Решение № 75 от 29.1.2024 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 410/2023 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. „В. -1” ЕООД с ЕИК •, със седалище и адрес на управление •, представлявано от управителя му В. И. И., е обжалвало в законния срок наказателно постановление №187 от 02.12.2022г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – С. /РИОСВ-С./, с което за извършено нарушение на чл.35, ал.1 т.1 вр. чл.143, ал.1 т.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на основание чл.143, ал.1 т.1 от ЗУО му е наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 3000.00лева. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Т. К. от САК поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата, като претендира и присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Въззивната страна – Директор на РИОСВ-С., чрез пълномощника си адв. К. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства. Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: писмо рег.№0405-36-1/10.04.2023 г. от Община Ботевград; разписка; писмо изх.№ 3194/29.03.2023 г. от РИОСВ-С.; НП № 187/02.12.2022 г.; писмо изх.№11285/02.12.2022г.; писмено възражение; инвентаризационен опис; заповед №1/18.04.2022г.; скица; регистрационен талон – 5бр.; свидетелство за регистрация на МПС част ІІ – 2бр; свидетелство за регистрация част І – 30бр.; свидетелство за регистрация част ІІ; Акт № 109/2022г.; писмо изх.№5277/31.05.2022 г. от РИОСВ-С.; известие за доставяне; имейл кореспонденция – 3л; договор за продажба №2088/26.04.2022г.; приемо-предавателен протокол; сертификат за произход №02/26.04.2022г. на отпадъци от черни и цветни метали; складова разписка; свидетелство за регистрация част І – 3бр.; фактура; констативен протокол № ККФОС-СА-08; 18.04.2022г.; писмо рег.№517000-6631/12.04.2022г. от ОДМВР-С.; Заповед № РД-17/07.02.2022г. на Директора на РИОСВ-С.; Заповед № РД-18/07.02.2022г. на Директора на РИОСВ-С. и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите С. К. А., И. Д. М. и М. Ю. Г. се установява следната фактическа обстановка: На 18.04.2022г. свидетелите С. К. А. и И. Д. М. – експерти при РИОСВ-С. извършили проверка на обект – автосервиз, находящ се в гр.Ботевград, мстн.“Бялата кал“ ПИ №027375, стопанисван от „В. -1” ЕООД, при което установили, че в дворната част на обекта на открито, върху почвата се съхраняват около 30-40бр. ИУМПС, разглобени без основни части и компоненти, като някои от тях са без регистрационни табели и стикери за преминат технически преглед, както и че се съхраняват части и компоненти от МПС – брони, врати и др. Свидетелите констатирали още и че дружеството не притежава документ за дейност с отпадъци, издаден по реда на чл.35 от ЗУО. С оглед на така направените констатации служителите на РИОСВ – С. А. и М. изготвили констативен протокол. На 10.06.22г. св.С. А. в присъствието на свидетелите И. М. и М. Ю. Г. съставила АУАН № 109/2022г. срещу „В. -1” ЕООД, за това че извършва дейност по третиране на отпадъци по смисъла на §1, т.44 от ДР към ЗУО, а именно съхранява, обозначена с код R13 на отпадъци от ИУМПС без да притежава разрешение или комплексно разрешително, съгласно изискванията на чл.35, ал.1 от ЗУО. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.35, ал.1, т.1 вр. чл.136, ал.2 т.3 от ЗУО. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, след което му бил предявен за запознаване със съдържанието и същият го подписал. Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №187 от 02.12.2022г., от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – С., като квалификацията на нарушението е променено на такова по чл.35, ал.1, т.1 вр. чл.143, ал.1 т.1 от ЗУО Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Съдът намира, че в административно-наказателното производство по издаването на процесното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, изразяващо се в неясно и неточно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както в АУАН, така и в НП. В АУАН, намерило отражение и в НП, описанието на нарушението е неясно и противоречиво. Посочено е, че изпълнителното деяние, посредством което е осъществено вмененото нарушение се изразява в третиране на отпадъци - а именно съхранява, отпадъци от ИУМПС без да притежава разрешение или комплексно разрешително, съгласно изискванията на чл.35, ал.1 от ЗУО. Същевременно актосъставителят и наказващият орган са посочили и второ изпълнително деяние съхранение на въпросните отпадъци, като са приели, че двете изпълнителни деяния са тъждествени, имайки предвид начина на посочване в двата акта- "третиране (съхранение)", като е отразено, че при проверката същите се съхраняват на открито, върху почвата. Първо следва да се каже, че двете изпълнителни деяния, съгласно дадените легални дефиниции в § 1 т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУО са различни и между същите няма тъждественост, респ. идентичност. "Третиране на отпадъците" по смисъла на закона (§ 1 т. 44) са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Съгласно § 1 т. 42 от ДР на ЗУО "съхраняването" е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: три години- при последващо предаване за оползотворяване или една година- при последващо предаване за обезвреждане. Вменявайки извършването на нарушението посредством едновременно осъществяване на две изпълнителни деяния- третиране и съхранение на въпросните отпадъци (ИУМПС), АНО е лишил от възможност санкционираното лице да разбере какво точно нарушение е осъществил. Този порок се задълбочава и от това, че в НП, а и в АУАН липсва описание на факти относно извършваната от дружеството дейност, която да се субсумира под съответното изпълнително деяние. Или иначе казано не става ясно коя е дейността, която дружеството е извършвало с процесните отпадъци, за да се приеме, че същото е третирало тези отпадъци или че ги е съхранявало. Вярно е че в края на описанието на нарушението наказващият орган е приел, че дружеството извършва дейности по третиране с отпадъци, но не е посочил какви са тези дейности. Практически в описателната част на НП е допуснато и смесване на съставите на две административни нарушения- по чл.38, ал.1 вр. чл.143, ал. 1 т. 1 от ЗУО и по чл.35, ал.1 т.1 вр. чл. 136, ал. 2 т. 3 от ЗУО, при което жалбоподателят не може коректно да разбере какво точно нарушение е извършил и за какво е санкциониран. Само това е достатъчно да се отмени НП. В АУАН и НП съществува неяснота по отношение на това какви точно автомобили е съхранявал жалбоподателя към момента на проверката. Същите са посочени само като неточен брой – около 30-40бр, без да са индивидуализирани като марка, номер на рама, както и по рег. номера, които са имали такива. Дори в протокола за извършена проверка не са упоменати индивидуализиращите им белези. Посочената неяснота е пренесена и в атакуваното НП, в което е изписано идентично описание като това в акта, а именно, че извършва дейност по съхраняване на излезли от употреба около 30-40бр. моторни превозни средства. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е накърнило правото на защита на жалбоподателя, който е бил лишен от възможността да разбере кои и колко точно автомобили е съхранявал и съответно - за какво точно нарушение му е ангажирана административнонаказателната отговорност. Поради тази неяснота жалбоподателят не е бил в състояние да организира и осъществи пълноценно защитата си в административно-наказателния процес, в който е недопустимо да се призумира знание на нарушителя, относно елементи от състава на нарушението. Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, според която "наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина", поради факта, че посочената неяснота относно извършеното нарушение, е пренесена и в атакуваното НП. Тук следва да се отбележи, че нарушаване на правото на защита, във всички случаи води до незаконосъобразност на издаденото НП. Процесуалните действия в административно- наказателното производство се извършват в императивно определена последователност и правото на защита е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото процесуално действие, поради което допуснатото нарушение не може да се отстрани във въззивното съдебно производство, което се развива пред районния съд във връзка с обжалването на НП. С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.При този изход на спора с право на разноски съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН разполага жалбоподателят. Същият претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Представителят на въззиваемата странане не е направил възражение за прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена изцяло. Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът