Решение № 123 от 25.6.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 96/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК. Делото е образувано по повод въззивна жалба на А. Х. Г., с ЕГН- ••••••••••, подадена чрез пълномощника му адв.М., против съдебно решение № 1275 от 11.12.2023 г., постановено по гр.д.№1361/2023г.по описа на БОС, с което съдът е приел за установено по иска на Р. Х. Г., ЕГН •••••••••• от гр. Б., ж.к. “М. р.“, бл. ••8, вх. •, ет. • против А. Х. Г., ЕГН •••••••••• от гр. С. В., ул. “С. п.“ ••, ет. •, че саморъчното завещание, оставено от Л. Р.Г. в полза на А. Х. Г., обявено с Протокол от ••.••.•••• г., рег. № ••••/••.••.•••• г., нотариално дело № •/•••• г. по Регистъра на завещанията на нотариус Б. К., рег. № ••• на НК е нищожно на основание чл.42, б."б" във вр. с чл.25, ал.1 ЗН. С въззивната жалба решението на БОС е оспорено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Оспорен е решаващият мотив на първоинстанционния съд, който е приел, че завещанието е нищожно, тъй като има две дати-15.06.2015г.и 08.01.2017г. Въззивникът счита, че завещанието не е нищожно, въпреки че има две дати, в какъвто смисъл е и Решение №605- 2005г.на първо г.о.на ВКС, Бюлетин на ВКС 2005г., №12. Посочва, че датата има значение относно преценката дали завещателят е бил в състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си, т.е.дали е бил завещателно дееспособен, както и в хипотезата на конкуренция между две завещания.В конкретния случай не са установени такива обстоятелства, тъй като завещанието е само едно, а завещателката и към двете дати е била в изключително добро психично здраве, поради което към втората дата- 08.01.2017г.тя просто е препотвърдила /датирала отново/ ясната си и категорична воля.Прави се довод, че дори непълната дата в съдебната практика не се възприема като равнозначна на липса на дата, ако от текста на завещанието може да се извлекат нужните данни за датата, в какъвто смисъл е Решение №4384 от 1980г.на ВС. Въззивникът счита, че посочването на две дати в процесното завещание в абсолютно никакъв случай не го компрометира, респ.-прави нищожно, тъй като втората дата свидетелства единствено и само за потвърждаване на категоричната воля на завещателката относно личния и завещателен акт.Нормата на чл.25 от ЗН относно действителността на завещателното разпореждане изисква да е несъмнено кой и кога е извършил приподписването, какъвто е настоящият случай.Макар датата да е след подписа на завещателя, ако последният е приподписал последната, то означаването и в документа става част от съдържанието на същия и саморъчното завещание ще бъде действително, в какъвто смисъл е и Решение №343/01.11.2010г.на ВКС по гр.д.№1147/2010г., първо г.о.Моли за отмяна на решението на БОС и постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.Няма доказателствени искания. В депозирания писмен отговор въззиваемият, чрез пълномощника му адв.П. е оспорил въззивната жалба, изразявайки становище за неоснователността и. Изразява становище, че цитираната от въззивника съдебна практика на ВКС – Решение №343/01.11.2010г.на ВКС по гр.д. №1147/2010г., първо г.о е неотносима към предмета на настоящото производство.В това решение е даден отговор на материалноправния въпрос: валидно ли е саморъчно завещание, при което датата на изготвяне следва подписа на завещателя.В мотивите решаващият съдебен състав е приел, че датата е съществен формален елемент на саморъчното завещание и липсата и, независимо по каква причина го превръща в нищожно, като същото може да се валидира, ако след подписа бъде изписана датата, която да бъде приподписана-т.е.да бъде поставен втори подпис след датата, като по този начин тя да се превърне в част от завещанието.Приподписването не е поставяне на втора дата и втори подпис, както е установено в процесното завещание, а материалното право, съдебната практика и юриспруденция не познават институт „препотвърждаване“ /датиране отново/ на ясна и категорична воля, каквото е твърдението на въззивника.По въпроса за наличието на две дати в съдържание на завещателен акт, съдебната практика на ВКС е ясна, последователна и непротиворечива. Моли решението на БОС да бъде потвърдено, а въззивната жалба-оставена без уважение.Няма доказателствени искания. В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.Не сочи нови доказателства. В съдебно заседание въззиваемият, редовно уведомен, се представлява от адв.П., който оспорва въззивната жалба, не сочи нови доказателства.Претендира разноски, представя списък по чл.80 ГПК. Правилно и в съответствие със заявените в исковата молба твърдения и вида на търсената съдебна защита, БОС е дал правна квалификация на предявения установителен иск по чл.42 б.“б“ от Закона за наследството. При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт. По оплакванията във въззивната жалба и по съществото на спора от фактическа и правна страна БАС намери следното: С исковата молба ищецът Р. Г. е предявил иск срещу А. Г., като е поискал съдът да приеме за установено, че саморъчното завещание, направено от майка им Л. Р. Г. е нищожно. В исковата молба се твърди, че майката на ищеца и ответника- Л. Г. е направила саморъчно завещание, с което е завещала на ответника А. Г. собствените си 4/6 ид.ч. от апартамент в гр. Б., ж.к. “С.“, бл. ••, вх. •, ет. •, ап. •••. Ищецът твърди, че завещанието не отговаря на изискванията за форма, понеже в него са посочени две дати- ••.••.•••• г. и ••.••.•••• г., поради което не е ясно кога е съставено завещанието и по този начин е нарушен чл.25 ЗН.Като второ основание за нищожността за завещанието се сочи, че в документа липсва индивидуализация на завещателката /изписано е само името й без ЕГН/ и на лицето, в чиято полза е завещано /посочено само с имената си, но не и с ЕГН, дата на раждане, възраст, адрес/. Не е посочено и в кой град се намира завещаният имот. В исковата молба се заявява, че небрежното отношение на Л. Г. към такъв правен акт, до степен да го компрометира като валиден и годен да породи правни последици, обосновава заключение, че тя или не е имала желание да направи това завещателно разпореждане или че не е разбирала това, което върши.Фактически твърдения, че здравословното състояние на ищцата е било такова, че тя не е разбирала свойството и значението на извършваните от нея действия, както и не е могла да прави самостоятелни, осъзнати и валидни волеизявления не са били заявени от ищеца. В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск.Заявил е твърдения, че волята на майката на страните, обективирана в завещанието е била собствените и 4/6 от имота да завещае на ответника. Счита, че посочването само на трите имена на облагодетелстваното лице не е порок на документа, а в случая това лице безспорно е ответникът, който е живял дълго време с майка си, грижил се е за нея и тя е искала да му завещае имота, поради което е несъмнено, че завещанието касае именно него. В закона няма изискване да се посочат местонахождението, съседите и площта на имота, а е достатъчно той да е определяем, което в случая е сторено, тъй като завещателката е посочила достатъчно данни за имота, който завещава.Твърди се също така, че завещанието е действително, въпреки че са записани в него две дати. От една страна, датата има значение при конкуренцията между две завещания, но в случая завещанието е само едно. Твърди се, че и към двете дати завещателката е била в добро психично здраве. С посочването на втората дата според ответника завещателката е желаела да потвърди още веднъж волята си, а по отношение на волята и да завещае този имот на ответника не възникват съмнения, че е била разколебана. При така заявените твърдения в исковата молба, правилно БОС е приел, че е сезиран с иск за установяване на нищожността на завещанието, направено от майката на ищеца и ответника Л. Р. Г. в полза на ответника А. Г., като се претендира нищожност по чл.42 б.Б от ЗН вр.с чл.25 ал.1 ЗН поради неспазена форма при фактически твърдения за недостатъчно данни, индивидуализиращи ползващото се от завещанието лице и липса на индивидуализация на имота, който се завещава и твърдения за наличие на две дати в завещанието. От фактическата и правна страна на спора БАС установи следното: Между страните не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници, издадено от О. Б. се установява, че ищецът и ответникът са синове и законни наследници на Л. Р. Г., починала на ••.••.•••• г. От приетия като доказателство по делото нот. акт № ••/••.••.•••• г., дело № •••/•••• г.се установява, че Х. А. Г. и Л. Р. Г. са били признати, на основание чл.134 ЗТСУ и чл.289 ППЗТСУ за собственици на апартамент №•, ет. •, вх. •, бл. •• в гр. Б., ж. к. “С.“.Към момента имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.•••.•••.•.••, видно от приложената схема на СГКК. Не се спори, че ищецът и ответникът са собственици на по 1/6 ид.част от този апартамент на основание наследяване по закон от баща им Х. А. Г., а останалите 4/6 ид.части са били собственост на майка им Л. Г. По делото е прието като доказателство заверено копие на саморъчно завещание, направено от Л. Р. Г., с което тя завещава нейните 4/6 ид.ч. от жилището на А. Х. Г. Завещанието е подписано от завещателката.Завещанието има следният текст: „•••••••••• на А. Х. Г. от •••••••••• к/с „С.“, бл. ••, вх. •, ет. •, •••.“ След този текст, на следващ ред завещателката е написала „С почит: ••••••, •••••••••• саморъчен подпис и е •••••••• – ••.••.•••• г. Под черта и ••••••• на друг ред, с разстояние от ••••••••• е ••••••••••• и •••••••••• подпис на завещателката. В празното пространство ••••••••••••••••••••. Няма спор по делото за авторството на завещателното разпореждане, т.е. че майката на страните е написала целия му текст и че подписът е неин. След смъртта на Л. Г. завещанието е представено от ответника А. Г. за обявяването му от нотариус Б. К. По делото е представен като доказателство протокол от ••.••.•••• г., изготвен от нотариус Б. К., неоспорен от страните. От съдържанието на протокола се установява, че на същата дата при нея се е явил А. Х. Г. и е поискал обявяването на саморъчното завещание на майка му Л. Р. Г., което завещание е запазено в дома на завещателката. Нотариусът е прочел завещанието, след което то било приподписано от него и от молителя. Нотариусът е констатирал в съставения протокол, че завещанието е с ясна воля на завещателката и в края му е положен подпис, като то има две дати, а именно- ••.••.•••• г., а •••••••••••• дата ••.••.•••• г., която е приподписана от завещателката. В подкрепа на твърденията си, че завещателката е била в добро психическо здраве до смъртта си, ответникът е ангажирал по делото писмени доказателства- договор за потребителски кредит от 2011г., разписка за получени суми от продажба на съсобствен имот от 2011 г., които подкрепят твърденията му, че Л. Г. е водила активен пълноценен живот, въпреки напредналата си възраст, като е уреждала успешно сама имуществени отношения със съсобственици, сключила е договор за потребителски кредит. Ответникът е представил и медицински документи- удостоверение от ••.••.•••• г., издадено от личния лекар на завещателката, в което е удостоверено, че пациентката му •••••••••••. Представена е и Епикриза от МБАЛ “Бургасмед“ от болнично лечение на Л. Г. с диагноза „••••••••••••“, през м. а. •••• г., в която е констатирано, че тя е •••-и •••••••••• ••••••••••.В епикризата са посочени и придружаващите заболявания, между които няма ••••••••••. Ответникът е ангажирал и свидетелски показания на св. П.-съседка на завещателката и на св.Р.- зълва на завещателката.От показанията им, преценявани в тяхната съвкупност се установява безпротиворечиво, че Л. Г. била разочарована от големия си син Р., който не я посещавал, не общувал с майка си и не полагал грижи за нея.Св.Р. е посочила, че Л. и е споделяла за конфликти със сина и Р. и негово поведение, от което тя била много наранена и обидена като майка. С малкия си син А. тя поддържала много добри отношения, той и съпругата му полагали много грижи за нея. Двете свидетелки заявяват, че им е известно лично от Л., че след дълъг размисъл тя е взела решение да се разпореди в полза на малкия си син А. с идеалните си части от апартамента в ж.к. С., гр. Б., но той не бил съгласен майка му да му ги дари с нотариален акт.По тази причина Л. Г. взела решение да направи саморъчно завещание в полза на сина си А., като е споделяла този факт и с двете свидетелки. И двете свидетелки, с които завещателката е общувала често, не са заявили Л. да е споделяла с тях да се е разколебала или да е променила решението си относно завещанието. Въззивният съд кредитира показанията на свидетелките, вкл.и след преценката по чл.172 ГПК/за св. Р./, тъй като същите са безпротиворечиви, кореспондират помежду си и с останалите събрани по делото доказателства. БОС е приел, че в завещанието са посочени две различни дати, като в текста му не е посочено нито пряко, нито косвено, че едната дата сочи началото, а другата-края на съставянето му.При тези констатации съдът е достигнал до извод, че завещанието е нищожно, като съставено в нарушение на чл.25 ал.1 ЗН досежно означението на датите, тъй като в него са посочени две различни дати, като не е възможно и двете да са верни.Посочването на датата е валидно, когато датата е само една, но не и когато има записани две или повече различни дати.БОС се е позовал и на съдебна практика на ВКС- Решение № 1050 от 21.10.1991г.по гр.д.№853/1991г., Решение №23 от 05.09.2019г.по гр.д.№888/2018г., Решение №398 от 16.01.2013г.по гр.д. №992/2011г. Въззивната инстанция намира решението на БОС за неправилно, като не споделя и крайния извод за нищожността на процесното завещание по следните съображения: В решение № 1050/21.10.1991 г. по гр.д. № 853/1991 г., І г.о., ВС изрично посочва, че "когато са поставени две дати, не може да се даде положителен отговор на посочените три основни въпроса за действието на завещанието, защото не е възможно и двете дати да са верни. Друг е въпросът, когато авторът на завещанието е посочил първата от двете дати като начална на написването му и втората - като край на този процес...... Би могло също така да се избегне създаденото съмнение в полза на една от двете дати, ако това следваше от останалия текст на завещанието....". Това становище се споделя и в настоящата константна практика по чл.290 ГПК на ВКС, на част от която се е позовал и БОС в мотивите на решението си.Настоящият въззивен съдебен състав споделя правното становище на ВКС и на ВС по този въпрос, като отбелязва, че то не е в смисъл, че във всички случаи на наличие на две дати в завещание, то е нищожно, с изключение само и единствено в хипотезата, в която едната дата сочи началото, а другата-края на съставянето на завещанието. В съдебната практика на ВС и на ВКС по приложението на чл.25 ал.1 ЗН, във всички разглеждани случаи е възприето еднопосочно и безпротиворечиво становище, че съдът следва да тълкува волята на завещателя съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, в случаите на неяснота или съмнения в изразената воля на завещателя, включително и да даде отговор дали наличието на две дати опорочава завещанието до степен на нищожността му или не. В съдебната практика по чл.290 ГПК, на която се е позовал БОС, както и в Решение № 1050/21.10.1991 г. по гр.д. № 853/1991 г., І г.о., ВС, са разгледани хипотези, в които едната дата е част от самия текст на завещанието, а другата е положена в края му. Становището на ВКС е в смисъл, че завещанието ще бъде нищожно, когато не може да се установи на коя от двете дати то е съставено, но няма да е нищожно, ако от съдържанието му става ясно, че едната дата сочи началото на процеса по съставянето на завещанието, а втората- края му. Тази съдебна практика разглежда частни случаи, в които завещанието не е нищожно, въпреки наличието на две дати, като не изключва и други хипотези, в които съмнението относно датата на съставяне на завещанието може да се избегне чрез тълкуването му съгласно чл.20 ЗЗД. Няма становище на ВКС и на ВС, че възможните хипотези за валидност на завещание, въпреки наличието на две дати, се изчерпват с горепосочената хипотеза. В съдебната практика на ВКС по приложението на чл.25 ЗН, във всички разглеждани случаи е възприето становище, че съдът следва да тълкува волята на завещателя съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, в случаите на неяснота или съмнения в изразената воля на завещателя и действието на завещанието. БОС е тълкувал формално процесното завещание, като е констатирал, че в него има две дати и не се установява едната да сочи началото, а другата-края на процеса по съставяне на завещанието, поради което е приел, че същото е нищожно, позовавайки се и на съдебна практика на ВКС, цитирана в мотивите на решението. Това становище не се споделя от въззивната инстанция, тъй като в хипотезата на настоящия казус се установява, че втората дата е поставена допълнително, под черта и очевидно няма основание да се тълкува и разглежда като част от завещателното разпореждане, а като негово допълнение/добавка/. При тези фактически констатации въззивният съд намира, че за да се направи извод, че завещанието е нищожно не е достатъчно само да се установи, че едната дата не сочи началото, а другата-края на процеса на съставяне на завещанието. Въззивният съд извърши свое тълкуване на процесното завещание съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, за да установи смисъла на волеизявлението на завещателката и нейната ясна воля, както и да даде отговор дали посочването на втората дата обосновава съмнение относно действителната дата на съставяне на завещанието или действителната воля на завещателката. В текста на завещанието се съдържа ясната воля на завещателката – „•••••••••• на А. Х. Г. от ••••••••••.“ След този текст завещателката е написала „С ••••••: Л. Р. Г., а на •••••••••• и е •••••••••• подпис. Под ••••••••••, но на •••••••••••••• и до ••••••• е положен подпис на завещателката. Липсва ••••••••••••••. Предвид липсата на допълнително волеизявление на завещателката преди датата ••.••.•••• г., съдът няма основание да тълкува изписването на тази дата и полагането на подпис като удостоверяващи времеви момент, следващ ••.••.•••• г., в който завещателката е обективирала волеизявление за промяна или отмяна на завещателното си разпореждане. По делото са ангажирани показанията на двама свидетели, от които безпротиворечиво се установява, че волята на завещателката Л. Г., изразявана многократно до смъртта и през •••• г.е била да се разпореди в полза на сина си А. Г. с нейните идеални части от апартамента в гр. Б., к-с С., а доказателства за промяна на намерението на завещателката в периода след ••.••.•••• г. до смъртта и не са ангажирани.Не са ангажирани и доказателства, които да подкрепят твърденията на ищеца, че майка му е съставила това завещание без да разбира какво върши, а всички събрани по делото писмени доказателства и свидетелски показания водят до безпротиворечив извод, че Л. Г. а е била в добро психично здраве до края на живота си. По гореизложените съображения въззивният съд достигна до извод, че втората дата и подпис не са част от съдържанието на завещанието, а представляват добавка, ••••••••• хронологически ••••••••••••••••••••••• г. Тази добавка обаче не разколебава извода, че завещанието е съставено на ••.••.•••• г. Липсата на волеизявление на завещателката, вписано след края на завещанието, приключващо с изписване на датата ••.••.••••г.и подписа и, в празното поле преди датата ••.••.•••• г., води съда до извод, че не е обективирана промяна във волята на завещателката. Следователно, посочването на втората дата - ••.••.•••• г.не може да обоснове съмнение и в действителната воля на завещателката. При това положение, добавката в процесното завещание, състояща се само от посочването на втората дата ••.••.•••• г.и полагане на подпис на завещателката, в конкретния случай според въззивния съд не буди съмнение нито относно датата на съставяне на завещанието, нито относно волята на завещателката, поради което съдът няма основание за извод, че завещанието е нищожно. По правния въпрос дали добавка в саморъчно завещание е основание за нищожността му ВКС се е произнесъл с Решение № 434 от 2.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 983/2002 г., II г. о., в което е прието, че направената от завещателя добавка в саморъчното му завещание не съставлява основание за нищожността му, щом като тя не буди съмнение за неговата действителна воля. Водим от горните мотиви, БАС достигна до извод, че предявеният иск за установяване нищожността на процесното завещание на основание чл.42 б.Б от ЗН вр.с чл.25 ал.1 ЗН-поради неспазена форма, при фактически твърдения за наличие на две дати в завещанието е неоснователен и следва да се отхвърли, което налага отмяна на обжалваното решение на БОС и постановяване на съдебно решение от въззивната инстанция, отхвърлящо исковата претенция. Въззивният съд споделя становището на БОС за неоснователност на предявения иск и по наведеното основание за нищожност на завещанието поради недостатъчно данни, индивидуализиращи ползващото се от завещанието лице и липса на индивидуализация на имота, който се завещава.Описанието на имота и ползващото се от завещанието лице са достатъчни, за да могат да бъдат индивидуализирани без съмнения, в каквато насока е утвърдената съдебна практика. Констатираните непълноти, като непосочване на ЕГН и родствена връзка, както и факта, че в завещанието индивидуализацията на апартамента не е идентична с тази, която се прави на имот в нотариален акт, в случая не водят до невъзможност или затруднения да се установи авторството на завещанието и волята на завещателката. С оглед изхода от въззивното обжалване, право на присъждане на разноски съгласно чл.78 ал.3 ГПК има ответникът А. Г..Той е претендирал своевременно присъждане на разноски, направени пред БОС и БАС, които следва да му бъдат присъдени. Пред БОС са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, в размер на 800 лв., платени в брой.Пред БАС са представени доказателства за сторени разноски в размер на 165.93 лв.държавна такса за въззивно обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд