Решение № 75 от 10.5.2019 г. на Административен съд - Разград по дело № 100/2019 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето ( ЗЗДет ). Образувано е по жалба на С. Г. Г. от гр.Р. против Заповед №ЗД/Д -РР-031/25.03.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Разград, с която на основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДет и чл.33, ал.1 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) е разпоредено спешно настаняване на детето С. Р. К. в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания в гр.Разград. В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Развиват се доводи, че не са били налице основания за да се изведе детето извън семейството по административен ред. С оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, ведно с произтичащите от това законни последици. За заинтересованата страна- непълнолетното дете, адресат на заповедта е назначен особен представител. Той заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли, като твърди, че предприетите действия от служителите на ДСП- Разград са законосъобразни и изцяло в интерес на детето. Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения: Събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, сочат, че децата С. К. (сега на •• години) и Г. Г. (сега на •• години) живеели с майка си С. Г. и нейния съпруг И. Г. Г. споделила със своята приятелка А., че в дома им често гостувал приятел на родителите Б. (Б. И. А.), който влизал в тяхната стая, опипвал ги, целувал ги и пр. На 25.03.2019г. А. разказала за това на учителката си. По повод на това веднага е проведен разговор с Г. в присъствието на нейната учителка и педагогическия съветник в училището. При разговора детето потвърдило тези факти, като обяснило, че Б. правил така с нея и сестра й С. През това време родителите също били в жилището, но гледали телевизия и не обръщали внимание, че мъжът е при тях и какво прави. Децата им разказали за случващото се, но те не им повярвали и не предприели никакви действия. Предвид постъпилите данни, че се извършват блудствени действия с тези деца е подаден устен сигнал до ДСП. По него е извършена незабавна проверка, проведен е Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертва или в риск от насилие и е изготвен и Социален доклад. В него е посочено, че има данни, че С. К. е жертва на блудствени действия и в неин интерес е незабавно да бъде изведена от семейната среда, тъй като родителите не са действали адекватно за да защитят децата, а са неглижирали техните оплаквания. Във връзка с изнесените данни срещу Б. И. А. е образувано досъдебно производство №18733М-196/2019г., по което той е привлечен като обвиняем за това, че на неустановени дати в периода от месец януари 2016г. до 25.03.2019г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на две малолетни лица - престъпление по чл.149, ал.5, т.1 и т.3 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В хода на това досъдебно производство са събрани доказателства, че с поведението си и бездействието си родителите на децата са застрашили тяхното физическо, душевно и морално развитие, поради което те също ще бъдат разследвани за извършено от тях престъпление по чл.182, ал.1 от НК. При тези обстоятелства е издадена Заповед №ЗД/Д -РР-031/25.03.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Разград, с която на основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДет и чл.33, ал.1 от ППЗЗД е разпоредено спешно временно настаняване на детето С. Р. К. в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания в гр.Разград. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство. Съдът намира, че оспорената заповед е валиден административен акт, като постановен от компетентен орган и в надлежна писмена форма. В нея са изложени достатъчно ясни и конкретни мотиви, които очертават фактическите и правни основания, възприети от административния орган. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Правилно е приложен и материалният закон. Процесната заповед е издадена на основание чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет и чл.33, ал.1 от ППЗЗД. Съгласно чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет дете може да бъде настанено извън семейството, когато е жертва на насилие и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Според чл.33, ал.1 от ППЗЗД спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на ДСП (чл.33, ал.2 ППЗЗД). В тези случаи проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта (чл.33, ал.3 ППЗЗД), като няма пречка ако в хода на това проучване се установят нови обстоятелства, то с последваща заповед да се промени мярката за закрила или да се прекрати настаняването (чл.33, ал.4 от ППЗЗД). От доказателствата по делото се установи, че към датата на получаване на сигнала е имало достатъчно данни, които водят до обосновано предположение за осъществено сексуално насилие спрямо С. К. Безспорно такова насилие води до сериозна опасност от увреждане на нейното физическо и психическо здраве, нравствено и социално развитие. С оглед на това тя е била „дете в риск“ по смисъла на §1, т.11, б.“б“ и б.“в“ от ДР на ЗЗДет и предвид наличната информация, че родителите не са предприели необходимите действия за да защитят нейните интереси, то правилно и законосъобразно директорът на ДСП е приел, че е необходимо спешно временно настаняване извън семейството до произнасяне със съдебно решение по реда на чл.28 от ЗЗДет. Към настоящия момент вече има образувано гражданско дело №800/2019г. пред Разградски районен съд във връзка с подаденото искане от ДСП по чл.26, ал.1 от ЗЗДет за настаняване на двете деца. Спазена е и преследваната от закона цел, а именно своевременно и достатъчно ефективно да се защитят правата и интересите на детето, да се запази нейното физическо и психическо здраве. Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че предявената жалба се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК Разградският административен съд