Решение № 648 от 12.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 883/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТР вр. чл. 274-278 ГПК. Образувано е по жалба с входящ № 20250429080945, която е подадена от Р.М.Н., с ЕГН •••••••••• в качеството й на вписан прокурист на „АВХ ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК 202230450, със седалище – гр. София, чрез процесуалния й представител – адвокат З.. Предмет на обжалване е Отказ № 20250422083154-2/28.04.2025 г. на длъжностно лице при АВ-ТРРЮЛНЦ, с който е отказано да се впише промяна във вписано обстоятелство по партидата на „АВХ ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК 202230450, а именно заличаване на прокура. В жалбата са формулирани оплаквания за порочност на постановения охранителен акт, а именно, че охранителният акт е нищожен, защото ДЛР вече се е произнесъл по същество с предходен отказ 20250424110759/24.04.2025 г., като същия отново касае поисканото заличаване на вписаната прокура. В този смисъл се касаело до произнасяне при липса на компетентност от органа, а това рефлектирало върху валидността на обжалвания негативен охранителен акт. Аргумент за обратното не следвал от посочването в предходния отказ, че същия се отнасял до заявление с вх. № 20250424110759, което е по образец Ж 1 и е подадено по повод на дадени указания към заявителя от ДЛР по заявление с вх. № 20250422083154, с което е поискано заличаване на прокурата. Тъй-като обаче заявление Ж 1 не слага начало на ново регистърно производство, а е част от вече инициирано такова с подадено заявление Б1, то по тази причина постановения отказ № 20250424110759/24.04.2025 г. се явява такъв по същество на искането за заличаване на поркура. На самостоятелно основание в жалбата са развити и доводи за противоречие на обжалвания негативен охранителен акт с установените нормативни правила. Възразява се по развитото от ДЛР схващане, че ликвидатора на дружеството имащо качеството на едноличен собственик на капитала на „АВХ ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК 202230450 осъществява функцията по представителство на същото и е необходимо именно той да изяви воля за оттегляне упълномощаването на прокуриста. Подобно разбиране не намирало опора в обективното дружествено право. Прави се позоваване на това, че прекратяването на упълномощаването на прокуриста може да стане освен по правилата на чл. 25 ТЗ, но и по общите такива установени в ЗЗД. Именно такава била и правната доктрина и съдебна практика, като се цитират конкретни автори и съдебни актове. В случая прекратяването на прокурата по отношение на Р.М.Н. било реализирано именно по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 41, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, като това е станало с едностранно волеизявление на прокуриста за отказ от упълномощаване, като същото е връчено на адресата му - „АВХ ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК 202230450 и е произвело правния си ефект. За тези факти към заявлението били ангажирани необходимите писмени доказателства и допълнително представяне на такива за реализиране на фактическия състав по чл. 25 ТЗ било напълно безпредметно. На следващо място се поддържа, че представената към заявлението декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и пълномощно за представителство в регистърното производство представляват именно изявление на „АВХ ТРЕЙД“ ЕООД, поради което те покриват установените процесуални предпоставки за извършване на заявеното регистърно действие. На последно място е развити подробни съображения, че лицето вписано за ликвидатор на „БУЛСТРОЙ 95“ ЕООД няма правомощията да представлява „АВХ ТРЕЙД“ ЕООД, доколкото нормата на чл. 147, ал. 1 ТЗ няма самостоятелно правно действие. В обобщение от жалбоподателя се настоява за прогласяване нищожността на постановения и обжалван отказ, евентуално за неговата отмяна и даване на задължителни указания към ДЛР за извършване на заявеното със заявление с вх. № 20250422083154 вписване. Агенция по вписванията е подала писмен отговор по жалбата, в който се поддържа, че същата е неоснователна, съответно че постановения и обжалван отказ на ДЛР е законосъобразен. Сочи се, че при направена проверка на заявеното за вписване обстоятелство – заличаване на вписана прокура, ДЛР е счел да е необходимо на заявителя да бъдат дадени указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ за представяне на определен набор от документи, като в срока за тяхното изпълнение не е последвало предприемането на надлежни действия за това, което е довело и до констатираните по същество от ДЛР неосъществени изисквания за вписване на заявената със заявление с вх. № 20250422083154 промяна по партидата на „АВХ ТРЕЙД“ ЕООД. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Жалбата е подадена в установения за това срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. На първо място по въведеното с жалбата изрично възражение, че обжалвания отказ № 20250422083154-2/28.04.2025 г. е нищожен, настоящия състав намира, че същото е неоснователно. Вярно е, че в рамките на регистърното производство инициирано със заявление Б1 с вх. № 20250422083154 се е развило и производство по даване на указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, по което указание заявителя е реагирал с подаване на заявление по образец Ж 1, като по последното от ДЛР е постановен Отказ № 20250424110759/24.04.2025г., който е предмет на разглеждане по депозирана друга жалба с вх. № 20250429080945, по която е образувано търг. дело № 860/2025 г. по описа на СГС. Наличието на този отказ не прави впоследствие постановения и обжалван в настоящото производство Отказ № 20250422083154- 2/28.04.2025 г. нищожен, поради постановяването му при липса на компетентност, както смята жалбоподателя. Необходимо е да се изтъкне, че ЗТРРЮЛНЦ не предвижда правомощия на длъжностното лице за постановяване на самостоятелни актове (включително откази) по заявления обр. Ж1, подадени за изпълнение на указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с предходни заявления в/ случая Заявление Б 1/, като в случай, че такива бъдат постановени, то именно те следва да се третират, като нищожни. Отказ № 20250422083154-2/28.04.2025 г. по заявление Б1 с вх. № 20250422083154 трябва да се квалифицира като валиден охранителен акт, доколкото същия е постановен по подаденото от жалбоподателя заявление по образец Б 1 и искането за вписване на посочената е него промяна се отнася единствено до обстоятелство, което подлежи на вписване в регистъра – заличаване на прокурист. В заявлението няма искане за вписване на промени в обстоятелства, които не подлежат на вписване и които да са предмет на отказа, което означава, че ДЛР е действал в пределите на законовата си компетентност и не е излязъл извън предмета на сезиращото го заявление за вписване на промени. Съвсем правилно същия не е възприел като юридически възпиращ го от произнасяне постановения на 24.04.2025 г. отказ по заявление Ж1, защото последният не може да произведе предвидените от закона правни последици. Разгледан по същество отказа не страда от пороци, които да въздействат върху неговата законосъобразност. В производството не е спорно, че представените документи, установяващи настъпването на заявеното за вписване обстоятелство се изчерпват с едностранното изявление на Р.М.Н. за отказ от пълномощията на да представлява - „АВХ ТРЕЙД“ ЕООД, като прокурист, което е дадено с пълномощно по чл. 21, ал. 1, изр. 3 ТЗ /с нотариално удостоверяване на подписа датиращо от 31.10.2015 г./, като лицето направило това изявление е посочило, че с него счита прокурата, като мандатно правоотношение създадено с „АВХ ТРЕЙД“ ЕООД да е прекратена на основание чл. 41, ал. 1 ЗЗД. Същественият в настоящото производство въпрос е настъпва ли прекратяване на прокурата от едностранното изявление на прокуриста. Правното положение на прокуриста и отношенията, които възникват между него и търговеца са регламентирани с правните норми на чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24 и чл. 25 ТЗ и в теорията и съдебната практика няма спор, че между търговеца и прокуриста възникват две отделни облигационни правоотношения, които имат за свой източник различни юридически факти - едното правоотношение възниква на основание извършена едностранна упълномощителна сделка, а второто правоотношение възниква от сключен между прокуриста и търговеца двустранен договор, който може да е трудов или граждански и по силата на който и за двете страни възникват определени права и задължения. Представителната власт на прокуриста произтича от едностранната упълномощителна сделка, с която дружеството-търговец учредява на прокуриста представителна власт за извършване от негово име и за негова сметка на действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие. Представителната власт на прокуриста не произтича от сключения между страните двустранен договор, поради което и тя не би могла да бъде засегната от неговото прекратяване. Затова и прекратяването на договора за прокура само по себе си не може да доведе до прекратяването на представителната власт на прокуриста Р.М.Н., която има за свой източник юридически факт, различен от мандатния договор. За да се приеме, че представителната власт на прокуриста е прекратена, следва да се докаже, че е прекратен не договора за прокура, а упълномошаването, което е възникнало по силата на едностранната сделка, извършена от търговеца „АВХ ТРЕЙД“ ЕООД на 31.10.2015 г. В ТЗ има специална разпоредба, в която е посочено при какви обстоятелства се прекратява упълномощаването на прокуриста - чл. 25, ал. 1 ТЗ, съгласно която прекратяването на упълномощаването може да настъпи в резултат на изявление на търговеца, който има качеството на упълномощител, за оттегляне на упълномощаването и вписването на това оттегляне в търговския регистър. Разпоредбата не предвижда възможност за прекратяване на упълномощаването на прокуриста в резултат на негово едностранно изявление за отказ от упълномощаване, както именно се твърди да се е случило в жалбата. Следователно в чл. 25, ал. 1 ТЗ е постановено нещо различно от общото правило на чл. 41 ЗЗД, в която разпоредба е регламентирано прекратяването на упълномощителната сделка, сключена с гражданския пълномощник и съгласно която то настъпва и при отказ от пълномощие, извършен от пълномощника. Разпоредбата на чл. 25 ТЗ е специална и дерогира приложението на общата норма на чл. 41 ЗЗД, която не намира приложение в случаите на прекратяване упълномощаването на прокуриста на едно търговско дружество. Прекратяването на упълномощаването на прокурист настъпва само в уредените в чл. 25, ал. 1 ТЗ хипотези и сред тях не са отказ от пълномощие, направен от прокуриста, както и смъртта или поставянето на търговеца под запрещение, като осъществяването на последните факти изрично е предвидено да няма за последица прекратяване на прокурата - чл. 25, ал. 2 ТЗ. Наличието на специални правила съвсем не означава, че общите такива, водещи до прекратяване на упълномощаването на прокурист не се прилагат - упълномощаването на прокуриста се прекратява и в случаите когато той или търговеца са юридически лица и те се прекратят, както и със смъртта на прокуриста или поставянето му под запрещение. Законодателят е използвал два подхода: изрично е посочил специални основания за прекратяване на упълномощаването на прокуриста, едновременно с което е изключил приложението на конкретни общи основания, предвидени в ЗЗД. Относно въпроса приложим ли е като прекратително основание отказа от пълномощие от страна на прокуриста е необходимо да се съобрази следното: Упълномощаването създава само права за пълномощника, от него не произтичат никакви задължения. Прокуристът е управител на търговското предприятие на търговеца по възлагане и представителната власт му е предоставена, за да бъде осигурена възможността да изпълнява обема задължения, възникнали по силата на двустранния договор по чл. 23 ТЗ. Ако този договор бъде прекратен, то за прокуристът няма да произтича задължение да упражнява правата, дадени му с упълномощаването и това би поставило под риск дейността на търговеца, особено ако същият не е узнал за прекратяване на мандатния договор. Това обуславя извод, че отказът от упълномощаване от страна на прокуриста не представлява прекратително основание, тъй като хипотезата е близка до настъпване на смъртта на търговеца или поставянето му под запрещение и цели да избегне възможността търговското предприятие да бъде оставено без лице, което да го управлява. Следователно, за да настъпи прекратяване на упълномощаването на прокуриста по волята на страна по упълномощителната сделка съгласно чл. 25, ал. 1 ТЗ, следва да се установи, че е налице едностранно волеизявление на търговеца за оттегляне на пълномощието на прокуриста, което подлежи на вписване, за да може да бъде противопоставено на всички трети лица. В случая от представените към подаденото заявление документи няма такива, от които да се установява, че от търговеца с учредена прокура е изразена изрична воля за оттегляне на пълномощията, дадени на прокуриста. Ето защо следва да се заключи, че не е осъществен този факт, с настъпване на който нормата на чл. 25, ал. 1 ТЗ свързва с прекратяване упълномощаването на прокуриста, поради което и не следва да бъде вписано заличаването на Р.М.Н., като прокурист на „АВХ ТРЕЙД“ ЕООД. Дори да се приеме, че упълномощаването на прокуриста се прекратява с отказ от пълномощия, то това не налага различен правен извод относно извършване на исканото със заявлението заличаване, тъй като при прекратена прокура Р.М.Н. не би разполагала с активна процесуална легитимация да заяви вписване по партидата на „АВХ ТРЕЙД“ ЕООД. Няма основание за прилагане по аналогия на правилото, предвидено в полза на прекратилия правомощията си управител. В този смисъл е т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2020 на ОСТК на ВКС, в която е прието, че вписването на промяна в обстоятелствата може да бъде заявено само от лице по чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Изброяването на лицата - заявители е изчерпателно и разпоредбата е императивна. Ако длъжностното лице по регистрацията уважи заявление, подадено от лице извън посочените, извършеното вписване ще бъде недопустимо. По тази причина кръгът на легитимираните заявители не може да бъде разширяван по тълкувателен път или чрез прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ. С оглед изложеното се налага извод, че постановеният от длъжностното лице отказ е в правилно приложение на закона и жалбата на Р.М.Н. следва да бъде оставена без уважение. Агенция по вписванията е направила искане за присъждане в нейна полза на направените в съдебното производство разноски, което съдът счита за неоснователно. Правото на разноски в гражданския процес, какъвто характер има и регистърното производство, възниква само за това лице, което има качеството на страна в производството. Това произтича от общите правила за възникване и разпределение на отговорността за разноски, предвидени в чл. 78 ГПК, съгласно които право на разноски възниква само за страната в гражданския процес, в полза на която е решено делото. Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ по вече изложените в решението мотиви, поради което и този правен субект няма право на разноски при неговото приключване. Освен това правото на разноски на едно лице може да бъде упражнено само срещу насрещната страна в производството, която неоснователно е въвела първата в спора пред съда, т.е. само при двустранните производства, каквото обаче не е регистърното производство, което е едностранно и направените в него разноски не могат да се възлагат за заплащане по правилата на чл. 78 ГПК, а си остават за страната, която ги е сторила. В този смисъл са определение № 60384 от 28.10.2021 г. по ч. т. д. № 1303/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 60454 от 07.12.2021 г. по ч. т. д. № 2445/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 20 от 20.01.2022 г. по ч. т. д. № 46/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и други. Така мотивиран, съдът