РЕШЕНИЕ

№ 760

гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330108138 по описа за 2022 година Съдът е сезиран с искова молба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД против В. А. Я., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 410, ал.1, т.1 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 110, 20 лева, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № •• г. за реализирано ПТП на ••г. в гр. ••, ул. •• на паркинг на магазин “••”, между лек автомобил марка и модел “••”, с рег. № ••, управляван от ответника, и лек автомобил марка и модел “••”, с рег. № ••, по отношение на който е сключен договор за застраховка “Каско” с ищеца, обективиран в застрахователна полица № ••, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 15.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед № 10712 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2021 г. по ч. гр. д. № 19822/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че на ••г. в гр. ••, на ул. “••” на паркинг на магазин “••”, е настъпило ПТП между лек автомобил марка и модел “••”, с рег. № ••, управляван от ответника, и лек автомобил марка и модел “••”, с рег. №•• /в спряло паркирано състояние/. Произшествието било причинено от ответника, който при паркиране, нарушавайки правилата за движение по пътищата, извършвайки маневра, е ударил дясното огледало за обратно виждане на лекия автомобил ••. Вследствие на удара, на последния автомобил били причинени увреждания по дясното огледало за обратно виждане, за което бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП № •• г., който бил подписан от ответника. При извършена проверка в Гаранционния фонд било установено, че ищецът няма сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”. Към датата на събитието, по отношение на лек автомобил марка и модел “••”, с рег. № ••, имало сключен договор за застраховка “Каско Стандарт” с ищеца, обективиран в застрахователна полица № ••, със срок на валидност 23.05.2020 г. - 22.05.2021 г. Във връзка с настъпилите увреждания по автомобила, при ищеца била заведена претенция № ••г. След извършен оглед на автомобила, на неговия собственик - П. И. К., била изплатена сумата в размер на 110, 20 лева. С изплащане на застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата на основание чл. 410, ал.1 КЗ. За събиране на посочената сума, ищецът депозирала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 19822/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена заповед, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника В. А. Я. - адв. Х., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Възразява се липса на виновно поведение у ответника, с което да е реализирано описаното в исковата молба ПТП и причинени вследствие на същото имуществени вреди. Оспорва се приложения към исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение.

По делото е представена застрахователната полица № •• /л.14/, от която се установява, че лек автомобил „••“ с peг. № ••, собственост на П. И. К., е застрахован при ищцовото дружество “Булстрат Виена Иншурънс Груп” АД по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ с период на покритие от 23.05.2020 г. до 22.05.2021 г. Следователно твърдяното застрахователно събитие от ••г. е настъпило в срока на действие на сключената между ищеца и собственика на увредения автомобил имуществена застраховка.

Обстоятелството, че увреденият автомобил е собственост на П. И. К. се установява от представения по делото препис от Свидетелство за регистрация /л. 19/.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

По делото е представена Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се установява, от която се установява, че лек автомобил с рег. № •• няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към ••г. Посоченото се потвърждава и от постъпилото писмо от ЗД „••“ АД /л. 29/.

С разпоредбата на чл. 294 КЗ в тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в регистъра, поддържан по силата на чл. 292 КЗ, наред с другите подлежащи на регистрация обстоятелства и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следователно липсата на вписване за наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното пътно-транспортно произшествие представлява годно доказателствено средство за установяване на предпоставките по чл. 411 КЗ за предявяване на регресните права към делинквента. В този смисъл с мотивите на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че “вписването е правно значимо, както с оглед извършваното при условията на чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ плащане, така и предвид интереса на трети лица от удостоверяване на конкретното застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съобразно чл. 261, ал. 1 КЗ и общественото доверие в предоставяната от Гаранционния фонд информация”. За да достигне до този извод съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 183/22.12.2017 г. по т.д. № 746/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което се приема, че вписването в регистъра на Информационния център по чл. 292, ал. 1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) на прекратяването на застрахователния договор, създава оборима презумпция за липса на застрахователно правоотношение.

Следователно в случая се установява, че лек автомобил „••“, с peг. № •• не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което в полза на застрахователя по имуществената застраховка е възникнало право да предяви регресната си претенция спрямо делинквента – ответник.

По заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от ••г. /л.

12 – л. 13/ при ищцовото застрахователно дружество е образувана преписка по щета № ••по отношение на лек автомобил „••“ с peг. № ••, в който е посочено, че при маневра за паркиране е ударено дясното огледало за обратно виждане. Представен е опис – заключение по щета от ••г., в който са констатирани следните вреди на лекия автомобил: нужда от подмяна на странично огледало – дясно.

Представено е извлечение от преводно нареждане от ••г. /л. 26/, от което се установява, че ищецът е заплатил на П. К. сумата в размер на 110, 20 лева по образуваната щета.

По делото е представен двустранен констативен протокол за пътно- транспортно произшествие от ••г. /л.11/, в който е установено, че на посочената дата ответникът В. Я. при управление на МПС марка и модел „••“, с рег. № ••, при извършване маневра назад е ударил притежавания от П. К. лек автомобил марка и модел „••“, с рег. № ••. В забележка под името на ответника е посочено изявление от същия, че е виновен за настъпване на ПТП.

Съгласно чл. 10 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Представеният по делото протокол за процесното ПТП не е оспорен и доказва не само че материализираното в него изявление е осъществено, но и че това изявление изхожда от лицето подписало протокола, тоест документът се ползва с формална доказателствена сила. Освен с формална доказателствена сила протоколът като свидетелстващ документ материализира удостоверенителното изявление на своя издател за осъщественото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение, като съдът е длъжен да изследва механизма на ПТП, което ще е от значение за изводите му относно съпричиняване, респ. за размера на имуществената отговорност. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, възприета с Решение № 67/24.06.2015 г. по т. д. № 439/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/04.09.2013 г. по т.д. № 194/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС.

Съдът намира, че в случая представеният по делото протокол за ПТП обективира изявления на водача – делинквент относно механизма на произшествието, като в последният е обективирано изявлението на ответника, че вината за настъпилото произшествие е негова. Формалната доказателствена сила на представения частен свидетелстващ документ не е оспорена от ответника, поради което последният установява, че изявленията в протокола, изхождат от лицето, сочено като техен автор. Така представения протокол за ПТП обективира извънсъдебното признание на ответника, че последният виновно, в нарушение на правилата за движение по пътищата, при управление на лек „••“, с рег. № ••, на ••г. в гр. ••, на ул. „••“ при маневра назад е ударил дясното огледало на паркирания лек автомобил марка и модел „••“, с рег. № ••, при което са причинени вреди.

От заключението на вещото лице по САТЕ /л. 118 – л. 127/ се установява, че на ••г. на паркинг на магазин „••“, намиращ се на ул. „••“ в гр. ••, водачът В. Я. е управлявал лек автомобил „••“, с рег. № ••, като при извършване на маневра за паркиране с движение на заден ход, удря паркирания лек автомобил „••“, с рег. № •• в резултат на което настъпва ПТП с материални щети – уреда по дясно огледало за обратно виждане на лек автомобил „••“. От техническа гледна точка увредите по лек автомобил „••“, установени от ищеца, добре съответстват да са настъпили при описания механизъм. Открива се пълно припокриване на увредената зона, видна на приложения снимков материал и детайла в степен, посочена в опис на претенция от ••г. и опис – заключение от ••г. При осъществяване на механизма на ПТП увреда и необходимост от подмяна на всички авточасти в посочената степен са технически възможни. Предвид направения анализ, от техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочените автомобилни части. Вредите по лек автомобил „••“ с рег. № •• са по дясното огледало за обратно виждане. Увредата е нанесена при механизъм на удар. От техническа гледна точка същата добре отговаря и е напълно възможно да е следствие на удар в дясната част на спрелия автомобил от друго МПС. Общата стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с изследваното ПТП по пазарна стойност възлиза на 352, 08 лева с ДДС.

В производството са изслушани показанията на свидетеля П. И. К. – водач на увредения лек автомобил, който след предявяване на Протокола за ПТП, при ищцовото дружество е съставен протокола, като свидетелят е положил подпис под „участник – превозно средство Б“. Свидетелства, че към този момент по отношение на управлявания от него автомобил е сключена застраховка „Каско“.

Съдът цени показанията на този свидетел на основание чл. 172, ал. 1 ГПК, като счита, че последните са последователни и безпротиворечиви, като са снети след предявяване на приложения по делото Протокол за ПТП, в който смисъл не е налице конкретна заинтересованост на свидетеля, респ. влияние осъществено от представител на ищцовата страна, в който смисъл са доводите на ответника.

Съдът намира, че от събраните в производството по делото доказателства се установява, че при управление на лек автомобил „••“, с рег. № ••, ответникът е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата – на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, установяваща, че по време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Причинно-следствената връзка между противоправното поведение на ответника и твърдения вредоносен резултат е установена от приетата като компетентно изготвена САТЕ. Вещото лице е формирало своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по делото обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП.

Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу ответника - делинквент. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение ответника, настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника срещу увредения от процесното пътно-транспортно произшествие, са осъществени в обективната действителност.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на тази правна норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ - така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, в което е прието, че „при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение е определено по заключението на изслушаната САТЕ, в което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени към датата на ПТП”.

Следователно, дължимото застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване – в размер на сумата от 352, 08 лева. Установява се обаче, че застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък размер – 110, 20 лева, поради което исковата претенция е основателна до претендирания размер при съблюдаване на принципа на диспозитивното начало.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 597 лева, от които сумата от 29 лева за заплатена държавна такса, 300 лева – депозит за особен представител, 204 лева – депозит за САТЕ, и 64 лева – депозит за свидетел.

В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 129, 00 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът