Решение № 329 от 4.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 388/2025 г.

Производството е по реда на чл.25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК. Образувано е по жалба на В. Д. Г., с ЕГН: •••••••••• срещу отказ № 20250212125808/13.02.2025г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията но заявление вх. № 20250212125808 за вписване на промени по партидата на „Клер-Д“ ЕООД с ЕИК 121505793 и по-конкретно – в поле 7 - вписване нов управител на дружеството. Жалбоподателят намира постановения отказ за незаконосъобразен. Сочи, че след смъртта на едноличния собственик на капитала и по реда на чл. 11, ал. 2 ДОПК е бил назначен за временен представляващ на дружеството, както и че е законен наследник на починалото лице. Намира, че с оглед определението на Софийски районен съд и в качеството на временен представител е взел решение за назначаване на лицето Й.И. за управител на дружеството, което намира да е в обхвата на неговите правомощия. Поради това намира, че следва да бъде допуснато вписването. В отговора на жалбата се поддържа становище за нейната неоснователност по идентични в постановения отказ съображения. Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на съдебен контрол отказ за издаване на охранителен акт, поради което е процесуално допустима. Жалбата е неоснователна, поради следните съображения. С процесното заявление е поискано вписване на нов управител на дружеството, въз основа на взето решение за това от назначен по реда на чл. 11, ал. 2 ДОПК временен представляващ. С обжалвания отказ длъжностното лице е констатирало, че не се установява да е спазен предвиденият в закона ред за избор на управител, което изключва възможността за вписване на поисканите промени. При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър в обхвата на проверката на длъжностното лице е, както редовността на подаденото заявление - дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, така и дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, тоест, че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. В случая, длъжностното лице следва да провери дали заявителят е представил документи, удостоверяващи промяната на управителя на дружеството в съответствие с законовия ред и условия. В случая, обаче, се установява, че заявлението, по което е образувано производството пред Агенция по вписванията, не е подадено от лице, което е легитимирано съгласно чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ да заяви промяна относно управителя на дружеството в търговския регистър по партидата на "Клер-Д" ЕООД. В чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че вписване, заличаване и обявяване могат да се заявят от търговеца, от прокуриста, от друго лице в предвидените по закон случаи, както и от адвокат с изрично пълномощно. В конкретната хипотеза заявлението за вписване на промени в обстоятелствата е подадено от лице, определено за временен представител на дружество по реда на чл. 11, ал. 2 и ал. 3 ДОПК. То, обаче, не е сред легитимираните да отправят такова искане до длъжностното лице по регистрацията съгласно общата разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Временният представител, назначен по реда на чл. 11, ал. 2 и ал. 3 ДОПК притежава ограничени правомощия, които ясно са определени в цитираната разпоредба, според която, когато органът по приходите или публичният изпълнител следва да извърши процесуални действия спрямо юридическо лице, което няма представляващ за повече от три месеца, той може да поиска от районния съд по местонахождението му да назначи негов временен, съответно особен представител. Следователно, назначеният по този ред представител има право единствено да извърши правните действия, заради които е назначен, като в случая от постановеното определение по частно гражданско дело № 57526/2024г. по описа на СРС, ГО 174 състав е видно, че заявителят е определен за временен представител по чл. 11, ал. 2 ДОПК, поради наличие на необходимост от извършване на процесуални действия спрямо юридическото лице по реда на ДОПК. Ето защо, това лице не може да излиза от обхвата на предоставената му представителна власт и не се легитимира нито като законен представител с произтичащите от това правомощия, нито като прокурист на дружеството. Временният представител е назначен по искане на орган по приходите във връзка с извършване на процесуални действия спрямо юридическото лице по възложени проверки. С назначаването му за него възникват права и задължения само в кръга на възложените такива от съда с постановеното определение и в тези действия не са включени тези, с които се упражняват правата на едноличен собственик на капиталово дружество /респективно, свързани с участие във върховния орган на дружеството/. Ето защо, следва да се приеме, че доколкото право да подадат заявление за вписване промяна в обстоятелствата на ЕООД имат само самото дружество, действащо чрез законния си представител или адвокат, който е надлежно и изрично упълномощен да го представлява в регистърното производство, както и от прокуриста на търговеца или изрично упълномощен да го представлява адвокат, то жалбоподателят не попада в този кръг – не е търговецът, нито вписаният му управител, нито и не е легитимиран да заяви за вписване промяната, тъй като не е сред лицата по чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Нито в ЗТРРЮЛНЦ, нито в ТЗ, ДОПК или друг закон има изрична разпоредба, която да му дава правото да направи това съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Поради това, подаденото заявление от В. Г. не е било допустимо, но доколкото в правомощията на длъжностното лице по регистрация, определени в нормите на ЗТРРЮЛНЦ, е предвидено, че същото може да извършва само следните действия - да извърши вписване, да извърши заличаване на вписването, да обяви представения акт, както и да постанови мотивиран отказ, но не е предвидено правомощието му да постановява акт, с който да прекратява образувано регистърно производство, то длъжностното следва да постанови отказ, както е направено. Ето защо, жалбата следва да бъде оставена без уважение по изложените мотиви. Същевременно и за пълнота, следва да се посочи и че длъжностното лице е изложило правилни мотиви по същество на искането. Предвид изложеното по-горе относно обхвата на правомощията на временния представител по чл. 11, ал. 2 и ал. 3 ДОПК, следва да се приеме, че същият не разполага с правата на едноличен собственик на капитала, единствено който по аргумент от чл. 147, ал. 2 ТЗ може да решава въпросите от компетентността на Общото събрание. В компетентността на Общото събрание е регламентирана в чл. 137, ал. 1 ТЗ и според чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ в обхвата й попада и избор на управител на дружеството. Представените към делото документи и по-специално – окончателният съдебен акт, не удостоверяват възникване на качеството на едноличен собственик на капитала по отношение на В. Г. и съответно – изводът на длъжностното лице за това, че не съществуват заявените за вписване обстоятелства, е правилен. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.), в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. В случая, обаче, се касае до охранително производство, а в Част VI “Охранителни производства”, Глава 49 “Общи правила” на ГПК, е предвидено, че разноските в охранителното производство са за сметка на молителя (чл. 541 от ГПК). Законодателното разрешение, дадено с приетите с ДВ, бр. 105 от 2020 г. изменения на разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЛЮНЦ не водят до промяна в характера на производството по обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията. Ето защо разноски на жалбоподателя не са дължими /така и определение № 615 от 23.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2297/22 г., II т. о.; определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 157/11.04.22 г. по ч. т. дело № 585/2022 г. на Второ т. о., ТК на ВКС и др./. В заключение, отказът на длъжностното лице е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Така мотивиран съдът,