Решение № 628 от 12.10.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 783/2023 г.

Производството е с правно основание чл. 25, ал.4, изр.2 ЗТРРЮЛНЦ. Делото е образувано по жалба от К. К. П., в качеството му на управител на „МАРТИМАС“ ЕООД в процес на регистрация срещу Решение № 846 от 02.07.2023 г. постановено по т. дело № 1054 от 2023 г. на Софийски градски съд, TO VI-9 състав, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 20230605115245 против ОТКАЗ 20230528192113/31.05.2023 г. на Длъжностно лице по регистрацията в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх. № 20230528192113/28.05.2023 г. за вписване в ТРРЮЛНЦ на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „МАРТИМАС“ ЕООД. Подържа се, че решението е незаконосъбразно.Според жалбоподателя отказа на длъжностното лице е тенденциозен и е породен от незаконосъобразна практика на Агенцията по вписванията да събират неколкократно държавни такси.Подържа се, че ТЗ предвижда непаричната вноска да бъде оценена от три вещи лица, а не от трима оценители, поради което цитираните в решението текстове от ЗНО и БСО на КНОБ не са относими към спора.Според жалбоподателя ТЗ не предвижда срок на валидност на представената оценка, а в случая всички други изисквания за впосване на непаричната вноска в капитала на новоучреденото дружество са спазени. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което обжалвания отказ бъде отменен. От страна на Агенцията по вписванията е постъпил отговор, с който се оспорва подадената жалба и се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.Законосъобразно съдът приел, че към подадените със заявлението документи, липсва данъчна оценка за недвижимия имот, което препятства възможността да се направи извод, че липсват непогасени данъчни задължения за същия.Съдът правилно приел, че тази липса би наложило даването на указания от негова страна за представяне на такава оценка, ако са били налице основанията за възприемане оценката на трите вещи лица на апортната вноска. Съдът правилно взел предвид, че вещите лица, които са назначени с Акт за назначаване № 20211210191325/13.12.2021 г. са представили оценка на имота, която е валидна към 17.12.2021 г.Съгласно чл. 6 ал. 3 от Закон за независимите оценители, оценката на обект представлява становище на независимия оценител относно стойността на обекта за конкретна цел в определен момент от време и в условията на конкретен пазар. Подържа се, че оценката на обект/ акгив представлява становище на независимия оценител относно стойността на обекта/ актива зa конкретна цел в определен момент от време и в условията на конкретен пазар, изготвено под формата на доклад в писмена форма, подписан и подпечатан. С оглед значителния период от време изминал след изготвяне /13.12.21г./ на оценката до датата /28.05.23г./ на подаване на заявлението за вписване се подържа, че изготвената оценка не е актуална, поради което обжалваното решение е правилно, поради което се иска същото да бъде потвърдено.Претендират се разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Софийският апелативен съд, търговско отделение, девети състав след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното: Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 25, ал. 4 от ЗТР от лице, имащо правен интерес от обжалването на валиден и допустим и подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 25 от ЗТР акт. Първоинстанционното производство е ображувано по жалба от настоящия жалбоподател против ОТКАЗ 20230528192113/31.05.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията в ТРРЮЛНЦ, постановен по Заявление с вх. № 20230528192113/28.05.2023 г. с който е отказано първоначалното вписване на дружеството.Подържа се в жалбата, че с подаденото заявление е поискано вписване на първоначална регистрация на дружеството „МАРТИМАС“ ЕООД с капитал, формиран от непарична вноска, представляваща право на собственост върху недвижим имот - Поземлен имот с идентификатор 68134.512.697 по кад. карта и кад. регистри на гр. София. Правото на собственост принадлежи на учредителя - "КРИСТАЛ ТОН 2” ЕООД, ЕИК 131311790.Подържа се, че отказът е незаконосъобразен. Подържа се, че с отказа незаконосъобразно е прието, че към момента на подаване на разглежданото заявление - 28.05.2023 г., е изминал период от година и половина от извършването на експертизата, поради което не може да се приеме, че същата е актуална. Според жалбоподателя законът не поставя изискване за срок на валидност на експертизите, поради което длъжностното лице е излязло извън обхвата на дължимата проверка и правомощията си. Чл. 72 ал. 3 от ТЗ изрично посочва, че оценката в дружествения договор не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица. В случая оценката на недвижимия имот е в размер на 302 200 лева. Оценката в дружествения договор формиран от непаричната вноска е в размер на 198 000 лв. и е в съответствие с чл.72, ал.З от ТЗ и значително под стойността в заключението. Подържа се, че фактът, че цените на имотите в гр. София за последните няколко години бележат постоянен растеж е всеизвестен и безспорен, поради което не може да се твърди, че оценката не може да послужи за поисканото вписване на капитала на новоучредяващото се дружество.Подържа се, че разпоредбата на чл.21 т.5 от ЗТРРЮЛНЦ фиксира като обект на проверка съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона. В случая, всички изискуеми документи са приложени и са спазени изискванията на чл. 72 от ТЗ, вкл. и ал. 3 от същия.Поради това се иска обжалвания отказ да бъде отменен. По делото е постъпил отговор от АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, гр.София, в който се подържа, че жалбата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от фактическа страна: Регистърното производство е образувано по Заявление обр. А4 с вх. № 20230528192113/28.05.2023 г., подадено по електронен път, с искане за първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност "Мартимас".Със заявлението се иска вписване на едноличното ограничено отговорно дружество, чийто едноличен собственик на капитала е „Кристал тон 2“ ЕООД, ЕИК 131311790, а управител е К. К. П., ЕГН: ••••••••••. Заявено е вписване капитал на дружеството, формиран от непарична вноска, внесена от учредителя „Кристал тон 2“ ЕООД, ЕИК 131311790, представляваща право на собственост върху недвижим имот - Поземлен имот с идентификатор 68134.512.697 по кад. карта и кад. регистри на гр. София.Към искането са приложени: Декларация по чл. 142 от ТЗ; Протокол от учредително събрание; Документ за внесена държавна такса; Решение на съответния орган на юридическо лице - съдружник, за участие в дружеството с ограничена отговорност; Нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управителя; Адвокатско пълномощно; Писмено съгласие за непарична вноска; Декларация по чл. 264 от ТЗ; Доказателство, че вносителят е носител на правата -предмет на апорта; Декларация по чл. 141, ал. 8 от ТЗ; Актуален дружествен договор/учредителен акт/устав; Заключение на вещите лица по чл.72 ал.2 от ТЗ от 13.12.2021 г.; Декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове.С обжалваното.С обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че в представеното със заявланието заключение на вещите лица е посочено, че оценката е разработена към 17.12.2021 г. и е валидна към посочената дата. Към момента на подаване на разглежданото заявление № 20230528192113, а именно 28.05.2023 г., е изминал период от година и половина от извършването на експертизата, поради което не може да се приеме, че същата е актуална. За да постанови обжалваното решение СГС е приел от правна страна, че съгласно т.6 от ТРОСТК от 31.05.2023 г. на ВКС № 1/2020 г., при обжалване на отказ по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ в хипотеза на липса на дадени указания от длъжностното лице по регистрацията по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ съдът е длъжен да даде указания за представяне на изискуемите по закон документи и след това да прецени предпоставките за извършване на заявеното вписване, обявяване или заличаване. Съдът няма правомощия да отменя отказа само поради липса на дадени указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ от ДЛР. В настоящия случай се констатира, че към така описаните документи липсва данъчна оценка за недвижимия имот, което препятства възможността да се направи извод, че липсват непогасени данъчни задължения за същия. От представената по делото декларация по чл. 264 ал.1 от ДОПК е видно, че вносителят „КРИСТАЛ ТОН 2“ ЕООД няма непогасени задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Това би наложило даването на указания от страна на настоящия съдебен състав за представяне на такава оценка, ако биха били налице основанията за възприемане оценката на трите вещи лица на апортната вноска, основанията за което които обаче не са налице, предвид следното: В конкретния случай вещите лица са назначени с Акт за назначаване № 20211210191325/13.12.2021 г. като в изготвената от тях оценка е посочено, че същата е валидна към 17.12.2021 г. Съгласно чл. 6 ал. 3 от Закон за независимите оценители /ЗНО/, оценката на обект представлява становище на независимия оценител относно стойността на обекта за конкретна цел в определен момент от време и в условията на конкретен пазар. В закона е регламентиран правният статут на оценителите и на Камарата на независимите оценители в България (КНОБ). Разпоредбата на чл.22 ал.1 от ЗНО предвижда, че Камарата на независимите оценители е професионална организация на независими оценители и е юридическо лице на самостоятелна издръжка със седалище София. Камарата осигурява и регулира упражняването на професията на независим оценител в интерес на обществото. КВОБ е орган по признаване на професионална квалификация за професията независим оценител по смисъла на чл. 4, т. 5 от Закона. Наред с многобройните й задължения и правомощия, възложени със ЗНО, в чл.22 ал.3 т.5 е предвидено, че Камарата утвърждава стандарти за оценяване, а съгласно т.7 разработва правила и указания за унифициране на документите, които се изготвят при извършване на оценката. На основание правомощията си по чл. 27, ал. 1 т. 5 от ЗНО, Общото събрание на КНОБ проведено на 17 и 18.03. 2018 г., е приело и утвърдило Българските стандарти за оценяване (БСО), които са влезли в сила от 01.06.2018 г. и са актуални към настоящия момент. Съгласно чл. 1.1.2 от БСО не се допуска отклонение от стандартите, нито по инициатива на оценителя, нито по искане на възложителя или потребителя на оценката. Оценката на обект/ актив представлява становище на независимия оценител относно стойността на обекта/ актива за конкретна цел в определен момент от време и в условията на конкретен пазар, изготвено под формата на доклад в писмена форма, подписан и подпечатан. Не се допуска потвърждаване на оценка и/или удължаване срока на нейната валидност. Актуализацията на оценка е допустима само при следните условия, изпълнени кумулативно: първоначалната оценка е извършена от същия оценител; предходната оценка е направена в период от време не повече от една година, съобразно спецификата на обектите на оценка; няма промяна в правния статут на обекта на оценката; няма промяна във физическото състояние на обекта на оценката.Поради това съдът е приел, че предвид датата на депозиране на заключението на вещите лица в ТР, изводът, че изготвената пазарна оценка към 13.12.2021 г. е актуална, е невъзможен, тъй като процесното заявление е депозирано година и половина по-късно – на 28.05.2023 г. Освен че е възможно за такъв период от време да са настъпили съществени промени в цените на недвижимите имоти е налице невъзможност както за потвърждаване на оценката, така и за удължаване на нейната валидност.Съдът е приел, че към датата на подаване на процесното заявление оценката на трите вещи лица, оценили апортната вноска, вече не е валидна и не може да бъда потвърдена или актуализирана, поради което е потвърдил обжалвания отказ. Съставът на въззивния съд, след преценка на представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, счита, че жалбата е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Предвид датата на депозирана на заключението на вещите лица в търговския регистър, изводът, че изготвената пазарна оценка към 13.11.2021г. е актуална, е невъзможен, тъй като процесното заявление е депозирано едва на 28.05.2022г. За изтеклия период от година и половина са настъпили съществени промени в цените на недвижимите имоти.Ноторно известно е, че за територията на гр.София цените са се повишили, но съдът счита, че в случая следва да се има предвид и следното: Оценката на имота изготвена от вещите лица отразява цената на имота в състоянието му към датата на оценката-13.11.21г.За периода от изготвянето на оценката до депозирането на заявлението в ТР е изминал период от година и половина, за който период по делото не са налице каквито и да било данни дали са настъпили някакви промени в състоянието на имота.Цената на даден имот се определя от състоянието на същия към определен момент и от стопанската конюнктура към този момент, а не от аритметичното прибавяне на средния размер на покачването на цените на имотите към стойността на имота назад във времето.Предвид на това съдът счита, че обстоятелството, че в учредителния устав на дружеството капиталът на дружеството е вписан в размер на 198 000лв. което е значително по-ниско от дадената оценка от вещите лица, не може да промени извода за необходимостта от актуална оценка на имота. До настоящия спор не би се стигнало ако заявлението за регистрация на дружеството беше подадено своевременно след изготвянето на оценка на имота предмет на апортиране. Настоящият състав споделя напълно изложените от първоинстанционния съд мотиви, че непредставянето на данъчна оценка на имотите, предмет на непаричната вноска, препятства възможността да се обоснове извод, че липсват данъчни задължения. С представената по делото декларация по чл. 264 ДОПК се установява, че лицето вносител няма непогасени задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Отделно декларацията съставлява волеизявление на лицето, че същото и представляваното от него дружество няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Докато данъчната оценка удостоверява липсата на задължения относно имота и е издадена от компетентен орган и съставлява официалнен удостоверителен документ. В тази насока е решение №700/08.11.22г. по т.д. №901/22г. на САС. По изожените съображния, настоящият състав намира, че не са налице установените от закона предпоставки за осъществяване на исканото вписване, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. По отношение на претендираните от Агенцията по вписванията разноски на основание чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ за юрисконсултско възнаграждение съдът счита, че същото е неоснователно.Налице е формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в производството по отмяна на откази за вписвания в ТРРЮЛНЦ, с която се приема, че регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Част 49 ГПК. Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства, а доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя. Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. С оглед на горното искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, съдът