Решение № 179 от 15.11.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 350/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от С. Г. Д., чрез процесуалния й представител адв.В.М., против решение №260004/29.02.2024г., постановено по гр.д.№1927/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отнето в полза на държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество от С. Г. Д. по иск с пр.осн. чл.141 от ЗОНПИ, вр. чл.153 от ЗОНПИ, следното имущество:

• ½ ид.ч. от лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, peг. № •, дата на първа регистрация 06.03.1997г., рама №•, двигател № •, на стойност 1 450 лв.

• ½ ид.ч. от лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, peг. № •, дата на първа регистрация 19.07.2002г., рама № •, двигател № •, на стойност 2 900 лв.;

2/ е осъдена С. Г. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 174 лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените против жалбоподателката искове за отнемане на горепосоченото имущество бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител държавен инспектор А.В., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението да бъде потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.

Въззивна жалба, подадена от П. А. А., чрез процесуалния му представител адв.Н.Н., против решение №260004/29.02.2024г., постановено по гр.д. №1927/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отнето в полза на държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество от П. А. А. по иск с пр.осн. чл.141 от ЗОНПИ, вр. чл.153 от ЗОНПИ, следното имущество:

• ½ ид.ч. от лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, peг. № •, дата на първа регистрация 06.03.1997г., рама №•, двигател № • на стойност 1 450 лв.

• ½ ид.ч. от лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, peг. № •, дата на първа регистрация 19.07.2002г., рама № •, двигател № •, на стойност 2 900 лв.

2/ е отнето в полза на държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество от П. А. А. по иск с пр.осн. чл.142, ал.2, т.1 от ЗОНПИ следното имущество:

• сумата в общ размер 463 885 лв., иззета с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г. по ДП №251/2013г. по описа на ОСлО при ОП - Варна, пр.пр. №1635/2012г. по описа на ВОП.

3/ е осъден П. А. А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 174 лв.; 4/ е осъден П. А. А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 18 555, 40 лв.; 5/ е осъден П. А. А. да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество разноски в размер на 2 090 лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените против жалбоподателя искове за отнемане на горепосоченото имущество бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител държавен инспектор А.В., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението да бъде потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното: Производството е образувано по предявени от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество против П. А. А. и С. Г. Д. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.В исковата молба, подадена в изпълнение на взетото от Комисията решение №359/31.08.2017г., се излага, че ответникът П. А. А./заедно с други лица/ е бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП №251/13г. по описа на ОслО при ВОП, пр.пр.№1635/12г. по описа на ВОП, за извършени престъпления по чл.255, ал.3 и по чл.253, ал.5, вр. чл.20, ал.2 от НК, попадащи в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ/отм./, съответно чл.108, ал.1, т.18 от ЗОНПИ.Уведомлението за внесен против П. А. А. обвинителен акт за посочените престъпления е постъпило в ТД на КОНПИ-гр.Варна на 16.09.2015г.С протокол от 25.09.2015г. е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото му.Проверяваният 10-годишен период е от 25.09.2005г. до 25.09.2015г.В част от този период, а именно към 25.09.2005г. и до •г., П.А. е бил в брак с ответницата С. Г. Д..Обобщено, според изложеното в исковата молба и частичния отказ от претенциите въз основа на взетото от Комисията Решение №1112/24.10.2023г., по който е постановено от първоинстанционния съд протоколно прекратително определение в о.с.з. на 08.11.2023г., твърденията и претенцията са както следва:

Не се твърди в началото на проверявания период ответниците да са притежавали имущество.

През проверявания период ответниците са придобити: I/ 5 бр. обикновени поименни акции, с номинал всяка 1лв., от капитала на „Верд агра“АД, гр.София/общо целият капитал разпределен в 50 000 бр. акции, всяка с номинал 1лв./, закупени от П.А. с договор от 21.03.2013г.

II/ МПС, придобити възмездно: 1/ а/ л.а. „Рено 19“, рег.№•, закупен на 04.01.2007г., с пазарна стойност 1 800лв.Понастоящем автомобилът е регистриран в КАТ на името на продавача И. Т. Д..По данни от ревизионен доклад №1302216/16.07.2013г. МПС е върнато на И.Д. след сключено споразумение между страните по сделката; 2/ л.а. „Ауди А6“, рег.№•/стар рег.№•/, закупен с договор от 12.04.2007г. с пазарна стойност 16 000лв., продаден на 20.03.2008г. с пазарна стойност 15 000лв.; 3/ л.а. „Мерцедес СЛК 200К“, рег.№•, закупен на 12.06.2008г., с пазарна стойност 25 000лв., продаден на 08.08.2008г. с пазарна стойност 25 000лв.; 4/ л.а. „Ауди А3“, рег.№•, закупен на 08.08.2008г., с пазарна стойност 18 500лв., продаден на 24.03.2010г. с пазарна стойност към датата на отчуждаване 16 500лв.; 5/ л.а. „Фолксваген Голф“, рег.№•, закупен на 08.08.2008г., с пазарна стойност 8 400лв., продаден на 20.10.2010г. с пазарна стойност към датата на отчуждаване 6 700лв.; 6/ л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. №•, закупен на 27.11.2008г., за сумата от 2 000 евро с левова равностойност 3 911, 66лв., приета от ищеца за действителна цена по договора; 7 / л.а. „Фолксваген Пасат“, рег.№•/стар рег.№•/, закупен на 13.05.2013г., с пазарна стойност 7 500лв.;

III/ вноски по банкови сметки за погасяване на кредити - 1 015, 70лв. IV/ иззети парични средства с протокол за претърсване и изземване по реда на чл.161, ал.2 от НПК от 15.10.2012г. от л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. №•/стар рег.№•/, закупен от ответника на 13.05.2013г., чиито брой и номинал са установени с протоколи за оглед на веществени доказателства от 05.04.2014г., и който протокол е подписан от П. А., дал обяснения в протокола, че намереното и иззетото от автомобила/ползван от П.А./ е негово, с обща стойност на банкнотите - 463 885лв.

V/ вноски по банкови сметки на ответниците от трети лица - 3 840лв. Общо придобитото за проверявания период имуществото е на стойност от 568 041, 85лв./при отчитане на сочено от ищеца преобразуване/.В същия период общо обичайните и извънредни разходи възлизат на 93 638, 42лв./сбор от разходите за издръжка на проверяваното лице и семейството му - 93 609лв. и разходи за платени данъци и такси - 29, 42лв./.Доходите, приходите и източниците на финансиране възлизат на сумата от 39 453, 93лв./сбор от доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения - 14 591, 74лв., обезщетения и помощи - 12 146, 10лв.; кредити - 8 688лв., други приходи - 28, 09лв./превод на сума от ПОК „Доверие“/.Нетният доход е в отрицателен размер от минус 58 184, 49лв.Придобитото имущество е на обща стойност от 509 857, 36лв. или несъответствието е значително - в размер на 568 041, 85лв.

След извършения частичен отказ ищецът твърди, че доходите, приходите и източниците на финансиране възлизат на 39 453, 93лв.; обичайните и извънредни разходи възлизат на 124 354, 12лв./сбор от първоначално посочените разходи от 93 638, 42лв., както и погасителни вноски по кредити - 1 015, 70лв., както и разходи за придобити и отчуждени МПС - 29 700лв.Установеният недостиг на средства е 88 900, 19лв Общо имуществото възлиза на сумата от 475 301, 66лв./двете налични МПС на стойност 11 411, 66лв., акции на стойност 5лв. и иззети парични средства в размер на 463 885лв./ или несъответствието е в размер на 564 201, 85лв.

Предвид гореизложеното се претендира да бъде отнето: - от П. А. А. и С. Г. Д. - от всеки от тях по ½ ид.ч. от л.а., марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, peг. №• и от л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, peг. №•.

• от П. А. А. - сумата в общ размер 463 885лв., иззета с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г. по ДП №251/2013г. по описа на ОСлО при ОП - Варна, пр.пр. №1635/2012г. по описа на ВОП.

Ответникът П. А. А. в депозирания първоначално отговор по исковата молба в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че сумата от 463 885лв. не е негова собственост.Оспорва твърдението на ищеца, че текстът в протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г. „намереното и иззетото е мое“ е изписан от него и че отразява негово волеизявление досежно притежание на сумата от 463 885лв.Излага, че при извършване обиска на автомобила е имал в същия собствени средства в размер на 1 210лв., но не и твърдяната от ищеца искова сума.Оспорва извършения от ищеца икономически анализ, вкл. сочените от него разходи и приходи, и твърдените пазарни стойности на движими вещи, вкл. поддържат, че посочените в съответните придобивни актове цени са действителните такива.Твърди, че не е извършвал разходи за издръжка в сочения от ищеца размер.С бившата си съпруга са живеели скромно, били са подпомагани от роднините си, вкл. за отглеждане на децата си, обработвали земя за лично ползване и така се снабдявали с плодове и зеленчуци за домакинството, не са правили разходи за алкохол, тютюневи изделия, културни мероприятия, почивки, обучения, квалификации.Твърди, че преведените му суми по банков път в общ размер от 3 830лв. съставляват заем от трето лице/Атанас Атанасов/, поради което следва да се приеме, че имат законен източник.

Ответницата С. Г. Д. в депозирания отговор по исковата молба в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени по съображения, изложени в отговора на ответника.

Във всеки от отговорите е била обективирана молба за предоставяне на правна помощ и след предоставянето на такава от първоинстанционния съд и назначаването на представители са депозирани отговори и чрез същите, в които се преповтарят съображенията от първоначалните отговори и се акцентира на обстоятелството, че ответникът не е собственик на иззетата сума от 463 885лв., като ищецът не е представил доказателства, установяващи това му твърдение.Поддържа се и, че върната по банков път парична гаранция от ОД на МВР-Варна по ДП №134/13г. в размер на 4000лв. следва да участва в анализа като приход.

След разпределяне на доказателствената тежест от първоинстанционния съд с определението му по чл.140 от ГПК от 08.02.2022г./в периода 2018г./след депозиране на отговорите през 2017г./ до 08.02.2022г. делото е било първоначално прекратено, а след отмяна на прекратяването спряно/, в което е указано, че всяка от страните носи тежест да установи твърденията си, вкл. ответниците направените възражения в отговорите, от които черпят благоприятни за себе си последици, и преди първото по делото о.с.з. пред първоинстанционния съд, проведено на 15.02.2023г., е депозирано на 13.02.2023г. становище от ответницата и на 15.02.2023г. такова от ответника, в които е изложено, след посочване хронологията на развилото се отчасти след подаване на исковата молба наказателно производство, че същото е било прекратено с постановление на ВОП от 26.03.2018г. по отношение на П.А., поради това, че деянието не е извършено от това лице.Касателно иззетата сума при претърсване и изземване е посочено, че на 15.10.2012г. сума от 34 800лв. е била изтеглена от банковата сметка на „ЗП Тр.“ЕООД и е с произход от негова търговска сделка.Изтеглена е от пълномощника Ст. Р. К., който е предал същата на П.А., за да бъде внесена в касата на дружеството.Също на 15.10.2012г. сума от 276 780лв. е била изтеглена от банковата сметка на „ЗП Д. Н.“ЕООД от пълномощника Б. Ил. П., който е предал същата на П.А., за да бъде внесена в касата на дружеството.Също на 15.10.2012г. сума от 184 070лв. е била изтеглена от банковата сметка на „Агро Ериданс“ЕООД от пълномощника Б. Ил. П., който е предал същата на П.А., за да бъде внесена в касата на дружеството, като за предаване на сумите са били съставени квитанции към ПКО, както и протоколи, с които П.А. е поел задължение за възстановяване на сумите след освобождаването им от наказателното производство.Сумите са били предадени на ответника и същия ден иззети от автомобила от разследващите органи, но никога не са били част от неговото имущество.По внесения нов обвинителен акт по наказателното производство /след частичното му прекратяване през 2018г., вкл. и по отношение на ответника/ е образувано НОХД №972/18г. по описа на ВОС, приключило с оправдателни присъди, вкл. и по отношение на другото лице в автомобила, в който са открити банкнотите - Кр. Ж..В мотивите към присъдите е прието, че претърсването и изземването са незаконосъобразни процесуални действия, извършени в нарушение на чл.137, ал.1 от НПК, без присъствието на посочени, че са присъствали поемни лица.

По повод гореизложените твърдения на ответниците, ищецът е настоявал, че оспорванията са преклудирани, така и доказателствените искания, свързани с тях, евент. поддържа, че предвид установената в нормата на чл.147 от ЗОНПИ презумпция, до доказване на противното намерените в автомобила парични средства следва да се считат за собственост на ответника.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с пр.осн. чл.153 от ЗОНПИ, вр.§5, ал.2 от ЗОНПИ. На 16.05.2015г. е бил внесен във ВОС обвинителен акт по ДП №251/13г. по описа на ОСлО при ВОП, пр.пр.№1635/12г. по описа на ВОП, против П. А. А./и други лица/, за извършени престъпления по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.253, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.2, вр. чл.253, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, попадащи в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗОНПИ, а именно: 1/ на 13.08.2012г., като посредствен извършител, чрез поставения под ограничено запрещение П. Г. Д.-собственик и управител на „ЗП П. Д.“ЕООД, в съучастие с Д. Г. Д., Кр. В. Ж. и К. К. Ж., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери-330 637, 36лв., като потвърдил неистина в подадена справка декларация по чл.72, ал.1 и чл.100, ал.1 от ЗДДС за получени доставки с доставчик „ЗП Д. Н.“ЕООД по посочени в акта фактури, и приспаднал неследващи се данъчен кредит за периода 01.07.-31.07.2012г. в размер на 330 637, 36лв.; 2/ на 14.10.2012г., като посредствен извършител, чрез поставения под ограничено запрещение Тр. Т. Тр.-собственик и управител на „ЗП Тр. Тр.“ЕООД, в съучастие с Д. Г. Д., Кр. В. Ж. и К. К. Ж., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери-122 746, 70лв., като потвърдил неистина в подадена справка декларация по чл.72, ал.1 и чл.100, ал.1 от ЗДДС от 14.10.2012г. за получени доставки с доставчик „Агро Ериданс“ЕООД по посочени в акта фактури, и приспаднал неследващи се данъчен кредит за периода 01.09.-30.09.2012г. в размер на 122 748, 70лв.; 3/ на 15.10.2012г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с Д. Г. Д., Кр. В. Ж. и К. К. Ж. държал имущество-парична сума в размер на 609 645лв., за която знаел, че към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.255 от НК, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък.

Уведомлението за внасянето на посочения обвинителен акт против ответника е постъпило в ТД на КОНПИ-гр.Варна на 16.09.2015г.С протокол от 25.09.2015г. е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото му.Проверяваният 10-годишен период е от 25.09.2005г. до 25.09.2015г.В част от този период, а именно към 25.09.2005г. и до •г., П.А. е бил в брак с ответницата С. Г. Д./брак, прекратен по реда на чл.50 от СК с решение №62/17.04.2014г. по гр.д.№219/14г. по описа на ПРС/, поради което същата участва в анализа с имущество, придобивано от нея до 17.04.2014г.С решение №198/31.05.2017г. КОНПИ е образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество против П.А., а с решение №359/31.08.2017г. е взела решение за внасяне против ответниците на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Комисията поддържа, че е налице значително несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно над 150 000лв., между имуществото и нетния доход на ответника за проверявания период, предвид което това имущество следва да се счете за незаконно придобито и да бъде отнето в полза на държавата.

Съгласно разрешенията, дадени ТР №4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС: 1/ не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; 2/ не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Съгласно формираната съдебна практика, обективирана в решение №97/18.05.2018г. по гр.д.№3224/17г., ВКС, IV гр.о.; решение №200/14.02.2019г. по гр.д.№4143/17г., ВКС, III гр.о., решение №147/16.09.2019г. по гр.д.№1998/18г., ВКС, IV гр.о.; решение №263/18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г., ВКС, IV гр.о., решение №191/15.02.2021г. по гр.д.№4768/19г., ВКС, IV гр.о. и др., формирана основно по приложението на ЗОПДНПИ/обн.2012г., отм.2018г.//чийто разпоредби обаче, уреждащи материята, са аналогични на тези от приложимия за настоящото производство ЗОНПИ, обн.2018г./, както и по ЗОНПИ, основната предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя.Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото /с дефиниция в §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ/ в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер.Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер.Отнемането е възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход.Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗОНПИ доходи, приходи и източници на финансиране са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването, на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването, на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица.Липсва посочването за това, че за доход се считат и всякакви други доходи, приходи и източници от финансиране, но това не означава, че такива са изключени, тъй като изброяването не е изчерпателно.От текста на разпоредбите следва, че акцентът се поставя върху изискването за законност на доходите, т.е. те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност.Начинът на получаването на парични средства-в брой, превод по сметка в банка, системи за бързи разплащания и др. е без значение за това дали същите представляват законен доход.Законността на доходите се определя от основанието за тяхното плащане, съответно за получаването им.

Изрично в своето решение №1112/24.10.2023г. за частичен отказ от исковата претенция ищецът е посочил, че не твърди, че първоначално претендираните за отнемане суми от придобитите и впоследствие отчуждени вещи, както и паричните суми, преминали през банковите сметки на ответниците, са налични в техния патримониум в края на проверявания период.Твърденията, че сумите, преминали през банковите сметки, не са налични, имплицитно се установяват и от посоченото в исковата молба при описание движението на средства по сметките, както и от представените извлечения от сметките.

При съобразяване разрешенията в цитираното ТР и горепосочената съдебна практика, съдът извършва икономически анализ, по който паричните суми, преминали през банковите сметки на ответника и свързаните му лица, както и придобитите от него и ответницата в проверявания период и впоследствие отчуждени също в проверявания период 25.09.2005г. - 25.09.2015г. движими вещи не се включват в графата имущество.Не следва да се включват и сумите, наредени към трети лица - общо 1 992, 51лв., съставляващи 2 превода от 29.09.2011г./т.8 от СИЕ от 30.01.2024г./, платени суми чрез ПОС терминал-714, 62лв./т.9 от СИЕ/ и внесени по сметките на ответниците суми от трети лица, изтеглени в периода от ответниците-общо 3 850лв./т.10 от СИЕ/, доколкото не се твърди, нито установява посочените суми да са налични към края на периода.

В графата имущество не следва да се включва и сумата от 463 885лв. по следните съображения.

С протокол за претърсване и изземване по реда на чл.161, ал.2 от НПК по незабавно производство №24/12г. по описа на ТЗ „БОП“-Варна са иззети от л.а. „Фолксваген Пасат“, рег.№•, паркиран пред ресторант „Ст. с.“, гр.Варна, в който са се намирали П. А. А. и Кр. В. Ж., описаните в протокола вещи: черно- златисти торби, в които се намират найлонови пликове с пачки пари, портфейл, различни документи, вкл. банкови такива, фактури, бележки, тефтери, мобилни телефони, класьори и др., иззет е и автомобилът.В графата „обяснения на лицата за намерените и иззети предмети, книжа и др.“ е посочено „обяснения на П. А. А.-намереното и иззетото е мое“ и положен подпис и „обяснения на Кр. В. Ж.-нямам представа какви са“ и положен подпис.Двете лица са подписали и самия протокол в най-долната му част- графата „присъствали“.С четири протокола за оглед на веществени доказателства от 05.02.2014г. по ДП №251/13г. по описа на ОслО при ВОП са преброени и описани иззетите от автомобила банкноти на обща стойност 463 885лв., както и описани останалите намерени в автомобила вещи.С протоколи от 05.02.2014г. и 06.02.2014г. по същото ДП са описани намерените и иззети също на 15.10.2012г. от друг автомобил, паркиран в близък паркинг, парични средства, както и такива, иззети при личния обиск на Кр. В. Ж.. От изслушаните пред ВОС СГЕ, неоспорени от страните, се установява, че текстът „намереното и иззетото е мое“ не е изписан от ответника П. А., но положеният до този текст подпис е негов, както и, че не може да се отговори категорично кое е първично положено - ръкописният текст или подписът.

Обстоятелството, че текстът „намереното и иззетото е мое“ в графата обяснения не е изписан от ответника/и без специални знания може с голяма вероятност да се заключи, че почеркът, с който е изписан този текст, е като този, с който е изписан целият протокол/ не води до еднозначен извод, че ответникът не е направил подобно изявление, което да е възпроизведено от изписалия протокола, а ответникът да е удостоверил изявлението си с подписа си.В случая това обстоятелство е и ирелевантно, т.к. ответникът не е оспорвал, напротив е твърдял, вкл. и в наказателното производство, че този автомобил е бил управляван и ползван от него към 15.10.2012г., независимо, че е придобил собственост върху автомобила през 2013г. с горецитирания договор за продажба от 13.05.2013г.Предвид горното и на осн. чл.147 от ЗОНПИ следва да се презюмира/оборимо/, че намерените в ползваното от него превозно средство движими вещи са негови.

При депозиране на декларацията си пред комисията, на 29.06.2017г., ответникът е депозирал и обясненията си по повод така намерите парични средства, а именно, че на 15.10.2012г., докато управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“, рег.№•, му се обадил Кр. Ж. и го попитал има ли възможност да го вземе и откара до ресторант „Ст. с.“, гр.Варна, като му казал, че се намира в района на пазар „Чаталджа“.Ответникът минал от там и го взел, Кр. носил със себе си с торби, закарал го до ресторанта и там в момента, когато паркирал автомобила, ги задържали полицейски служители.Направили претърсване и изземване и иззели негови вещи - чантичка, часовници, ключове, плик с документи, портфейл, книжка, лични парични средства в общ размер от 1 210лв., част от които в чантичката му, част в пепелника на колата и част от джоба му, яке, карти за бензиностанция и др.Когато служителите отворили торбите на Кр., видели, че в тях има пачки с банкноти.Полицейският служител попитал ответника вещите, намерени в автомобила, негови ли са, той отговорил, че са негови, а когато попитали Кр. от къде има парите, той казал, че не знае от къде са.Бил му предоставен изготвения протокол за претърсване и изземване и той го подписал.

С постановление от 20.11.2012г. на ВОП по ДП №24/12г. на ТЗ на БОП- Варна, по подадената от П. А. молба за връщане на иззетия на 15.10.2012г. автомобил л.а. „Фолксваген Пасат“, рег.№• и иззетите му от него вещи- банкови документи в найлонов плик, сумата от 1 210лв., портфейл, яке и др., му е бил върнат лекия автомобил и оставено без уважение искането за връщане на сумата от 1 210лв. и плик с документи.Впоследствие депозираната молба от същия за връщане на тази сума отново е оставена без уважение с постановление от 23.04.2013г.

С протоколно определение от 12.12.2017г. производството по НОХД №1163/16г. по описа на ВОС, образуваното по внесен/за втори път, по първия внесен обвинителен акт производството е било прекратено и върнато на ВОП/ обвинителен акт против лицата Кр. В. Ж., П. А. А., К. К. Ж., В. Т. Ст. и Е. Е. А. за извършени престъпления по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.253, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.2, вр. чл.253, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, е прекратено и върнато на ВОП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, вкл., че липсва пълно и ясно описание на фактите във всяко от престъпленията, липсва описание на фактите и обстоятелствата, които имат отношение към всеки конкретен подсъдим, неговото участие във всяко от деянията, за които е повдигнато обвинение и др. След връщане на делото на ВОП с постановление от 26.03.2018г. е прекратено частично производството по ДП №251/13г. за посочените в постановленията обвинения против лицата Кр. В. Ж., П. А. А., К. К. Ж., В. Т. Ст. и Е. Е. А., вкл. по всички обвинения против П. А. А..В мотивната част е посочено и, че на 15.10.2012г. са били иззети от лек автомобил, управляван от П. А., и друг лек автомобил, управляван от Д. Д., общо 609 645лв., както и фирмени и счетоводни документи на различни търговски дружества.Анализът на доказателства показал, че липсват такива за задружно умишлено участие в извършване на данъчни престъпления на Кр. Ж., К. Ж. и П. А., а за П. А. липсвали каквито и да било доказателства за причастност в престъпната дейност.

След частичното прекратяване на ДП е внесен нов обвинителен акт вече само против лицата Кр. Ж. и К. Ж., както и против лицето Т. А..Против Кр. Ж. обвинението е било и за това, че в периода 10.10.2012г.-15.10.2012г. придобил, получил и държал имущество-сумата от 600 995лв., за което знаел, че е придобито чрез престъпление по чл.255 от НК, конкретно на 15.10.2012г. сумата от 276 780лв., изтеглена в брой от Б. Ил. П. от сметка на „ЗП Д. Н.“ООД, сумата от 184 070лв., изтеглена в брой от Б. Ил. П. от сметка на „Агро Ериданс“ЕООД, както и други суми, а против К. Ж. и за това, че на 15.10.2012г. придобил, получил и държал имущество-сумата от 39 450лв., за което знаел, че е придобито чрез престъпление по чл.255 от НК, вкл. и сумата от 34 800лв., изтеглена в брой от Ст. К. от сметка на ЗП „Тр.“ЕООД.

С присъда №260008/13.10.2021г., постановена по НОХД №972/18г. по описа на ВОС, влязла в сила на 29.04.2022г., горепосочените лица са били изцяло оправдани по повдигнатите им обвинения.Прието е в мотивите, че еднолични собственици на капитала, съответно на ЗП Д. Н.“ООД/първоначално ЕООД/ и на ЗП „Тр.“ЕООД са безработни лица, страдащи от психични заболявания, поставени под ограничено запрещение, единият и зависим от наркотици, а на „Агро Ериданс“ЕООД лице, мияч в автомивка, които дружества реално не са осъществявали каквато и да било търговска дейност, но тези лица, срещу давани им дребни суми, са подписвали всички предоставени им документи от името на дружествата, вкл. пълномощни/така и други лица, свидетели по делото, били упълномощавани, а те предавали изтеглени суми на неустановени по делото свидетели/, и с които документи чрез фиктивни доставки неправомерно е било упражнявано право на данъчен кредит по ЗДДС.Не е установено обаче безспорно конкретното участие на подсъдимите в така извършваните данъчни престъпления, поради което и същите са оправдани.За протокола от 15.10.2012г. е посочено, че записаният като второ поемно лице свидетел П.Д. не е присъствал на претърсването и изземването и липсва негов подпис в протокола като поемно лице, поради което действията, описани в този протокол, следва да се считат са незаконосъобразни, като извършени в нарушение на чл.137, ал.1 НПК.Протоколът за личен обиск на Кр. Ж. също е компрометиран, тъй като не може да се направи заключение, че и двете поемни лица са присъствали на това процесуално следствено действие, поради което и е прието, че не са налице конкретни и безспорни доказателства, от които да е видно, че Кр. Ж. е автор на престъпленията, за които е обвинен, вкл. държането на сумата, намерена в л.а., управляван от П.А.. По делото са представени извлечения от банкови сметки, съответно на „ЗП Тр.“ЕООД, „ЗП Д. Н.“ЕООД и „Агро Ериданс“ЕООД, от които се установява изтеглянето чрез пълномощници/Ст. Р. К. и Б. Ил. П./ н а 15.10.2012г., съответно сума от 34 800лв., сума от 276 780лв. и сума от 184 070лв., които суми на предходни дати са били нареждани от други банкови сметки на тези дружества или други дружества/с операции, описани в мотивите към присъдата/ с посочено основание „плащане по фактури“.За изтеглени на 15.10.2012г. суми/впоследствие иззети на 15.10.2012г. при претърсването на ползвания от него л.а./ в настоящото производство ответникът е твърдял, че ги е приел от изтеглилите сумите пълномощници на дружествата, за да ги внесе в касите на тези дружества, за което били съставени квитанции към ПКО, като същевременно в обясненията си пред комисията от 2017г. е твърдял, че Кр. Ж. е влязъл в автомобила, носещ торби, в които при обиска били намерени описаните впоследствие парични средства.Независимо от различните поддържани защитни тези, същественото е, че сумите са изтеглени от банкови сметки на трети лица и не са собственост на ответника, за когото и е прието от ВОП, че няма доказателства за участие в престъпната дейност, чрез която са генерирани тези средства.Предвид горното, ако и да не е установен законен източник на тези парични суми, то те безспорно не са собственост на ответника, поради което и следва да се счете, че презумпцията по чл.147 от ЗОНПИ е опровергана.Обстоятелството, че в настоящото производство трети лица не са предявявали претенции върху иззетите парични суми по реда на чл.155 от ЗОНПИ не може да доведе до обратния извод.Тези суми от своя страна са претендирани от трети лица след приключване на наказателното производство, по което те се съхраняват като веществени доказателства, по реда на чл.111 от НПК.

По горните съображения съдът приема, че сумата от 463 885лв. не съставлява част от имуществото на ответника/според определението по §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ „имущество“ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него/ и не следва да участва в анализа.

В графата имущество се включват всички движими вещи, които са придобити през проверявания период и са били налични в патримониумите на ответниците към неговия край - 25.09.2015г./отчуждаването след края на проверявания период е от значене за това какво би подлежало на отнемане, но не й за анализа/, и паричните суми, които са били налични също към края на този период.Движимите вещи/МПС/, когато посочената в разпоредителния акт стойност се оспорва от ищеца, са с посочвани пазарни стойности на осн. чл.148, ал.2, т.4 от ЗОНПИ при извършване на анализа, определени за л.а. в САвТЕ от 24.04.2023г. на в.л. А.В., неоспорена от страните.Включват се и наличните по банковите сметки суми към 25.09.2015г.

Ответникът е твърдял, че към началото на периода семейството е разполагало със сумата от 2 500лв., дарена при сватбата им.Твърденията не са установявани в производството, същевременно периодът от 1999г., когато е сключен бракът, до 2005г. е достатъчно голям, за да се предполага, че семейството е продължавало да разполага със сумата от 2 500лв., дарена им 1999г.Не се установява наличието на имущество към началото на периода.

I/ Имущество, придобито в проверявания период:

А/ 5 бр. обикновени поименни акции, с номинал всяка 1лв., от капитала на „Верд агра“АД, гр.София, закупени от ответника с договор от 21.03.2013г.

Б/ МПС, придобити възмездно и притежавани към края на периода/след прекратяване на брака на 17.04.2014г. в обикновена съсобственост/:

1/ л.а. „Фолксваген Пасат“, рег.№•, закупен на 27.11.2008г., за сумата от 2000 евро с левова равностойност 3 911, 66лв., приета от ищеца за действителна цена по договора; 2/ л.а. „Фолксваген Пасат“, рег.№•/стар рег. №•/, закупен на 13.05.2013г., с пазарна стойност 7 500лв.;

Съдът не включва в графата имущество л.а. „Рено 19“, рег.№•, закупен с договор за продажба от 04.01.2007г., т.к. по твърдения на ищеца, изведени от ревизионен доклад №1302216/16.07.2013г., издаден от ТД на НАП- Варна, МПС е върнато на продавача И. Т. Д., на когото и понастоящем е регистриран в КАТ.В посочения от ищеца ревизионен акт е прието, че според представеното писмено споразумение от 01.03.2007г. между страните по договора за продажба на МПС, същият се разваля, продавачът получава владението върху автомобила, а купувачът дадената продажна цена от 200лв.Доколкото договорът е бил сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи, неговото разваляне е извънсъдебно и е необходимо да бъде само в писмена форма/договорите за покупко-продажба на регистрирани автомобили по смисъла на чл. 144, ал. 2 ЗДвП не са включени в изрично посоченото изключение за специален ред за разваляне на договор, респективно - не е предвидена друга форма, освен писмена, в която изявлението за разваляне да бъде отправено до длъжника/.

Обща стойност на придобити възмездно и налични към 25.09.2015г. МПС - 11 411, 66лв.

В/ налични суми към края на периода по банкови сметки - посочени крайни салда по незакрити сметки според представени извлечения по сметките: 1, 91лв./т.15 от СИЕ/.

Общо имуществото, придобито от ответника и свързаните му лица през проверявания период, което е налично към неговия край-25.09.2014г. възлиза на сумата от 11 418, 57лв.

ІІ/ Доходите, приходите и източниците на финансиране, определени за т.1 по стойности, посочени в заключението на СИЕ/т.3/, са както следва:

1/ доходи от трудови правоотношения, получени помощи и усвоени кредити - общо 39 256, 29лв.;

2/ приходи от продажба на МПС, придобито в периода и отчуждено в периода - 79 100лв.

Общо доходите, приходите и източниците на финансиране възлизат на 118 356, 29лв.

ІІ/ Извършените разходи са както следва: 1/ разходите за издръжка на проверяваното лице и семейството му - 93 609лв./т.4 от СИЕ, твърденията за по-ниски разходи не са установявани/;

2/ разходи за данъци, такси и глоби - 232, 13лв./т.5 от СИЕ/; 3/ разходи за придобити и отчуждени в периода МПС - 84 800лв.; 4/ разходи за погасителни вноски по кредити - 5 570, 50лв./т.6 от СИЕ/ Общо разходите възлизат на 184 211, 63лв. Видно от гореустановеното, ответниците нямат установен положителен нетен доход.Общо имуществото, придобито през проверявания период, което е налично към неговия край-25.09.2015г. възлиза на сумата от 11 418, 57лв.Предвид така установеното и следва да се приеме, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода, но това увеличение не надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000лв. за целия проверяван период.Предвид липсата на значително несъответствие и не може да се направи обосновано предположението за наличие на незаконно придобито имущество, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗОНПИ, за неговото отнемане в полза на държавата.Неоснователни са твърденията на ищеца, че евентуално установен отрицателен доход следва да се сумира с размера на имуществото и така да се обосновава несъответствие.Доходът не следва да се пресмята като отрицателна величина, т.к. съставлява благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо, и съответно, ако няма подобно увеличение, не би следвало да се залага като величина, която да се сумира със сумата на имуществото.Добавянето към имуществото на разходите, превишаващи брутните приходи, е в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на §1, т.3, т.4 и т.8 от ДР на ЗОНПИ, респ. в противоречие е и с трайно установената практика на ВКС, включително и с актуалната задължителна такава, обективирана в ТР № 4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС, в което изрично е разяснено, че стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000лв. стойността на имуществото /не и на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период.Следователно, в случаи като настоящия, когато стойността на самото имущество по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ - изрично в този смисъл решение №50130/03.01.2024г. по гр.д.№5134/21г., ВКС, IV гр.о.Постановените от ВКС определение №50228/08.06.2023г. по гр.д.№3094/22г., ВКС, III гр.о. и от същия състав определение №4810/24.10.2024г. по гр.д.№704/24г., ВКС, III гр.о., съставляват по-скоро изолирана практика.В противния смисъл, освен горепосоченото решение, са напр. и решение №619/23.10.2024г. по гр.д. №3145/23г., ВКС, IV гр.о., определение №1590/13.06.2023г. по гр.д.№235/23г., ВКС, III гр.о., определение №50295/31.07.2023г. по гр.д.№3145/22г., ВКС, IV гр.о., определение №4150/18.12.2023г. по гр.д.№2252/23г., ВКС, III гр.о., определение №50228/22.12.2023г. по гр.д.№2788/22г., ВКС, III гр.о., определение №4960/31.10.2024г. по гр.д.№1030/24г., ВКС, III гр.о., определение №4272/26.09.2024г. по гр.д.№11/24г., ВКС, III гр.о. и др. По изложените съображения съдът приема, че предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Предвид достигане различни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете се отхвърлят.

На осн. чл.157, ал.2 от ЗОНПИ и според изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за първа инстанция в размер на 4% от цената на исковете и за въззивна инстанция в размер на 2% от цената на исковете или общо 28 355, 10лв.

Ответниците претендират присъждане на сторените разноски пред първа и въззивна инстанция.Ответникът, според представените списъци, разноски за възнаграждения на в.л./общо е представил доказателства за заплатени възнаграждения на в.л. в размер на 1 275лв./, а двамата и присъждане на адв.възнаграждения при условията на чл.38 от ЗА.Пред първа инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 24.04.2023г., сключен между П.А. и процесуалния му представител адв.Н.Н., с който е уговорено предоставянето на правна защита при условията на чл.38, ал.1, т.2, вр. чл.38, ал.2 от ЗА, както и договор за правна защита и съдействие от 13.02.2023г., сключен между С.Д. и процесуалния й представител адв.В.М., с който е уговорено предоставянето на правна защита при условията на чл.38, ал.1, т.2, вр. чл.38, ал.2 от ЗА.Пред настоящата инстанция са представени договор за правна защита и съдействие от 20.03.2024г., сключен между П.А. и процесуалния му представител адв.Н.Н., с който е уговорено предоставянето на правна защита във въззивното производство при условията на чл.38, ал.1, т.2, вр. чл.38, ал.2 от ЗА, договор за правна защита и съдействие от 10.10.2024г., сключен между П.А. и процесуалния му представител адв.Г.Г., с който е уговорено предоставянето на правна защита във въззивното производство при условията на чл.38, ал.1, т.2, вр. чл.38, ал.2 от ЗА, и договор за правна защита и съдействие от 19.03.2024г., сключен между С.Д. и процесуалния й представител адв.В.М., с който е уговорено предоставянето на правна защита във въззивното производство при условията на чл.38, ал.1, т.2, вр. чл.38, ал.2 от ЗА.Ищецът е възразил за липса предпоставките, предвидени в чл.38, ал.1, т.2 от ЗА досежно ответника, конкретно, че същият не е материално затруднено лице, т.к., според представена от него справка за осигурителен доход, е получавал трудово възнаграждение в периода м.04.2023г.-м.03.2024г. в порядъка от около 3000лв. месечно, както и в условие на евентуалност възражение за прекомерност.Съдът приема, че към датата на първоначално сключения договор между П.А. и процесуалния му представител адв.Н.Н. - 23.04.2023г. няма данни същият да е получавал трудово възнаграждение във висок размер, нито да е имал други доходи, които да са му позволявали заплащането на адв.възнаграждение в минимален размер по прилаганата към тази дата Наредба №1/04г. на ВАдвС, вкл. и предвид цената на предявените против него искове.Няма данни да е получавал възнаграждение и към датата 10.10.2024г., вкл. според представената декларация за семейно и имуществено състояние от 10.10.2024г.В тази връзка и приема за неоснователни възраженията на ищеца за липса предпоставките, предвидени в чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, досежно ответника, поради което и при така договореното предоставяне на безплатна правна защита следва на процесуалните му представители да бъде присъдено възнаграждение.Доколкото ответникът има право на възнаграждение за един адвокат, то и такова следва да бъде определено за адвоката му пред първоинстанционния съд и за единия от адвокатите му пред въззивния съд.

С оглед задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар. 1 ДФЕС.Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Спорът пред първоинстанционния съд е разглеждан от 2017г., но процесуалният представител на ответника адв.Н.Н. е упълномощена на 27.02.2023г.Явявала се е във всяко от проведените общо четири о.с.з. пред ВОС след упълномощаването й, в които са били събирани писмени доказателства и експертни заключения.Производството се е отличавало със средна фактическа и правна сложност.Материалният интерес по делото за ответника възлиза на 468 235лв. при който интерес възнаграждението по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, служеща единствено като ориентир, би възлизало на 23 379, 40лв., същевременно обаче този размер е формиран основно от иззетата с протокол от 15.10.2012г. сума, за която ответникът не е твърдял в производството, че е негова собственост.Съобразявайки посочените обстоятелства и броя, и вида предявени искове, съдът приема, че възнаграждение в размер от 5 000лв. съответства на вида и количеството на извършената работа от адвоката пред първа инстанция, фактическата и правна сложност на делото, пазарните условия и се явява справедливо и обосновано.Процесуалният представител на ответницата адв.В.М. е упълномощена на 12.01.2022г., явявала се е в пет съдебни заседания.Материалният интерес по делото за ответницата възлиза на 4 350лв. при който интерес възнаграждението по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, служеща единствено като ориентир, би възлизало на 735лв.Съобразявайки посочените обстоятелства и броя, и вида предявени искове, съдът приема, че възнаграждение в размер от 800лв. съответства на вида и количеството на извършената работа от адвоката пред първа инстанция, фактическата и правна сложност на делото, пазарните условия и се явява справедливо и обосновано.За настоящата инстанция, доколкото спорът е разгледан в едно о.с.з. и не са събирани нови доказателства/приетата присъда по НОХД №972/18г. по описа на ВОС и мотиви са били представени и пред ВОС, но в обезличен вариант/, приема, че възнаграждението следва да бъде в размер на 500лв., или общо 1300лв.По същите съображения приема, че за единия от процесуалните представители на ответника, а именно адв.Г.Г., със сключен договор на 10.10.2024г., следва да бъде определено възнаграждение в размер на ½ от това пред първа инстанция или това е сумата от 2 500лв.

Водим от горното, съдът