Решение № 422 от 19.4.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 708/2024 г.

Окръжен съд - Варна19.04.2024 г.докладчик Ивелина Владова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 938/19.01.2024г. по регистъра на ЧСИ З•••••• Д•••••, рег.№ 808 с район на действие Окръжен съд-Варна, подадена от М. Д. М., ЕГН •••••••••• в качеството й на съпруга на длъжника по изпълнително дело № 20178080400135 по описа на ЧСИ З•••••• Д••••• – М. С. М. срещу действия на съдебния изпълнител по издаване на постановление за възлагане на недвижим имот от 01.12.2023г., представляващ ½ ид.част от апартамент № 1, находящ се в гр.Варна, ул.“П••••• Р••••••“ •••••• РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

Мотиви

Производството е по реда чл. 435, ал.3, вр.чл.503, ал.3 от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 938/19.01.2024г. по регистъра на ЧСИ З•••••• Д•••••, рег.№ 808 с район на действие Окръжен съд-Варна, подадена от М. Д. М., ЕГН •••••••••• в качеството й на съпруг – недлъжник на длъжника по изпълнително дело № 20178080400135 по описа на ЧСИ З•••••• Д••••• срещу действия на съдебния изпълнител по издаване на постановление за възлагане на недвижим имот от 01.12.2023г., представляващ ½ ид.част от апартамент № 1, находящ се в гр.Варна, ул.“П••••• Р••••••“ •••••• Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност на действията по провежданата публична продан приключила с издаване на постановлението за възлагане. Жалбоподателката посочва, че е съпруга на длъжника по изпълнението М. С. М., а имотът по отношение на който е насочено изпълнението е придобит в режим на СИО. Твърди се, че като съпруг – недлъжник не е била уведомена от съдебния изпълнител за провежданата публична продан, с което са накърнени нейни права, а именно възможността й да участва в делото, да посочи друг имот на съпруга длъжник, който да послужи за удовлетворяване на вземането /чл.502 от ГПК/, да участва в наддаването, както и да противопостави на взискателя възраженията си за по-голям принос при придобиване на вещта и за по-голям дял. Посочва, че съдебният изпълнител е направил незаконосъобразен извод, че съпругата на длъжника е редовно уведомена по реда на чл.47 от ГПК за насрочената публична продан в периода от 26.09.2023г. до 26.10.2023г. Счита, че доколкото не е била открита на адреса е следвало да и бъде назначен особен представител по реда на чл.47, ал. 6 от ГПК, което не е сторено. Поддържа, че дори да се приеме, че е била надлежно уведомена за публичната продан, не е била уведомена за правата й по чл.502, ал.1 и ал.2 и чл.505 от ГПК. В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК взискателят „•••••“ ООД не е изразил становище по основателността на жалбата. ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия, съобразно които извършените действия по изпълнението и възлагането на недвижим имот при публична продан са в рамките на закона. Посочва, че жалбоподателят в качеството му на съпруг - недлъжник на длъжника е бил надлежно уведомен за извършваните изпълнителни действия по реда на чл.47 от ГПК, тъй като съобщенията до нея са изпращани на регистрираният й постоянен и настоящ адрес съобразно извършената справка в НБД и е лепено уведомление по чл.47 от ГПК. Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – съпруга на длъжник по изпълнението на основание чл.503, ал.3, вр.чл.435, ал.3 от ГПК, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК, а именно постановление за възлагане на описания имот и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 от ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното: Изпълнително дело № 20178080400135 е образувано по молба на взискателя „•••••“ ООД, ЕИК •••••••• и въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4619/2016г. по описа на ВРС срещу длъжника М. С. М. за принудително събиране на суми в размер на 3500 лева – главница, 219, 19 лева – мораторна лихва за периода от 14.09.2015г. до 25.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.04.2016г. до окончателното изплащане и сумата от 374, 30 лева – съдебно- деловодни разноски. По изпълнителното дело е приет и адвокатски хонорар в размер на 300 лева. С удостоверение от 24.03.2017г. от ТД на НАП-Варна е присъединена държавата като взискател по делото с вземане в размер на 470 лева. С молба от 13.08.2019г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с молба за насочване на изпълнението срещу ½ ид.част от апартамент с ид.•••••••• находящ се в гр.Варна, ул.“П••••• Р••••••“ ••••••собствена на длъжника по изпълнението М. М.. Видно от представеният нот.акт № •••••• имотът е закупен от съпрузите М. С. М. и М. Д. М.. С разпореждане от 28.09.2019г. ЧСИ е разпоредил вписване на възбрана върху ½ ид.част от посочения имот, насрочил е опис на имота и е разпоредил да бъде уведомен съпругът недлъжник за възбраната и насроченият опис на имота. Съобщение до съпругата – недлъжник М. Д. М. на основание чл.503, ал.1 от ГПК е изпратено на 29.08.2019г. на адреса на имота – гр.Варна, ул.“П••••• Р••••••“ •••••• Адресатът не е открит на адреса, поради което е залепено уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на 02.09.2019г. С разпореждане от 02.10.2019г. на ЧСИ, съобщението до М. М. е прието за редовно връчено на основание чл.47 от ГПК. На 09.01.2020г. до съпругата – недлъжник М. М. е изпратено съобщение /на същия адрес – регистриран като постоянен и настоящ в НБД/, с което се уведомява за насрочената първа публична продан. Адресатът не е открит на адреса, поради което е залепено уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на 20.01.2020г. С разпореждане от 03.02.2020г. на ЧСИ, съобщението до М. М. е прието за редовно връчено на основание чл.47 от ГПК и е приложено по изпълнителното дело. С разпореждане от 24.02.2020г. като взискател е присъединена Община Варна за дължими от длъжника данъци за недвижимия имот в размер на 42, 61 лева и за такси за имота в размер на 41, 76 лева. С разпореждане от 18.08.2020г. по искане на взискателя е насрочена втора публична продан на имота, поради това че първата е обявена за нестанала. На 19.08.2020г. до съпругата – недлъжник М. М. е изпратено съобщение /на същия адрес – регистриран като постоянен и настоящ в НБД/, с което се уведомява за насрочената втора публична продан. Адресатът не е открит на адреса, поради което е залепено уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на 20.08.2020г. С разпореждане от 16.08.2022г. по искане на взискателя е насрочена нова /първа/ публична продан на имота, поради това че предходната е обявена за нестанала. На 17.08.2022г. до съпругата – недлъжник М. М. е изпратено съобщение /на същия адрес – регистриран като постоянен и настоящ в НБД/, с което се уведомява за насрочената публична продан. Адресатът не е открит на адреса, а по данни на лице от адреса – ••• Д.а – свекърва, адресатът не живее там от 14 години. Залепено е уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на 28.08.2022г. Направена е и справка за трудови договори сключени с М. М.. Направена е справка в НБД към 31.08.2022г., видно от която М. М. е омъжена за М. М., а постоянния и настоящия й адрес е в гр.Варна, ул.“П••••• Р••••••“ •••••• С разпореждане от 11.08.2023г. по искане на взискателя е насрочена втора публична продан на имота, поради това че първата е обявена за нестанала. На 16.08.2023г. до съпругата – недлъжник М. М. е изпратено съобщение /на същия адрес – регистриран като постоянен и настоящ в НБД/, с което се уведомява за насрочената втора публична продан. Адресатът не е открит на адреса, поради което е залепено уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на 31.08.2023г. С протокол от 27.10.2023г. за купувач на проведената публична продан е обявен „••••••“ ООД за ½ ид.част от имота с ид.•••••••• по Кадастралната карта за цена от 66053, 60 лева. На 01.12.2023г. е изготвено постановление за възлагане на процесния имот в полза на купувача „••••••“ ООД, ЕИК ••••. Съобщение до съпругата недлъжник М. М. за изготвеното постановление за възлагане е изпратено на адреса й на 04.12.2023г. и е получено от синът й и нейн пълномощник С. С. на 05.01.2024г. При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи: Защитата на съпруга недлъжник в изпълнителното производство в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху вещ придобита в режим на СИО между него и съпруга длъжник е регламентирана в глава 44 от ГПК, чл.502, чл.503 и следващите от ГПК. Съгласно чл.503, ал.1 от ГПК съпругът недлъжник следва да бъде уведомен от съдебния изпълнител за насочването на изпълнението срещу вещ придобита и притежавана в режим на СИО с длъжника по изпълнението. Целта е да бъде гарантирана възможността му да реализира правата предвидени за него в чл.502 от ГПК – да поиска от съдебния изпълнител изпълнението да бъде насочено срещу имущество, което е лична собственост на съпруга длъжник; чл.503, ал.2 и ал.3 от ГПК – да обжалва при посочените в нормата хипотези действията на съдебния изпълнител; по чл.503, ал.4 от ГПК – да участва в наддаването при публичната продан; по чл.504 от ГПК – да получи половината от сумата получена при публичната продан на общата вещ; по чл.505 от ГПК – да осуети проданта, като внесе по сметка на съдебния изпълнител равностойността на дела на съпруга длъжник от общата вещ. На съпруга недлъжник е признато правото на жалба в случаите на неспазване на чл.502 от ГПК /чл.503, ал.2 от ГПК/, както и всички действия на съдебния изпълнител, които може да обжалва съпругът длъжник /чл.503, ал.3 от ГПК/, в това число и постановлението за възлагане. На това основание съдът приема, че жалбодателката, в качеството си на съпруга на длъжника по изпълнението, е процесуално легитимирана да обжалва постановлението за възлагане, с което в полза на купувача на публичната продан е възложена идеална част от имот притежаван до този момент в режим на СИО с длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК, постановлението за възлагане може да се обжалва, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена. Под ненадлежно извършено наддаване законът има предвид нарушения на самата наддавателна процедура, а не нарушения в действия предхождащи тази процедура. Проверката, която съдът извършва по отношение на постановлението за възлагане, се свежда до спазване на процедурата по наддаването, т.е. дали са изпълнени разпоредбите на чл. 489 и чл. 490 от ГПК, дали имуществото е възложено по най - високата предложена цена и дали наддавателните предложения са отговаряли на изискванията на чл. 492 от ГПК /в този смисъл Решение № 239 от 09.10.2014г. по гр.д. № 2533 от 2014г. на ВКС, I ГО/. Действията на съдебния изпълнител, предхождащи проданта – определяне на начална цена, надлежното уведомяване на страните за извършената оценка на недвижимия имот и за насрочената публична продан, оценката на имуществото и т.н. - единствено подготвят наддаването, но не са част от него и като такива излизат извън обхвата на допустимата съдебна проверка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най- високата предложена цена. В случая жалбата не съдържа конкретни доводи, съгласно посоченото по-горе, обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното постановление. Твърденията са за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител по провеждане на публичната продан завършила с издаденото на 01.12.2023г. постановление за възлагане поради неуведомяване на жалбоподателката по реда на чл.503, ал.1 от ГПК и нарушения на чл.502 от ГПК. Видно е от материалите по изпълнителното дело, че изпълнението е насочено върху ½ ид.част от имот с ид.•••••••• по Кадастралната карта, представляващ апартамент, придобит по време на брака между жалбоподателката М. М. и длъжника по изпълнението М. М. на възмездно основание с нот.акт № 41/1997г. Няма данни бракът на страните да е прекратен, което означава, че към датата на издаване на постановлението за възлагане жалбоподателката има качеството на съпруга на длъжника по изпълнението. Следователно за съдебния изпълнител е съществувало задължение по чл.503, ал.1 от ГПК да уведоми съпруга недлъжник за предприетите срещу общата вещ изпълнителни действия. В изпълнение на това си задължение, ЧСИ З•••••• Д••••• е изпращал съобщения до М. М. на регистрираният й постоянен и настоящ адрес - гр.Варна, ул.“П••••• Р••••••“ ••••••за всяка насрочена публична продан, както и за издаденото постановление за възлагане. При уведомяването са спазвани изискванията на чл.47 от ГПК за залепване на уведомление в случай на неоткриване на адресата, включително и в хипотезата, при която връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса от 14 години. Извършена е и справка по чл.47, ал.3 от ГПК за местоработата на лицето, като е констатирано, че не са налице данни за сключен трудов договор с М. М. в България. При тези констатации, съдебният изпълнител правилно е удостоверил, на основание чл.47, ал.5 от ГПК, че съобщенията до съпругата недлъжник са редовно връчвани. Неоснователни са възраженията в жалбата, че на жалбоподателката е следвало да бъде назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. Позоваването на т.4 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС в случая е некоректно, доколкото даденото с него разрешение по приложението на чл.430 от ГПК касае назначаването по искане на взискателя на особен представител на длъжника по изпълнението, а не и на други лица, чиито права могат да бъдат засегнати, както е в случая, при това само в случай, че при пристъпване към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Не се установява да са налице и допуснати нарушения на процедурата по публичната продан поради неспазване на чл.502 от ГПК. Уредените в чл.502 от ГПК възможности за съпруга недлъжник да посочи лично имущество на длъжника, върху което да се насочи изпълнението е негово правомощие, а не е служебно задължение за съдебния изпълнител. Следователно само в случай, че съпругът недлъжник се е възползвал от уредената в чл.502, ал.1 от ГПК възможност да посочи лично имущество на длъжника, към което да бъде насочено изпълнението, може да се говори за евентуално нарушение от страна на съдебния изпълнител, касателно задължението му да спре изпълнението по отношение на вещта съпружеска общност до осребряване на посоченото имущество. В случая следва да се приеме, че жалбоподателката е била надлежно уведомена по реда на чл.503 от ГПК за насоченото изпълнение върху вещ, която е СИО и същата е имала възможност да защити своя правен интерес упражнявайки правата си по чл.502 и следващите от ГПК, в това число да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението и да участва в публичната продан. Доколкото няма данни да е сторила това, въпреки уведомяването й, не е налице и неспазване на цитираната разпоредба на чл.502 от ГПК от ЧСИ, което прави жалбата неоснователна. За пълнота следва да се посочи, че са спазени и изискванията на чл.504, ал.2, вр. чл.500 от ГПК за продажба само на идеалната част от имота притежавана от съпруга – длъжник по изпълнението – М. С. М., доколкото няма данни съпругата недлъжник да е дала писмено съгласие за продажба на целия имот. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

Цитирани разпоредби

33