Решение № 4597 от 22.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7131/2022 г.

Производството е образувано по искова молба от В. Д. Д., с която са предявени срещу У.Б. АД искове, както следва: отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за липса на вземания за сумата от 470530, 94 лв., представляваща задължения по Договор за револвираща кредитна карта от 27.12.2004 г., Договор за банков кредит от 28.02.2008 г. и Договор за ипотечен кредит от 23.12.2004 г., за които са издадени Изпълнителен лист от 29.06.2011 г., издаден от СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 25372/2011 г на СРС, Изпълнителен лист от 05.07.2011 г., издаден от СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 25370/2011 г. СРС и Изпълнителен лист от 29.07.2011 г., издаден от СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 25373/2011 г на СРС, при главно основание за погасяване – чл.739, ал.1, вр. чл.610, чл.614, ал.4 ТЗ – поради откриване на производство по несъстоятелност срещу ищцата в качеството й на неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, което впоследствие е заличено и непредявяване от страна на кредитора на процесните вземания в производството по несъстоятелност и при евентуално основание за погасяване – изтекла погасителна давност за вземанията; осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 16062, 95 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, получена от ответника на основание Постановление за разпределение на суми от 01.07.2022 г. по изп.д. № 20117390400648 след погасяванена задължението. Ищцата твърди, че срещу нея е образувано изп.д. № 20117390400648 по описа на ЧСИ рег.№ 739 С.С., по което остатъчният й дълг към 01.06.2022 г. е 470 530.94 лв. Производството е образувано на основание изпълнителни листа, издадени както следва: Изпълнителен лист от 29.06.2011 г., издаден от СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 25372/2011 г на СРС, Изпълнителен лист от 05.07.2011 г., издаден от СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 25370/2011 г. СРС и Изпълнителен лист от 29.07.2011 г., издаден от СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 25373/2011 г на СРС. Твърди, че вземането, предмет на принудително събиране, е погасено на чл.739, ал.1, вр. чл.610, чл.614, ал.4 ТЗ – поради откриване на производство по несъстоятелност срещу ищцата в качеството й на неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, което впоследствие е заличено и непредявяване от страна на кредитора на процесните вземания в производството по несъстоятелност. Твърди, че е претърпяла личен фалит в качеството си на неограничен съдружник в събирателно дружество „М.И С.“- прекратено след проведено производство по несъстоятелност, заличено от ТР. Позовава се на съдебна практика, според която след като кредитори на длъжника за негови лични задължения не са предявили вземанията си в производството по несъстоятелност, открито автоматично и за неограничено отговорните съдружници, и то е заличено от ТР, неупражнените права са погасени на основание чл. 739, ал.1 ТЗ. Счита, че разпоредбата на чл.739, ал.1 от ТЗ за погасяване на непредявените в производството по несъстоятелност вземания на личните кредитори се отнася и до еднолични търговци и до физическите лица - неограничено отговорни съдружници, тъй като положението им не може да бъде по-тежко от това на останалите видове търговци. В условията на евентуалност твърди погасяване на процесната сума от 470 530.94 ГПК по давност - поради неизвършвани действия в продължение на 5 години от страна на ЧСИ С.С. по изп. дело №20117390400648. Моли сумата, получена от ответника при продажба на съсобствен имот, съответна на нейния дял от имота, да й бъде върната. Ответникът оспорва исковете. Твърди, че ищецът не е направил възражение по чл.414 ГПК, а на основание чл.424 ГПК иск може да бъде предявен само в посочения преклузивен срок и то само в случаите на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са от значение за делото, каквито не са представени в случая. Твърди, че иск по чл.439 ГПК не е допустим за вземания, установени в заповедно производство. Оспорва твърдението на ищцата, че е обявен фалитът й като физическо лице – неограничено отговорен съдружник в събирателно дружество, като твърди, че при липса на приет закон за несъстоятелността на физическите лица, те не могат да бъдат обявени в несъстоятелност. Счита, че е налице злоупотреба с право, тъй като единствената цел, с която е създадено дружеството „М.И С.“, е била да се увредят кредиторите, като бъде обявено в несъстоятелност поради липса на имущество. Оспорва твърдението, че задължението е погасено поради изтекла давност. Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: По иска по чл.439 ГПК: Безспорно в отношенията между страните е, че процесните вземания (за главница, възнаградителна лихва и разноски), представляващи задължения по Договор за револвираща кредитна карта от 27.12.2004 г., Договор за банков кредит от 28.02.2008 г. и Договор за ипотечен кредит от 23.12.2004 г. са възникнали и са съдебно установени с влезли в сила по отношение на ищцата заповеди за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, за които са издадени както следва: Изпълнителен лист от 29.06.2011 г., издаден от СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 25372/2011 г на СРС, Изпълнителен лист от 05.07.2011 г., издаден от СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 25370/2011 г. на СРС и Изпълнителен лист от 29.07.2011 г., издаден от СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 25373/2011 г на СРС. Общият размер на задължението на длъжника, включващо изтекли лихви и разноски, е в размер на 470530, 94 лв., съгласно актовете, изготвени в изпълнителното производство, а именно – Постановление за разпределение на суми от 01.07.2022 г. по изп.д. № 20167390400379 – стр.2, пар.2. В случай на влязла в сила заповед за изпълнение длъжникът може да оспори съществуване на вземането по исков ред, но само ако са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК. Посочените разпоредби сочат на различни фактически състави в зависимост от обстоятелствата, поради които вземането се оспорва и момента на настъпване на тези обстоятелства. По реда и в сроковете по чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането поради новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за възникване и съществуване на вземането, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Т.е. при иска по чл.424 ГПК ищецът следва да се основава на факти, настъпили преди издаване на заповедта за изпълнение или преди изтичане на срока за възражение по чл.414 ГПК. С т.16 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че твърдените от ищеца факти по реда на чл.424 ГПК следва да са от съществено значение и да са новооткрити – ако са били известни на длъжника преди изтичане на срока за възражение, „те не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение“. С иска по чл. 439 ГПК от друга страна длъжникът може да оспори изпълнението на вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение на основание новонастъпили факти - това са факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо - настъпили след изтеклия срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, респ. след приключване на съдебното дирене в производството по уважения иск по чл. 422 ГПК (в т.см. Определение №262/09.07.2020 г. по дело №586/2020 на ВКС, ГК, IV г.о.). Отрицателният установителен иск, предявен в настоящото производство, с оглед наведените твърдения на ищеца, следва да се квалифицира по чл.439 ГПК. Правопогасяващите възражения, на което се позовава длъжникът, са погасяване по реда на чл.739, ал.1 ТЗ (поради непредявяване на вземанията в производство по несъстоятелсност, открито по отношение на длъжника в качеството му на неограничено отговорен съдружник в търговско дружество) и по реда на чл.117, вр. чл.110 ЗЗД (изтекла погасителна давност за процесните вземания). Обстоятелствата, на които се позовава длъжника, са такива, настъпили след влизане в сила на актовете, с които се установяват вземанията и предявеният иск не би могъл да бъде квалифициран по чл.424 ГПК. Ето защо възраженията на ответника за недопустимост на производството са неоснователни. От представените писмени доказателства по делото и справка в сайта на Търговския регистър се установява следното: С учредителен договор от 01.05.2019 г. Р.Х.М. и В. Д. Д. са постигнали съгласие да учредят събирателно дружество с наименование „М.И С.“ СД, което е вписано в ТР на 18.06.2019 г. като събирателно дружество с неограничено отговорни съдружници: Р.Х.М. и В. Д. Д.. С Решение от 03.08.2020 г. на ОС – Кюстендил по т.д. №8/2020 г. е обявена неплатежоспособността на „М.И С.” СД, с ЕИК •••••••, открито е производство по несъстоятелност по отношение на „М.И С.” СД и на съдружниците Р.Х.М. и В. Д. Д., ЕГН: ••••••••••. Съдът е обявил дружеството в несъстоятелност, постановил е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството и на всеки от съдружниците, което се включва в масата на несъстоятелността. Поради липса на парични средства или друго бързоликвидно имущество на търговеца, което да осигури средства за разноски за производството по несъстоятелност, на основание чл.632, ал.1 ТЗ е спряно производството по несъстоятелност и са дадени указания, че ако в едногодишен срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника. С решение № 260059 от 16.11.2021 г. по т.д. №8/2020 г. на ОС – Кюстендил е прекратено производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.4 ТЗ поради непоискано възобновяване и е постановено заличаване от Търговския регистър на „М.И С.” СД, с ЕИК •••••••. Решението е влязло в сила на 25.11.2021 г. Съгласно чл.610 ТЗ Едновременно с откриването на производството по несъстоятелност за търговското дружество се смята за открито и производството по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник. По силата на чл.739, ал.1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Не е спорно между страните, че процесните вземанията не са предявени от ответника в откритото по т.д. №8/2020 г. на ОС – Кюстендил производство по несъстоятелност. Ответникът сочи, че при прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 4 и 5 ТЗ личните задължения към личните кредитори на неограничено отговорния съдружник не следва да се погасяват, тъй като за разлика от последицата от обявяването на несъстоятелност на търговеца, която е неговото заличаване и спирането му да съществува, физическите лица не спират да съществуват като последица от обявената несъстоятелност. Ответникът поддържа, че в българското законодателство не е въведен институтът на фалит на физическите лица. На тези съображения основава довода си, че личните задължения на ответницата не са погасени. Въпросите, повдигнати от ответника, са разгледани в т.1 на ТР №2/2018 г. на ОСТК на ВКС, където се сочи, че „Съгласно изричната разпоредба на чл. 610 ТЗ, едновременно с откриване на производството по несъстоятелност на търговското дружество се смята по силата на закона за открито и производство по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник, независимо дали той е физическо или юридическо лице ( ЮЛ ), вкл. търговец. … ако неограничено отговорния съдружник е юридическо лице, тъй като спрямо него също е открито производство по несъстоятелност по силата на чл. 610 ТЗ, последиците при приключване на производството по несъстоятелност за неограничено отговорните съдружници – търговски дружества и ЮЛНЦ, са такива, каквито са за самото търговско дружество (СД, КД и КДА) – те се заличават от регистъра и престават да съществуват като правни субекти, поради което не биха могли да дължат, както дружествени, така и лични дългове. Ако неограничено отговорните съдружници са физически лица, личните им дългове също се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ с приключване на откритото по отношение на тях производство по несъстоятелност едновременно с прекратяване на производството по несъстоятелност по отношение на търговското дружество, в което те членуват.“ Постановена и практика по реда на чл.290 ГПК – решение № 90 от 20.07.2016 г. по т. д. № 865/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, касационно обжалване по което е допуснато по въпроса: Следва ли вземания на кредитор за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД, да бъдат предявени в открито производство по несъстоятелност на дружеството и погасяват ли се тези непредявени вземания за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ? С цитираното решение ВКС дава следното тълкуване по така поставения конкретен въпрос, от значение и за настоящото производство: „Съгласно чл. 610 ТЗ едновременно с откриването на производството по несъстоятелност на СД се смята за открито и производството по несъстоятелност на неговите съдружници, които се третират като длъжници в несъстоятелността и от чието секвестируемо имущество също се образува маса на несъстоятелността, служеща за удовлетворяване, както на кредиторите на дружеството, така и на личните кредитори на съдружника /чл. 610, чл. 614, ал. 3 и 748, ал. 3 ТЗ/. Кредиторите - на дружеството и личните кредитори на съдружниците следва да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност, тъй като не биха могли да се удовлетворят в индивидуално принудително изпълнение /чл. 638 ТЗ/. При спряно производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 1 ТЗ, последвало прекратяване на производство по чл. 632, ал. 4 ТЗ и постановено заличаване на СД от Търговския регистър по чл. 632, ал. 5 ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права са погасени /чл. 739, ал. 1 ТЗ/.“. По изложените съображения съдът приема, че независимо от обстоятелството, че след приключване на производството по несъстоятелност на дружеството, неограничено отговорните съдружници – физически лица не престават да съществуват като правни субекти, по силата на закона – чл.739, ал.1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания срещу тях също се погасяват. Следващият довод на ответника, че чл.739, ал.1 ТЗ не следва да се прилага, се основава на обстоятелството, че в настоящия случай производството по несъстоятелност се е развило по чл. 632 ТЗ - без да е бил назначен синдик и да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, в която кредиторите да са имали възможност да предявят вземанията си. Отговор конкретно на този въпрос е даден с т.1 на цитираното по-горе ТР №2/2018 г. на ОСТК на ВКС, с което се приема, че: „Когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.“ Ето защо следва да се приеме, че независимо от реда, по който е приключило производството по несъстоятелност, разпоредбата на чл.739, ал.1 ТЗ е приложима относно всички непредявени вземания. Ответникът сочи и съображения, основани на разпоредбата на чл. 685а, ал. 4 ТЗ, според която с прекратяването на производството по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 5 започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Посочената разпоредба не е в противоречие с чл.739, ал.1 ТЗ, тъй като е установена в защита на кредиторите с предявени вземания, с оглед съществуващата възможност за възобновяване на производството по несъстоятелност по чл. 744 ТЗ по молба на длъжника или по молба на кредитор с прието ( по чл. 693 ТЗ ) или установено по съдебен ред вземане ( с решение по чл. 694 или чл. 637, ал. 3 ТЗ, което се ползва със сила на присъдено нещо спрямо всички участници в производството по несъстоятелност ). Доколкото в приложното поле на чл. 685а ТЗ не попадат непредявените вземания, посочените разпоредби не могат да обосноват извод за запазване на вземанията на кредиторите при приключване на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ, в който случай не се развива фаза на предявяване и приемане на вземанията. В този смисъл са разясненията, дадени от ВКС с ТР №2/2018 г. Относно доводите на ответника, че е налице злоупотреба с право, като събирателното дружество е създадено и обявено в несъстоятелност единствено с цел да навреди на кредиторите на съдружниците – същите не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Твърденията на ответника следва да се квалифицират като такива за проведен симулативен съдебен процес с цел увреждане на кредитора. Съобразно задължителната съдебна практика - ТР 106/1964 г. ОСГК на ВКС и решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, напр. решение № 50239 от 18.01.2023 г. по гр. д. № 4528/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, защитата срещу симулативен съдебен процес се осъществява чрез иск по чл. 17 и чл. 26 ЗЗД за установяване на симулативността на даден процес и за обявяване нищожността на постановеното в него решение. „Искът може да бъде предявен от всеки заинтересуван от разкриването на симулацията, с изключение на страните по привидния процес, които са ограничени от запрета на чл. 220, ал. 3 ГПК, отм., аналогичен на чл. 229, ал 3 ГПК. Решението има действие спрямо всички, с изключение на страните по симулативния процес. Решението по симулативен процес не може да бъде приравнено на симулативна правна сделка и да бъде подчинено на нейния режим; то, също така, не е нищожно и е неатакуемо между насрещните страни по симулативното дело. При организиран симулативен процес целта на насрещните страни е създаване на привидни правни последици, настъпването на които в действителност не желаят и именно това е, което третото лице трябва да докаже; мотивите им е възможно да са най- разнообразни, а установяването им е без значение за крайния резултат, щом несъмнено се установи, че насрещните страни съзнават и пряко целят постигане на съдебно решение, което не е съответно на действителното правно положение. Възможно е да водят делото с цел постановяване на резултат, който облагодетелства и двете страни, само една от тях или дори трето лице, или дори и да не облагодетелства когото и да е, да целят увреждане на личната или имуществена сфера на трето лице.“ – така решение № 50239 от 18.01.2023 г. по гр. д. № 4528/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В настоящото производство иск за разкриване на симулативен съдебен процес не е предявен, а инцидентно установяване на твърдението за такъв, без да бъде обявено за нищожно влязлото в сила съдебно решение, не може да заличи последиците му по начин, че съдът да не ги приложи. Ето защо настоящият съд, при разглеждане на предявения иск по чл.439 ГПК, е длъжен да съобрази настъпилите последици от решенията на съда по несъстоятелността, с които е открито е производство по несъстоятелност по отношение на „М.И С.” СД и на съдружниците, сред които ответницата В. Д. Д., дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратено е производството по несъстоятелност и е постановено заличаване от Търговския регистър на „М.И С.” СД. По изложените съображения съдът приема, че по делото се установява, че ищцата е била неограничено отговорен съдружник в събирателно дружество „М.И С.” СД, с Решение от 03.08.2020 г. на ОС – Кюстендил по т.д. №8/2020 г. е обявена неплатежоспособността на „М.И С.” СД и е открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството и съдружниците, в това число и В. Д. Д.. С влязло в сила на 25.11.2021 г. решение от 16.11.2021 г. по т.д. №8/2020 г. на ОС – Кюстендил е прекратено производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.4 ТЗ и е постановено заличаване от Търговския регистър на „М.И С.” СД, с ЕИК •••••••. В производството по несъстоятелност по т.д. №8/2020 г. на ОС – Кюстендил процесните вземания на ответника срещу ищцата не са предявени пред съда по несъстоятелността. Ето защо предявеният иск по чл.439 ГПК за установяване, че задълженията на ищцата към ответника за сумата от 470530, 94 лв. не съществуват, на главното основание за погасяване – чл.739, ал.1, вр. чл.610, чл.614, ал.4 ТЗ, е основателен. По иска по чл.59, ал.1 ЗЗД: Правната квалификация на иска е погрешно посочена в изготвения доклад по чл.146 ГПК, но релевантните факти, от значение за възникване на вземането, са правилно посочени, в това число относно разпределената доказателствена тежест по тях. Не се спори между страните а и се установява от Постановление за разпределение на суми от 01.07.2022 г. по изп.д. № 20167390400379, че след публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците Б.Д. и В. Д., е постъпила сумата от 32334, 90 лв., от която сума на ответника У.Б. АД е разпределена сумата в размер на 32335, 90 лв. По делото няма спор, че разпределението е влязло в сила и сумата е получена от ответника. Както бе установено по предявения по чл.439 ГПК иск, задължението на ищцата в размер на 470530, 94 лв. е погасено на 25.11.2021 г. с влизане в сила на решение от 16.11.2021 г. по т.д. №8/2020 г. на ОС – Кюстендилна основание чл.739, ал.1, вр. чл.610, чл.614, ал.4 ТЗ, са основателни. Ето защо макар към момента на образуване на изпълнителното производство по изп.д. № 20167390400379 вземането на взискателя към длъжника В. Д. да е съществувало, то към момента на изплащане на събраната сума на банката, вземането е било погасено. Ето защо с получаване на сумата, съответна на дела на ищцата в съсобствения имот, ответникът се е обогатил неоснователно – получил е сумата, която на основание чл.504 ГПК подлежи на изплащане на съсобственика –недлъжник. Същевременно патримониумът на ищцата е намалял с посочената сума и между обогатяването и обедняването съществува причинно-следствена връзка. Неоснователни са възраженията на ответника, че сумата е събрана в резултат на публична продан на ипотекиран в полза на банката имот и поради това не подлежи на връщане. По делото няма данни ищцата да е ипотекирала своята идеална част от имота за чуждо задължение, а с погасяване на нейното задължение се погасява и ипотеката, учредена да го обезпечи – чл.150, ал.1 ЗЗД. По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за неоснователно обогатяване в размер на 16062, 95 лв. и предявеният иск по чл.59 ЗЗД е основателен. По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 50 лв. На процесуалният представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждението по чл. 38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ в размер на 11261, 88 лв. – съобразно редакцията на Наредба №1/2004 г., действала към момента на възникване на материалното правоотношение (сключване на договор за правна помощ, приложен с исковата молба). Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 19413, 76 лв. – дължима държавна такса. По изложените мотиви Софийският градски съд