Решение № 1453 от 17.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1602/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК. Образувано е по жалба на „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД, чрез адв. Б.С., срещу Отказ № 20250807153733/08.08.2025г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър заявените със заявление № 20250807153733/07.08.2025 г. промени в управлението на дружеството. Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен. Сочи, че едноличен собственик на капитала на „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД е чуждестранно юридическо лице „Фьоникс Интерноционал Холдингс ГмбХ“, дружество учредено съгласно законите на Федерална република Германия, което дружество е упълномощило две български физически лица поотделно да го представляват като едноличен собственик на капитала на „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД и представено към заявлението двуезично пълномощно е съставено при спазване правилата на държавата по място на съставянето му – Федерална република Германия. Счита, че разпоредбата на чл. 37 ЗЗД следва да се гледа като повелителна норма с териториално действие (т.е. като императивна норма на вътрешния обществен ред на Р.България), която не препятства прилагането на правопорядъка на държавата по местоизвършване на упълномощаването и нотариалното удостоверяване, а ФРГ е държава по местоизвършване на упълномощителната сделка. Счита за приложими правилата на чл. 31 и 61 от КМЧП, че по отношение на формата на правните сделки е достатъчно да са спазени условията за форма, определение от правото на държавата по местоизвършването им. Моли отказът да бъде отменен и да бъде указано вписване на заявените обстоятелства. В отговора на жалба, подаден от Агенция по вписванията, се поддържат доводите в постановения отказ. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка на редовността на подаденото заявление - дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на вписване, както и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми (чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). Когато заявеното за вписване обстоятелство произтича от решение на общото събрание, длъжностното лице следва да установи, че от формална страна са изпълнени законовите изисквания за свикване и провеждане на събранието (кворум, мнозинство), както и особените изисквания за взимане на съответното решение, ако такива са налице (специален кворум/мнозинство, спазване на процедура по изключване и т.н.). Предмет на регистърното производство, образувано по заявление № 20250807153733/07.08.2025 г., по което е постановен обжалваният отказ, е вписване по партида на „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД на освобождаване като управител на дружеството на К.Х.П. и назначаване на нов управител – П.Т.А.. В мотивите на обжалвания отказ е посочено, че вписването на заявените обстоятелства не се установява от представените доказателтва, тъй като при подписване на решението за смяна на управителя, едноличният собственик на капитала е представляван от лице, което не е упълномощено с пълномощно в предвидената в закона форма – чл.137, ал.4 ТЗ – писмена форма с нотариална заверка на подписа и съдържанието. Посочено е, че представеното пълномощно е само с нотариална заверка на подписа, но не и на съдържанието. Към заявлението е представен протокол за решение на едноличния собственик на капитала на „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД – „Фьоникс Интерноционал Холдингс ГмбХ“, който е подписан от пълномощник Д. А. Т.. Протоколът е с нотариална заверка на подписа и съдържанието. Приложено е изрично пълномощно, с което управляващите директори на „Фьоникс Интерноционал Холдингс ГмбХ“ упълномощават Д. А. Т.. Пълномощното е с нотариална заверка на подписите на упълномощителите, извършена от нотариус в Германия и е представено с приложен апостил и превод от лицензиран преводач. Упълномощителната сделка и решението на едноличния собственик на капитала на „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД, представляват сделки/волеизявление с международен елемент, доколкото лицето, което взема решението – едноличния собственик на капитила и дружеството, по отношение на което то се взема, са субекти от различни държави. Приложение в случая намират стълкновителните норми на Кодекса за международното частно право, доколкото приложното поле на Регламент № 593/2008 г. за приложимото право към договорните задължения са изрични изключени по отношение на въпросите, уреждани от правото на дружества, други корпоративни и некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания. Съгласно чл. 56, ал.1 КМЧП приложимото право по отношение на юридическите лице е това на държавата, в която са регистрирани, като по аргумент от чл. 58, т.1 и т. 4 КМЧП то е приложимо и по отношение на формата на актовете на органите на юридическото лице. Съгласно чл. 137, ал.1, т. 5, вр. с ал. 4 и ал. 5 ТЗ, вр. с чл. 147, ал.2 ТЗ, и предвид липсата на предвидено изключение относно формата в дружествения договор на „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД, решенията на едноличния собственик на капитала за избор и освобождаване на управител на дружеството следва да са в писмена форма с нотариална заверка на подписа и съдържанието, която форма е такава за действителност. Съгласно чл. 37, изр. първо ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. С оглед правилото на чл. 31 КМЧП, не се установява извършената нотариална заверка да представлява и заверка на съдържанието. Настоящият съдебен състав намира, че българското материално право следва да бъдат определени и изискванията за форма по отношения на упълномощителната сделка. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 62, ал.1 КМЧП, според която в отношенията между представлявания и третото лице съществуването и обхватът на представителната власт на представителя, както и последиците от неговите действия по действителното или претендираното осъществяване на представителната власт се уреждат от правото на държавата, в която представителят е имал основното си място на дейност към момента на извършване на действията, като приложението на българското право не се изключва, а напротив се потвърждава като такова с най-тясна връзка и според правилата на чл. 62, ал. 2 КМЧП. Разпоредбата на чл. 37 ЗЗД е от императивен характер и доколкото последиците от упълномощителната сделка ще настъпят на територията на Р.България, то същата следва да намери приложение, независимо от разпоредбата на чл. 61 КМЧП. За пълнота следва да се отбележи, че нормите от вътрешното материално право, уреждащи форма за действителност на правните сделки, в т.ч. и упълномощителната така, следва да се разглеждат като „особени повелителни норми“ по смисъла на чл. 46, ал.1 КМЧП, тъй като същите са въведени за интензивна защита, в конкретния случая на правото на сигурно упражняване на търговската дейност. Изменението в изискването за форма на част от решенията на общото събрание на ООД са наложени през 2016 г. именно поради големия брой злоупотреби, в т.ч. и с учредяването на представителство на юридически лица. Предвид изложеното относно приложимото право относно начина и формата на вземане на решение на едноличния собственик на капитала в търговско дружество, регистрирано в Р. България и упълномощителната сделка за това, съдът намира, че законосъобразно длъжностното лице е приело, че не е налице изискуемата от закона форма по отношение на упълномощителната сделка на лицето взело решението от името на едноличния собственик на капитала. По изложените съображения постановения отказ е законосъобразен и жалбата следва да се остави без уважение. Производството по вписване на обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е охранително по своя характер, поради което същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от правилата на глава Четиридесет и девета ГПК, доколкото в специален закон не е предвидено друго. С нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка. В последния смисъл досежно характера на производството по чл. 25 ЗТТРЮЛНЦ като охранително такова е и постоянната практика на ВКС, обективирана в определение 226/09.12.2020 г. по т.д. 1 986/20 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО. Така мотивиран, съдът