Решение № 349 от 11.11.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 757/2021 г.

Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постъпило е искане за възобновяване на наказателното производство от адв.К. Д. като защитник на осъдения П. М. П., по ВНОХД № 3232/20 год. на СГС, НО, 1 състав, по което е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца и лишаване от правоуправление за същия срок, в който смисъл е изменил постановената първоинстанционна присъда, с която посочените наказания са били определени в размер по на една година. Намира, че в производството пред въззивния съд е бил нарушен законът и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.Поддържа, макар и това да не е основната теза, че и наложеното наказание е явно несправедливо независимо от приложението на чл.55 от НК и така изложеното представлява основание за възобновяване съгласно чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди, че изводът на съда за съставомерност на деянието е незаконосъобразен, тъй като е изградил становището си за вина в резултат на превратно и непоследователно тълкуване на доказателствата, като съдът свободно и тенденциозно е коментирал факти, за да обоснове обвинителната теза, а други, установени по делото, е игнорирал и в резултат на това е достигнал до грешни правни изводи. Оспорва и извода на съда, че П.П. е пушил марихуана в срок, по-малко от 24 часа преди да бъде спрян за проверка, като сочи, че подсъдимият е бил със състуденти да учат вечерта на 16.01.2018 год., един от които е носел името Тони и срещу новият ден и негов имен такъв, си е дръпнал от цигара с марихуана, така че за времето от 01.00 ч. на 17.01. /пушенето/ до 17.00 ч. на 18.01. /спирането за проверка/ приближава с точност 36 часа и не е по-малко от 24 часа, както е приел съда, т.е. очевидно присъдата почива на предположение в тази насока, което е базисно недопустимо по аргумент на чл.330, ал.1 от НПК. На следващо място излага, че съдът недопустимо е ценил показанията на полицейските служители Т. и М., тъй като приобщените им показания с процесуалната техника на чл.281 от НПК са копи пейст, като е налице пълна идентичност на заявеното от тях.Акцентира, че посочените двама свидетели не са имали никакъв спомен за случилото се.Не оспорва факта на проверката, а отразеното от тези свидетели, че водачът П.П. се е държал неадекватно и е бил повлиян от употребата на упойващи вещества /наркотици/.Намира това за лъжа, която е опровергана от д-р А. в съставения от него протокол за медицинско изследване по изискванията на Наредба №1/17 г. и изслушаните в съдебно заседание съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза и съдебно-психиатрична и психологична експертиза.Твърди, че протоколите за разпит на тези свидетели са негодни доказателствени средства и са недопустими съгласно чл.105, ал.2 от НПК, т.е. налице е изключително тежко процесуално нарушение. На следващо място изтъква, че според съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза идентифицираният в кръвта на П.П. специфичен метаболит ТНС е фармакологично неактивен, а количествения анализ няма съдебно-токсикологична значимост, като се установява единствено употреба на веществото, което означава, че деецът не е бил по никакъв начин повлиян, а е доказана единствено минала и назад във времето употреба или извършеното от него не е било обществено опасно и по никакъв начин не е застрашавало обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта.В условията на алтернативност моли да се има предвид, че се касае за христоматиен случай на чл.9, ал.2 от НК На последно място поддържа, че и наложеното му наказание е явно несправедливо, тъй като съдът е определил наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, но не е приложил текста на чл.55, ал.3 от НК и е потвърдил наказанието глоба в размер на 500 лв. Прави искане за възобновяване на производството, отмяна на решението на СГС и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане.Алтернативно иска решението на СГС да бъде изменено, като не се налага наказанието глоба. В съдебно заседание защитникът поддържа искането за възобновяване по изложените в него аргументи. В своя защита осъденият поддържа казаното от защитникът си и моли да бъде оправдан. Прокурорът счита, че не са налице обстоятелства, които да обуславят възобновяване на наказателното производство, поради което моли съдът да приеме, че искането е неоснователно. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в установения от чл.421, ал.3 от НПК 6- месечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на посочените в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК-решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната. С присъда от 04.03.2020 год. на СРС по НОХД № 9826/18 год. подс.П.П. е признат за виновен в това, че на 18.01.2018 год., около 17.00 ч. в гр.София, по ул.”Пловдив”, с посока на движение от ул.”Русе” към ул.”Бургас” е управлявал МПС-л.а. „Пежо Партнер” с рег.№ •••••••, след употреба на наркотични вещества, а именно наркотично вещество тетрахидроканабинол /съдържащо се в марихуана, канабис/, които са високорискови наркотични вещества съгласно Приложение 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, поради което и на основание чл.343б, ал.3 във вр. с чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, както и на глоба в размер на 500 лв.Подсъдимият е лишен от правоуправление на основание чл.343г от НК също за срок от една година. С решение от 02.06.2021 год. по ВНОХД № 3232/20 год. на СГС така постановената присъда е изменена, като наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление са намалени на шест месеца с приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а в останалата част присъдата е потвърдена. На плоскостта на релевираните доводи в искането за възобновяване е необходимо да се подчертае, че доколкото настоящата извънредна инстанция не е такава по фактите, то същата не може да извърши собствена преценка на събраните доказателствени източници и да установи други, различни от приетите от двете съдебни инстанции, обстоятелства, включени в предмета на доказване.Извършването на такава доказателствена оценка от апелативния съд в настоящото производство е процесуално недопустимо, защото по този начин би се подменило вътрешното убеждение на контролираните инстанции по установяване на фактическите положения.В този смисъл в настоящото производство апелативният съд не разполага с правомощието да извършва проверка на фактическата обоснованост на съдебните актове и да установява нови фактически положения, защото обосноваността не е касационно основание по чл.348 от НПК. Също така пред скоби е необходимо да се изтъкне, че на проверка по гл.33 от НПК подлежи въззивният съдебен акт, поради което и сочените от защитникът основания за възобновяване следва да се отнесат единствено към дейността на втората инстанция, като се провери правилността на акта от правна страна с оглед на изложената в него фактическа обстановка, каквато е разкрита от въззивния съд. Видно е, че производството пред въззивния съд е образувано по жалба на защитникът на подсъдимия с оплакване за непоследователен и необективен анализ на доказателствената съвкупност, в резултат на което са формирани грешни фактически и правни изводи.Като пример се сочи, че по делото е несъмнено установено, че към момента на проверката подсъдимият не е бил повлиян от наркотично вещество, а от химическото /токсикологичното/ изследване е установено, че идентифицираният специфичен метаболит ТНС е фармакологично неактивен, поради което количественият анализ няма съдебно- токсикологична значимост, а установява единствено употреба на веществото. В хода на образуваното второинстанционно производство, въззивният съд е намерил, че делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на допълнителни доказателства, нито разпит на подсъдимия, след което е дал ход на делото по същество и след проведено тайно съвещание, е обявил на страните, че ще се произнесе с решение. Основното оплакване в искането за възобновяване е насочено към изводите на въззивния съд по съществото на делото с аргументация, че приетото от последния относно съставомерността на деянието противоречи на материалния закон и П. е осъден за деяние, което не съставлява престъпление. За да счете, че П.П. е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, СГС е приел за безспорно и категорично доказано по делото следното: Подс.П.П. е правоспособен водач на МПС, който на 17.01.2018 год. /Антоновден/ бил поканен на имен ден на негов приятел.На партито, което продължило и в ранните часове на 18.01.2018 год. подсъдимият употребил марихуана.В късният следобед на тази дата същият предприел управление на лек автомобил „Пежо Партнер” с рег.№ ••••••• и около 17.00 ч. в гр.София, в района на бл.172 на ул.”Пловдив” бил спрян за полицейска проверка от св.Т. и М.-инспектори в ОПП-СДВР. При проверката П. бил тестван за употреба на алкохол и наркотици.Пробата за алкохол била отрицателна, а относно употребата на наркотични вещества техническото средство отчело положителен резултат за употреба на канабис и амфетамин.В 19.20 ч.му бил издаден талон за медицинско изследване, в който било указано, че в срок от 30 минути следва да се яви във ВМА за предоставяне на кръвна проба.На 18.01.2018 год. в 19.35 ч. от подс.П. били взети проби от кръв и урина, за което бил съставен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични вещества и техни аналози.Отбелязано е в протокола, че П. е употребил марихуана в 02.00 ч. на 18.01.2018 год. От съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза съдът е приел за установено, че в кръвната проба присъства „Карбокси-делта 9-ТНС”-метаболит на ТНС, с което се доказва употребата на тетрахидроканабинол, както и че липсват амфетаминов тип стимуланти.При разпита на вещите лица същите са заявили, че съдържанието на такъв метаболит в кръвта означава, че е доказана употребата на тетрахидроканабинол и че употребата е била реализирана в изследваното лице в период 24 часа преди вземането на пробата.От СППЕ съдът е приел, че П. е психично здрав, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Въз основа на така установените факти, въззивната инстанция е споделила правните изводи на районния съд, че от обективна и субективна страна подс.П. е реализирал състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, като е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество-тетрахидроканабинол, което е основно психоактивно вещество в канабиса, представляващо високорисково съгласно Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.Изложени са съображения, че за обективната съставомерност на деянието е без значение по какъв начин и дали употребата на наркотично вещество е повлияла на способността му да управлява МПС, нито е необходимо да се определи процента на активния компонент на самото вещество и неговата концентрация в организма.Съдът е намерил, че е необходимо с максимална прецизност да се установи времето на употребата на наркотичното вещество до деянието, което в конкретния случай е установено в рамките на 24 часа от вземането на пробата. Настоящият съдебен състав счита, че признавайки подс.П. за виновен по обвинението за извършеното престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. За да е съставомерно деянието по чл.343б, ал.3 от НК веществото следва да притежава специфични характеристики, определящи го като наркотично и те са дефинирани в параграф 1, т.11 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите: наркотично вещество означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, както и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Излъченото в кръвта на подсъдимия вещество не притежава характеристиките на наркотично и то не може да повлияе върху реакциите на човека, тъй като не е активно действащо, според вещите лица.Видно е в тази връзка от химическото /токсикологично/ изследване, че в представената за анализ кръвна проба на подсъдимия е установено наличие на карбокси-9-ТНС, което е биомаркер за доказване на употребата на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол /ТНС/-марихуана, канабис и т.н., но идентифицираният специфичен метаболит ТНС е фармакологично неактивен, поради което количественият анализ няма съдебно-токсикологична значимост, а установява и доказва единствено употребата на веществото.В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд експертите са заявили, че употребата на веществото е била максимум до 36 часа от вземането на пробата, а установеният при изследването метаболит на тетрахидроканабинол е фармакологично неактивен, защото е доказано, че самият той като метаболитен продукт на основното наркотично вещество не оказва ефект върху изследваното лице./л.99 от НОХД № 9826/18 год. на СРС/. Като се има предвид така установеното от експертите, че установеният в кръвта на подс.П. метаболит не представлява активно вещество, притежаващо психоактивно действие, а само индикира употребата му в минал период от време, то не може да се направи извод, че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на наркотично вещество, а обсъждането на въздействието на наркотичното вещество над способността на подсъдимия да управлява МПС не е необходимо, тъй като към момента на деянието в организма на последния не е доказано да е открито такова вещество, а само следи, че в неустановен отдалечен период от време той е употребил вещество, съдържащо тетрахидроканабинол./вж. в този смисъл решение № 259/23.01.2020 год. по н.д. № 938/19 год. на ВКС, 1-во н.о./. Така изложеното мотивира настоящият състав на САС да приеме, че е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НК –деянието не съставлява престъпление, което обуславя упражняване на правомощията на съда по чл.425, ал.1, т.2 от НПК да възобнови наказателното производство, да отмени присъдата на СРС и решението на СГС и да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение в рамките на фактическите положения по него.По този начин осъденото лице получава защита на правата си в максимална степен, поради което не е налице основание за връщане на делото на редовна инстанция за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, доколкото е налице по-голямото основание за възобновяване на производството с оправдаване на подсъдимия.Последното съдът отбелязва във връзка с изтъкнатите от защитникът му аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствените източници, в частност на показанията на полицейските служители Т. и М..