Решение № 2382 от 14.12.2018 г. на Административен съд - Бургас по дело № 3066/2018 г.
Административен съд - БургасАдминистративно14.12.2018 г.докладчик ЯНА ДИМИТРОВА КОЛЕВА
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1300/02.10.2018г. постановено по НАХД № 3034/2018г. на Районен съд Бургас. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ) във връзка с чл.63, ал.1, изр ечение второ от Закона за административните нарушения и наказания ( ЗАНН ). Образувано е по касационна жалба на „Какодзюцу” ЕООД, ЕИК 202278114, със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул.„Чайка“ № 3, к-с „Пенелопа Палас“ вх.А, ет.6, ап.А26, представлявано от А.Л.против Решение № 1300/02.10.2018г. постановено по НАХД № 3034/2018г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 310542- F352572 / 05.0 1.2018г. на издадено от директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 179 от ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Конкретни отменителни основания не се посочват. Касаторът възразява, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като нарушението неправилно е квалифицирано по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление. Ответникът по касация – ТД НАП - Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването. След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 310542-F352572/05.01.2018г. издадено от директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 179 от ЗДДС, на касатора е наложено имуществена санкция в размер на 500 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състава на нарушението, като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество за неспазване на митническото законодателство. Прието е, че деянието не може да бъде прието за маловажен случай на административно нарушение. Наложената имуществена санкция съдът е преценил като определена в съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, с оглед на което потвърдил НП. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Възраженията на касатора са неоснователни. Дружеството-касатор е санкционирано за това, че в предвидения от закона срок-14.08.2017г., не е подал в ТД на НАП – Бургас справка-декларация, отнасяща се до данъчен период м.юли 2017г., в нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. Нормата на чл.125, ал.1 ЗДДС вменява задължение за регистрираното лице за всеки данъчен период да подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б. Съгласно чл. 125, ал.5 ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. След като е безспорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС, то е било длъжно да подава изискуемите декларации ежемесечно и в сроковете по ал.5, в случая до 14.08.2017г., което не е сторено в настоящия случай от дружеството - касатор. За неизпълнението на това задължение от страна на регистрирани по ЗДДС юридически лица, в чл. 179 ЗДДС е предвидено налагане на имуществена санкция от 500.00 до 10 000.00 лева. Със своето бездействие лицето не е изпълнило установеното в закона задължение, поради което изводите на районния съд за правилната правна квалификация на извършеното нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС и за точното прилагане на санкционна норма на чл.179 ЗДДС спрямо „Какодзюцу” ЕООД от страна на административнонаказващия орган са правилни. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилна квалификация на нарушението. Административно-наказателната разпоредба на чл.179 от ЗДДС съдържа съставомерните признаци на деянието, а именно –субекта е „лице, което, като е длъжно“, изпълнителното деяние, което се осъществява чрез бездействие „не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове“. В посочената разпоредба се съдържа правната норма на чл.125, ал.1 от ЗДДС, в която е регламентирано задължението за подаване на справка декларация. Освен изложеното в разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС се съдържа препращане към разпоредбите на ал.1 и ал.3, а именно: Декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, поради което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, което е предпоставка, за да се квалифицира едно нарушение за съществено нарушаване на процедурата и основание за отмяна на обжалвания акт. В случая правилно е определена нарушената законова разпоредба, както и относимата административно-наказателна разпоредба. Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, Х IX състав
Цитирани разпоредби
15- чл. 179 ЗДДС
- чл. 125, ал. 5 ЗДДС
- чл. 125, ал. 1 ЗДДС
- чл. 124
- чл. 63, ал. 1
- чл. 211 АПК
- чл. 218 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 27 ЗАНН
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 125, ал. 2
- чл. 125, ал. 5
- чл. 125, ал. 1
- чл. 159
- чл. 208