Решение № 818 от 23.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5070/2023 г.

Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК. С протоколно определение № 12647/04.07.2023 г., постановено от СРС, НО, 5-ти състав по Наказателно дело частен характер № 20221110202436 по описа за 2022 година, съдът е прекратил наказателното производство по делото, осъдил е на основание чл. 190, ал. 1 от НПК Б. Б. К., ЕГН: ••••••••••, да заплати на В. Х. Р. - Й., ЕГН: •••••••••• сумата от 3000, 00лв. /три хиляди лева/ разноски за адвокат и е отхвърлил като неоснователно възражението за прекомерност на разноските за адвокат направени от В. Х. Р. – Й., както и е осъдил Б. Б. К., с горната самоличност, да заплати по сметка на СРС 12, 00лв. /дванадесет лева/, невнесена такса по дело НЧХД № 2436/2022 година. Срещу така постановеното Определение е постъпила Частна жалба от Б. Б. К., чрез адв. П. Б. от САК, който прави искане същото да бъде отменено, като сочи, че първоинстанционният съдебен акт е постановен в противоречие с процесуалните правила и материалния закон и е изцяло неправилен. Жалбоподателят оспорва прекратяването на производството по отношение на престъплението Клевета, като сочи, че в тъжбата било посочена изрично датата на която ЧТ бил разбрал за клеветническите твърдения. Оспорва се и прекратяването на делото в частта за престъплението Обида, тъй като не било посочено мястото на узнаване, тъй като това било посочено в Частна жалба до СГС срещу предходно прекратяване на делото. Счита също така, че съдът е следвало да даде съответните указания на ЧТ да отстрани нередовностите, а не да прекратява производството по делото. Оспорва се Определението и в частта за разноските, като се сочи, че същите не са заплатени на адвоката, алтернативно се прави искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение до минималния размер, определен с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Постъпило е и Възражение срещу Частната жалба от адв. М. Й. – САК и адв. О. Р. – РзАК, защитници на В. Х. Р. – Й.. В същото се сочи, че жалбата е неоснователна и се прави искане тя да бъде оставена без уважение, а Определението на СРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи се, че по делото не са представени доказателства за датата и мястото на което ЧТ е узнал за Касационната жалба, макар да е посочил, че това е 12- 089.2021г. Оспорва се и това, че Тъжбата е входирана в СРС в 6 месечния преклузивен срок. Сочи се, че СРС правилно е констатирал нередовности по тъжбата, но не би могъл да даде срок за тяхното отстраняване, тъй като те могат да бъдат отстранени само до изтичането на 6 месечния преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, а той бил изтекъл. Излагат се възражение и във връзка с късно заплатената държавна такса, както и за изначална несъставомерност на деянието. В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят и частен тъжител Б. К. не се явява, но се представлява от своя повереник в лицето на адв. Б.. В хода по същество повереникът моли съдът да уважи частната тъжба и да разпореди да СРС да продължи разглеждането на делото. Застъпва тезата, че СРС е нарушил дадените му от СГС указания, като датата на извършване на деянието е безспорно установена, а именно – 12.08.2021г.., както и че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото по същество. Защитата на подсъдимата в лицето на адв. Й. моли съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Другият защитник на подсъдимата – адв. Р. на свой ред също моли съдът да потвърди обжалвания съдебен акт поради неговата правилност и законосъобразност. Поддържа изложените съображения в депозираното писмено възражение срещу частната жалба. В правото си на лична защита подс. Р. – Й. поддържа заявеното от двамата й защитници. Излага съображения в посока липса на доказателства за подсарна касационна жалба, дата на входиране на последната, както и изпускане на процесуалния срок за депозиране на частна тъжба. В правото си на последна дума подсъдимата моли съдът д апотвърди определението на СРС. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: В Софийски районен съд е депозирана частна тъжба от Б. К. срещу В. Р. – Й. за това, че последната е подала касационна жалба в кичестото си на пълномощник на лицето К.И. срещу решение № 260152/12.05.21г., постановено по в.г.д № 20/21г. на СОС, в която е наклеветила Б. К., като е разпространила за него позорни обстоятелства – престъпления по чл.148, ал.1, т.2, пр.2 и т.4, пр.1 вр. чл.146, ал.1 от НК и чл.147, ал.1 от НК. Частният тъжител твърди, че е узнал за жалбата на 12.08.21г., когато получил препис от същата. Тъжбата е входирана в СРС с вх.номер 34563/22.02.22г. с номер на пощенския плик PS160600KG43/14.02.2022г.), като е образувано НЧХД 2436/22г. по описа на СРС, НО, 5 с-в. С разпореждане от 01.06.22г. СРС е дал ход на тъжбата, насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание, както и е дал указание на тъжителя да конкретизира обвинението – дата и място на извършване (подаване на касационната жалба). С определение от 14.06.22г. СРС, НО, 5 с-в е прекратил образуваното НЧХД № 2436/22г. на основание чл.250, ал.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 вр. чл.81, ал.1 от НПК, като е приел, че липсва посочване на дата на извършване на деянието, явяваща се съществен елемент от състав на престъплението, като на 14.02.22г. е изтекъл и срокът за отстраняване на тази нередовност С решение от 09.05.23г. СГС, НО, 1 въззивен с-в е отменил горепосоченото определение на СРС, с което е прекратено делото и го е върнала на СРС за продължаване на с6ъдопроизводствените действия. С протоколно определение от 04.07.23г. СРС, НО, 5 с-в на основание чл.250, ал.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 вр. чл.81, ал.1 от НПК, съдът е прекратил производството, като е приел, че тъжбата страда от съществени непълноти - по отношение на престъплението обида не е посочено място на извършване на деянието, а по отношение на престъплението - клевета не са посочени дата и място на извършване. ОТ ПРАВНА СТРАНА: След преценка на изложените факти настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е прекратил производството по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК наказателното производство не се образува или образуваното се прекратява, ако тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 от НПК. Настоящата инстанция споделя изводите на СРС за наличието на основание за прекратяване на производството. Тук е мястото да се посочи, че предмет на настоящото въззивно производство е постановеното от първоинстанционния съдебен състав разпореждане за прекратяване на наказателното производство и съответно – редовността на подадената тъжба и допълнението към нея, а не въпросите по съществото на спора. Преди да пристъпи към анализ по същество въззивният съд намира за необходимо да посочи някои принципни постановки във връзка с образуването на наказателни дела от частен характер, в частност – изискванията към частната тъжба и нейните функции. В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата следва да съдържа обстоятелства не само за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, мястото и времето на извършване на деянието, но и конкретни данни за клеветническата информация и обидните твърдения. Това е необходимо и с оглед правилното определяне на правната квалификация на престъплението от съда, който има предвид деянието такова, каквото е описано в самата частна тъжба, както и за това кой е компетентният да разгледа делото съд. Процесуалното правомощие по оценка на твърденията в тъжбата по същество е необходимо, защото само така може да се постигне целта на закона - да се провеждат съдебни заседания само по годни да получат осъдителна присъда обвинения - в случай, че бъдат доказани, като с оглед липсата на факти в тъжбата, индициращи извършено престъпление от частен характер, СРС е прекратил делото. След цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК и на законосъобразността на определението за прекратяване на наказателното производство, образувано по нея, въззивният съд намира за установено следното: Правилно е отбелязал контролираният съд, че по отношение на твърдяното престъпление клевета, извършено спрямо тъжителя К., липсва посочване на дата на деянието (момент на входиране на касационната жалба в съда), доколкото именно тази дата се счита за момент, в който престъплението е довършено. Ключов в случая е моментът (датата) на възприемане на клеветническите твърдения от трето лице, а не от самия тъжител. Моментът на узнаване за изречените клеветнически твърдения е релевантен, но досежно спазването на процесуалните срокове за депозиране на тъжба. В случая възражението на тъжителя, че е налице посочване на време на извършване на деянието клевета, а именно – 12.08.21г. е несъстоятелно – това е датата, на която се твърди да е получил препис от касационната жалба. Правилно СРС е посочил, че липсва обективна характеристика на твърдяното престъпление, а именно – момент на извършване. Времевият период на извършване на деянието няма проблем да съвпада с момента на узнаване от тъжителя за изречените по негов адрес клеветнически твърдения, но такива данни по делото липсват. Без съмнение сочената в тъжбата дата на узнаване от страна на тъжителя за входираната касационна жалба от подсъдимата е била от значение с оглед преценката за допустимостта на тъжбата и по - точно с оглед преценка дали е спазен 6 - месечният преклузивен срок, визиран в разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК. В случая тъжбата е подадена на 22.02.22г. (с номер на пощенския плик PS160600KG43/14.02.2022г.) - т.е. в рамките на този 6 - месечен преклузивен срок и е била допустима. Няма спор в съдебната практика обаче, че въвеждането на нови обстоятелства, респективно посочването на нова дата на деянието, посочването за първи път на такава дата на деянието, следва да стане в рамките именно на този 6 - месечен преклузивен срок, тъй като по същество посочването на нова дата на деянието представлява по своята същност ново обвинение спрямо подсъдимата. Ето защо и за да се спази този преклузивен срок и да не се стигне до заобикаляне на закона и на 6 - месечния преклузивен срок, според съдебната практика, всички тези изменения в обвинението, добавянето на нови инкриминирани обстоятелства, посочването на нова дата на деянието, следва да се извършат в рамките на посочения преклузивен срок. С оглед така изложените съображения възражението на повереника, че районният съд е следвало да даде срок и указания за отстраняване на констатираните нередовности в тъжбата, въззивният съд намира за неоснователно. Именно с частната тъжба, като акт на обвинението, се формират пределите на изследване в процеса и твърдения за всички релевантни факти е необходимо да се съдържат и да бъдат ясно и недвусмислено изложени, за да се обезпечи и правото на защита на подсъдимия. Същият следва да знае и да е наясно за всички факти от състава на престъплението, за което е привлечен да отговаря, в противен случай е изправен пред невъзможност да организира защитата си в пълен предоставен от закона обем. Задължение на частния тъжител е да очертае фактите, на които основава своите твърдения, за да може съдът правилно да квалифицира деянията и да проведе наказателно преследване, като това се отнася, както за обвинението в КЛЕВЕТА, така и за обвинението в нанасяне на ОБИДА. В тази връзка, времето, мястото и начинът на извършване на деянието са все обстоятелства, които частното обвинение следва да посочи изрично и изчерпателно в Частната жалба. Нещо, което в случая не е изпълнено и тъжбата не отговаря на законовите изисквания откъм реквизити, което е основание за прекратяване на наказателното производство. За пълнота следва да се посочи, че инкриминираните в тъжбата изрази не са годни да осъществят състава на престъплението „обида“ и "клевета", доколкото същите са употребени в писмена касационна жалба, депозирана в хода на висящо съдебно производство между тъжителя и лицето К.И., действаща чрез процесуалния си представител – адв. В. Р. - Й.. В настоящата хипотеза е налице липса на умисъл за осъществяване на престъпления против честта и достойнството на частния тъжител К., доколкото употребените думи не са насочени срещу личността и достойнството на последния, а са плод на правото на обжалване на постановен съдебен акт. От значение в случая е обстоятелството, че инкриминираните словесни изрази са обективирани в жалба, изготвена за нуждите на съдебния процес между страните Б. К. и К.И. по повод техните малолетните деца и определения режим на лични отношения. Именно в контекста на изпълнение на задълженията си да защита интереса на своя клиент, подс. Р. - Й., действаща в ролята на адвокат, е обжалвала постановено съдебно решение, като в жалбата е изложила съображенията, въз основа на които счита, че атакуваното решение на гражданския съд е неправилно. Личните възприятия на частния тъжител К. досежно съдържащите се в касационната жалба твърдения са ирелевантни, доколкото нужно е те да са били позорни от гледна точка на обществения морал, а не от гледна точка на личното му субективно усещане. Същественото в случая е, че според твърденията в частната тъжба депозираната касационна жалба от страна на адв. Р. – Й. представлява част от гарантираното право на защита и съдебен контрол върху поставени съдебни актове. Следователно, в съответствие с процесуалните правила контролираният съд е приел, че след като съдържанието на частната тъжба е негодно и са изтекли законоустановените преклузивни срокове, в които този порок е можело да бъде преодолян, образуваното наказателно производство подлежи на прекратяване. Що са касае до наведеното в жалбата възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв., въззивната съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че в наказателното производство не могат да се обсъждат оплаквания за прекомерност на сторените разноски, доколкото в него не намира приложение разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК. Правилата за произнасяне по въпросите във връзка с разноските, регламентирани в чл. 78 от ГПК, не намират субсидиарно приложение в наказателния процес. Предвид изложените дотук съображения въззивният съд намира, че постановеното Определение е неправилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран така и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски