Решение № 7117 от 26.8.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1440/2025 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на М. А. М. – [държава], с посочен адрес: [населено място], [жк], РПЦ на ДАБ при МС и адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], вх., ет., срещу Решение № 4041/10.07.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган приел, че ситуацията в [държава] се характеризира като вътрешен конфликт, който е достигнал такова високо равнище на безогледно насилие, че съществували сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако чуждият гражданин в качеството му на цивилно лице бъдел върнат там, щял да претърпи посегателствата и заплахите по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, поради самото си присъствие на територията на страната. Относно изложеното в обжалвания акт, касаещо твърдяното обстоятелство, че оспорващият представлявал заплаха за националната сигурност на Р. Б., се навеждат доводи, че в тази част обжалваното решение е немотивирано и постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Председателят на ДАБ изложил мотиви за постъпило писмено становище от Държавна агенция „Национална сигурност“, с което се възразявало на оспорващия да бъде предоставена закрила в [държава], като в оспореното решение изрично било възприето, че преценката дали кандидатът за международна закрила представлява заплаха за националната сигурност, е изключително в правомощията на ДАНС и че тяхното становище по чл.58 ал.10 от ЗУБ е задължително и обвързващо административния орган. Оспорващият цитира разпоредбата на чл. 17, пар. 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС, както и Решение на Съда (първи състав) на Европейския съюз от 22 септември 2022 година, постановено по дело С-159/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС, което счита, че е относимо и към неговия случай. Предвид задължителното тълкуване за недопустимост на национална правна уредба, съгласно която решаващият орган е длъжен да отказва да предостави субсидиарна закрила във всички случаи, когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за националната сигурност, счита, че като се основавал на споменатото становище, административният орган постановил немотивирано решение. Административният орган допуснал и нарушение на административнопроизводствените правила, като не изискал от ДАНС, като орган със специализирани функции, свързани с националната сигурност, представянето на мотивирано становище, за да се запознае с относимите факти и да ги прецени при произнасянето си в производството по предоставяне на закрила по общия ред. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това. Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Окръжна Прокуратура – [област] счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С Молба №УРИ 105400-3500/11.09.2024г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – [област] при МВР, жалбоподателят е поискал закрила в [държава]. Желанието за закрила е потвърдено и с Молба вх. № 3618/20.09.2024г. на РПЦ – [община]. Самоличността му е била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-34•/20.09.2024г. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-34•/20.09.2024г., в който е вписан с имената М. (собствено) А. (фамилно) М. (бащино), от пол, роден на [дата]. в [държава], [населено място], [държава], етническа принадлежност - а, религия – м, с, без образование, професия – строителство, семейно положение – [семейно положение]. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родители /баща – починал/, един брат, четири сестри, съпруга и три деца – всички с местонахождение в [държава]. С Решение №923/27.01.2025г., издадено от Зам. Председател на ДАБ при МС, на основание чл.77, ал.1, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУБ, е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на М. А. М.. Решението е връчено на чуждия гражданин на 04.03.2025г. и няма данни да е обжалвано. С молба рег. №УП-34730/04.03.2025г. в ДАБ при МС чужденецът е поискал производството по подадената от него молба за закрила да бъде възобновено от етапа, на който е било прекратено. От младши експерт в РПЦ – Харманли е изготвена Докладна записка рег. №УП 34730/05.03.2025г., адресирана до Директора на РПЦ – Харманли, с която е предложено производството по подадената от М. А. М. да бъде възобновено, поради наличие на предпоставките по чл.77, ал.2 от ЗУБ. Върху докладната записка е поставена резолюция „Да“ от 05.03.2025г. С жалбоподателя е проведено интервю на 05.03.2025 г., обективирано в Протокол рег.№ УП-34730/05.03.2025г. В хода на интервюто чужденецът заявил, че няма роднини в друга държава-членка. Напуснал [държава] нелегално през м. 2024г. за [държава], където останал около18-19 дни, след което през 2024г. преминал в [държава] нелегално през гората с група от 21 души. Стигнали пеша до [населено място], след това ги закарали с кола в [област]. Казал, че не иска да продължава и се предал в районното. Напуснал самоволно РПЦ-Харманли, за да си намери работа. Един месец живял в [област], след това – в [област]. Няколко дни преди да му изтече картата, искал да дойде до Харманли да я продължат. Тогава му се обадил един човек, когото не познавал и му казал да вземе с кола хора – м.. Трябвало да ги вземе от [област] и да ги закара до Х., щели да му платят такса. Качил ги в колата и полицията го задържала. Тези хора били без документи. Бил в ареста в [област] два месеца и десет дни. После от съда му казали да подпише документ, че повече няма да прави така и ако не го подпише, ще го върнат в ареста. Заявил, че съпругата и децата му са в [държава], [населено място], обл. Д. А.. Не знаел дали в [държава] имал възможност да подаде молба за международна закрила, нямал издадени документи там. Искал само да премине през [държава], там нямал познати и платил на трафиканта да дойде дотук. Живял в [населено място], обл. Д. А.. Имал само с. гражданство. Нямал документи за самоличност в себе си. В [държава] имал паспорт, лична карта и семейна книжка на баща му. Имал документ от съда в [област], че трябва да плаща 500 лв глоба на месец. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в [държава] или друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход. Арестуван и осъждан бил в [държава], защото качил в колата м. и ако направел някакъв проблем отново, щял да отиде в затвора. Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност - а., нито заради изповядваната от него религия – м. с.. На въпроса имал ли е проблеми с официалната власт в страната си отговорил, че не е отбил задължителната военна служба. Не бил получавал призовка за влизане в редовната армия, но от редовната армия го търсили вкъщи през 2021г. веднъж и втори път през 2023г. Тогава се скрил. Не искал да ходи в казарма, защото ако го вземели на фронта, не знаел срещу кого и защо ще се бият. Други проблеми в [държава] нямал. Не бил членувал в политическа партия или организация, нито бил участвал в религиозна организация, общност или секта. Учил до трети клас. Бил дърводелец и земеделец, работил в [населено място]. Напуснал [държава], защото не била безопасна държава и нямало работа. Животът бил много труден, условията за живот били трудни, всичко било скъпо – една бутилка вода струвала 150 000 лири /30 лева/. Искал да е в безопасност и да помага на семейството си. В [населено място] имало пет партии, които воювали помежду си и искали хората да воюват за тях. Лично той не бил търсен от тези партии. В страната му единствено по-спокойно било до границата с [държава]. Не отишъл там, защото нямал къща, нямал пари за наем и нямало работа. Нямало заплаха, отправена лично към него, не му било оказвано насилие. В селото им, когато работил в земеделието, видял как дошли самолети и го бомбардирали през 2018г. Брат му починал през 2017г. при бомбардировка от самолети в селото им, върху къщата му паднала бомба. В момента районът се контролирал от к. и и. групировки. Не бил влизал във взаимоотношения с групировки. При разговор предния ден със семейството му разбрал, че не могат да излизат навън, защото бомбардирали района хаотично. Войната в района сега била между к. и и. групировки. На въпроса защо точно в този момент решил да напусне страната си отговорил, че нямал материална възможност и пътищата били затворени. След това продал земя и напуснал, когато к. и с. режим се отдалечили малко от селото. Заявил, че би се върнал в [държава], ако има сигурност и безопасност. В [държава] освен съпругата и децата му, била и майка му, всички живеели в [населено място]. Майка му била болна, имала раково заболяване и всеки месец трябвало да ходи в болница. Роднините и близките му не напуснали [държава], защото нямал материална възможност да ги вземе със себе си. Подал молба за закрила в [държава], за да направи събиране на семейство. В хода на административното производство кандидатът за закрила е представил Протокол от публично заседание от 27.02.2025г. по НОХД №665/2025г. по описа на Районен съд –[област], видно от който с определение от 27.02.2025г. на основание чл.382, ал.7 от НПК е одобрено споразумение по чл.381 от НПК, по силата на което М. А. М. е признат за виновен за извършени престъпления по чл.281, ал.2, т.1, т.4 пр.2, т.5, т.6 и т.7 вр. ал.1 от НК и по чл.343б, ал.3 вр. чл.23, ал.1 от НК. Във връзка представения протокол, с писмо изх.№РПЦХ-01-2435/02.04.2025г. Директорът на РПЦ-Харманли е изискал информация от Районен съд –[област]. В отговор от РС-[област] е изпратено писмо изх.№4882/03.04.2025г. (вх.№РПЦХ-01-2482/03.04.2025г.), видно от което НОХД №665/2025г. по описа на Районен съд –[област] с подсъдим М. А. М. е приключило със споразумение на 27.02.2025г. като лицето е признато за виновно по чл.281, ал.2, т.1, т.4 пр.2, т.5, т.6 и т.7 вр. ал.1 от НК и по чл.343б, ал.3 вр. чл.23, ал.1 от НК. Съдебният акт е влязъл в сила на 27.02.2025г. С писмо с рег.№ УП 34730/24.09.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Съгласно писмо с рег. № М-19976/04.12.2024г. (рег. № УП 34730/05.12.2024г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС, не е възразено да бъде предоставена закрила в Р. [държава] на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. След възобновяване на производството по предоставяне на закрила, с писмо рег.№ УП 34730/10.03.2025г. на ДАБ, отново е изискано от ДАНС писмено становище по постъпилата молба за закрила. В отговор е постъпило писмо рег. № М-5052/07.05.2025г. (рег. № УП 34730/07.05.2025г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция „М“ – ДАНС. Видно от същото, на основание чл.41, ал.1, т.1 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“, Председателят на ДАБ е уведомен, че ДАНС разполага с информация – отразена в справка рег. №[рег. номер]-001-03/М-6-1534/05.05.2025, според която лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ-МС като М. А. М., род. 10.01.1996г. в [държава], с [ЛНЧ], представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Р. [държава]. От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег. №УП 34730/09.05.2025г., с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С Решение №4041/10.07.2025г., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и във връзка с чл. 12, ал.1, т.6 и т.7, и чл.12, ал.2, т.2 и т.4 от ЗУБ, и на основание чл. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. М.. Решението е връчено лично на лицето на 21.07.2025г., в присъствието на преводач и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира. Жалбата срещу решението е подадена на 21.07.2025г. При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано. Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като то е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила за разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език. Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС се възразява по предоставяне на закрила. В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история, вкл. и нежеланието му за влизане в редовната сирийска армия, и е приел, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че кандидатът не е преследван в държавата си по произход по някоя от посочените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини, както и че спрямо него не се установява да е имало посегателства, релевантни на преследване по чл.8, ал.2-5 от ЗУБ. Посочил е също, че дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не се установяват. Не е обсъдил налице ли са предпоставките по чл.8, ал.9 от ЗУБ, тъй като кандидатът не заявил член на семейството му да е с предоставен бежански статут в [държава]. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход. При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното: В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в [държава]. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от изложеното при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната от него бежанска история. Не е бил арестуван в [държава], нямал е проблеми с официалните власти там, не е бил жертва на насилие и не е била отправяна заплаха към него. Оспорващият не твърди в страната си на произход да е бил преследван, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно разгледана от административния орган и последният правилно е приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая. По изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Съдът счита, че по отношение на жалбоподателя липсват и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗУБ, доколкото установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание. Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№МД-02-200/08.04.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че от изложеното в справката става ясно, че в [държава] все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността, сравнена с изминали години, се е подобрила значително и към момента не може да се говори за наличие на безогледно насилие, а страната се връща обратно към нормалния живот като след падането на Б. А. хиляди с. се завръщат доброволно в родината си. Направил е извод, че евентуалното завръщане на кандидата за закрила в родината му, не би довело до неблагоприятни последици за него. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие следвало да е изключително, каквото то не било. Не се установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата му по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в провинция Д. А., било законно, физически достъпно, релевантно и разумно, и там той можел да се адаптира отново в обществото. В тази връзка следвало да се отчете, че в провинция Д. А., [населено място] живеели съпругата и децата му, като обстоятелството, че те не напуснали страната, обосновавало ниска вероятност да бъде изложена на реална опасност от тежки посегателства. Същевременно за кандидата липсвали данни за наличие на отрицателните предпоставки по чл.9, ал.4 и ал.5 от ЗУБ. За кандидата не били налице и предпоставките по чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като не заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила в България. Не можело да му бъде предоставен и статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ, тъй като не се позовавал на причини от хуманитарен характер. Не се констатирало да са налице и предпоставките по чл.4, ал.3 от ЗУБ. Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното му положение. Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Видно от информацията в приложената по административната преписка Справка вх.№МД-02-200/08.04.2025г. и в представената в хода на съдебното производство Справка №МД-02-373/03.07.2025г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. В Справка с вх. №МД-02-373/03.07.2025г. са посочени данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. На 29 март 2025г., с. президент А. ал Ш. обявява сформирането на преходно правителство, назначавайки 23-ма министри от различен етнически и религиозен произход, вкл. представители на алауитски, християнски, друзки и кюрдски общности. За министър на социалните въпроси и труда е назначена жена, а преходното правителство няма министър-председател, като се очаква А. Ш. да ръководи изпълнителната власт. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване. В Справка вх. №МД-02-200/08.04.2025г. се съдържат данни, че към 27.03.2025г. 371 900 с. са се завърнали обратно в [държава] от съседни страни, а към 3 април 2025г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че, считано от 8 декември 2024г., техният брой е около 372 550. Според Справка вх.№ МД-02-373/03.07.2025г., към 26.06.2025г., считано от 08.12.2024г. около 628 029 с. са преминали обратно в [държава] от съседни страни, с което общият брой на завърналите се в [държава] нейни граждани става 988 869 души, а 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. В същата справка са налице и данни за осъществявана от хуманитарни организации подкрепа във връзка със създаване на подходящи условия за доброволно и безопасно завръщане на сирийските граждани. Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни и според данните от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони с., намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А.. На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г., за терористично нападение в края на юни, 2025г. в Д., както и за събитията от м.юли 2025г. в провинция С., не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Предвид горното, макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с жалбоподателя интервю, той е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в [държава] и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация. Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ). Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер. По изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице материалноправните предпоставки по чл.9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В случая отказът за предоставяне на бежански и хуманитарен статут е обоснован и с прилагането на изключващите клаузи по чл.12, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУБ, съотв. на чл.12, ал.2, т.2 и т.4 от ЗУБ като в тази връзка административният орган се е позовал на постъпилото становище, обективирано в писмо рег. № М-5052/07.05.2025г. (рег. № УП 34730/07.05.2025г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция „М“ – ДАНС, с което се възразява да бъде предоставена закрила в Р. [държава] на М. А. М., поради наличната в ДАНС информация, че последният представлява заплаха за националната сигурност, както и на наличното осъждане на кандидата за закрила за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. По отношение на отказа за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут, основан на чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗУБ, съотв. по чл.12, ал. 2, т. 4 ЗУБ, съдът споделя изцяло доводите на оспорващия, които са в съответствие с цитираното от него решение на СЕС, относимо и към процесния случай, както и с практика на Върховния административен съд след постановяването му. Независимо от това, с оглед изложеното по-горе относно липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като краен резултат решението е правилно и обосновано от фактическа и от правна страна. Тук е необходимо да се отбележи, че противно на твърдяното в жалбата, административният орган не е приел наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ по отношение на оспорващия, което да обоснове приложението на изключенията по чл.12 от ЗУБ. По отношение на основанията за отказ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца, а именно по чл.12, ал.1, т.7 от ЗУБ, съотв. по чл.12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ, в жалбата не се навеждат оплаквания, но видно от приложения по преписката Протокол от публично заседание от 27.02.2025г. по НОХД №665/2025г. по описа на Районен съд –[област] и от писмо изх.№4882/03.04.2025г. на РС-[област] (вх.№РПЦХ-01-2482/03.04.2025г.), съдът намира, че предпоставките по посочените разпоредби са доказани. Тяхното наличие обаче в случая е без значение, доколкото безспорно се установява, че оспорващият не отговаря на изискванията за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. По изложените съображения съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът