Решение № 499 от 21.12.2023 г. на Районен съд - Перник по дело № 1793/2023 г.

производството следва да бъде прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 155 от Закона за здравето на задължително настаняване подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Първата от двете визирани предпоставки в чл. 155 от Закона за здравето визира така наречения медицински критерий, а втората така наречения социалния критерий, като същите следва да са кумулативно осъществени. Съдът е назначил по реда на чл. 159 и чл. 160 от ЗЗ (определението за това е обжалвано пред ОС-Перник и потвърдено от въззивната инстанция) съответната КСППЕ, заключението по която е прието в открито съдебно заседание и която настоящият съдебен състав кредитира в нейната цялост, доколкото е изготвена от компетентни вещи лица и е отговорила в пълнота на поставените задачи. Съгласно заключението на вещото лице, при детайлно изследване по отношение на И. Й. П., включително и след личен преглед на същия, се установява, че освидетелстваният страда от неврологично заболяване с диагноза Епилепсия, за което приема медикамент и за последните четири години не е получавал епи-припадъци. Установено е в резултат на епилептичното заболяване психично разстройство с диагноза ОРГАНИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЛИЧНОСТТА. Не се установяват при освидетелствания към настоящия период характеристиките на емоционално- волева нестабилност и агресивна готовност. Не се установяват психотичн изживявания, които да мотивират болестно действията на освидетелствания и да създават риск за него и околните. Според заключението на вещото лице, освидетелстваният следва назначената терапия за неврологичното лечение и не разкрива данни за получавани припадъци. От заключението на вещото лице се установява, че заболяването, с което освидетелстваният е диагностициран - органично разстройство на личността, не е сред визираните в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето заболявания. На следващо място, установено е, че при И. Й. П. е минимизиран рискът, с оглед на заболяването му, да навреди на себе си и околните. При така изложеното и с оглед липсата на кумулативно предвидените предпоставки за вземане на решение за принудително лечение по отношение на лицето, съдът намира, че направеното искане, съдържащо се в предложението на прокурор от РП-Перник, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.162 ал.1 от ЗЗ, Съдът