Решение № 575 от 28.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 13005/2023 г.

производството по който е било прекратено с определение от 09.12.2020г. по чл.129, ал.3 ГПК, поради което не следва да се възлага в тежест на ищцата. Предмет на предходно развилото се производство са били още два обективно съединени иска по чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, в която част няма произнасяне от въззивния съд, а решението от 27.04.2022г. на СГС, 20 състав, е обезсилено и върнато за ново разглеждане само по иска с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД. Следователно, съобразно чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, настоящият съд следва да определи разноски единствено по отношение исковата претенция, с която е сезиран, т.е. чл.93, ал.2 ЗЗД. В представените договори за правна помощ е посочено процесуално представително без да е направено разграничение коя сума за защитата по кой иск се отнася, от което следва, че е по равно. Поради това от общо платената сума 9380лв. /без 300лв./ следва да се присъдят 3126.67лв., представляващи 1/3 част от адвокатското възнаграждение. За настоящото производство е уговорено и платено възнаграждение от 100лв. съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 09.04.2023г. При горното на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят разноски общо от 3241.67лв., от които 15лв. държавна такса по частна жалба и 3226.67лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното съдът