Решение № 423 от 12.12.2025 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 715/2025 г.

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. А. А., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника адв. С. С. от САК, против Наказателно постановление № 11-01-6912024 от 06.03.2025 г. издадено от Директора на Агенция Държавна финансова инспекция (АДФИ) гр. София, с което за нарушение на чл.17 ал.1 във вр. с чл.20 ал.1 т.1 бук.“в“ във вр. с чл.18 ал.1 от Закон за обществените поръчки на основание чл.256 ал.1 от ЗОП (в редакцията ДВ бр.102/2019 г. в сила от 01.01.2020 г.).) във връзка с чл. 257 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.), във връзка с чл.3 ал.1 и чл.53 ал.2 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 50 000 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено при нарушение на материалния закон и процесуалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна. Направено е и искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, като бъде присъдено възнаграждение на пълномощника на осн. чл.38 ал.1 т.3 от Закон за адвокатурата.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и се излага аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна на НП. Претендират се разноски в смисъла изложен в жалбата. Пълномощникът е поискал и срок, в който да изготви и представи подробни писмени бележки, като в предоставения 10-дневен срок, такива не са постъпили по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, но изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище за законосъобразността и правилността на обжалваното НП, като пледира то да бъде потвърдено, като в полза на АДФИ се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите изложени в нея и становищата на процесуалните представители на страните в хода по същество, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП при следната приета за установена фактология:

Драматично-куклен театър „Константин Величков“ гр. Пазарджик попадал в обхвата на държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла па чл. 4, т. 1 от ЗДФИ. Той е и културна организация по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК, обн. ДВ, бр. 50/1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 18/2022 г.) като структура, чийто предмет на дейност е създаването, разпространението и опазването на културни ценности в областта на театъра. Предметът на дейност на ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик е: създаване и представяне пред публиката на драматични, куклени и музикални театрални спектакли.

С ре. № 40 (450) / 13.03.2009 г., ДКТ бил вписан във водения на основание чл.14, ал. 4 от ЗЗРК публичен Информационен регистър на културните организации, със седалище и официален адрес: гр. Пазарджик, област Пазарджик, пл. „Константин Величков“ № 1, с ЕИК 112582278.

Театърът е юридическо лице на бюджетна издръжка, което на основание чл.5 ал.1 от ЗЗЗРК и съгласно утвърденият от Министъра на културата Правилник за устройството и дейността на ДКТ „Константин Величков“ - Пазарджик се финансира със средства от държавния бюджет за Държавни културни институти в системата на Министерството на културата; от реализирани приходи от собствена дейност, дарения, спонсорства и др.; средства предоставени от общини по договори сключени с Министерство на културата; реализиране на творчески програми и проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип; средствата по други програми и проекти, по които Театърът е бенефициент.

Съгласно чл. 236 от ЗЗРК, държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта па сценичните изкуства, прилагат система на делегирани бюджети, която дава право на директора на културния институт да: 1) се разпорежда самостоятелно със средствата на института; 2) извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това Министерството на културата и 3) определя числеността на персонала и възнагражденията на служителите и работниците при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове.

На основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗРК, правоотношенията на директорите на държавни културни институти възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда и сключен договор с министъра на културата. С чл.1, т. 37 от ПМС №263/30.07.2021 г. (обн. ДВ, бр. 64/2021 г., изм. ДВ, бр.49/2023 г.), директорът на ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик бил определен като второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерство на културата.

По смисъла на § 2, т. 43 от ДР на ЗОП ( обн. ДВ, бр. 13/2016 г.) ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик имал качеството на „публичноправна организация”. Директорът на Театъра като представляващ „публичноправна организация” бил публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП.

През проверявания период и към момента на финансовата инспекция Театърът се представлява от директора Г. А. А.. През проверявания период директорът на ДКТ „Константин Величков“ не бил упълномощавал други длъжностни лица да организират и/или да възлагат обществени поръчки, по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОП.

В Регистъра на обществените поръчки (РОП), воден в Агенцията по обществени поръчки, ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик бил вписан с УИН № 01665.

По време на финансовата инспекция била извършена проверка за законосъобразност относно спазването на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при извършване на разходи по сключен договор от 30.11.2022 г. с „Ажур Пико“ ЕООД. При проверката било установено следното:

На 30.11.2022 г., в гр. Пазарджик между ДКТ „Константин Величков“ гр.

Пазарджик, представляван от директора Г. А. А. и „АЖУР ПИКО“ ЕООД бил сключен договор за разпространение, като съгласно чл.1 от договора, Театърът предоставял на разпространителя (посоченото дружество- бел. моя) правото да разпространява постановките от неговия репертоар на територията, за срока и при условията на сключения договор, като я рекламира и извършва продажба на билети от негово име и за негова сметка.

В чл. 6 от същия договор било посочено, че той се сключва за срок от 1 година. Договорът влязъл в сила от 01.12.2022 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора, срещу получените права по договора разпространителят получавал от Театъра възнаграждение за реализирания приход от продажба на билети за всяка една постановка, в срок до 30 дни след изиграване на съответната постановка, срещу издадена фактура с получател Театъра. Договорът бил без стойност, тъй като в него нямало уговорен размер на възнаграждението.

На 01.12.2022 г., в гр. Пазарджик между ДКТ „Константин Величков“ гр.

Пазарджик, представляван от директора Г. А. А. и „АЖУР ПИКО“ ЕООД било подписано допълнително споразумение към договора от 30.11.2022 г., с което страните се споразумявали, считано от 01.12.2022 г. да променят размера на дължимото възнаграждение, като текстът на чл. 7, ал. 1 от договора за разпространение от 30.11.2022г. щял да има следното съдържание: „ чл. 7 /1/ Срещу получените права по настоящия договор РАЗПРОСТРАНИТЕЛЯТ получава от ТЕАТЪРА възнаграждение за реализирания приход от продажба на билети за всяка една постановки, в срок до 30 дни след изиграване на съответната постановка, срещу издадена фактура с получател ТЕАТЪРА, като дължимата сума не може да надвишава 9 990 лева ". Всички останали клаузи на договора останали непроменени.

С допълнително споразумение от 01.11.2023 г. страните се споразумели, че считано от 01.11.2023 г. се прекратявало действието на договора и, че нямат „каквито и да било финансови претенции една спрямо друга, произтичащи от действието или прекратяването на договора “.

При проверка на представените на финансовата инспекция първични счетоводни документи и банкови платежни нареждания финансовите инспектори установили, че стойността на предоставените по договора за разпространение услуги, фактурирани на Театъра, възлизала на 2 703 449, 34 лева, без ДДС. Изпълнителят „АЖУР ПИКО“ ЕООД не бил начислявал ДДС в представените по договора фактури.

При извършената проверка в Профила на купувача и в Регистъра на обществените поръчки към AOП било констатирано, че не била откривана и провеждана процедура за възлагане на обществена поръчка за разпространение на постановки от репертоара на ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик.

При извършените по време на финансовата инспекция проверки на разходите за разпространение на постановки от репертоара на ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик през 2022 г. било установено следното:

• На 10.01.2022 г. между ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик, представляван от директора Г. А. А. и „МЕЛПОМЕНА“ ЕООД бил сключен договор за разпространение. Договорено било, че Театърът давал изключителното право на „Мелпомена“ ЕООД да осигурява разпространението на театралните постановки „Жена ми се казва Борис“, „Баща ми се казва Мария“ и „Кучки“ на територията на страната, което включвало: изготвяне на месечна програма за турнетата на съответните постановки; договаряне на сцени за гостуването; проучване на възможностите за осъществяване на съответното представление в определеното населено място; осигуряване на сцени и подходящи условия за гостуване на съответните спектакли. Срокът на договора бил до 31.12.2022 г., считано от датата на подписването.

В раздел „Финансови взаимоотношения“ в договора било уговорено, че Театърът се задължавал да заплати всяко едно разпространено представление, срещу издадена фактура от изпълнителя, като дължимата сума не можела да надвишава 4 999 лв.

Стойността на предоставените по договора услуги, фактурирани на Театъра, възлизала на 408 405 лева без ДДС. Изпълнителят не бил начислявал ДДС в издадените фактурите.

• На 11.01.2022г. между ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик, представляван от директора Г. А. А. и „МЕЛПОМЕНА“ ЕООД бил сключен договор за организация, като Театърът давал изключителното право на „Мелпомена“ ЕООД да осигурява организацията на театралните постановки „Жена ми се казва Борис“, „Баща ми се казва Мария“ и „Кучки“, както и на други постановки от репертоара на театъра на територията на страната, което включвало: организация на продажбите на билетни каси: договаряне на технически лица за обезпечаване на сцените на гостуването; проучване на възможностите за насочеността и желанието на зрителите за посещение на съответното представление в определено населено място; осигуряване на подходящи условия за турнето на театралната трупа; продажба на билети. Срокът на договора бил до 31.12.2022 г. считано от датата на подписването.

В раздел „Финансови взаимоотношения“ в договора било уговорено, че Театърът се задължавал да заплати всяко едно разпространено представление, срещу издадена фактура от изпълнителя, като дължимата сума не можела да надвишава 4 900 лв.

Стойността на предоставените по договора услуги, фактурирани на Театъра, възлизала на 78 000 лева без ДДС. Изпълнителят не бил начислявал ДДС в издадените фактурите.

• На 12.01.2022 г. между ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик, представляван от директора Г. А. А. и „МЕЛПОМЕНА“ ООД бил сключен договор за реклама, с който Театърът давал изключителното право на „Мелпомена“ ЕООД да осигурява рекламата на театралните постановки „Жена ми се казва Борис“, „Баща ми се казва Мария“ и „Кучки“, както и на други постановки от репертоара на театъра на територията на страната, което включвало: изготвяне на месечна стратегия за рекламиране на турнетата на съответните постановки; договаряне на възможности за рекламиране на постановките в ефира на националните медии; проучване на възможностите за осъществяване на реклама за съответното представление в определеното населено място; подготвяне на реклама и нейното изпълнение в социалните мрежи; взаимодействие с други партньори в областта на рекламата за популяризиране на спектаклите. Срокът на договора бил до 31.12.2022 г. считано от датата на подписването.

В раздел „Финансови взаимоотношения“ в договора било уговорено, че Театърът се задължавал да заплати всяко едно разпространено представление, срещу издадена фактура от изпълнителя, като дължимата сума не можела да надвишава 4 800 лв.

Стойността на предоставените по договора услуги, фактурирани на Театъра, възлизала на 388 740 лева без ДДС. Изпълнителят не бил начислявал ДДС в издадените фактурите.

Извършен бил анализ на описаните по-горе три договора, при който се установило, че сключените договори за разпространение, организиране и реклама имали идентично съдържание. Това било така, т.к. разпространението на една постановка включвало всички възможни дейности, свързани с публичното му представяне, в това число реклама и организация. Това можело да бъдат дейности по предварително проучване на възможностите за представянето на представлението в даден театър, възможностите за реализиране на организацията на продажба на билети, наем на зала, осигуряване продажба на билети и т.н.

Общата стойност на предоставените услуги по трите договора в срока на тяхното действие от 10.01.2022г. до 08.08.2022 г. възлизала на 875 145 лева без ДДС.

• На 29.08.2022 г. между ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик, представляван от директора Г. А. А. и „ТЕАТЪР АЛВИНА“ ООД бил сключен договор за разпространение. Съгласно чл.1 от договора Театърът предоставял на разпространителя правото да разпространява постановките от неговия репертоар на територията, за срока и при условията на договора, като я рекламира и извършва продажба на билети от негово име и за негова сметка. Съгласно чл. 6 от договора, той се сключвал за срок до 30.11.2022 г. Договорът влязъл в сила от 01.09.2022 г. В чл.7, ал.1 от договора било записано, че срещу получените права по договора разпространителят получавал от театъра възнаграждение за реализирания приход от продажба на билети за всяка една постановка, в срок до 30 дни след изиграване на съответната постановка, срещу издадена фактура с получател театъра. Договорът бил без стойност, тъй като в него нямало уговорен размер на възнаграждението.

На 01.09.2022 г., в град Пазарджик, между ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик. представляван от директора Г. А. А. и „ТЕАТЪР АЛВИНА“ ООД било подписано допълнително споразумение към договора от 29.08.2022 г., с което страните се споразумели, считано от 01.09.2022 г. да променят размера на дължимото възнаграждение, като текстът на чл.7, ал. 1 от договора за разпространение от 29.08.2022 г. щял има следното съдържание: „чл.7 /1/ Срещу получените права по настоящия договор РАЗПРОСТРАНИТЕЛЯТ получава от ТЕАТЪРА възнаграждение за реализирания приход от продажба на билети за всяка една постановка, в срок до 30 дни след изиграване на съответната постановка, срещу издадена фактура с получател ТЕАТЪРА, като дължимата сума не може да надвишава 19 990 лева“. Всички останали клаузи на договора останали непроменени.

Общата стойност на предоставените по договора услуги, фактурирани на Театъра в срока на неговото действие от 01.09.2022г. до 30.11.2022 г., възлизал н а 853 606.55 лева без ДДС. Изпълнителят „АЖУР ПИКО“ ЕООД не бил начислявал ДДС в представените по договора фактури.

При така установеното проверяващите финансови инспектори приели, че в периода от 10.01.2022 г. до 30.11.2022 г., директорът на ДКТ „Константин Величков“- Пазарджик Г. А. А. бил възложил разпространението на постановките от репертоара на театъра на „Мелпомена“ ЕООД и на „Театър Алвина“ ООД, посредством сключените договори и споразумения към тях при режим на директно възлагане, без да приложи предвидения в ЗОП ред.

Общата стойност на предоставените и фактурирани услуги по тези договори с двете дружества в срока на тяхното действие от 10.01.2022 г. до 30.11.2022 г. възлизал на 1 728 751. 55 лева без ДДС, като и изпълнителите не били начислявали ДДС в представените на Театъра фактури.

На Г. А., като директор и разпоредител със средствата на театъра, подписал като възложител гореописаните договори, е било известно, че към 30.11.2022 година (датата, на която бил сключен договорът за разпространение с, , АЖУР ПИКО“ ООД) стойността на услугите, свързани с разпространение на постановките от репертоара на Театъра в размер на 1 728 751 55 лева без ДДС попада в стойностния праг по чл. 20, ал.1, т. 1, б.“в“ от ЗОП и за него, като възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, било възникнало задължението, при възлагане на идентични но вид услуги, да приложи предвидения в чл. 20, ал. 1, т. 1, б.“в“ от ЗОП ред, а именно чрез процедура по чл. 18, ал. 1, т. 1 -т.11 от ЗОП.

Поради тази причина по време на финансовата инспекция от Директора на Театъра жалбоподателя А. на 01.04.2024 г., на основание чл. 13, т. 6 от ЗДФИ, с писмо изпратено по ел. път било изискано писмено обяснение относно причините да не бъде приложен предвидения в ЗОП ред при възлагане па обществени поръчки при извършения обем на разходите. Изискано било да се посочат и разходите на Театъра към разпространители на същата услуга в предхождащите сключването на договора 12 месеца.

На 09.04.2024 г. от директора на Театъра Г. А. постъпило с писмо с изх.

№ РД-18-169/09.04.2024 г. писмено обяснение, в което било посочено, че разходите, свързани с праговете, подлежащи на процедури по ЗОП били следени от г-н П. П., както и неговите служители от дружеството, с което Театърът имал сключен договор за абонаментно счетоводно обслужване. Посочено било и това, че съгласно утвърдените за 2022 г. Вътрешни правила за предварителен контрол и за управление на цикъла на обществените поръчки, финансовият контрольор и главният счетоводител следели разходите и следвало да сигнализират директора на Театъра, че стойностите по разходните фактури надхвърлят 1 000 000 лв., за да може да приложи процедура по възлагане.

Според финансовите инспектори, извършващи проверката съгласно чл. 5, ал. 1, т. 14 от ЗОП директорът на ДКТ „Константин Величков“- Пазарджик Г. А., в качеството си на представляващ и разпоредител със средствата на театъра, като и като възложител на обществени поръчки, бил отговорен за правилното и законосъобразно разходване на средствата на театъра, а съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗОП възложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това.

Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 1, б.“в“ от ЗОП, възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1 – 11 от ЗОП, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги, включително и услугите по Приложение № 2 (както е в настоящия случай), по-голяма или равна на 1 000 000 лева без ДДС.

Поради тази причина финансовите инспектори приели, че към датата на възлагане на обществената поръчка- 30.11.2022 г. когато е сключен договорът за разпространение с „АЖУР ПИКО“ ЕООД, на възложителя е било известно, че стойността на предоставените идентични по вид услуги по други договори възлиза на 1 728 751, 55 лв. без ДДС и надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1, т. 1, б.“в“ от ЗОП.

При така установеното било прието, че на 30.11.2022 г., в гр. Пазарджик, Г. А. А., в качеството си на директор на ДКТ „Константин Величков“ - Пазарджик и публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП възложил обществена поръчка за разпространение на постановките от репертоара на ДКТ „Константин Величков“ - Пазарджик, като е сключил договор с „АЖУР ПИКО" ЕООД, с който е надвишен минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1, т. 1, б.“в“ от ЗОП, без да е приложил предвидения в закона ред, а именно чрез процедура по чл. 1 8, ал.1, т. 1 – т.11 от ЗОП, при наличие на всички законови основания. Вместо това той сключил договор за разпространение с изпълнител „АЖУР П1ИКО“ ЕООД на посочената дата чрез директно възлагане, при режим на свободно договаряне, с който е надвишен минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1, т. 1. б. „в“ от ЗОП.

Така констатираното съставлявало нарушение на чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 1, б. „в“, вр. чл. 18, ал. 1 от ЗОП (ДВ бр. 13/2016 г.).

С оглед на констатираното при извършената финансова инспекция, жалбоподателят в качеството му на директор на ДКТ „Константин Величков“- Пазарджик на 02.09.2024 г. била изпратена покана за съставяне и връчване на АУАН, която била връчена на същата дата на пълномощника на жалбоподателя-адв. С. (виж пълномощно на л.72). На датата посочена в поканата за явяване- 10.0-9.2024 г. жалбоподателят не се явил, за което бил съставен констативен протокол (л.71) АУАН бил съставен против Г. А. на 10.09.2024 г. на осн. чл.261 ал.1 от ЗОП при извършена финансова инспекция, в отсъствието на нарушителя. АУАН е връчен на пълномощника на нарушителя на 11.07.2024 г., видно от разписка на л.10 от делото.

Въз основа на съставения акт на 06.03.2025 г. било издадено обжалваното НП. Последното било връчено на санкционираното лице лично по пощата на 02.09.2021 г., видно от известие за доставяне, приложено по АНП. Жалбата против НП била депозирана лично от санкционираното лице на 22.04.2025 г., видно от съставената разписка за връчване на л.9 от делото. Жалбата против НП била депозирана от наказаното лице чрез надлежно упълномощен адвокат чрез АНО до съда, като била донесена на ръка в деловодството на АДФИ и входирана на 07.05.2025 г. (виж писмо и справка от деловодна система- л.88-89), поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Л. К., както и от показанията на свидетелите- С. А., П. П. и М. Ш.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЛЕНА.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, който е бил надлежно поканен и не се е явил, за което е съставен надлежен Констативен протокол.

В случая следва да бъде направена преценка дали е спазен срокът по чл.261 ал.1 от ЗОП, приложима като специална такава при съставянето на АУАН за нарушения по ЗОП. Съгласно цитираната разпоредба АУАН по ЗОП се съставят от длъжностни лица на АДФИ в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. От АУАН и НП става ясно, че финансовата инспекция е възложена на 14.03.2024 г. Вярно е, че не е посочено кога е приключила и кога длъжностното лице на АДФИ е отрило нарушението и нарушителя. Но АУАН е съставен на 10.09.2024 г., т.е. преди да изтече срок от 6 месеца от възлагане на финансовата инспекция, а едва след нейното приключване или в нейния ход нарушението и нарушителя са станали известни. Дори и към датата, когато са постъпили обясненията от директора на Театъра- 09.04.2024 г., които не са били възприети от финансовите инспектори и те са приели, че директорът на Театъра е нарушил чл.17 ал. от ЗОП. То считано и от тази дата, 6-месечният срок за съставяне на АУАН също е спазен. Не е изтекъл и 3-годишния срок от извършване на нарушението, тъй като посочената и приета от актосъставителя и АНО дата на нарушението е датата на директното сключване на договора с „АЖУР ПИКО“- 30.11.2022 г. АУАН е съставен от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Наказателното постановление също е било издадено от компетентен орган- директорът на АДФИ съгласно чл.261 ал.2 от ЗОП и Заповед № 3МФ461 от 25.05.2021 г. на Министъра на финансите, в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

По-нататък съдът счита, при съставянето на АУАН и издаването на НП, са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, като е направено пълно, точно и ясно описание на нарушението- дата и и място на извършване, какви действия съгласно закона е следвало да предприеме дееца и какво е направил. Дадена е и правна квалификация, която съответства на словесното описание на нарушението.

На жалбоподателя е повдигнато адм. обвинение за извършено нарушение на чл.17 ал.1 във вр. с чл.20 ал.1 т.1 бук.“в“ във вр. с чл.18 ал.1 от ЗОП. Първата разпоредба разписва, че възложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. Очевидно е че тази норма е бланкетна и нейната диспозиция следва да бъде запълнена с конкретната нарушена в случая разпоредба. Такава привръзка е направена с разпоредбата на чл.20 ал.1 т.1 бук. „в“ от ЗОП ( в редакцията към инкриминираната дата), съгласно която процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1 – 11 се прилагат, когато публични възложители, както и техни обединения възлагат обществени поръчки с прогнозна стойност, по-голяма или равна на 1 000 000 лева- за услуги по приложение № 2. Разпоредбата на чл.18 ал.1 от ЗОП разписва съответно процедурите по ЗОП.

Съдържанието на двата административни документа е изцяло съобразно законоустановения ред по ЗАНН, като изчерпателно са посочени установените фактически констатации, изложени са и съответните правни доводи и е направено и заключение относно извършеното нарушение с дадената му точна правна квалификация.

Напълно неоснователно и без каквито и да е правни аргументи е възражението във въззивната жалба за липса на ясно и точно описание на обстоятелствата от състава на нарушението. Както се посочи по-горе и в АУАН, и в НП са посочени пълно ясно и обстойно всички съставомерни обстоятелства, като дори са изложени и такива не само от обективна, но и от субективна страна. Освен това са направени и правни доводи. Изложената фактология е в пълнота, като дори са описани и трите договора, техния срок на действие, предметът им, стойността на фактурираните по тях услуги. Посочена е и общата стойност на предоставените услуги по трите договора в срока на тяхното действие- 10.01.2022 г.- 08.08.2022 г., която възлиза на 875 145 лева без ДДС, който попада в стойностния праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП - от 70 000 до 1 000 000 лева без ДДС, като дори стойността на всеки един от договорите самостоятелно, също попада в стойностния праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП - от 70 000 до 1 000 000 лева без ДДС.

Неоснователни според съда са и възраженията за посочената дата на извършване на нарушеунието- 30.11.2022 г., която според пълномощника на жалбоподателя е погрешно възприета. Според настоящия съдебен състав именно датата на сключване на договора е тази, към която жалбоподателят като директор на ДКТ и в това си качество, като публичен възложител, е бил длъжен да инициира и приложи съответната процедура по ЗОП, доколкото тази е датата на възлагане услуги, свързани с разпространението на постановките и плащанията са последващи във времето. Затова и неможе да бъде възприето и възражението, че деянието било осъществено на датата на последното плащане по договора, с което се достигала стойност над фиксирания нормативно праг.

В АУАН и НП е посочено изрично, че да нуждите на финансовата инспекция са или представени от ДКТ фактури за стойността на предоставените по договора услуги, които са били систематизирани от финансовия инспектор и актосъставител- св. К. в таблици, където са описани всяка една от фактурите по номер, дата и стойност.

Както се посочи и по-горе на нарушителя е бил връчен препис от акта, макар и на неговия пълномощник, което показва че той е бил наясно с неговото съдържание, още повече, че е подал възражение срещу съставени акт. Затова и възраженията, че не били спазени разпоредбите на чл.40 от ЗАНН не могат да бъдат споделени от съда.

От проведеното по делото съдебно следствие по несъмнен и безспорен начин бяха установени направените в АУАН и НП фактически констатации. Подробно в показанията си св. К. обясни какви данни са били установени и по какъв начин по време на извършената финансова инспекция по отношение на сключените договори, стойността на услугите по тях, съответния праг, възможността за прогнозиране и това, че не е спазена процедурата по ЗОП за възлагане на обществена поръчка, а е бил сключен директно договор с дружеството „АЖУР ПИКО“. Показанията на този свидетел са в пълно съответствие с приетите писмени доказателства (договори, обобщени справки в табличен вид за фактурираните плащания, констативни протоколи, обяснения и др.).

Въпреки прокараната от жалбоподателя чрез неговия пълномощник версия (още по време на извършване на финансовата инспекция), че не директорът, а гл. счетоводители и финансовият контрольор са били длъжни да следят за планирането, прогнозирането и отчитането на резултатите от обществените поръчки и да го уведомят за тези прогнози, за да може да приложи редът по ЗОП и да възложи обществената поръчка, не се доказаха от показанията на свидетелите П., А. и Ш., от които стана ясно, че именно директорът на ДКТ е този който е полагал подпис на цялата финансова документация, банкови преводи, и плащания и е бил запознат изцяло с дейността на театъра по разпространение на постановките, приходите, плащанията на услуги по сключените договори и т.н.

Освен това от показанията на свидетелите П. и А. се изясни и това, че те са представлявали две дружества, с които в определен период от време, вкл. и към процесната дата, ДКТ е имал договорни отношения по договори, свързани с абонамент за счетоводно обслужване и обслужване за „труд и работна заплата“ и тези договори също индиректно са свързани с предмета на делото, доколкото по тях са правени плащания са споменатото горе обучение на наетите за счетоводното обслужване лица, за което обучение Театърът е направил немалко разходи.

Въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства, съдът счита че по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Съдът счита, че правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя А. в качеството му на директор на ДКТ „К. Величков“- Пазарджик, тъй като единствено той има качеството на възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т. 14 от ЗОП. Процесният договор сключен с „АЖУР ПИКО“ ЕООД на 30.11.2022 г. е подписан от Директора А., който представлява Театъра и като публичен възложител по смисъла на чл.5 ал.2 т.14 от ЗОП.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОП, възложителите отговарят за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане на резултатите от обществените поръчки.

Съгласно утвърдения от Министъра на културата Правилник за устройството и дейността па ДКТ „Константин Величков“ - Пазарджик, театърът се ръководи от директор, като директорът планира, организира, ръководи и отговаря за цялостната административно- управленска и финансова дейност на театъра; сключва договорите за финансиране на проекти и други инициативи, утвърждава начините и формите на реализираната дейност и контролира изпълнението й; отговаря за осъществяване на финансовото управление и контрол във всички ръководени от него структури, дейности и процеси, при спазване на принципите за законосъобразност и добро финансово управление.

Жалбоподателят А. като директор на ДКТ, в качеството си на представляващ и разпоредител със средствата на театъра, като и като възложител на обществени поръчки по силата на чл. 5, ал. 1, т. 14 от ЗОИ е отговорен за правилното и законосъобразно разходване на средствата на театъра. Дейностите по разпространение, организация и реклама на постановки са пряко свързани с цялостната организация па културно събитие, с цел неговото успешно реализиране пред възможно най-широк кръг публика. Възложените с подробно описаните по-горе договори за разпространение, организация и реклама услуги, са взаимосвързани, като касаят представянето на постановки от репертоара на ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик на територията на страната.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗОП възложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това.

За да възникне основание за прилагане на ЗОП, следва да са налице кумулативно обект, субект и стойност на обществената поръчка. ДКТ е публичноправна организация по смисъла на § 2, т. 43 от ДР на ЗОП (обн. ДВ, бр. 13/2016 г.). Директорът на ДКТ като представляващ „публичноправната организация” има качеството на публичен възложител, т.е. той е субект на обществени поръчки по силата па чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП.

Услугите по разпространение на постановки на ДКТ „Константин Величков" гр. Пазарджик, в това число организирането и провеждането на представленията територията на страната - предмет на сключения договор с изпълнителя „АЖУР ПИКО“ ЕООД, са обект на обществена поръчка по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Услугите попадат в обхвата па Приложение № 2 към чл. 11, ал. 3 от ЗОП - „Списък на социалните услуги и други специфични услуги“/Административни, социални, образователни, здравни и културни услуги“, с кодове съгласно Общия терминологичен речник (СРУ): 79952100-3 „Услуги по организиране на културни събития“, 920000000 - 1 „Услуги в областта на културата, спорта и развлеченията“.

Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 1, б.“в“ от ЗОП (ДВ. бр. 86/2018 г.), възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1 – т.11 от ЗОП, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги, включително и услугите по Приложение № 2, по-голяма или равна на 1 000 000 лева без ДДС. Към датата на възлагане на обществената поръчка- 30.11.2022 г. когато е сключен договорът за разпространение с „АЖУР ПИКО“ ЕООД, за възложителя е било известно, че стойността на предоставените идентични по вид услуги по други договори възлиза на 1 728 751, 55 лв. без ДДС и надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1, т. 1, б.“в“ от ЗОП.

Затова и съдът счита, че кумулативно са били налице всички изискуеми от закона признаци- обект, субект и стойност към 30.11.2022 г. на обществената поръчка, като по този начин са обуславяли задължението на директора на ДКТ- жалбоподателят А., в качеството му на публичен възложител, да приложи предвидения в ЗОП ред при възлагане услуги, свързани с разпространението на постановките от репертоара на ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик, което той не е изпълнил. Вместо това, на 30.11.2022 г. в гр. Пазарджик, А., в качеството си на директор на ДКТ и публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП не е приложил предвидения в закона ред за възлагане чрез процедура по чл. 18, ал. 1, т. 1 - 11 от ЗОП, при наличие на всички законови основания, а е сключил договор за разпространение с изпълнител „АЖУР ПИКО“ ЕООД, с който е надвишен минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1, т.1, б.“в“ от ЗОП, чрез директно възлагане, при режим на свободно договаряне. По този начин е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 1, б.“в“ вр. чл. 18, ал. 1 от ЗОП.

В допълнение от показанията на св. А. стана ясно и това, че не само договорите, но и фактурите макар по ел. път са били подписвани именно от жалбоподателя в качеството му на директор на Театъра.

Имайки предвид изложеното по-горе, съдът не приема възраженията на въззивника чрез неговия процесуален представител, че действията на жалбоподателя А. не са извършени умишлено. Конкретното нарушение попада в категорията на т. нар. „формални нарушения“ или „нарушения на просто извършване“, при които е без значение субективното отношение на дееца към него, респективно- вината му във всичките й форми на проявление. В случая разглежданото нарушение засяга обществени отношения свързани с разходване на публични средства в значителен по съдържанието си размер. Липсват обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението, като съставът на нарушението е осъществен с факта на разходване на обществени средства в нарушение от възложителите на разписване процедури за определените прагове, без да е необходимо от това да са настъпили вреди последици - имуществени или неимуществени.

Поради това липсата на настъпили имуществени вреди не може да обоснове извод, че не е извършено нарушение, нито е основание да се квалифицира случая като маловажен, без да се отчитат фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, които бяха посочени по-горе и обосновават извода, че не се отличава като такова с явно незначителна обществена опасност. Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално-правна норма обществени отношения - осигуряване на ефективност при разходването на средствата, свързани с извършването на дейности в сектора на културата, както и с оглед съблюдаване принципите, прокламирани в чл. 2 от ЗОП, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.

АНО правилно е определил вида на административното наказание- глоба, тъй като той е определен в закона. Коректно е определил и размера на наказанието съгласно чл.256 ал.1 от ЗОП (в редакцията ДВ бр.102/2019 г. в сила от 01.01.2020 г.) във вр. с чл.257 от ЗОП (в редакцията ДВ бр.86/2018 г. в сила от 01.03.2019 г.), съгласно разписаното в закона- в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от 50 000 лв., като е определил размерът на 50 000 лева.

По изложените по-горе съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото основателно е искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Искането е направено своевременно преди обявяване на делото за решаване и намира своето правно основание в разпоредбата на чл.63д ал.3 от ЗАНН. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на АДФИ- София, доколкото тя има статут на юридическо лице към която е структуриран органът издал НП- директорът на Агенцията. С оглед разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 190 лв. Настоящото производство се разгледа в три съдебни заседания, с разпити на четирима свидетели и е с фактическа и правна сложност, като процесуалният представител участва в с.з. и изложи обосновано становище по същество. Ето защо съдът намира, че следва да присъди възнаграждение в максималния размер от 190 лева.

Пак с оглед изхода на делото неоснователна е претенцията на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. и същото не следва да се уважава.

Така мотивиран, Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 от ЗАНН,