Решение № 23165 от 4.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2868/2025 г.
Административен съд - София-градII Отделение04.07.2025 г.докладчик Диляна Николова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СТАР ПОСТ“ ООД срещу частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Заповед № РД-08-82/24.02.2025г. на главния секретар на Министерството на транспорта и съобщенията. ОСЪЖДА „СТАР ПОСТ“ ООД, ЕИК, да заплати на Министерството на транспорта и съобщенията сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски по производството. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.40, ал.3 ЗДОИ. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.137 АПК. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на „СТАР ПОСТ“ ООД срещу частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Заповед № РД-08-82/24.02.2025г. на главния секретар на Министерството на транспорта и съобщенията /МТС/.
Жалбоподателят моли за отмяната на оспорения отказ като незаконосъобразен – издаден при неправилно приложение на материалния закон. От фактическа страна в жалбата излага, че със заявление вх.№ 33-00-9/10.02.2025г. поискал предоставяне по реда на ЗДОИ на обществена информация под формата на копия на материален носител или копия, предоставени по електронен път от Годишен доклад за действително направените нетни разходи, както и за разходите за инвестиции, за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии през 2021г., 2022г. и 2023г. от „Български пощи“ ЕАД, предоставени на министерството на основание чл.92 от наредба за пенсиите и осигурителния стаж, приета с ПМС № 30/10.03.2020г.
С посочената заповед бил отказан достъп до тази информация, поради това, че тя не е обществена и попада в обхвата на понятието „търговска тайна“ по см. на чл.3 от Закона за защита на търговската тайна. „Български пощи“ ЕАД обаче било нефинансово предприятие, което получава годишна компенсация от държавния бюджет за предоставяне на услугата от обществен интерес „изплащане на пенсии“, поради което всеки данъкоплатец има право да знае как са определени разходите за осъществяваната от предприятието дейност – дали се покриват изцяло от размера на получените приходи или от бюджетни средства, получени като компенсация. Предвид това счита, че исканата информация е обществена, съгласно законовата дефиниция и е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето й. Позовава се на решение 2012/21 на Европейския съюз, за да обоснове, че с цел да бъдат избегнати нарушения на конкуренцията следва компенсацията, която изплаща държавата за извършване на обществена услуга да не надвишава необходимото за покриване на нетните разходи, направени от предприятието за извършване на услугата, като към тях се добави разумна печалба. Подробно обсъжда механизма на съгласуване на резултатите от прилагане на Системата за разпределение на разходите на „Български пощи“ ЕАД. Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се представлява.
Ответникът по оспорването, чрез служители с юридическо образование Г. и Л. моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Поддържа се от тях, че жалбоподателят цели постигането на друг резултат с подаденото заявление, различен от обективираната в чл.2, ал.1 ЗДОИ цел. Посочват, че с исканите документи жалбоподателят цели образуването на нови дела срещу министерството. Молят за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Молят съда да съобрази нормата на чл.40, ал.1 ЗДОИ относно определяне на разноските при злоупотреба с право. В писмено становище, представено с административната преписка се цитират образувани дела в съда по жалби на „СТАР ПОСТ“ ООД с предмет законосъобразността на две решения на КРС, с които се съгласуват резултатите от Системата за разпределение на разходите на „Български пощи“ ЕАД и се приема стойността на общия размер на нетните разходи, както и по оспорване на три заповеди на министъра на транспорта и съобщенията, с които се определя компенсацията, дължима на „Български пощи“ ЕАД за действително направени нетни разходи за извършване на услугата от общ икономически интерес на територията на Република България по изплащане на пенсии чрез пощенските станции за 2021г., 2022г. и 2023г. Въз основа на това е направен извод за отсъствие на целта по чл.2, ал.1 ЗДОИ, съответно за законосъобразност на оспорения отказ.
Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не изразява становище по законосъобразността на оспорения акт.
Съдът, като се запозна с изложеното в жалбата, становището на ответника и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят е сезирал министъра на транспорта и съобщенията със заявление рег.№ 33-00-9/10.02.2025г., с което поискал предоставяне по реда на ЗДОИ на следната информация:
- Копие от Годишен доклад за действително направените нетни разходи, както и за разходите за инвестиции за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии през 2021 година от „Български пощи“ЕАД;
- Копие от Годишен доклад за действително направените нетни разходи, както и за разходите за инвестиции, за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии през 2022 година от „Български пощи“ЕАД;
- Копие от Годишен доклад за действително направените нетни разходи, както и за разходите за инвестиции, за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии през 2023 година от „Български пощи“ЕАД;
- Копие от Одиторски доклад от „Глобъл Одит Сървисиз“ ООД съгласно Договор № Д-9/27.02.2023г за проверка за съответствие на представения годишен доклад за действително направените нетни разходи, както и за разходите за инвестиции за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии през 2021 година от „Български пощи “ЕАД“;
- Копие от Одиторски доклад от „Грант Торнтон“ООД съгласно Договор № Д-41/02.10.2023г. за проверка за съответствие на представения Годишен доклад за действително направените нетни разходи, както и за разходите за инвестиции за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии през 2022 година от „Български пощи “ЕАД“;
- Копие от Одиторски доклад изготвен от „Глобъл Одит Сървисиз“ ООД съгласно Договор № Д-25/31.07.2024г. за проверка за съответствие на представения Годишен доклад за действително направените нетни разходи, както и за разходите за инвестиции за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии през 2023 година от „Български пощи“ ЕАД;
- Копие от заповед, издадена от министъра на транспорта и съобщенията на основание чл.92, ал.5 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж за размера на компенсацията, дължима за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии чрез пощенските станции на „Български пощи“ ЕАД за 2021 година;
- Копие от заповед, издадена от министъра на транспорта и съобщенията на основание чл.92, ал.5 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж за размера на компенсацията, дължима за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии чрез пощенските станции на „Български пощи“ ЕАД за 2022 година;
- Копие от заповед, издадена от министъра на транспорта и съобщенията на основание чл.92, ал.5 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж за размера на компенсацията, дължима за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии чрез пощенските станции на „Български пощи“ ЕАД за 2023 година.
В заявлението е посочено, че информацията се иска под формата на копия на материален носител или копия, предоставени по електронен път или на интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните. Посочено е също, че „Български пощи“ ЕАД е задължен субект по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 вр.§ 1, т.4, б.“б“ и „в“ ЗДОИ и съгласно чл.31, ал.5 ЗДОИ не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на ЗДОИ, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й, доколкото в Закона за държавния бюджет на РБ за всяка година за „Български пощи“ ЕАД се предвиждат средства, отпускани като субсидия от държавния бюджет и тъй като се касае за публични средства, данните за разходването им неминуемо представляват обществен интерес.
Последвало е издаването на Заповед № РД-08-82/24.02.2025г. на главния секретар на МТС, с която на основание чл.2, ал.1, чл.28, ал.2, чл.34, чл.35, ал.3 вр. чл.38 ЗДОИ е отказан достъп до информацията по т.1 – 3 от заявлението, предоставен е частичен достъп до информацията по т.4 – 6 от заявлението и пълен достъп до информацията по т.7 – 9 от заявлението. Изложените мотиви по отношение на т.1 – 3 са, че в годишните доклади се съдържат данни за ресурсната обезпеченост на системата и технологичните процеси на „Български пощи“ ЕАД, трафични и счетоводни данни и конкретни финансови показатели за дейността, данни за направените нетни разходи, както и за разходите за инвестиции, за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии от „Български пощи“ ЕАД, данни за сумите и броя на изплатените пенсии по пощенски станции, както и по домовете на пенсионерите. Тази информация посочва паричните наличности по пощенските станции, както и паричните суми, които се намират в пощальоните, които доставят пенсии по домовете и не е публична. Отделно от това, в МТС постъпило писмо от „Български пощи“ ЕАД с искане цялата предоставена информация, съдържаща се в докладите да се третира като търговска тайна, тъй като данните, включени в докладите съдържат информация за цялостната технология на дейността, която дружеството счита за критична, както и да се третира като ноу хау. Ответникът е посочил, че информацията, която се съдържа в докладите представлява търговска тайна по смисъла на чл.3 от Закона за защита на търговската тайна и § 1, т.9 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията, поради което предоставянето на достъп на трети лица ще доведе до нейното узнаване и евентуално използване, създава риск от бъдещо неправомерно разкриване и разпространение на чужда търговска тайна, което съобразно Закона за защита на конкуренцията е форма на нелоялна конкуренция, която е забранена.
Посочено е също, че между КРС и заявителя „СТАР ПОСТ“ ООД е налице неприключило съдебно производство в Административен съд София-град с предмет Решение № 332/13.10.2022г. на КРС, с което на основание чл.29а, ал.5 ЗПУ, КРС е приела стойността на общия размер на нетните разходи от предоставяне на универсална пощенска услуга от „Български пощи“ ЕАД за 2021г. като е направила извод, че същите представляват несправедлива финансова тежест за извършването на универсална пощенска услуга, която се компенсира от държавния бюджет за съответната година, в което производство „Български пощи“ ЕАД е конституирано като заинтересована страна.
Посочва се, че между същите страни - „СТАР ПОСТ“ ООД и КРС, е образувано и не е приключило още едно дело - № 10457/2022г. по описа на АССГ, като негов предмет е законосъобразността на Решение № 331/2022г. на КРС, с което се съгласуват резултатите от Системата за разпределение на разходите на „Български пощи“ ЕАД, в което „Български пощи “ ЕАД е конституирано като заинтересована страна.
С оглед посочените съдебни производства между КРС и „СТАР ПОСТ“ ООД, ответникът е приел, че може да се направи обосновано предположение, че искането за предоставянето на годишните доклади по т.1 -3 от заявлението за достъп до обществена информация има за цел снабдяването с информация, която има отношение към съдебните спорове по водените неприключени дела, а не за съставяне от заявителя на собствено мнение за дейността на задължения субект и обществения живот в страната. Въпреки че заявлението по т.1 -3 се отнася за услуги, които не са пощенски, счита, че по този начин заявителят чрез скрити действия цели получаване по реда на ЗДОИ на търговска информация, която се отнася до търговската дейност на „Български пощи“ ЕАД, а не е обществена такава и разполагайки с търсената информация „СТАР ПОСТ“ ООД може да я използва по търговски начин, получавайки по този начин преимущество в сравнение с конкурентите си, като по този начин ще бъде нарушена общата забрана на нелоялна конкуренция по чл.29 от Закона за защита на конкуренцията. С оглед това обстоятелство е прието, че исканата по т.1 – 3 информация не е обществена, тъй като не отговаря на целта по чл.2, ал.1 ЗДОИ и не подлежи на предоставяне по реда на този закон, а след като информацията не е обществена не е налице и надделяващ обществен интерес от предоставянето й.
По отношение на исканата информация по т.4 – 6 от заявлението в заповедта се посочва, че не се предоставя достъп до информацията по Приложение I и II към горепосочените доклади за изразяване на разумна сигурност, тъй като информацията, която се съдържа в Приложение I и II не е обществена информация и не попада в обхвата на чл.2, ал.1 ЗДОИ. Посочва се, че в докладите за изразяване на разумна сигурност изрично е записано, че същите се предоставят на министерството и са предназначени за информация и използване единствено от него, като не следва да се използват за каквито и да било други цели. Също така изрично е записано, че същото ограничение и използване се отнася за Приложение I и II към докладите като Приложение I „Описание на извършените процедури и получените резултати“ към съответния доклад /за 2021г., 2022г. и 2023г./ по т.4 - 6 от заявлението съдържа информация, свързана със специфичните изисквания и методите на работа на одиторите, съставили съответния доклад и тяхното съответствие с изискванията на техническата спецификация към проведените обществени поръчки за възлагане извършването на одит за действително направените нетни разходи, както и за разходите за инвестиции за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии. Приложение II Доклад за действително направените нетни разходи за предоставяне на обществена услуга за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии към съответния доклад /за 2021г., 2022г. и 2023г./ по т.4 - 6 от заявлението се посочва, че представлява годишните доклади за действително направените нетни разходи, както и за разходите за инвестиции, за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии през 2021г., 2022г. и 2023г. от „Български пощи“ ЕАД, които са предмет на заявлението за достъп до обществена информация с peг. № 33-00-9 от 10 февруари 2025г. - т.1-3 от него, като достъпът до тях е отказан по изложените в т.1 от заповедта, мотиви.
Решението, видно от доказателствата на л.31 по делото, е съобщено на жалбоподателя по електронна поща на 24.02.2025г. Жалбата, по която е образувано настоящото производство е подадена чрез пощенски оператор на 04.03.2025г. /разписка на л.139/.
Въз основа на така установеното съдът приема, че жалбата, с която е сезиран е допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване акт – отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, от активно легитимирана страна и в преклузивния 14-дневен срок за обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Правото да се търси и получава информация по чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България обхваща задължението на държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, да осигуряват достъп до общественозначима информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ.
Съгласно чл.3, ал.1 ЗДОИ задължени субекти за предоставянето на обществена информация са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Според чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за администрацията, органите на изпълнителната власт са централни и териториални като централни органи на изпълнителната власт са Министерският съвет, министър-председателят, заместник-министър председателите и министрите. Следователно министърът на транспорта и съобщенията е задължен субект по смисъла на посочената законова разпоредба. В това си качество той се е възползвал от възможността, предвидена в чл.28, ал.2 ЗДОИ и е предоставил правомощията по разглеждане на заявления по ЗДОИ на главния секретар на министерството с Вътрешни правила за реда и организацията за разглеждане на искания за достъп до обществена информация – чл.6 от тях, утвърдени на 19.02.2024г. С оглед това съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт.
Не се установяват допуснати нарушения на изискването за форма на административния акт, както и нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и съответно да обосноват отмяната на акта само на това основание – ответникът се е произнесъл по отправено до министъра заявление, регистрирано по надлежния ред, в сроковете и по реда, предвидени в ЗДОИ. Правилно е приложен материалният закон.
Като оправомощен по надлежния ред главният секретар дължи разглеждане и произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация. Такава според дефиницията по чл.2, ал.1 ЗДОИ, е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Според чл.9, ал.1 ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна - официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия /чл.10/, а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл.11/. Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, и до друга официална информация в случаите, когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я е създал, се осигурява чрез обнародването им /чл.12, ал.1 и ал.2/, а достъпът до официална информация извън случаите по ал.1 и 2 е свободен и се осъществява по реда на този закон, като законът предвижда ограничение - когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/ и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи - чл.13, ал.2 ЗДОИ. Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл.37, ал.1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация - когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Анализът на разпоредбата показва, че изключение от посоченото правило е допустимо само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3, като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 и т.2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т.6 ДР ЗДОИ.
Безспорно е по делото, че обществената услуга по изплащане на пенсии чрез пощенските станции на територията на цялата страна е възложена на „Български пощи“ ЕАД, на основание чл.92б, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. За извършването на тази услуга „Български пощи“ ЕАД получава компенсация за нетните разходи, представляващи несправедлива финансова тежест, определени с механизма по чл.92, ал.3 от наредбата. Съгласно посочената разпоредба, ежегодно до 31 май дружеството представя на министъра на транспорта и съобщенията обобщен годишен доклад за тези разходи, както и за разходите за инвестиции за извършване на услугата през предходната година. Докладът съдържа и размера на исканата компенсация. След проверка за съответствие на представения доклад и размера на исканата компенсация с изискванията на механизма, извършена от независим одитор, министърът, въз основа на изготвения от него доклад, определя със заповед размера на компенсацията, дължима за извършване на услугата за предходната година.
Безспорно е също така, че оспорващото дружество притежава лиценз за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга – приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки и колети и разрешение за извършване на неуниверсални пощенски услуги.
На съда е служебно известно /освен че се посочва от ответника/, обстоятелството, че по жалба на „СТАР ПОСТ“ ООД срещу Решение № 332/13.10.2022г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл.29а, ал.5 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ КРС е приела стойността на общия размер на нетните разходи от предоставяне на универсална пощенска услуга /УПУ/ от „Български пощи“ ЕАД за 2021г., като е направила извод, че същите представляват несправедлива финансова тежест за извършването на универсалната пощенска услуга, е образувано адм.д. № 10456/2022г. по описа на Административен съд София-град, неприключило към настоящия момент.
Между същите страни в същия съд е налице и неприключило към момента производство по адм.д. № 10457/2022г., с предмет жалба на „СТАР ПОСТ“ ООД срещу Решение № 331/13.10.2022г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на основание чл.15, ал.1, т.15 и чл.29б, ал.6, т.2 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ и чл.13, т.2 от Правилата за съдържанието, начина на разпределение на разходите, реда и сроковете за съгласуване на системата за разпределение на разходите на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, са съгласувани резултатите от прилагане на Системата за разпределение на разходите на „Български пощи“ ЕАД през 2021г. В хода на това производство е представен доклада на „Български пощи“ ЕАД за 2021г. от пълномощника на ответника, който изрично е посочил, че той съдържа търговска тайна. С протоколно определение в съдебно заседание на 06.03.2025г. съдът е разпоредил доказателствата, съдържащи търговска тайна, а именно писмо от „Български пощи“ ЕАД, придружено с годишен доклад с анализ на резултатите от системата за разпределение на разходите на дружеството да се съхраняват в отделен том от делото и да се предоставят само след изрично разрешение на съдията.
В конкретния случай жалбоподателят със заявлението си е поискал предоставяне по реда на ЗДОИ на копия от Годишен доклад за действително направените нетни разходи, както и за разходите за инвестиции за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии през 2021г., 2022г. и 2023г. от „Български пощи“ ЕАД /т.1 – 3 от заявлението/. Тези доклади, както посочва и ответникът, съдържат информация, която представлява търговска тайна по см. на чл.3 от Закона за защита на търговската тайна вр. чл.92, ал.3 НПОС относно съдържанието на доклада. В този смисъл би било налице основанието за отказ по чл.37, ал.1, т.1 ЗДОИ, в случай, че търсената информация е обществена по см. на чл.2, ал.1 ЗДОИ. Докладите обаче не съдържат информация, която би могла да даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект – министъра на транспорта и съобщенията, тъй като касаят дейността на „Български пощи“ ЕАД. Обществена информация ще представлява заповедта на министъра, с която определя размера на дължимата компенсация, както и решенията на КРС, постановени в производството по съгласуване резултатите от прилагане на Системата за разпределение на разходите на „Български пощи“ ЕАД. Предвид това не е налице първата изискуема предпоставка по посочената разпоредба.
Вярно е, че „Български пощи“ ЕАД се явява задължен субект по см. на чл.3, ал.2 ЗДОИ. Това му качество в конкретния случай има отношение единствено към въпроса дали е необходимо неговото съгласие за предоставяне на търсената информация. Такова действително не е необходимо с оглед разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗДОИ, в случай, че отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването ѝ. При положение, че търсената информация – годишните доклади по чл.92, ал.3 НПОС, не съдържа информация за дейността на задължения субект, тя не представлява обществена информация, съответно презумпцията за надделяващ обществен интерес е неприложима към нея.
На следващо място съдът намира, че не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.2, ал.1 ЗДОИ, за да бъде определена търсената информация като обществена, а именно не може да послужи на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. Искането за предоставяне по реда на ЗДОИ на годишните доклади за действително направените нетни разходи, както и за разходите за инвестиции за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии през 2021г., 2022г. и 2023г. от „Български пощи“ ЕАД не обслужва тази цел и неговото удовлетворяване не би спомогнало заявителят да си състави информирано мнение за дейността на задължения публичноправен субект – министъра на транспорта и съобщенията. Правото да се получава обществена информация гарантира осведомеността на гражданите за протичащите в обществото процеси, поради което е недопустимо да се упражнява за постигане на цели, извън посочената от закона, вкл. за снабдяване с документи, съдържащи търговска тайна, по отношение на които са налице образувани и неприключили към момента съдебни производства. Същите съображения са приложими и по отношение на информацията по т.4 – 6 от заявлението, достъпът, до която е отказан.
По тези съображения съдът намира, че като е отказал предоставяне по реда на ЗДОИ на търсената от заявителя информация ответникът е приложил правилно материалния закон.
С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на ответната страна са дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено на 100 лева, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.3 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 40-ти състав
Цитирани разпоредби
42- чл. 3
- чл. 137 АПК
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 13, ал. 2 ЗДОИ
- чл. 2, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 28, ал. 2 ЗДОИ
- чл. 3, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 3, ал. 2 ЗДОИ
- чл. 31, ал. 5 ЗДОИ
- чл. 35, ал. 3 ЗДОИ
- чл. 37, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ
- чл. 38 ЗДОИ
- чл. 40, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 40, ал. 3 ЗДОИ
- чл. 9, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 29, ал. 5 ЗПУ
- чл. 92, ал. 3 НПОС
- чл. 1
- чл. 10
- чл. 11
- чл. 12, ал. 1
- чл. 13, т. 2
- чл. 145
- чл. 15, ал. 1, т. 15
- чл. 172, ал. 2
- чл. 19, ал. 1
- чл. 2, ал. 1
- чл. 28, ал. 2
- чл. 29, ал. 5
- чл. 29, ал. 6, т. 2
- чл. 29
- чл. 3, ал. 2, т. 1
- чл. 34
- чл. 37, ал. 1, т. 1
- чл. 40, ал. 1
- чл. 41, ал. 1
- чл. 6
- чл. 92, ал. 1
- чл. 92, ал. 3
- чл. 92, ал. 5
- чл. 92