени по реда на чл. 142, ал. 3 ГПК вр. с чл. 56, ал. 2 ГПК На 09.02.2021г. е даден ход на делото при неявяване на страните или на техните представители-редовно призовани. Поради липса на внесен депозит за вещото лице делото на основание чл. 60, ал. 2 от ПАС е внесено в архив. При тези данни следва да се приеме, че именно заседанието от 09.02.2021г. е първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата по смисъла на чл. 349, ал. 4 ГПК. Съгласно разясненията в ТР № 45 от 12.VIII.1987 г. по гр. д. № 18/87 г., ОСГК на ВС, приложимо и при действащия ГПК поради идентичните разрешения на нормите уреждащи сроковете за възлагателни претенции по отменения и действащият ГПК и трайната съдебна практика (Решение № 611 от 27.X.1995 г. по гр. д. № 341/95 г., I г. о. първото заседание по делото е първото редовно проведено, за което страните са редовно призовани, а в случая това е заседанието от 09.02.2021г., когато при редовно призоваване на страните е даден ход на делото. Преценката на съда в първото редовно съдебно заседание след допускане на делбата, че има основание поради невнесен депозит за вещо лице делото да се внесе в архива не обуславя валидността на извършените и пропуснати да се извършат в законния срок процесуални действия до момента на тази преценка. Разпореждането за предаване на делото в архива поради невнасяне депозит за вещо лице не може да прекъсва или отменя преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК, както и не може валидни процесуални действия, извършени или пропуснати, да бъдат извършени в този срок, да се заличават по силата на такова разпореждане (Решение № 788 от 2.XII.1992 г. по гр. д. № 617/92 г., I г. о. ВС). Това, че то е внесено в архив на основание чл. 60, ал. 2 ПАС в същото заседание по никакъв начин не оказва влияние на качеството му на първо заседание. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ПАС предвижда внасянето на делбеното дело в архив като процесуална мярка за стимулиране на страните към осъществяване на определени процесуални действия и няма отношение към процесуалните сроковете за упражняване на правата на съделителите. Съдът не е длъжен да съобщава на страните, че ще внесе делото в архив (Определение № 199 от 4.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 899/2017 г., I г. о., ГК.) Предвид изложеното правилно СРС не е разгледал претенцията за възлагане направена от жалбоподателите. От неоспорената СТЕ приета от СРС се установява неподеляемост на делбения имот. Следователно единствения приложим способ за делба е публичната продан на имота и решението като правилно следва да се потвърди. При този изход на делото само въззиваемата Н. И. Д. има право на разноски за въззивната инстанция, като претендира и доказва разноски за адвокат в размер на 500, 00 лева, които следва да се присъдят. Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в